Красимир ГРОЗЕВ прави опит за анализ на изминалата една година и развитията, които станаха факт, около потенциалния конкурс за придобиване на нов боен самолет за българските ВВС.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 41 (януари 2012 г.)
Измина почти точно една година, откакто в края на януари 2011 г. Министерството на отбраната изпрати запитване за информация до САЩ, Германия, Швеция и Франция относно доставката на осем нови или употребявани многоцелеви бойни самолета. В същото време през май стават осем години, откакто беше обявен за първи път планът за придобиване на нови бойни самолети за ВВС. Въпреки цялото това изминало време смело можем да твърдим, че новият изтребител остава все така някъде далече, в едно неопределено бъдеще. Но да видим какво се случи през изминалата 2011 г. и къде се позиционираха потенциалните кандидати.
Лутанията през 2011 г.
През миналата 2011 г. се изговори и изписа толкова много за проекта за нов многоцелеви изтребител, че всички тези думи спокойно могат да изпълнят два-три броя на АЕРО. В същото време реално свършената работа е не много, а пътят към успешното стартиране, провеждане и приключване на тръжна процедура едва сега започва. И все пак да припомним основните моменти от стъпките на военното министерство, които често имаха абсурден и дори комичен привкус. В самият край на януари МО разпрати запитвания за информация по условията и цените за придобиване на осем многоцелеви изтребителя (шест едноместни и два двуместни), които могат да са нови или втора ръка. Запитванията бяха изпратени до правителствата на САЩ, Германия, Франция и Швеция, срокът за отговор беше определен до средата на март. Според неофициална информация на заинтересованите страни е било съобщено, че към октомври може да има запитване за оферта и практически старт на конкурсната процедура. В предварително обявения срок отговор успя да даде само Швеция (предлагаща нови изтребители JAS 39C/D Gripen, производство на Saab) и така от МО се принудиха да удължат срока, за да дадат възможност и на останалите кандидати да представят стоката си. Едва в края на април отговор бе предаден както от САЩ (нови и втора ръка F-16 и нови F/A-18 Super Hornet), така и от Германия (за нови Eurofighter). Тъй като германското правителство към този момент не е имало възможност да предлага употребявани Eurofighter, подобно запитване е отправено към правителството на Италия. Оттам дадоха официален отговор на българското питане в средата на май. Франция и компанията Dassault съвсем не благоволиха да дадат отговор, а вместо това с официално писмо съобщиха на МО, че през 2006 г. вече са отговаряли на запитване за информация и българската страна може да го използва за референции. Още тогава стана ясно, че французите, предлагащи многоцелевия изтребител Rafale (и поне на теория употребявани изтребители Mirage 2000), не гледат сериозно на България като потенциален клиент. Около 6 май министърът на отбраната Аню Ангелов хвърли в две отделни изказвания бомбата, че решението по бъдещия конкурс ще бъде политическо и търговски конкурс няма да бъде правен. Изявлението му хвърли в смут потенциалните участници, а Ангелов се опита да замаже гафа с обяснението, че е имал предвид факта, че решението за старт на конкурса подлежи на парламентарно (тоест политическо) одобрение. В края на май в какафонията се включи и министър-председателят Бойко Борисов, който типично в негов стил отсече, че България трябва да купи и експлоатира нови изтребители заедно с Хърватска, Румъния и Турция с цел икономии. Изказването му набързо обиколи света, но това не е нещо принципно ново. Още през април министър Ангелов се опитваше да намеква, че е възможна съвместна експлоатация с Румъния, а слухове за подобни намерения имаше още в началото на годината. Като движеща сила зад една подобна идея се спрягаше посолството на САЩ поради желанието му да пласира употребявани F-16. Впоследствие Аню Ангелов трябваше да обяснява за кой ли пореден път, че идеята е по-скоро за съвместна експлоатация, ако случайно България и съседни страни имат един и същ тип бойни самолети. Идеята обаче съвсем не е мъртва и хрумването за „общо закупуване и използване” продължава да изплува тук и там въпреки тихата, но категорична съпротива от българските военни, които описват подобни намерения като „наивни и неработещи на практика в конкретната балканска действителност”.
В началото на лятото процесите около новия изтребител започнаха да губят темпо. Министър Ангелов обяви, че може и да не купим нови бойни самолети, ако няма пари за това. Причините за внезапното му отстъпление се оказаха цените, които българската страна е видяла в отговорите на западните производители. Широко разпространената илюзия, че за около 500 млн. лева могат да се купят осем многоцелеви изтребителя, се разби гръмко. За капак започна скрита, но осезаема борба между лобитата в МО за това, кой от големите инвестиционни проекти в областта на отбраната да бъде приоритетен, като основният сблъсък бе между придобиването на бойни самолети и оборудване на батальонна бойна група. През юни българска делегация, в чийто състав влизаха министърът на отбраната и командирът на ВВС генерал-майор Константин Попов, посети изложението в Бурже и огледа още веднъж всички кандидати. От това обаче не последва нищо конкретно. В края на юни и началото на юли министър Ангелов ту се изказваше като умерен оптимист, ту като умерен песимист по отношение на програмата за придобиване на нов изтребител. За да бъде забавата пълна, по същото време отнякъде се появиха непоканени израелските компании IAI и Elbit, които започнаха да предлагат антични самолети, но с модерно оборудване, които на теория могат да се приемат като някаква алтернатива в българския конкурс. Авиошоуто по случай 100-годишнината на българската авиация на 3 и 4 септември съвсем очаквано се превърна във фокус на цялото натрупало се напрежение около потенциалната покупка на нови бойни самолети. В Крумово бяха дошли Saab, Eurofighter и Lockheed Martin, като цялото внимание бе съсредоточено върху това, „какво ще каже Бойко”. Премиерът обаче се постара да запази привиден неутралитет, споменавайки, че всички кандидати са „много хубави и много скъпи”, и набързо прехвърли топката в полето на военните. „Решението няма да бъде нито политическо, нито финансово. Генералите ще решат кой е най-добрият”, отсече той. На министър Ангелов не му остана нищо друго, освен послушно да подкрепи началника си, като между другото разписа още един гаф в типично негов стил, волно или неволно, обвинявайки публично самолета Saab Gripen, че има по-скромни характеристики от другите конкуренти. Въпреки всичко надеждите, че конкурсът ще стартира през 2012 г., останаха и в ранната есен. В края на септември Аню Ангелов бодро отбеляза, че проектът продължава и инвестиционният план за него ще бъде внесен в парламента до края на годината. Ситуацията обаче коренно се промени от „апатично добра” към „почти безнадеждна”, когато в края на октомври икономическата криза натисна Европа и за пореден път се оказа, че в хазната пари няма. Министър Ангелов набързо обяви, че предвид бюджетните перспективи за 2012 г. проектът за нов изтребител няма да тръгне и остава евентуално за 2013 г. Думите му бяха потвърдени и от премиера Борисов, който в края на ноември след среща с шведския министър-председател Фредарик Райнфелд (и явно подпитан от него) заяви, че конкурсът ще стартира през 2013 г. при наличие на финансиране. За да бъде трагико-комичната картина пълна, през 2011 г. сайтът Wikileaks пусна серия американски дипломатически грами, датирани от периода 2007–2009 г., от които става ясно, че посолството на САЩ у нас не само че е работило категорично срещу провеждане на явен конкурс, но и се е опитвало да пласира на всяка цена употребявани изтребители F-16 „под масата”. При тези си усилия повече или по-малко е било подкрепяно от редица български политици, включително (и най-упорито) от бившия министър на отбраната с печална корупционна слава Николай Цонев. Повече за тези документи може да намерите в АЕРО, бр. 30 (февруари), 33 (май) и 38 (октомври) за 2011 г.
Какво предстои през 2012 г.?
Според изявленията на министър Аню Ангелов от есента на 2011 г. инвестиционният проект за придобиване на нов боен самолет трябваше да влезе в Народното събрание за одобрение в началото на тази година. В интервю за новия всекидневник „Преса”, публикувано на 14 януари, той заявява, че проектът трябва да влезе в Парламента преди старта на самия конкурс, тоест към края на 2012 или началото на 2013 г. В отговор на въпрос на АЕРО относно това, кога по-точно ще стане факт това, от МО отговориха в началото на януари, че „към неговата реализация може да се пристъпи едва при ясна бюджетна рамка за Министерството на отбраната в средносрочен и дългосрочен план”. Всичко това, преведено на разбираем език, значи, че в момента МО заема позиция на изчакване, за да види накъде ще тръгне икономиката през годината. Тоест, ако икономическите изгледи са благоприятни, може да се чаква ново сериозно раздвижване през втората половина на годината. Ако ли пък икономическите перспективи са по-скоро мрачни, то най-вероятно проектът ще се забрави и няма да тръгне следващите една-две или повече години. Според източници на АЕРО, самият инвестиционен проект е практически готов след усилена работа по него в края на 2011 г. МО не дадоха ясен отговор за това, каква ще бъде очакваната финансова рамка на проекта с обяснението, че има все още много неясноти, най-вече свързани с точните параметри на бъдещия конкурс. Хора от „кухнята на нещата” обаче споделят, че в момента има настройка целият проект (придобиване на осем изтребителя, въоръжение, обучение и логистика) да се вмести в рамките на 1 млрд. лева. Това е една сравнително реалистична сума, особено ако се забрави за купуването на чисто нови изтребители и се премине към втората употреба. Определено може да очакваме по-голямо или по-малко раздвижване около проекта покрай отбранителното изложение „Хемус 2012” през май 2012 г. Очаква се всички сериозно заинтересувани компании да са представени там и политическото ръководство на армията отново ще трябва да обявява някакви по-конкретни срокове за евентуалния старт на тъй дългоочаквания конкурс. Освен с икономическата обстановка правителството ще трябва да се съобрази и с идващите парламентарни избори през лятото на 2013 г. Колкото повече наближават те, толкова по-трудно ще става безпроблемния старт на една такава програма. А отлагането на покупката за след изборите обрича конкурса на пълна неяснота поради трудно предвидимите резултати от вота и теоретичната възможност за сформиране на ново правителство без участието на ГЕРБ. До момента правителството на ГЕРБ, ако не друго, то дава някаква условна подкрепа за подобен конкурс в неопределеното бъдеще (покупката на нов многоцелеви изтребител присъстваше и в политическата програма на партията през 2009 г.). Междувременно се очаква САЩ и Германия да дадат подобрена информация за предлаганите от тях бойни самолети. Българската страна ще получи тази информация през февруари и март. За какво точно става въпрос, вижте по-долу.
F-16 – вечно актуален
Лайтмотивът с покупката на изтребители Lockheed Martin F-16 едва ли някога ще излезе от мода. Под една или друга форма „Пепелянката” ни се предлага вече близо десетилетие, но на американското правителство, Lockheed Martin и местните им помагачи (оглавявани от бившия външен министър Соломон Паси) така и не се удаде да изиграят картите си подходящо, правейки покупката на F-16 безалтернативна. Днес оферите на САЩ, включващи нови и употребявани самолети, не само че не са безалтернативни, но и изглеждат значително по-слаби и безинтересни, отколкото онези преди няколко години. Защо се получава така? На първо място, това са ограниченията, които идват от американското законодателство, натоварващо военните сделки със значителни данъци, такси и условия. Така например има изискване 70% от цената на сделката да се плати в рамките на един месец от нейното подписване. Това значи, че страната клиент паралелно със самата сделка трябва да договаря и банков заем, който веднага да покрие сумата. Според неофициално изтекла информация в отговора на САЩ се е съдържала цена от $1,3 млрд. за осем нови F-16C/D Блок 50/52 и около $650–700 млн. за употребявани и модернизирани F-16C/D Блок 25 (производство от средата на 80-те). Друг сериозен „препъникамък” са сроковете на доставки, които са в рамките на 36 месеца от подписването на договора. За капак в американския отговор, отнасящ се за употребяваните F-16, не са били включени двуместни машини, което практически обезсмисля предложението. Родиха се доста теории, защо това е така, но това съвсем не променя факта, че българската страна не може да експлоатира типа без двуместни самолети. За да реши част от тези проблеми, САЩ смени тактиката и започна да предлага употребявани F-16, модернизирани до стандарта MLU, които може да дойдат от ВВС на Португалия и/или Холандия. И двете страни имат излишни F-16, които вече са били модернизирани до известна степен по стандарта MLU (това е реално новата авионика, модернизиран радар, оборудване на кабината и въоръжението на новите F-16 Блок 50/52, имплантирано в стари тела от модела A/B, производство от началото и средата на 80-те години). Холандия вече продаде общо 32 изтребителя на Чили. Първата партида от 18 самолета, реализирана през 2004 г., е с цена около $150 млн., а втората, също от толкова изтребителя, финализирана през 2009 г., излезе около $280 млн. Днес Холандия има около 80 машини, но иска в близкосрочен план да остане само с 68. Предлагането на употребявани холандски или португалски F-16 е добър ход за САЩ, защото това значи по-бърза доставка (машините не се намират в състояние на дълбока консервация, както предлаганите Блок 25, и вече са модернизирани) и вероятно по-ниски цени. Защо обаче България трябва да работи с посредник, вместо да подходи директно към Холандия или всяка друга страна, която има употребявани изтребители, е въпрос без ясен отговор. Но ако има такъв, то той трябва да се търси в желязното проамериканско лоби, което продължава да битува в МО (съставено почти изцяло от политически фигури, които в миналото са били близки до ръководството на СДС, но след това овреме са се пребоядисали, за дойдат на власт и с новите управляващи). Съществуват индикации, че маркетинговата кампания за новопроизведени F-16 е достигнала точката на замръзване и в момента усилията на американското правителство, както и на Lockheed Martin, са насочени основно към пласирането на употребявани „Пепелянки”. Американската оферта има и своето геополитическо изражение. Съвсем доскоро САЩ отделяха голямо внимание на нашия регион, който е близо до потенциалните огнища на напрежение в Кавказ и Близкия изток. В началото на 2012 г. обаче американският президент Барак Обама обяви, че във връзка с бюджетните съкращения САЩ ще намали военното си присъствие в Европа за сметка на това в Тихоокеанския басейн. За България това най-вероятно ще значи намаляване на темповете на военно сътрудничество, което със сигурност ще намали и влиянието на САЩ в МО.
Шведско постоянство
Ако има някой, който може да се сравнява с американското упорство за пласиране на F-16 у нас, то това е шведският концерн Saab, който вече близо осем години присъства в България и неизменно предлага своите Gripen. 2011 г. определено се оказа една от най-активните години за шведските маркетингови усилия тук. През февруари делегация от МО начело с министър Ангелов посети заводите на Saab в Личопинг, като паралелно с това полет на JAS-39D изпълни и командирът на ВВС генерал-майор Попов. Шведите участваха силно и на авиошоуто в Крумово, в рамките на което на изтребителя летяха още наши летци, а през октомври работна делегация от ВВС посети Швеция за още по-детайлно запознаване с характеристиките и експлоатацията на Gripen. Това, което се знае за шведската оферта, е, че тя включва шест Gripen C и два Gripen D (новопроизведени), включително и обучение на 12 летци и 60 души инженерно-технически състав, логистика и наземна техника. Според неофициална информация цената на този пакет е около 450 млн. евро и покупката ще се финансира чрез директен правителствен заем от Кралство Швеция. В допълнение на това се предлага и офсетна програма, съобразена с българското законодателство в тази област. На фона на подобряването на американската оферта и перспективата за предлагане на употребявани германски Eurofighter на изгодни цени (виж по-долу) вероятно е въпрос на време шведското правителство и Saab да се замислят за подобряване на офертата си (което може да стане или с намаляване на цените чрез например предлагане на употребявани самолети, или с предлагане на по-високи технологии на същите условия). Какъв ход ще предприемат шведите, ще стане вероятно ясно към средата на годината.
Германската инвазия
Терминът „Четвъртият райх” вече е влязъл сериозно в употреба, демонстрирайки рязкото засилване на икономическата и политическата роля на Германия в Европа особено покрай справянето с кризата в Еврозоната и засилването на връзките между държавите в Европейския съюз. А това няма как да не се отрази и на българския изтребителен конкурс. В момента германските въоръжени сили претърпяват сериозни съкращения (виж на стр. 27), което включва и отказване от последната партида – т.нар. Транш 3B, от многоцелевия изтребител Eurofighter Typhoon (37 самолета). Германия в същото време полага сериозни усилия да пласира част от наличните си изтребители от Транш 1 и 2 на страни от Източна Европа и по този начин да подсигури доставката на част или всички самолети по последната партида от производството на Eurofighter. Новината, че Германия ще предложи на България употребявани изтребители Eurofighter, излезе в няколко български и международни медии около седмица преди посещението на премиера Бойко Борисов в Германия. При самото посещение (17–18 януари) и срещата на Борисов с германския канцлер Ангела Меркел точката за обсъждане на предоставянето на употребявани Eurofighter е присъствала в дневния ред на срещата между двамата. Какво и как е разисквано, не стана ясно за широката общественост. Факт е, че през март МО очаква отговор на запитването за информация относно доставката на осем Eurofighter втора ръка от Германия. Какво точно ще пише в този отговор, е рано да се каже, но вече усилено се разпространяват слухове, че германските условия ще бъдат изключително изгодни както като цена за придобиване, така и като срокове за разсрочено плащане, а в допълнение към това вероятно ще се предлагат и безплатно обучение и задълбочаване на сътрудничеството между германските и българските ВВС. Желанието на Германия да се отърве от ненужната военна техника, комбинирано със засилващата се германска роля в Европа и всяческото желание на правителството на ГЕРБ да поддържа отлични отношения с водещите страни в ЕС, правят шансовете на евентуалната германска оферта за Eurofighter все по-големи. Въпросът, дали германската страна ще обвърже доставката на изтребителите с редица други възможности за двустранна кооперация между двете страни, остава отворен. Факт е обаче, че България би могла да лавира по редица важни икономически и политически теми, използвайки изтребителите като разменна монета. Не трябва да се забравя, че Италия също предлага употребявани изтребители Eurofighter и между италианската и германската страна може да се получи изключително интересно „вътрешнозаводско” надцакване, кой най-изгодно ще изтъргува ненужните си изтребители.
Израел?!
Най-изненадващият кандидат за българския изтребителен конкурс се оказа държавата Израел. В последните два месеца формален интерес за участие са заявили две фирми – държавният консорциум IAI и частната компания Elbit. Първите предлагат модернизирани изтребители Kfir под означението Block 60 (Блок 60). Самолетите са летели за израелските ВВС до преди 15 години, след което са консервирани. IAI предлага планерите с ресурс от 8000 часа (тоест след основен ремонт нальотът до момента се занулява) и авионика, за която се твърди, че е на нивото на изтребителя F-16 Блок 50/52. По оценки на АЕРО оферта за осем такива самолета влиза в рамките на $150–200 млн. Частната израелска компания Elbit Systems (пучално известна у нас поради проваления договор за модернизация на Ми-17 и Ми-24 в периода 2005–2006 г.) също настоява да се включи в конкурса с модернизирани изтребители F-5. Elbit планира да изкупи след време използваните в момента от Швейцария F-5E/F, които трябва да преминат през модернизация, подобна на тази, проведена на бразилските F-5. При нея изтребителят получава изцяло нова авионика, нов радар (Grifo F), възможност за използване на високоточни оръжия и нови ракети за въздушен бой израелско производство, системи за предупреждение за облъчване, ново кабинно оборудване и редица други подобрения. Вариантът става известен като F-5M или F-5BR и има цена от около $15 – 20 млн. на брой, включително и цената на самия самолет. Въпросът, доколко сериозни са израелските предложения, няма отговор. Някои определят участието им като умишлен шум в ефира, който да прикрие играта на други по-сериозни кандидати. Формално погледнато, българската страна е наложила изискване в бъдещия конкурс да участват само страни-членки на НАТО или ЕС. Израел не е член на нито една от двете организации. Редица предварителни изисквания към потенциалния нов боен самолет също биха направили участието на модернизираните Kfir и F-5 невъзможно в конкурса. И все пак и двете израелски компании правят презентации и се опитват да влязат в играта – в типично техен стил, ако не ги пускат през вратата, тогава ще се опитат и през прозореца. Въпросът е дали ще бъдат допуснати? През юли и през октомври АЕРО отправи запитвания към МО, дали ще бъде изпратено официално искане за информация до Израел. И на двете запитвания отговорът бе твърдо отрицателен. В началото на януари 2012 г. оправихме отново същото запитване, на което получихме следния дипломатичен отговор, който може да се тълкува по много начини: „Израелските компании са предоставили информация, без да са изпращани писма до тях. След решение на Народното събрание за стартиране на проекта ще се определи по-нататъшният ход на процедурата”. Факт е, че отношенията между България и Израел винаги са били приятелски, което се обуславя от редица исторически фактори. Факт е също и че в последните година-две отношенията между двете страни продължават да се затоплят и в София има солидно израелско лоби. На 15–16 януари министър Аню Ангелов посети Израел, като сключи няколко съвместни споразумения, включително за провеждане на двустранни военни учения и сътрудничество във военнотехническата област. Между другото, Ангелов е посетил и заводите на IAI, където няма как да не му е било обърнато внимание на модернизирания Kfir Блок 60. Ако Израел бъде допуснат до изтребителния конкурс, то това ще постави прецедент, от който Русия няма как да не се възползва и да поиска да участва в процедурата. През ноември 2010 г. бе проведена сериозна презентация в София на МиГ-29М/М2 и РСК МиГ заяви, че желае да участва в един бъдещ изтребителен конкурс. Разбира се, запитване за информация не бе изпратено до Русия именно с извинението, че страната не е член на ЕС или НАТО. Какво ще бъде извинението, ако израелските фирми все пак бъдат допуснати до конкурса? Развитието на израелските амбиции ще бъде тема, която ще следим през 2012 г.
План Б
Какъв е планът на ВВС, в случай че изтребителният конкурс не стартира през 2013 г. и той се отложи за неопределено бъдеще? Безспорно това ще обърка до безкрайност плановете за модернизация не само на ВВС, но и на армията като цяло. В края на 2011 г. се предприеха някои стъпки, които показваха, че „План Б” все пак има. На първо място, това е процедурата за удължаване на междуремонтния ресурс на част от останалите изтребители МиГ-21. Техният ресурс ще се удължи до края на 2012 г. и така експлоатацията им ще продължи през цялата година, подпомагайки колегите си от МиГ-29 при носенето на бойно дежурство по „ер полисинг”. Това определено е полезна стъпка, която наистина ще улесни работата на изтребителната ни авиация. В същото време министър Ангелов обяви, че пенсионирането на Су-25 се отлага за 2013 г. Предвид остатъчния ресурс смело можем да предположим, че Су-25 ще лети поне до средата на 2013 г., а спарките могат да продължат да летят дори и през първото тримесечие на 2014 г. Тези скромни мерки са ефективни в близкосрочен план, запазвайки някакви бойни възможности на ВВС, но какво ще се прави, ако икономическата обстановка не позволява стартиране на реален конкурс в следващите две–три години (което логично отлага и доставката с поне четири–пет години)? Вероятно при такъв сценарий трябва да се помисли за малка модернизация на наличните МиГ-29 (комуникация, навигация и опознаване) и може би допълнително удължаване на живота на щурмовите Су-25 чрез извършване на капитално-възстановителен ремонт. Едно подобно развитие също крие множество рискове, най-вече около поддръжката на МиГ-29. В командването на ВВС вече се чуват сериозни оплаквания, че руската страна няма намерение да изпълнява достатъчно бързо и качествено задълженията си по рамковия договор за поддръжка, но доколко това е обективна оценка, ще оставим времето да покаже. В същото време е факт, че за поддръжката на други западни типове самолети и вертолети във ВВС се дават милиони, докато засега МиГ-29 (реално най-важният тип летателен апарат на ВВС, носещ дежурство по „ер полисинг” в интегрираната система за ПВО на НАТО) се крепи на „изпарения” – просто не искат да отделят достатъчно пари за ремонти и резервни части, и ако тази тенденция продължава, до края на годината по-голямата част от самолетите ще останат на земята. Така или иначе, бъдещият конкурс за придобиване на нови бойни самолети ще бъде най-важният в новата история на ВВС и към него трябва да се подхожда крайно внимателно, защото всяка грешка, всеки компромис, всяко недоглеждане или недомислие ще има фатални последици за военновъздушните сили в следващите десетилетия.
