Декември се оказа изненадващо наситен със събития по отношение на бъдещата покупка на нов боен самолет. Неочаквано за всички, по темата се изказаха висши офицери от ВВС, a министърът на отбраната все пак успя да внесе въпроса за обсъждане в Министерски съвет. Предколедният напън обаче, по всичко личи, е бил буря в чаша вода, а покупката на нов изтребител може да се окаже много по-далеч в бъдещето, отколкото си я представят и най-големите скептици. Красимир ГРОЗЕВ обобщава и анализира изминалите събития. Процесът за избор и покупка на нов боен самолет за родните ВВС за пореден път се засили и дори прескочи една от многото бариери по пътя на реализирането на проекта. Въпреки че проектът е неимоверно напред в своето развитие, ентусиазъм липсва както при компаниите, които са готови да предлагат нови и употребявани бойни самолети, така и в политическото ръководство на страната. А бурята си остава само в чашата с вода, наречена „ВВС и МО”, и по всичко личи, че няма скоро да я напусне.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 52 (декември 2012 г.)
Най-после в Министерски съвет
След поне два фалстарта проектът за придобиване на нов боен самолет все пак стигна до портите на Министерски съвет (МС), влезе там и излезе без излишни фанфари.
На 26 октомври в Рибарица министърът на отбраната Аню Ангелов обяви, че в началото на ноември проектът за новия изтребител ще бъде вкаран за обсъждане в МС, като тогава той набързо начерта „екшън план”, според който в началото на 2013 г. може да имаме подписан договор за доставката на нови бойни самолети. Уви, това удари на камък поне два пъти. Първо, през целия ноември проектът така и не стигна до МС. Официалните обяснения тогава бяха, че се решават възникнали технически въпроси. След това в предварителната програма за правителственото заседание от 12 декември присъстваше точка „Доклад относно реализацията на проект „Придобиване на нов тип боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”. До разглеждане на точката обаче пак не се стигна. Според министър Ангелов поради липса на становища от част от министерствата, според някои вестникарски публикации поради съпротива от страна на финансовия министър Дянков, а според източници на АЕРО поради липса на време в конкретното заседание.
Тъкмо когато изглеждаше, че 2012 г. ще мине без изтребителят да долети до „Дондуков” 1, на последното годишно заседанието от 19 декември точката „Доклад относно реализацията на проект „Придобиване на нов тип боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” бе изненадващо разгледана, като последна в дневния ред и без да бъде обявена в предварителната програма на заседанието. Факти, които пробудиха леко подозрение, че може би правителството се опитва да пробутва нещо, без да вдига излишен шум.
След края на заседанието министър Ангелов даде сдържани коментари по доклада си, като спомена, че до 1 март 2013 г. трябва да представи на МС резултатите от преговорите с държави, които предлагат многоцелеви бойни самолети. На журналистически въпрос, защо няма да има конкурсна процедура, той отново отговори, че това се прави, за да се остави отворена опцията за покупка на употребявани самолети. Ангелов отказа да се ангажира както с цени, така и с други детайли към бъдещия самолет.
В официалното прессъобщение на МС се казва също: „Новият тип основен боен самолет следва да покрива изискванията на стандартите на НАТО за съвременен многоцелеви изтребител и да предлага широк спектър способности в основните роли въздух-въздух и въздух-повърхност. Той следва да замени самолетите с изтичащ ресурс МиГ-21 и Су-25”.
Защита на проекта
Дните преди проектът да влезе за обсъждане в МС, станахме свидетели на безпрецедентни усилия на негова защита както от министъра на отбраната, така и от командването на ВВС, които обаче не постигнаха желания краен ефект.
Министър Ангелов направи две пламенни защити на необходимостта от покупка на нов изтребител за ВВС. Първо, след коледен базар на МО на 16 декември той директно заяви, че изтребителят е безкрайно нужен на ВВС и въпросът трябва да бъде решен сега, като дори се върна назад в историята до 2001 г., когато според него започнали опитите за покупката на такъв самолет. Втората публична защита дойде на 18 декември в студиото на предаването „Денят започва” по БНТ1. Там той отново заяви, че 11 години не може да се купи нов изтребител и ако не се действа бързо, ще се загуби възможност за оказване на непосредствена поддръжка на сухопътните войски.
По-изненадващи бяха двете вероятно нарочни интервюта с командира и заместник-командира на ВВС. Първо, във вестник „24 часа” от 15 декември командирът на ВВС генерал-майор Константин Попов даде пространно интервю за необходимостта от покупката на нов изтребител и даде известни детайли относно евентуалната процедура по избор. След него на 18 декември във всекидневника „Преса” се появи друго пространно интервю, този път със заместник-командира на ВВС и ръководител на екипа, който изготвя проекта за нов изтребител, бригаден генерал Румен Радев.
Въпреки че командването на Военновъздушните сили на България не е крило никога желанието си да получи нов изтребител, тези, много вероятно, координирани изказвания определено бяха изненадващи и показват сериозността на моментната ситуация.
Вече има фаворити?
От доста месеци широко се спекулира, че изборът на нов боен самолет у нас е предопределен и повечето отговорни фактори желаят изтребителите да дойдат от Португалия и да бъдат F-16, модернизирани до стандарта MLU. Конкуренцията с Румъния за покупката на конкретните самолети пък е спрягана като основна причина за внезапното разбързване за осъществяване на проекта, след като министър Ангелов в началото на годината говореше, че сделката ще остане за следващия кабинет. За съжаление на едни и щастие на други, фаворизирането на португалските F-16 стана съвсем явно в дните около вкарване на проекта в МС.
Тон на това фаворизиране даде бригаден генерал Радев в интервюто си за „Преса”. В него той открито заяви, че офертата по Португалия съдържа всичко необходимо, включително и обучение, оръжия, тренажори и резервни части, за разлика от офертите за Gripen и Eurofighter, които според него съдържали основно самолети с минимално наземно оборудване и без въоръжение. Според генерал Радев португалската оферта била чувствително по-ниска като цена. Освен това той посочи, че експлоатацията на F-16 MLU е по-евтина от тази на Gripen и Eurofighter и при нея биха се спестили десетки милиони. Освен това заместник-командващият ВВС заяви, че модернизираните F-16 превъзхождат по някои показатели дори новите F-16 Блок 50.
Министърът на отбраната влезе в същия тон и малко по-късно пред БНТ1 отхвърли обвинението, че португалските F-16 са втора ръка, тъй като били модернизирани непрекъснато. Според министъра се търси пакетно предложение, което да включва всичко необходимо, а някои предложения включвали само самолети, като всичко останало трябвало да се закупува отделно, като изрично даде за пример предложението за Gripen.
И ако предпочитанията към F-16 на министър Ангелов са ясни още от времето, когато бе пенсиониран генерал и като експерт на свободна практика гравитираше около кръговете на „Атлантическия клуб”, то практически изказаното в прав текст предпочитание за португалски F-16 от страна на генерал Радев бе посрещнато с известна изненада. Изненадата не бе пълна, тъй като е широко известно, че делегацията, водена от него, е посетила Португалия през април 2012 г. е останала повече от доволна от видяното там по отношение на експлоатацията на F-16. И все пак изненада имаше. Защо?
На първо място идва фактът, че от високата позиция, на която е поставен – глава на комисията по избор на нов изтребител (където на първо място се изискват обективност и безпристрастност), генерал Радев открито фаворизира едно от предложенията. Ако се отнасяше за нормален търговски конкурс, подобно изказване щеше да предизвика бурни реакции и оправдани оплаквания от страна на конкуренцията. В случая обаче иде реч за българска процедура по неясни за широката общественост вътрешни правила на МО и така думите на Радев минаха някак естествено и незабелязано на този фон.
На второ място е притеснителният факт, че Радев дава своите оценки на база информацията от португалска страна, която вероятно е достатъчно подробна, и цената може да се смята за окончателна, докато нито за Gripen, нито за Eurofighter (нов или втора ръка) са били получени последни и най-добри оферти от държавите, които ги предлагат. Всъщност, да се говори за оферти, в момента е абсурдно, след като правителствата на Швеция, Германия и Италия засега са дали само формална и обща информация в рамките на запитването, отправено през януари 2011 г., и след това са предоставили известна информация по време на различни презентации, които обаче нито са били многобройни, нито пък особено изчерпателни. Странно е и че генерал Радев се впуска в тези оценки в интервю, дадено още преди МС да даде благословията си за преговори със страни, разполагащи с изтребители за продан, и това придаде на ситуацията лек, но натрапчив привкус на предопределеност.
Разбира се, генерал Румен Радев е известен със своя професионализъм, честност и отдаденост на авиацията и когато той дава мнение за нещо, е трудно да си представим, че то идва отдругаде освен от неговата точна и трезва преценка, като се базира и на становището на инженерите от ВВС, които са проучили в детайли португалското предложение. Интервюто на Радев може да се тълкува и като агресивно подканване на останалите кандидати да проявят по-голяма активност и да си подобрят предложенията. И все пак представените от него факти за португалските F-16 са толкова добри, че чак не е за вярване, и логично идва въпросът, защо Португалия не може да продаде излишните си самолети вече близо три години? В същото време АЕРО потърси за коментар представители на Saab и Cassidian относно твърдението, че техните оферти включват само самолети с минимално оборудване. Представители и на двете компании заявиха, че офертите съдържат всичко необходимо за дългогодишната експлоатация на изтребителите им. Интервюта по въпроса ще може да прочетете в следващия брой на списанието, но отсега прави впечатление, че всички вече започват да се мерят с португалски аршин дори и когато това е против стандартните търговски практики в бранша (например, че оръжието в една изтребителна сделка се договаря отделно по вкус на клиента).
Около португалското предложение вече започват да витаят не малко въпроси, най-вече свързани с точното им състояние, голяма възраст и цената за експлоатация в перспектива. Десетте самолета, които Португалия предлага за продажба (и преди това експлоатирани от САЩ), според публично-наличен одиторски доклад на португалската Сметна палата от 2009 г. (осем едноместни с бордни номера 15125, 15126, 15127, 15128, 15129, 15130, 15131 и 15137 и два двуместни с номера 15138 и 15139) са произведени между 1983 и 1984 г. Това значи, че към евентуалната им доставка у нас през 2015 г. те ще са на 31–32 години. Макар да е ясно, че те са налетели средно по около 3500 часа при назначен общ технически ресурс от 8000 часа, е факт, че при вече широко споменавания срок на служба от поне 20 години към 2035 г. България може да експлоатира половинвековни изтребители. Разбира се, въпросните самолети са преминали през всички необходими процедури за удължаване (програмите Falcon UP – планер и Falcon STAR – двигател), гарантиращи им пълния ресурс по часове, но перспективата за експлоатация на 50-годишни изтребители остава стряскаща, най-малко по българските разбирания и досегашна практика. Въпросът около техническото състояние на португалските машини ще е особено парещ, когато налице е особено негативен пример за експлоатация на F-16 в една Италия. За девет години експлоатация (май 2003 – май 2012 г.) и малко над 47 000 часа нальот на 34 модернизирани до стандарта ADF изтребители F-16 (произведени между 1981 и 1984 г.) там бяха загубени шест самолета (два сблъскали се във въздуха, а останалите четири загубени по технически причини включително пожар на борда и гълтане на птица от двигател).
Въпроси има и около цената на дългогодишната експлоатация на модернизираните до MLU стандарт самолети. Според информация на АЕРО португалците предлагат фиксирана цена на експлоатацията за първите пет години, като след това ще се договарят нови условия, които може да са добри, а може и да не са, но при всички случаи цената на поддръжката ще расте особено когато България остане сред малкото потребители на F-16 MLU (това може да бъде факт към края на десетилетието, когато основните страни в Европа, експлоатиращи типа, минат на нещо ново). Има въпроси и за това, доколко реално ще е възможно по-голямата част от техническата поддръжка на F-16 да става изцяло в България, колко ще струват нужните инфраструктурни подобрения в Граф Игнатиево, каква реално е ролята на САЩ в сделката (знае се, че оттам ще дойдат наземното оборудване и въоръжението), фактът, че предлаганите машини в момента са модернизирани до стандарта MLU М4, а не до актуалния М5 (според някои информации португалците са обещали, че машините ще бъдат модернизирани, без това да утежни цената и удължи сроковете), и прочие.
Както вече казахме, португалското предложение е прекалено добро, за да е истина. Стар търговски трик е да обещаваш всичко, за да спечелиш клиента, а след това да слагаш на масата реалните цени и условия (или пък това да дойде на още по-късен етап, когато започваш да плащаш за дългосрочната експлоатация, както се случи с българските C-27J Spartan). Така, когато е обществена тайна, че португалската оферта е на цена около $400 млн. веднага изниква въпросът, къде е заровено кучето? А и поне досега никой не е излязъл с конкретни цифри и факти, за да убеди авиационната общественост у нас, че това може да е едно добро и сравнително евтино решение за конкретните български условия без сериозни рискове от технически и финансов характер по време на жизнения цикъл.
Горският дойде
Статията дотук вероятно би звучала като не лоша ретроспекция на моментните развития по темата, които неизменно предвещават скорошна покупка на нов изтребител, ако на сцената не просто се бе появил горският да разгони партизани и жандармеристи, а направо дойде началникът на горското стопанство, за да въведе ред.
На 21 декември бе разпространена стенограмата от правителственото заседание на 19 декември. Отбелязаното в нея относно точка 88 „Доклад относно реализация на проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” не е много по обем, но носи сериозно послание. Изказалите се по въпроса са само двама – министърът на отбраната Аню Ангелов и министър-председателят Бойко Борисов. Ангелов накратко излага въпроса за искания мандат за преговори, като сам си поставя срок да докладва за проведените преговори не по-късно от 1 март 2013 г.
Интересното идва с изказването на премиера Борисов, което в най-добрия случай може да се квалифицира като сдържано. Борисов изрично подчертава, че дава мандат на военния министър да води преговори с цел събиране на информация за условията на придобиване на нови бойни самолети, които Борисов определя като нужни. Той обаче посочва, че не дава нито срокове, нито суми за проекта, а той ще се осъществява „някога… рано или късно” от „правителство, което и да е то”. В края на изказването си Борисов пак подчертава, че не отпуска пари и дава мандат само за събиране на информация по темата. Тази му позиция обаче не остана единствена.
На 23 декември 2012 г. в предаването по Нова телевизия „Всяка неделя” премиерът заяви следното:
„Министър Ангелов иска изтребители. Не че той ги иска, НАТО ги иска, а ние сме член, подписали сме договори навремето. Само че сега какво да избера – да купя изтребителите или да вдигнем пенсиите? Естествено, избираме да вдигнем пенсиите!”.
Тези две позиции на премиера, дадени в рамките само на една седмица, засега категорично показват, че той подкрепя един такъв проект, но не му дава висок приоритет, като дори оставя доста широко отворена опция това да се осъществи при един следващ кабинет. Борисов не се ангажира нито с цена, нито с условия, нито пък с някакви процедури и срокове. Или ако използваме цитата от добрия стар български филм „Куче в чекмедже” – „Татко каза, че ще ми купи колело, обаче друг път”.
Интересно е да се отбележи, че преди несъстоялото се обсъждане на изтребителния проект на заседанието на 12 декември до медиите изтече предварително подготвен текст за правителственото решение, в което се казваше, че проектът трябва да струва до 700 млн. лева, които да са платени от бюджета на МО до 2020 г., а самите самолети да пристигнат и да бъдат усвоени до края на 2016 г. Впоследствие след реалното решение по темата от 19 декември всички тези детайли липсваха, явно показвайки премиерското желание да не навлиза в обвързваща конкретика и да не става дума за пари.
Между другото, премиерът Борисов остава сравнително последователен в позициите си по темата нов изтребител за ВВС. През октомври 2010 г. той заяви, че изтребителите ще дойдат след края на магистралните проекти. Година по-късно, на авиошоуто БИАФ 2011 той каза, че изтребителите ще дойдат, когато това е крайно наложително заради ангажиментите ни към НАТО, а преди това ще се работи по инфраструктурата и жизнения стандарт. Днес той постави повишаването на пенсиите пред изтребителите въпреки искането на министър Ангелов (или НАТО).
Източници на АЕРО, близки до правителствените среди, дават сходна информация, според която у министър-председателя липсва ентусиазъм за работа по темата особено преди избори и на фона на слабата икономика. Източниците посочват, че ако нещо се прави, то почти сигурно ще е в рамките на един нов мандат на ГЕРБ.
Предстоящото
Въпреки всичко вече 70-годишният военен министър Аню Ангелов има формален мандат в джоба си, който му дава право да води някакви преговори по темата за придобиване на нов изтребител. Срокът, който той сам си е дал – до 1 март, му дава възможност в рамките на два месеца да проведе серия преговори по темата. Доколко сериозни ще бъдат те, обаче е въпрос без категоричен отговор. От една страна, МО може само да отбие номера, за да легитимира опцията за покупка на F-16 от Португалия. От друга страна, страни като Германия, Швеция и Италия е много вероятно да предприемат пасивна позиция особено ако няма яснота за последвалите процеси или ако псевдосъстезателната процедура на министър Ангелов им изглежда предрешена. В такъв случай страните може отново да дадат вяла информация, не много по-различна от тази, с която разполага България днес.
Не е ясно колко и какви преговори ще води Ангелов, нито как ще бъдат структурирани те. Стана ясно, че България е получила 15 различни предложения от девет страни, а министърът спомена, че те идват от страни като САЩ, Швеция, Германия, Италия, Португалия и Израел (?!). Ясно е обаче, че получената информация от тези преговори (доколко пълна и точна, е отделен въпрос) ще бъде прекарана през математически модел със 139 критерия, което ще даде оптималното предложение. С това предложение министър Ангелов ще се яви през МС, където според него той трябва да получи одобрение. При получаване на такова проектът отива в Народното събрание, където той трябва да се гласува. Едва след това може да се пристъпи към подписване на договор.
Реалистично ли е това да се случи? Засега шансовете са повече от скромни предвид два факта – пасивността на премиера Борисов и идващите избори през юли 2013 г. Ако предположим, че до 1 март Ангелов получи одобрение, то той ще има около три месеца и половина да прекара проекта през Народното събрание и след това да финализира сделката. И всичко това ще се случва на фона на ожесточена предизборна кампания. В интервю пред вестник „24 часа” от 29 декември министър Ангелов крайно оптимистично определи шансовете това да се случи като „50 на 50”.
Краят на илюзиите
Безспорно министър Ангелов усилено поддържа илюзията, че България съвсем скоро ще се сдобие с нов тип боен самолет. Дори според разпространената стенограма от неговото посещение в Граф Игнатиево в началото на ноември става ясно, че той е заявил пред тамошните авиатори, че самолетът ще дойде през 2014 г. … Въпреки увереността на Ангелов, която той засега показва под път и над път, изглежда, че си прави сметка без кръчмар, след като премиерът Борисов не застава зад неговата упоритост в нито едно негово изказване. В същото време проектът получава всичко друго, но не и обществена подкрепа, когато основните думи, които витаят в пространството, са „30-годишни самолети”, „трета ръка”, „без конкурс”, „липса на прозрачност”, „700 милиона”. Със сигурност Ангелов не успява да защити покупката на нов изтребител пред широката общественост и даже напротив – със своето неадекватно и пристрастно поведение потвърждава съмненията, че защитава правенето на нещо непрозначно и нередно, за което се харчат народни пари. Затова е крайно съмнително, че той ще успее да го направи в оставащите няколко месеца до изборите. В предновогодишното си интервю за вестник „24 часа” той се опита да обясни, че ако няма конкурс, няма и корупция, защото не се раздавали комисиони и нямало посредници, и заяви, че най-доброто (като изтребител) е и най-скъпо, а България няма пари за него. Думи, които предизвикват само иронични усмивки. В края на краищата, който го е страх от мечки, да не ходи в гората! Наивно и безотговорно е да се мисли, че след като има сделка за стотици милиони на масата, няма да се появят крупни икономически интереси от страна на компаниите, които стоят зад правителствените оферти за самолетите и които ще отговарят за логистичната им поддръжка по време на жизнения цикъл, също възлизаща на стотици милиони.
Шансът Ангелов да прокара проекта през всички сита, които му предстоят, е, оптимистично казано, под 10%. Всичко това ще става под огромен медиен и обществен натиск, към който със сигурност ще се включи и опозицията (БСП и „Атака” вече ясно заявиха, че са против проекта). Евентуално прокарване „на инат” ще струва загуба на немалко електорална подкрепа за управляващите от ГЕРБ, а непрозрачният проект ще бъде развяван при всички предизборни прояви на опозицията. В същото време резултатите от идващите избори са неясни, но социологическите проучвания показват, че е крайно невероятно ГЕРБ да може да състави самостоятелен кабинет, което значи, че управляващите или ще трябва да се влизат в неясна широка коалиция, или на власт ще дойде БСП с коалиционни партньори (може би римейк на Тройната коалиция от близкото минало). Ако това стане, то смело можем да очакваме, че проектът за нов изтребител (независимо дали ще бъде завършен, или докаран само до някъде) ще е сред първите неща, които новото правителство ще прекрати и охули. Ако пък ГЕРБ останат на власт под една или друга форма, то проектът може и да продължи с някаква скорост, ако разбира се, не влезе в колизии с евентуалния коалиционен партньор на днешните управляващи и се намери бюджет за него. Актуален е и въпросът, дали Аню Ангелов ще бъде министър на отбраната дори и ако политическа партия ГЕРБ остане на власт, което също ще влияе сериозно на процесите, защото един нов министър може да има съвсем други приоритети и виждания за бъдещето на армията и ВВС.
Така или иначе, по-вероятно е през 2013 г. новият изтребител да е все още доникъде и най-оптимистично да се чака раздвижване по темата през 2014 г. А това раздвижване може да е под формата на рестартирана процедура и поставянето ѝ на съвсем различна и много по-реалистична и конкурентна основа. Това е възможно и при една смяна на караула в политическото ръководство на МО.
Обективно трябва да се гледат и едни други факти. Желанието за нов изтребител придобива размери на истерия в средите на ВВС. Засега обаче е неясно как въобще ще бъде финансиран той. Предположенията, че всичко ще идва от бюджета на МО за период от 5–6 години, звучат наивно особено при липсваща перспектива за рязко повишаване на военния бюджет в следващите две–три години и неизменната необходимост от повишаване на доходите на военните (днес фонд „работна заплата” гълта близо 2/3 от бюджета). В самите ВВС картинката далеч не е прекрасна особено от към финансовото осигуряване. Все повече от самолетите и вертолетите на родните въздушни сили остават на земята поради липса на средства за техническа поддръжка и/или провалени по различни причини процедури за закупуване на части или ремонтни услуги на дирекция „Инвестиции в отбраната” – МО. Така с доставката на един нов боен самолет ВВС може да се поставят пред дилемата нов изтребител или всичко останало и перспективата за нови тежки съкращения е все по-явна. Въпреки че новият изтребител е повече от нужен, може би офицерите във ВВС трябва да започнат да мислят за това, как да закърпят положението в следващите три, четири, дори пет години, през които нов изтребител най-вероятно няма да няма.
И остава открит въпроса какво би станало, ако към поддръжката на МиГ-29 беше вложена 1/3 от енергията хвърляна сега за проекта на новия изтребител и 1/10 от средствата, които се планира за същия. Нямаше ли тогава ВВС да гледат значително по-спокойно за бъдещето си, без да се стига до днешната притеснена ситуация, в която повечето авиатори не виждат голяма перспектива пред МиГ-29 и са се премирили с факта, че дните на машината са преброени, ако се стигне до ударно купуване на употребявани изтребители. Апропо, същото важи и за надеждния щурмовик Су-25.
