Красимир ГРОЗЕВ разказва накратко за демонстрационната група на ВВС на САЩ „Буревестниците” (Thunderburds), които отново ще покажат възможностите си пред българска публика на 25 юни 2011 г. в авиобаза Граф Игнатиево. Определено няма да е пресилване, ако кажем, че за хората, които не живеят в САЩ, е цяло щастие в рамките на само четири години да могат да станат свидетели на цели две демонстрации на „Буревестниците”. Групата от ВВС на САЩ е една от малкото, която извършва демонстрациите си със свръхзвукови бойни самолети, а глобалните интереси на САЩ ги разпращат по всевъзможни кътчета на света и така техните шоута са наблюдавани от много широк кръг зрители на всички континенти на Земята. С 58 години история зад гърба си, над 4300 демонстрации в 58 страни „Буревестниците” са се оформили като своеобразен еталон за всички останали демонстрационни групи по света.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 34 (юни 2011 г.)
Кадрите
Кадрите определено решават всичко, що се касае до въздушните демонстрации. Професионализмът, дисциплината и отдадеността на професията са сред водещите качества, които определят дали един редови авиатор от ВВС на САЩ може да стане част от елита, наречен „Буревестниците”.
През сезон 2011 г. екипът на групата се състои от 12 офицери и 120 души подофицери, редници и граждански специалисти. Традицията повелява всеки офицер в групата да има свой номер, който отговаря на поста му. „Буревестник – 1” е командирът на ескадрилата. През сезон 2011 това е подполковник Кейс Кънингам. „Буревестници” 2, 3 и 4 са останалите, които оформят „Ромба”, който извършва основните групови демонстрации. „Буревестник – 2”, или ляв воден, днес е капитан Раян Рилей, „Буревестник – 3”, дясен воден, е майор Джон Гелмор. „Буревестник – 4”, слот или заден воден (намиращ се зад водача на ромба), е капитан Никълас Холмс. Следващите два „Буревестника” завършват групата, която лети в рамките на демонстрациите. „Буревестник – 5”, или водещият соло пилот, днес е майор Арън Джелинек, а неговият партньор „Буревестник – 6”, или противостоящ соло пилот за сезон 2011, е майор Джей Ар Уилямс. „Буревестниците” разполагат с още двама пилоти, които обаче не летят по време на демонстрации. „Буревестник – 7” е оперативният офицер на групата. Най-опитният пилот в ескадрилата след командира, който активно участва в планирането на демонстрациите и тренировките за тях. За този сезон „Буревестник – 7” е подполковник Джейсън Колтс. „Буревестник – 8” е демонстратор и коментатор на групата. Освен че коментира изпълнението на „Буревестниците” по време на техните демонстрации, той е отговорен за полетите с VIP лица и журналисти на двуместните F-16D на ескадрилата. Този сезон тази позиция се изпълнява от капитан Кристин Хъбърд. „Буревестник – 9” е авиолекарят на ескадрилата капитан Томас Боудън, „Буревестник – 10” е началник-щабът на ескадрилата капитан Джошуа Хоукинс, „Буревестник – 11” е главният инженер на групата майор Джейсън Мур и накрая „Буревестник – 12” отговаря за връзките с обществеността и този пост се заема от майор Кристин Хейли. Мандатът на всеки офицер е две години. Тоест всяка година се подменя половината от офицерския състав. Мандатът на останалия персонал е три или четири години в зависимост от техния пост. Това осигурява добра приемственост на екипа. За назначение в „Буревестниците” може да кандидатства всеки офицер или сержант от състава на ВВС на САЩ, стига да отговаря на определени условия. Необходими са чисто професионално досие, добър външен вид и чудесни комуникативни умения. За пилотите се изисква минимум 1000 часа нальот, а за командира на ескадрилата трябва да има поне 1500 часа на боен самолет. Освен това от всеки бъдещ кандидат се очаква да отсъства от домашната си база поне 2/3 от годината, колкото продължава турнето на групата. Службата в „Буревестниците” се смята за едно от най-престижните назначения за авиаторите от ВВС на САЩ.
Самолетът
Като се изключи времето, в което „Буревестниците” летят на учебно-тренировъчния самолет T-38 Talon, групата винаги използва възможно най-модерния и масов изтребител на въоръжение във ВВС на САЩ. От 2009 г. насам се лети на F-16C/D Блок 52, които са произведени в периода 1993–1995 г. В ескадрилата има общо 12 самолета от този тип, като активно се лети с осем от тях (шест едноместни и две спарки – спарките са резервни за самото шоу), а останалите се поддържат под формата на резерв. Тези машини слабо се различават от събратята си от бойните ескадрили. Освен специфичната окраска на мястото на 20-mm оръдие M61A1 Vulcan е поставен резервоар с парафиново масло, което се отвежда до форсажната камера на двигателя. Когато то се впръсква там, образува специфичния бял дим, който „Буревестниците” оставят след себе си. Според някои информации от машините на групата са свалени бордните радари и системите за радиоелектронна борба. В пилотската кабина е поставен изключително точен хронометър, благодарение на който се синхронизират различни фигури във въздуха. Тъй като „Буревестниците” са ескадрила, част от ВВС, в случай на криза те могат да се задействат като строева бойна част. Поради това по норматив в рамките на 72 часа техните самолети трябва да могат да изпълняват бойни мисии. Единственият път, когато това е било правено, е бил през 1988 г. в рамките на учение. Оказва се, че са необходими едва 27 часа, за да се приведе шоу F-16 на групата в боен вид.
Сезонът
Всяка година от живота на „Буревестниците” може да се раздели на две – тренировъчен сезон и турне. Тренировъчният сезон започва в края на ноември всяка година след последното шоу. Основната задача е интегриране в екипа на новите офицери, сержанти и войници. Интензитетът на тренировъчните полети е много голям. Лети се почти всеки ден, като се извършват две или три учебни задачи. Зимата не е проблем в пустините на Невада, където почти винаги времето е подходящо за полети. Основно се разчита на съвършени системи за обективен контрол, които записват всеки аспект на полета. Това е безценно при дебрифингите и обучението на новите „Буревестници”. Основната идея зад демонстрациите е да покаже на какво е способен всеки боен пилот във ВВС на САЩ, като „Буревестниците” взимат тези умения и ги представят в по-атрактивен за публиката вид. Пролетяното време през годината на всеки пилот в ескадрилата достига 500 часа. За сравнение техните събратя, летящи на F-16, в бойните части правят по 150–200 часа годишно. Турнето или демонстрационният сезон започва в края на март и продължава до средата на ноември. Нормативните документи на групата ограничават максималния брой демонстрации на година до 88, но реално се правят по 70–75 или приблизително една демонстрация на всеки три дни. През повечето сезони „Буревестниците” летят само в САЩ, като техните демонстрации са свързани с дни на отворените врати в големи военни бази или други празници и тържества. Веднъж на всеки две, три или четири години „Буревестниците” правят и задгранично турне, което се ограничава до един регион от света – например Европа или Южна Америка. Сезонът винаги завършва с шоу в домашната база на ескадрилата в Нелис, Невада. Сезон 2011 се състои от 68 демонстрации и европейско турне, което включва посещение на Турция, Румъния, Италия, България, Дания, прелитане над балтийските републики, Финландия, Великобритания и Белгия.
Демонстрацията
Преди всяко шоу екипът на „Буревестниците” дава мнението си, къде да са разположени техните самолети и къде да бъде публиката. Преди самата демонстрация може да се извърши и кратка тренировка с цел запознаване с района на шоуто. Цялото шоу на „Буревестниците” е с продължителност от 75 минути. Предстартовата подготовка на шестте F-16 се извършва с театрален апломб от специална група техници, наречена „showline”. Не по-малко помпозно е и качването по машините на шестимата пилоти. След това машините рулират пред публиката и излизат на полосата за излитане. Излитането започва, след като командирът даде командата „Thunderbirds, run em up!”, която по правило се чува през звуковата уредба и от зрителите. Въздушната част на шоуто продължава около 45 минути, по време на които се показват около 30 фигури. Самата летателна демонстрация се разделя на две основни части – груповите демонстрации от „Ромба” („Буревестници” от 1 до 4) и соловите изпълнения на „Буревестници” 5 и 6. Двата елемента се редуват, за да се постигне разнообразна и интересна програма. Самолетите в „Ромба” (Diamond – англ.) се позиционират на около метър един от друг и в тази стегната формация извършват редица фигури от сложния и висшия пилотаж като лупинг и тоно. Двамата солови изпълнители демонстрират пълния потенциал на F-16 и са сред най-атрактивните части на шоуто. Някои от маневрите, които те изпълняват, са плод на екипна работа. Като например т.нар. „огледало” (Calypso – англ.), където „Буревестник – 6” лети праволинейно, а под него надолу с главата се е залепил „Буревестник – 5”. Точно заради тази известна маневра номерът на „Буревестник – 5” винаги е обърнат с главата надолу. Друга спираща дъха демонстрация е полетът на двата солови F-16 един срещу друг, като в последния момент те се завъртат по крен и преминават „на нож” един до друг. Максималното претоварване, което се изпитва по време на демонстрациите, е 7,5 единици по време на стегнатите виражи на „Ромба”, а максималното число M е 0,94 при скоростното прелитане на малка височина от един от соловите F-16. Краят на демонстрацията е групов полет на шестте самолета, отново рулиране пред публиката, а след това офицерите и останалият персонал на ескадрилата се срещат с публиката за раздаване на автографи и снимки с авиоентусиастите.
Малко история
Когато на 25 май 1953 г. в авиобаза Люк, Аризона, се създава 3600th Air Demonstration Time (3600-на въздушна демонстрационна група), тя не е нито първата, нито единствената по онова време в състава на ВВС на САЩ. Първоначално групата се състои от седем офицери и 22 сержанти и войници, повечето от които са подбрани от служещите в авиобаза Люк. В самото начало групата няма име, но бързо е избрано названието Тhunderbirds (гръмотевична птица). То е свързано с традиционната за района индианска митология, според която в небесата лети гръмотевична птица, често описвана като огромен орел или ястреб. Когато маха с криле, предизвиква гръмотевици, а от очите й излизат светкавици. Буревестната птица е важен тотем за индианците, които я описват като могъщо и мъдро създание, пазител на доброто. В българския език обаче се е наложил преводът „буревестник” като биологичния вид морска птица. Така индианският символ е заложен в окраската на самолетите и емблемата на групата. Първият командир на „Буревестниците” е майор Ричард „Дик” Катлидж, а към групата са зачислени шест изтребителя F-84G Thuderjet и един двуместен учебен самолет T-33 Shooting Star, който повече от десетилетие е използван да вози VIP персони. Първата демонстрация на „Буревестниците” е извършена на 7 юни 1953 г. Първоначалната им програма е с продължителност само 15 минути и включва само групов пилотаж. До края на първия сезон са направени 26 демонстрации. На следващата година се състои и първото задгранично турне в Централна и Южна Америка, пак тогава са въведени и първите солови демонстрации. През сезон 1955 г. групата получава нов самолет – доста по-динамичният и модерен F-84F Thunderstrike, който вече има стреловидно крило. 1956 г. се оказва ключова за групата. Получен е първият свръхзвуков самолет – F-100C Super Sabre, което налага „Буревестниците” да се пребазират в авиобаза Нелис, Невада. Тя остава техен дом и до ден днешен. Краят на 50-те и началото на 60-те са сред най-дивите времена, що се отнася до демонстрациите на групата. Рутинно се лети над публиката и се извършват демонстрации над нея, показват се и преминавания на звуковата бариера. Всички тези неща постепенно са забранени от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). За да се компенсира това, през 1962 г. окончателно се избистря концепцията, че демонстрациите на „Буревестниците” се състоят от два основни елемента. Групови полети на четири самолета с демонстрации на фигури от висшия пилотаж и солово представяне на останалите два самолета. През 1963 г. „Буревестниците” за пръв път се представят пред Европа, след като демонстрационната група на ВВС на САЩ в Европа Skyblazers е разформирована предходната година. През 1964 г. групата преминава на свръхзвуковия изтребител-бомбардировач F-105B Thunderchief. На 9 май обаче един от самолетите на групата се разпада във въздуха и демонстрациите с Thunderchief са прекратени след едва шест шоута. На следващата, 1965 г. „Буревестниците” се връщат на по-стария, но и по-маневрен изтребител F-100 в модификацията D. През 1967 г. е премината границата от 1000 демонстрации. Пак тогава на групата е даден официален статус на демонстрационна ескадрила на ВВС на САЩ. През 1969 г. на „въоръжение” в групата е приет F-4E Phantom II. С експлоатацията на този самолет е въведена и традиционната окраска на „Буревестниците”, която почти без промяна се използва и до днес – снежнобял самолет със сини и бели елементи и стилизиран образ на индианската гръмотевична птица, изрисувана на корема и долната част на крилото. Това е и единственият случай, в който „Буревестниците” и демонстрационната група на ВМС на САЩ „Сините ангели” (Blue Angels) ползват един и същ тип изтребител. Мощният F-4E дава невероятни възможности на групата, но това идва на цената на огромни разходи за поддръжка и гориво. Всичко това се търпи до 1973 г., когато поредната криза в Близкия изток довежда до рязък скок в цените на керосина. Сезонът е прекратен предсрочно и става ясно, че при това ниво на разходи „Буревестниците” са непосилно бреме за ВВС на САЩ. Решение е намерено чрез преминаването на свръхзвуковия учебно-тренировъчен самолет T-38 Talon, с който групата започва да лети от 1974 г. За една демонстрация пет T-38 изразходват толкова керосин, колкото един F-4E. Липсата на достатъчно тяговъоръженост при T-38 обаче принуждава „Буревестниците” да залагат на повече маневри по хоризонтала. Следващите години преминават сравнително безметежно до фаталния 18 януари 1982 г. Тогава по време на тренировъчен полет във формация „ромб” четири T-38 на групата се сблъскват. Загиват всичките четирима пилоти. Сезонът е отменен, а малко по-късно е решено да се премине на ултрамодерния тогава лек изтребител F-16A/B блок 15. През 1987 г. е извършена първата демонстрация в страна от източния блок, когато „Буревестниците” правят шоу в Пекин, Китай. През 1990 г. е направено шоу номер 3000, а през 1991 г. са и първите демонстрации в Източна Европа. На следващата година се преминава на по-модерния вариант F-16C/D блок 32, който има повече тяга и дава нови възможности пред групата. 1996-а става годината, когато „Буревестниците” посещават за първи път България. Тогава демонстрацията на летище Крумово е наблюдавана от близо 30 000 души. През същата година близо 3 млрд. телевизионни зрители по целия свят гледат демонстрацията на групата по време на откриване на Лятната олимпиада в Атланта, САЩ. През 1997 г. по случай 50-ата годишнина на ВВС на САЩ F-16 на „Буревестниците” е увековечен в пощенска марка. През 2006 г. групата приема и първата си жена пилот. Това е майор Никол Малачовски. През 2007 г. в рамките си на първото европейско турне след атентатите от 11 септември 2001 г. „Буревестниците” отново посещават България. Тогава на летище Граф Игнатиево се събират над 7000 души. През 2009 г. групата се прощава със самолетите си от Блок 32, които по това време са сред най-старите F-16 все още на въоръжение. Изборът за нов самолет пада върху Блок 52, които имат модерните двигатели Pratt&Whitney F100-PW-229, даващи почти тон и половина повече тяга в сравнение с моторите на Блок 32. Това позволява на „Буревестниците” видимо да дават една по-динамична и скоростна програма. Днес „Буревестниците” са част от 57th Wing (57-о крило), базирано в Нелис, Невада, и продължават да демонстрират на хората в САЩ и из широкия свят прелестите на авиацията.
