Министърът на отбраната на Република България о.р. генерал-лейтенант Аню Ангелов се срещна с редакторите на АЕРО Красимир ГРОЗЕВ и Евгени АНДОНОВ, за да разговаря с тях относно реформата в армията, днешния и утрешния ден на ВВС и бъдещите планове за модернизация.
– Наскоро се завърнахте от официално посещение в Гърция. Там подписахте двустранно споразумение за сътрудничество и трансгранични операции при изпълнението на мисията по „ер полисинг”. Какво всъщност значи това?
– Това е споразумение между Гърция и България, каквото на Балканския полуостров се подписва за първи път. То регламентира взаимодействието между ВВС на България и Гърция при реагиране срещу терористични заплахи или срещу нарушители на правилата за въздухоплаване. Да кажем, че има нарушител на въздушното ни пространство и нарушителят преминава в Гърция. Благодарение на това споразумение нашите изтребители ще могат да продължат да изпълняват задачата си и над Гърция, докато нарушителят бъде поет от гръцките изтребители. Така се осигурява една непрекъснатост на въздействието върху евентуалните нарушители. Трябва да спомена, че след подписването на самото споразумение предстои подписването и на ред други технически споразумения за конкретните процедури по взаимодействието между ВВС на България и Гърция.
– Това начало на по-дълбоко сътрудничество между България и Гърция ли е?
– Да. Това конкретно споразумение стана възможно благодарение на подписаното през юли 2010 г. рамково споразумение за военно сътрудничество между нас и гърците. Там се предвиждат и редица други договори и се дава много по-широка правна база за бъдещо сътрудничество.
– Това е едно от малкото подобни споразумения в рамките на НАТО?
– Има други такива споразумения в НАТО, но на Балканите това е първото подобно. Подготвя се такова споразумение за съвместни операции по „ер полисинг” с Румъния. Скоро ще бъдат окончателно съгласувани текстовете на самото споразумение. След като всичко е готово, ще поканим министъра на отбраната на Румъния у нас за подписването. Така целият южен фланг на НАТО ще бъде подсигурен. Водил съм и предварителни разговори с министъра на отбраната на Турция за споразумение и с тях.
– Какво бъдеще се чертае за ВВС в Бялата книга за отбраната?
– След прегледа на отбраната и структурите на въоръжените сили бе създадена „Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България”. На 28 октомври 2010 г. Народното събрания я утвърди. Според нея към 2014 г. ВВС трябва да включват командир и щаб, две авиационни бази (Крумово и Граф Игнатиево – бел. ред.), база за предно разполагане (Безмер), зенитно-ракетна база, база за командване, управление и наблюдение, база за ремонт на специалната техника и рота военна полиция. Числеността на ВВС ще е 25% от числеността на Българската армия. Тази структура е създадена на базата на едно много добре оформено и мотивирано предложение на самите ВВС за това, как по-ефективно да осъществяват основните си задачи както в мирно време, така и по време на криза. Тук трябва да отбележим, че съкращенията като относителен процент са по-малко, отколкото в другите видове въоръжени сили. Важно е, че запазваме способностите на ВВС и имаме намерение да ги развиваме в бъдеще и да създаваме нови способности. Бъдещето на ВВС не е съвършено слънчево, но всичко това, което ни позволяват разполагаемите ресурси, ще бъде направено. Те винаги са били, са и ще останат гарант на въздушния суверенитет на страната. Искаме с Бялата книга да приключим революционните промени във ВВС и да започне една точно премерена еволюция. В същото време подготвяме и един инвестиционен план до 2020 г. за закупуването на нова техника и за планиране на съответната подготовка за хората.
– Кога ще бъдат извършени това преструктуриране и съкращаване на ВВС?
– Хоризонтът на Бялата книга е 2014 г., така че всичко, описано в нея, трябва да се осъществи дотогава. Основната работа по преструктурирането на ВВС ще се осъществи в последното тримесечие на 2011 г. и цялата 2012 г., за да може през 2013 и 2014 г. целите на този процес да се изпълнят.
– От гледна точка на финансовия ресурс, с който ще разполага армията в следващите години, достатъчни ли са съкращенията, за да се осигурят достатъчно ресурси за тези, които остават във ВВС?
– Заложили сме, че средно за отбрана ще се дават 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Той може да варира – може да е по-малък, може да е по-голям. През 2011 г. военният бюджет ще е по-малък от 1,5%. Надяваме се през 2012 и 2013 г. с ръста на икономиката той да е вече по-голям. А и нарастването на абсолютната стойност на БВП ще доведе доповече пари за отбрана. Мога да твърдя, че с това, което предвиждаме да заделяме за ВВС, можем качествено да изпълним това, което сме заложили до 2015 г.
– Тоест съкращенията са оптимални?
– Аз въобще не съм привърженик на съкращенията, но тук не говорим точно за тях, а за способностите на ВВС. А именно, от какви способности можем да се откажем при определен осъзнат и преценен риск. От какви способности можем въобще да се откажем при липса на риск и какви реално способности са ни нужни и трябва да изграждаме. Така че на база преценката за рисковете и заплахите към България са създадени десет кризисни сценария, в които ВВС имат своята роля при разрешаването на кризите. Тоест тук преценяваме какви точно способности са ни нужни. На база тези нужни способности се прави разчет, остойностяваме какво ще е необходимо и виждаме какви средства са необходими. Нови способности за ВВС ще се създават в периода след 2015 г.
– А какви способности ще загубят ВВС?
– Ще се стараем ВВС да не губят способности. Така например наземната ПВО. Там ще се съкратят зенитно-ракетни комплекси, които са безвъзвратно остарели и нямат възможност за модернизация. Останалите комплекси ще се съсредоточат в една зенитно-ракетна база. Ще усилим и отбраната на някои стратегически обекти, най-вече на АЕЦ Козлодуй. Ще поддържаме способностите, свързани с МиГ-29, със Су-25 до 2012 г., с МиГ-21 до края на жизнения му цикъл и естествено, ЗРК С-300, С-200, С-125, които са значително по-нови.
– А доколко оставащият на въоръжение комплекс С-200 „Вега” е актуален на съвременните заплахи?
– Не трябва да се игнорира С-200. Този комплекс има своите качества и способности. С-200 остава като основно средство за прикритие на София.
– Не трябваше ли въпросът с прикритието на АЕЦ Козлодуй да се реши още преди години? Все пак проблемът стои на дневен ред вече десетилетие.
– Досега този проблем се решаваше с изпращане на ЗРК от други райони в Козлодуй. Така обаче се получаваше едно оголване на ПВО на страната. Сега решаваме този проблем с разполагането на мобилни комплекси 2К12 „Куб” или 9К33 „Оса”. Те няма да са постоянно дислоцирани там, но в изключително кратки срокове ще могат да се изпратят за прикритие на АЕЦ, без това да навреди на останалата отбрана на страната.
– Какво става с МиГ-29 в момента
? – Както знаете, миналата година бе завършен договорът за удължаване на ресурса на 16 броя изтребители МиГ-29. Сега трябва да се сключи нов договор за техническо обслужване, тъй като изтича междуремонтният ресурс на някои от самолетите и трябва да се извършат някои ремонти и прегледи. Доскоро бяхме в процедура за възлагане на обществена поръчка за изпълнение на тези ремонти и сключване на рамково споразумение за техническа поддръжка. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши, че процедурата не позволява равностойност на участниците. По препоръка на КЗК аз прекратих процедурата. В момента подготвяме старта на нова процедура за възлагане на обществена поръчка и се надявам до края на годината да бъде проведена и да се избере изпълнител за извършване на техническата поддръжка на МиГ-29. Тук искам да посоча една много стара слабост на всички големи договори за покупка на въоръжение. Обикновено те се сключват само за закупуването и не покриват техническата поддръжка на това въоръжение по време на целия му жизнен цикъл. Това означава непрекъснати нови и нови поръчки, нови и нови конкурси. Това значително затруднява следгаранционната поддръжка. Ето сега ще имаме МиГ-29, които обаче не летят заради това, че не са минали през съответните прегледи и инспекции. Тоест намаляват се отбранителните способности на ВВС. Затова за в бъдеще ще залагаме не само на покупката на нова техника, но и на сключване на рамкови споразумения за нейната гаранционна и следгаранционна техническа поддръжка.
– А каква е ситуацията с ветерана МиГ-21?
– Ресурсът на МиГ-21 изтича. Доколкото знам, до края на 2011 или самото начало на 2012 г. ще изтече окончателно ресурсът на самолетите. Нямаме намерение да го удължаваме и МиГ-29 ще поеме основната тежест по операцията „ер полисинг”. Ще дадем възможност на ВВС да запазят част от личния състав с оглед нашите идеи за придобиване на нов тип многоцелеви изтребител. Трябва да запазим летателния и техническия персонал, за да му дадем възможност да премине по-късно на новия боен самолет.
– Краят на Су-25 ще бъде през 2012 г., така ли?
– Да. Аз разбирам, че след като дълги години се е ползвал този самолет и много хора са се убедили в неговите качества, се е натрупала носталгия по Су-25 и има едно убеждение, че едва ли не се прави голяма грешка да се спре от експлоатация. Ние обаче искаме да вземем нов многоцелеви изтребител. Подчертавам многоцелеви, който да изпълнява задачи както по охрана на въздушното пространство, така и за атака на земни цели. Някога руската концепция за изграждане на ВВС казваше, че за всяка отделна задача има отделен самолет. Това излиза скъпо.
– Тоест това е премерен риск, че за няколко години ВВС ще загубят способностите си за удари по земни цели?
– Да, това е точно изчислен риск, който се базира на много ясна оценка към рисковете за националната сигурност на България. В Бялата книга сме посочили, че няма пряка и непосредствена опасност за териториалната цялост на България. А знаем, че сухопътните войски са основният вид въоръжени сили, който гарантира териториалната ни цялост. Но докато е възможно, ще използваме Су-25. Стига да има гаранции за безопасността на полетите на този самолет.
– Ще лети ли отново Ми-24?
– В момента имаме по шест вертолета Ми-17 и Ми-24, които са в оперативния ни резерв. Искаме те да бъдат продадени на една реалистична цена. Със сумата,придобита от продажбата им, имаме да решаваме две основни задачи. Първо – да поддържаме в летателна годност вертолетите Ми-24 и Ми-17, и второ – да усилим защитата на част от вертолетите Cougar, за да може да ги използваме във враждебна среда. В момента вертолетите Cougar не могат да се използват при сериозни мисии зад граница, защото нямат броня, нямат системи за самозащита и няма достатъчно гаранции за защитата на екипажа. За тези две неща ще се ползват парите от продажбата на излишните Ми-17 и Ми-24. След това ще мислим. В крайна сметка ще имаме 15 нови вертолета – три за ВМС и 12 за ВВС. Като направим сметка, какво ни е необходимо, виждаме, че имаме твърде много вертолети за сметка на липса на ресурси за тях. Лично аз оценявам като погрешно решението да се купят нови вертолети Cougar при наличието на толкова много Ми-17 и Ми-24, които е могло да се възстановят и модернизират. Вместо да се харчат около 750 млн. лева за вертолети, би могло още тогава да се помисли за нови многоцелеви изтребители. Това е състоянието на Ми-24 и Ми-17 – нямаме средства да ги поддържаме. Сега имаме четири възстановени Ми-17, ще бъдат възстановени още два.
– Кога ще бъде задействан планът за продажбата на излишните вертолети и възстановяване на Ми-24?
– Процедурата за това се подготвя. Надявам се в началото на 2011 г. да се осъществят тези продажби и да може да се възползваме от тези допълнителни средства.
– Докъде са стигнали преговорите по сделките с Alenia Aeronautica?
– С Alenia сме достигнали до много близки позиции. По тази сделка ние предвиждаме да се откажем от четвъртия и петия самолет C-27J Spartan и да получим само третия самолет. За четвъртата и петата машина вече са платени 20% от цената авансово. Този аванс трябва да се прехвърли към третия C-27, a остатъкът трябва да се плати от средствата от специалния фонд, осигурен от правителството за доплащане на военните сделки. Предвиждаме от 2012 г. да сключим рамково споразумение за техническа поддръжка на самолетите Spartan и също така да платим за ремонта на една от машините. Всъщност се надявам още през първата половина на 2011 г. да ремонтираме самолета, защото в момента имаме само един летящ C-27J. Смятаме, че трите самолета Spartan са напълно достатъчни на въоръжените ни сили.
– А каква е ситуацията с преговорите с Eurocopter?
– Съвсем наскоро завърши вторият етап на преговорите ни с Eurocopter. За разлика от Alenia Aeronautica, където имаме пряка връзка между възложител и изпълнител, при договора с Eurocopter имаме опосредствена връзка, където посредник е банката Societe Generale, която е отпуснала заем от 240 млн. евро срещу държавна банкова гаранция. Така нямаме пряка връзка между нас, възложителя, и доставчика на въоръжението.
– Тоест това е една порочна процедура?
– Абсолютно! През 2010 г. Societe Generale, без да се интересува дали са ни доставени първите три вертолета Panther, изтеглиха 76 млн., представляващи 60% от стойността им. Но освен това са направили и така, че за всеки вертолет банката изтегля милион – милион и половина евро разходи заради самата сделка. Така в крайна сметка за сделката за доставката на 15 вертолета губим 30 млн. евро под формата на финансово обслужване на съответните договори. Ние искаме да откажем последните три вертолета Panther. Eurocopter са склонни да се съгласят, но това, което не могат да разберат, е защо не искаме да продължим сделката през Societe Generale. През януари, февруари и март 2011 г., ако не прекратим сделката с банката, тя ще изтегли 40 млн. евро, представляващи 60% от последните три вертолета, които ние няма да получим въобще. А това е абсурдно. Ние държим да се откажем от последните три вертолета Panther и да прекратим отношенията със Societe Generale, което ще ни спести освен друго и 5 млн. евро банкови такси. Нашето предложение е България да заплати директно на Eurocopter останалите 40% от стойността на първите три вертолета Panther, да приключим сделката въобще и да стартираме търг за обслужване на всички френски вертолети. Това е и нашият анонс към Eurocopter – да поеме и следгаранционната поддръжка.
– Каква ще е съдбата на трите вертолета AS 565 Panther? Ще останат ли във ВМС?
– Да, ще останат във ВМС. Ще продължи съществуването на вертолетната ескадрила в състава на Военноморските сили. Имаше идея да ги предадем на ВВС за експлоатация, които да ги ползват в интерес на ВМС, но това се оказва сложно, защото те са специфични за поддръжка. А и ако се разположат в Крумово, няма да може да ги използваме над морето. Губи се голяма част от радиуса на действие. Струва ми се, че решението ни да ги оставим във ВМС е правилно.
– Какво ще се случи с обучението на пилоти и техници за ВВС? Не остава ли малко встрани от основния фокус на Бялата книга военното образование?
– Напротив, не остава встрани. Там ясно е казано, че засега няма да променяме структурата на военното образование. Тоест ще остане системата от Национален военен университет (НВУ) „Васил Левски” с факултет „Авиационен”. Там обаче до известна степен ще променим структурата на обучението. Ще даваме възможност на вече завършили висше образование да постъпват в НВУ и след година и половина обучение да стават офицери, без да придобиват образователна степен по военна специалност. Другият вариант за вече завършили висшисти е след тригодишно обучение да придобият втора бакалавърска специалност по военна дисциплина. Това ще стане факт още от следващата учебна година. Що се отнася до Факултет „Авиационен”, въпреки някои проблеми, които имаме с преподавателския състав, специалистите, които излизат оттам, са достатъчно добре подготвени. Имаме проблеми с осигуряването на достатъчно учебни самолети. Възстановихме ресурса на четири PC-9M, предстои през 2011 г. да се погрижим и за останалите два самолета от този тип. Имаме готовност да възстановим за полети и четири реактивни L-39. В същото време имаме, не искам да казвам излишни, доста летци, за които нямаме подходящи длъжности. С напускането на летателни кадри от ВВС ще им дадем възможност да заемат летателни длъжности. Тази нова структура на обучение, за която споменах, ще ни даде възможност да подобрим ефективността на обучението.
– А кога ще започнат да се дават повече летателни часове на курсантите, за да могат да излизат истински пилоти с достатъчен нальот?
– При всички случаи през 2011 г. ще осигурим малко повече средства за гориво и осигуряване на полетите. Но разбира се, сме далеч от нормативите на НАТО. Предполагам през 2012 г. ще можем да доближим средното ниво летателни часове.
– Пенсионните реформи в момента са най-болезненият въпрос за ВВС. Как ще коментирате ситуацията?
– Искам дебело да подчертая, че има едно дълбоко неразбиране на ситуацията. Да, има проект за промени в кодекса за социално осигуряване, които предвиждат промяна на размера на пенсиите за летците. Аз направих изказване на последното заседание на Министерски съвет и в разговор с министър Тотю Младенов и директора на НОИ, те казаха, че ще подкрепят една промяна в този текст, между двете четения на законопроекта. Тоест запазване на старото положение, че изчисляването на размера на пенсията ще се извършва така, както се изчислява и изискуемият стаж, съответно 1:3 или 1:2, в зависимост от вида авиация, в която са служили. Аз ще настоявам този въпрос да се реши в тяхна полза и смятам, че Народното събрание ще приеме тази корекция. За съжаление всички тези слухове, тези промени в кодекса и други доведоха до едно увеличение на рапортите за напускане. Засега този процес е в рамките на управляемостта, но процесът може да стане и неуправляем. Има опасност ВВС да останат без кадри. Трябва да се знае, че всички подобни икономии са икономии на националната сигурност. А такива икономии не трябва да се правят. Трябва да се подчертае, че увеличаването на осигурителния стаж с по четири месеца на година също е управляем процес. Знаем, че първоначалните планове бяха още от 2011 г. да скочи осигурителният стаж от 25 на 28 години, което също доведе до безпокойство и решение на част от личния състав на ВВС да напуснат служба. Възложил съм на командващия ВВС генерал-майор Константин Попов да започне една кампания за информиране на служещите за реалната ситуация с пенсиите. За съжаление до 2012 г. не можем да мислим за увеличение на заплатите или допълнителни възнаграждения. Да се надяваме инфлацията да е ниска, за да се запази покупателната способност.
– Ще се сдобие ли ВВС с безпилотни летателни апарати (БЛА)?
– Има една визия, която е докладвана на началника на отбраната и той съответно я представи на мен. Имаме такава идея и това е залегнало в плана за развитие на ВВС. Постепенно трябва да преминем към създаването на една ескадрила разузнавателни безпилотни апарати. Засега не можем да мислим за закупуването на бойни БЛА. Те са доста скъпи. Но ще се сдобием с апарати за разузнаване и наблюдение. Даже една българска фирма произвежда такива апарати. Те могат да бъдат използвани за много задачи. Има вариант да насочим към тези апарати летци, които биха желали да преминат към управление на БЛА. Тук има един спор, дали тази ескадрила да е към ВВС или към сухопътни войски. Засега е по-добре да останат във ВВС, но да изпълняват задачи в интерес на сухопътни войски, а и в интерес на Гранична полиция, МВР или структури на Министерство на отбраната. Безпилотните апарати са много важна насока за развитие за в бъдеще. Знаем, че БЛА се използват много широко в днешните конфликти, включително и за нанасяне на прецизни удари в Ирак и Афганистан. Засега обаче тук ще се използват за разузнаване и наблюдение. Ако имаме повече средства, може да се мисли за покриване на някои способности на ВВС за нанасяне на удари от въздуха чрез БЛА. Засега обаче това е само насока.
– Кога може да стартира процедурата за закупуването на тази ескадрила БЛА?
– Това ще определи „Планът за развитие на въоръжените сили”, който трябва да се приеме до края на тази година. Той ще представлява една пътна карта на това развитие. Планираме през декември да го внесем в Министерски съвет и той да стане факт. На негова основа ще може да се каже кога точно може да си позволим дадено въоръжение. Споменах за инвестиционния план до 2020 г., там всичко това ще е много точно и ясно разписано и начертано във времето. Надявам се през нашия мандат тези планове да се изпълняват стриктно, а не да останат само на книга. За съжаление досега няма план за развитие на въоръжените сили, който да е изпълнен на 100%. Няма смисъл да се планират неща, които знаеш, че не можеш да изпълниш. По-добре да си откровен с хората в армията и да им кажеш какво реално можеш да им дадеш като министър и като държава и какво може да си позволи българският данъкоплатец.
– Стигаме най-накрая и до въпроса за новия многоцелеви изтребител за ВВС. Кога ще има средства да започне процесът там?
– 2011 г. сме я оставили изцяло за избистряне на визията, за това, какво трябва да притежава един такъв самолет. Имаме вече назначен проектен екип, който разработи начални изисквания за това, как трябва да изглежда този самолет, какво трябва да може, как трябва да се провежда обучението за него, как да се поддържа. Всичко това е направено на начален етап. Това ще служи за основа за създаване на съответната тръжна документация. Дал съм срок до края на 2011 г. да се подготви самият конкурс, който да има много ясни изисквания, процедури и правила.
– Кой и как подготвя този проект?
– Всичко това се подготвя от проектен екип под ръководството на бригаден генерал Румен Радев. Той включва експерти от ВВС, МО, Министерство на финансите и други институции. Въпросът се оглежда от много страни. Надявам се, септември или октомври 2011 г. да имам окончателния вариант на изискванията, за да може да се подготви документацията. Така до края на следващата година да пуснем търга. Договорът очаквам да бъде сключен към средата на 2012 г. Срокът на доставка е съответно около 18 месеца за изтребител втора ръка и до 30–36 месеца, ако са нови самолети.
– А кога ще стане ясно дали говорим за новопроизведени изтребители или втора ръка?
– Това ще стане ясно по време на самия конкурс. Тук е много важно да се види какви условия и оферти ще бъдат представени. Аз смятам, че всякакви приказки, че сделката ще струва 1 млрд. лева и така нататък, са несъстоятелни. Можем да говорим за такива суми, ако счетем, че в това се включват разходите поне за 15–20 години експлоатация. Изключително скъпо е, ако трябва да похарчим 1 млрд. лева за няколко изтребителя. По-важен е въпросът да намерим парите.
– А за колко реално изтребителя се мисли?
– Засега смятаме, че максимумът може да бъде осем самолета. Това е нито малко, за да не оправдава поддръжката на нов тип изтребител, нито е много, за да не качва страшно много цената.
– Тоест може ли да се каже, че започваме с осем самолета, но с времето ще бъдат купени още?
– По принцип това ще бъде рамково споразумение. И то ще зависи от финансовите възможности на държавата за това, как и по какъв начин, колко самолета и кога ще ги получим, кога ще протече самата подготовка на летците и техниците. Има редица въпроси за решаване и всичко ще бъде разпределено във времето и в никакъв случай няма да касае изхарчването на целия бюджет на армията за покупката на едни изтребители. Както знаете, военният бюджет в момента е 1 млрд. лева. Не може да си позволим да плащаме такива суми на куп. Просто няма откъде да ги вземем тези пари. Има варианти за финансиране, разбира се. Има държави, които дават държавни заеми на много ниска лихва за закупуването на военна техника от тях. Но искам да кажа, че каквото и да е решението ни, този проект трябва да е одобрен от Парламента, за да може той да бъде продължен и дори след изтичането на мандата на това Народно събрание и следващото да бъде ангажирано с този процес. Важно е доставката и използването на новия изтребител да бъдат осигурени във времето. Трябва да подчертая, че макар изтребителите да се предлагат от частни компании, ние ще искаме междудържавно споразумение. Както постъпихме при покупката на корабите от Белгия.
– Тоест рамковото споразумение може да покрие и повече от осем самолета в зависимост от необходимостта ни?
– Това зависи от много неща. Както знаем, ресурсът на МиГ-29 е удължен до 2030 г., но поддръжката му е скъпа. Например двигателите трябва да се обслужват през 350 часа. За сравнение при западните типове такава поддръжка се прави на много повече часове. Това намалява цената на поддръжката. Тук е важно да се направи комплексна оценка. Можеш да купиш нещо много евтино, което ще ти излезе много скъпо за поддръжка. Трябва много внимателна преценка, какво и как ще струва на българския данъкоплатец. Трябва да кажа, че новият тип многоцелеви изтребител и МиГ-29 ще вървят доста време заедно и ще изпълняват съвместно задачи.
– Желанието да се получи широко политическо одобрение на сделката и да се сключи междудържавно споразумение е един вид гаранция, че едно следващо правителство няма да прекрати сделката?
– Да, това е идеята всъщност. Затова заложих и такова изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили. Като правило правителствата се сменят, но не трябва да се очаква, че всяко следващо правителство ще отменя решенията на предходното. Просто сделката ще е обвързана с междудържавен договор, който е нещо много сериозно на фона на договор между частна компания и Министерство на отбраната.
