Абсолютно изненадващо на 18 декември 2013 г. бразилското правителство обяви, че слага точка на проточилия се близо 15 години процес по избор на нов боен самолет за страната. На нарочна пресконференция бе обявено, че Бразилия ще подпише договор за доставката на 36 броя многоцелеви изтребители Gripen.
Красимир ГРОЗЕВ разказва за шведската победа в Бразилия и експортните перспективи на Gripen на фона на този успех, осигуряващ дългосрочното развитие на типа.
Едва ли някой очакваше, че последните работни дни на 2013 г. ще дадат някакво сериозно раздвижване в точещия се от години конкурс за придобиване на нов многоцелеви изтребител за ВВС на Бразилия. Но както се казва, по Коледа стават чудеса и такова чудо определено дойде за Швеция и самолетостроителната компания Saab.
“След като анализира всички факти, президентът Дилма Русеф ме помоли да ви информирам, че победител в конкурса за доставка на 36 изтребителя за бразилските ВВС е шведският Gripen NG” – с тези думи министърът на отбраната Килсо Аморим обяви победата на Saab и разочарова французите от Dassault и американците от Boeing. На пресконференцията присъства и командващият ВВС на страната ген. Жунити Сайто, а думите на министър Аморим показаха ясно, че от дълги години единственото, което се е чакало в конкурса, е било финалната благословия на президента Русеф.
По-късно на същия ден Русеф сподели в официалния си блог, че Бразилия е мирна страна, но тя не може да остане без отбранителни възможности. „Важно е за страна като Бразилия да е готова да защитава своите граждани, ресурси и суверенитет. Трябва да сме готови да се справим с всякакви заплахи” – пише още Русеф.
Gripen за Бразилия
Засега не са дават подробности за бъдещата сделка между Бразилия и Saab. Ясно е, че бразилските ВВС ще се сдобият с 36 броя от следващото поколение на Gripen (известно както като NG, така и като Gripen Е). Очаква се в следващите 9–12 месеца да преминат финалните преговори между двете страни по договора и той да бъде сключен не по-късно от декември 2014 г. Доставката на първия Gripen NG се очаква до 48 месеца след подписването на окончателния договор (тоест към края на 2018 или началото на 2019 г.). Договорът ще бъде изпълнен напълно до 2023 г.
Стойността на сделката се очаква да бъде около $4,5 млрд. (това е и сумата, която посочиха бразилските официални лица на 18 декември). Смята се, че договорът ще бъде платен със заем, осигурен от шведското правителство, който ще върви с гратисен период и изплащане в рамките на 15 години при гъвкави условия.
Неизвестните около договора идват най-вече от обема на технологичен трансфер между Saab и авиационната промишленост на Бразилия. Известно е, че всички бразилски самолети Gripen ще бъдат сглобявани в страната от местния производител Embraer. Това ще става факт в нов завод край Сао Пауло, като заводът ще бъде натоварен и с изпълнение на всякакви последващи поръчки от страни от Южна Америка и Африка, където Embraer има добри позиции. Дали бразилските Gripen NG ще се различават от тези за Швеция или Швейцария, е рано да се каже.
Интересен момент около сделката идва и от заявленията, че Бразилия най-вероятно ще вземе на лизинг за няколко години употребявани Gripen C/D от резервите на шведските ВВС. Това ще се направи най-вече за да могат бразилските военни авиатори да се запознаят с машината, преди да дойде нейният подобрен вариант. Също така доставянето на употребявани Gripen може да стане по-бързо и така да се запълнят празнините в отбранителните способности на Бразилия. Подобна схема се очаква да стане факт и в Швейцария. Засега не е ясно нито за какъв брой Gripen C/D става въпрос, нито кога и как ще се подпише договорът за това. Според някои сведения бразилските ВВС искат да разполагат с употребяваните шведски изтребители преди Летните олимпийски игри в Рио де Женейро през лятото на 2016 г.
Междувременно Бразилия пенсионира флота си от 12 изтребителя Mirage 2000C/B. Настоящият договор за тяхната поддръжка с Dassault изтече на 26 декември 2013 г., а официалната церемония по извеждането им от въоръжение стана факт на 20 декември. Така бразилските ВВС днес разчитат единствено на модернизираните изтребители F-5. През януари 2001 г. Embraer в сътрудничество с изрaелската компания Elbit подписа договор за $230 млн. за модернизацията на 46 изтребителя F-5E/F. Първият модернизиран самолет беше предаден на ВВС през септември 2005 г. Модернизацията включва нов радар Grifo F/BR, реализиране на концепцията HOTAS, поставянето на три цветни дисплея в кабината, интегрирането на щанга за дозареждане на гориво във въздуха, интегриране на ново въоръжение и нова система за самозащита. През април 2011 г. Бразилия купи 11 броя F-5 от Йордания (осем едноместни и три двуместни), като поръча тяхната модернизация до стандарта F-5M. Машините ще се доставят след 2013 г. и се очаква да останат на служба до около 2025 г. Пак тогава трябва да се пенсионират и ударните дозвукови бойни самолети AMX A-1. Едва ли всички тези бойни машини ще могат да се заменят от едва 36 броя Gripen NG и затова се предполага, че към 2020–2025 г. може да има нов договор за доставката на още машини.
Експортът на Gripen
Бъдещето на Saab Gripen засега изглежда повече от обещаващо. Благодарение на сделката с Бразилия и договора за преоборудване на Gripen C в Gripen E за ВВС на Швеция производствените линии на Saab ще са натоварени поне до 2025 г. Нещо, с което не могат да се похвалят повечето от производителите на съвременни бойни самолети. Сделката с Бразилия ще даде сериозен импулс на Gripen и е въпрос на маркетингови умения той да бъде развит с отбелязване на поръчки и на други пазари. Не е за пропускане да се отбележи, че след бразилската поръчка Gripen вече е стъпил на четири континента – Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Но къде са основните експортни перспективи за Gripen в предстоящото десетилетие?
На първо място това е европейският пазар. В началото на 2012 г. Унгария успя да предоговори условията за погасяване на лизинга си на своите 14 Gripen C/D, като по новите условия той ще бъде изплатен чак през 2026 г., като това няма да носи допълнителни оскъпявания. След близо две години преговори през септември 2013 г. бе подписан и нов договор с Чехия. През 2015 г. изтичаше 10-годишния лизингов договор с шведското правителство и чехите трябваше да върнат 14-те Gripen C/D. В рамките на новия договор, който е за 12 плюс две години, чешките ВВС ще продължат да експлоатират своите изтребители, които ще получат и възможности за удари по земни цели.
Друг голям европейски успех за Gripen е потенциалната сделка за 22 броя Gripen NG с Швейцария, която бе обявена през ноември 2011 г. Трябваха близо две години на проекта да премине през всички сита на швейцарската бюрокрация, като през септември 2013 г. проектът бе одобрен от двете камари на швейцарския парламент. Но все още Saab не може да се поздрави с нов експортен клиент, защото през май 2014 г. предстои всенароден референдум, на който швейцарците трябва да подкрепят или отхвърлят проекта. Силата на референдума е абсолютна и ако швейцарците решат, че не желаят сделката с Gripen, то правителството не е способно да направи каквото да е по въпроса. На 8 септември 2013 г. швейцарският вестник „SonntagsBlick” публикува социологическо проучване, според което 63% от швейцарците са против покупката на Gripen, 31% са за, а 6% нямат мнение. Резултатите са сходни с аналогично проучване, проведено от същия вестник година по-рано, когато 64,1% са били против, 25,6% са били за, а 10,3% са нямали мнение. Какви ще са реалните резултати през май 2014 г., предстои да видим, но успехът на Бразилия вероятно ще се отрази повече от позитивно и на швейцарския случай.
Единствената друга голяма сделка, която се очертава в Европа, е тази в Дания. Страната търси 30 многоцелеви изтребителя, които да заменят вече остарелите F-16 MLU. Дания е партньор от ниво 3 в проекта F-35 JSF, но засега няма намерение да премина директно към покупката му, а вместо това ще пристъпи към конкурсна процедура в началото на 2013 г. Кандидатите там са четири – F-35, F/A-18 Super Hornet, Eurofighter Typhoon и Gripen NG. Засега в Дания смятат, че решението може да бъде взето до средата на 2015 г. Това ще осигури нормалното пенсиониране на F-16 до края на десетилетието, но е възможно тези планове да бъдат разтегнати. В Белгия също се заговори за покупка на нов изтребител за замяна на старите F-16 MLU.
Saab разчита и на Източна Европа, където след загубата в Румъния шведите могат да разчитат на евентуални продажби на Gripen C/D в Хърватска, България и вероятно в Словакия.
В Азия Saab разчита на нови поръчки от Тайланд. Тази азиатска държава вече експлоатира 12 броя Gripen C/D, договорени на два равни транша през 2008 и 2010 г. През есента на 2013 г. тайландското правителство обяви намеренията си да поръча още шест изтребителя. Малайзия се готви от няколко години да стартира конкурс за доставката на 18 многоцелеви изтребителя, като Gripen е сред потенциалните кандидати. Преди две години от Saab обявиха, че водят разговори с Виетнам за доставката на Gripen, но оттогава не е имало публична информация за развитие по темата.
Друг потенциален пазар е Южна Америка. Бразилия има огромен авторитет сред съседите си и сделката за Gripen NG може да се окаже своеобразен ледоразбивач, който да отпуши допълнителни продажби в региона. Колумбия и Еквадор имат необходимост от по една нова ескадрила изтребители, но все още няма ясни срокове и бюджет.
Вероятно в близките години ще се появят и други клиенти. Видно е, че Gripen едва ли ще се произведе в няколко хиляди бройки, но вече малкият еднодвигателен изтребител е най-продаваният шведски боен самолет в историята и по всичко личи, че компанията ще успее да събере поне още 50–80 поръчки през следващите години.
Бразилският изтребителен сериал
Всичко започва в края на 90-те, когато Бразилия започва да се оглежда за нов изтребител, който да замени ветераните Mirage III. Проектът, станал известен като F-X, стартира през 2001 г. и предвижда закупуването на 24 нови многоцелеви бойни самолета. Като претенденти се оформят руският Су-35, шведският Gripen C/D, американският F-16C/D Блок 50/52 и френският Mirage 2000-5 Mk.2.
Dassault, производителят на Mirage 2000, решава да играят крайно силово за спечелването на конкурса. Французите купуват 20% от акциите на бразилския самолетостроител Embraer и обявяват, че ще произвеждат специален вариант за Бразилия, наречен Mirage 2000-5BR, който ще се разработи заедно с Embraer и ще се произвежда на място в страната. Предложението е изкушаващо за местната индустрия, но изкривява конкурса в политическо-икономическата плоскост, като бразилските политици и индустриалци започват да лобират мощно в полза на Dassault. В същото време военните среди не са особено доволни от това и настояват конкурсът F-X да премине основно на техническо-експертна база.
Всичко това довежда до няколко години неразбория и през 2004 г. проектът е прекратен. Формалното обяснение е, че няма пари. Като временно решение са взети 12 употребявани изтребителя Mirage 2000C/B от Франция за $80 млн. и е стартирана модернизационна програма за леките изтребители F-5E/F. През 2007 г. проектът стартира отново, но вече под името F-X2. Този път бюджетът е по-голям и се търсят 36 машини. Изискват се значителен технологичен трансфер и окончателно сглобяване на част от самолетите в Бразилия.
Желание за участие заявяват Су-35, Eurofighter, Rafale, Gripen NG, F-16 и Super Hornet. През октомври 2008 г. след първоначални проучвания е излъчен къс списък (short list) на кандидатите, с които ще се водят сериозните преговори. Това са Dassault Rafale F3, Saab Gripen NG и Boeing F/A-18E/F. Бразилските ВВС чакат от доста време този конкурс и затова действат изключително експедитивно за учудване на повечето участници. През януари 2009 г. е отправено искане за оферта, като то е получено през май с.г. На следващия месец е дадена възможност на компаниите да подобрят офертите си. В този момент се очаква, че към края на годината бразилските ВВС ще излязат с окончателен доклад относно офертите и ще препоръчат на правителството кандидат, с който да се сключи договорът.
Гладко вървящият дотогава процес е разтърсен из основи, когато през септември 2009 г. тогавашният бразилския президент Луиш Игнасио „Лула” да Силва обявява, че страната му ще купи Rafale. Това става по време на визитата на френския президент Никола Саркози и няма нищо общо с оценките, които в същото време се правят от военните.
Причината за изненадващото президентско решение е проста. Франция обещава огромен технологичен трансфер на ядрени технологии и голяма политическа подкрепа на Бразилия за по-сериозна роля на международната сцена. Бразилия е президентска република, а авторитетът на президента Да Силва, който се сочи за основна причина за икономическия възход на страната, е, меко казано, огромен. Така решението на президента трябва да се „облече” в документална форма и съответно върху бразилските ВВС се налага невероятен натиск, за да пренапишат доклада си в обем от 27 000 страници и да се докаже, че Rafale е най-добрият избор. Докладът в крайна сметка е пренаписан, но в началото на 2010 г. до пресата достига неговият оригинален вариант, който няма нищо общо с пренаписания текст.
Според оригиналния доклад на бразилските ВВС, за най-подходящ за страната се определя изтребителят Gripen NG. Посочено е, че цената му е най-ниска – $6 млрд., заедно с логистичен пакет за 30 години. На второ място бразилските военни класират американския Super Hornet. Неговата цена е $7,7 млрд. с включен логистичен пакет. Rafale е класиран на последно място. Цената му заедно с разходите за обслужването му в следващите 30 години, е закована на $10,2 млрд. – това голямо число се дължи най-вече на скъпото следпродажбено обслужване.
След изтичането на тази информация и факта, че президентската администрация принуждава военните да излъжат в доклада си и да променят базовите изисквания, се стига до небивал скандал в Бразилия. Въпреки че Rafale гръмко е обявен за победител през 2010 г., така и не се стига до подписване на договор. През октомври 2010 г. Да Силва обявява, че няма да подписва сделката по проекта F-X2, преди да станат ясни резултатите от президентските избори в страната. Макар че Да Силва не може да се кандидатира за повече мандати, изборите са спечелени от неговата съпартийка Дилма Русеф, която поема управлението на страната на 1 януари 2011 г.
Макар всички да чакат Русеф просто да подпише дългоочаквания договор с Dassault, в средата на януари тя прави нещо съвсем различно и неочаквано. Спира процедурата и обявява, че Бразилия ще преосмисли нуждите и изискванията по програмата F-X2. Това на практика е замразява на конкурса. В следващите месеци Русеф на няколко пъти обявява, че пари за нов изтребител засега няма, и през декември 2012 г. директно заявява, че изтребителят ще бъде купен, когато икономическата обстановка в Бразилия се подобри достатъчно.
През цялото време обаче бразилските военни лобират усилено практически готовия проект да бъде прокаран през президентската институция. И в крайна сметка тези усилия се увенчават с успех през декември 2013 г.
Следващото поколение Gripen
За следващото поколение Gripen се говори поне от 2006 г., като година по-късно бе поръчано създаването на технологичен демонстратор, който да изпита някои от основните нововъведения за следващото поколение Gripen. Днес програмата се нарича Gripen E, като засега не се планира създаването на двуместен самолет (Gripen F). Все пак тази опция не се отхвърля напълно, ако се намери външен клиент, готов да плати за допълнителната разработка. Не е ясно как ще се извършва обучението на млад летателен състав без наличието на двуместен изтребител. При машини като F-22 и F-35 с цел спестяване на средства не е разработена двуместна машина, а обучението се извършва само с използването на модерни симулатори.
На 27 май 2008 г. полита технологичният демонстратор, наречен Gripen Demo. Това е двуместен Gripen D, който е преоборудван от Saab. Най-сериозните промени по конструкцията са свързани с изместването встрани на основните стойки на колесника, което дава възможност за поставяне на още 900 kg керосин (един тон при серийния образец) и освобождава място за не една, а две допълнителни точки за окачване под фюзелажа. На серийния Gripen E се очаква под корема да има три точки и така общият брой на точки за окачване на боен товар да се покачи от осем на 10. Демонстраторът е задвижван от двигател GE F414G, по-нататъшно развитие на F404 (строен по лиценз в Швеция под името RM12 и използван от сегашното поколение Gripen). Досега на Gripen Demo са изпитани конструктивните изменения на планера, новият двигател, даващ възможност за свръхзвукови полети на безфорсажен режим, а така също и новата система за самозащита и други промени по авиониката. Към началото на 2013 г. демонстраторът имаше над 250 часа във въздуха.
В средата на 2012 г. започват изпитанията на новия радар Selex Galileo ES-05 Raven, създаден на базата на импулсно-доплеровия радар PS-05 (използван при сегашните Gripen) и има активна фазирана антенна решетка (AESA). Антената се поставя на завъртаща се в хоризонталната плоскост платформа, което позволява радарът да „вижда” до 100 градуса встрани от курса. В допълнение към новия радар върви и инфрачервената прицелно-обзорна система Skyward-G. Тези две системи са изпитани вече на Gripen Demo в рамките на петата фаза от тестовете с технологичния демонстратор.
Въпреки че по-рано бе обявено, че Gripen Demo до голяма степен отразява промените, планирани за реализиране в следващото поколение на Gripen, напоследък се появиха доста късчета информация, които показват, че реалният Gripen E ще бъде още по-радикално изменен. И по-рано бе известно, че Gripen E ще има повишена максимална излетна маса, достигаща 16,5 тона (14 тона при базовия модел), но освен това става ясно, че при следващото поколение ще се въведат и по-дълъг фюзелаж (15,2 m срещу 14,1 m на днешните Gripen C), както и крило с по-голяма разпереност и площ. Относно крилото конструкторите на Saab отчитат две физически ограничения. От една страна, крилото трябва да има същото относително натоварване, както при Gripen C/D (предвид повишената маса, това значи крилото да има по-голяма площ). В същото време те трябва да запазят базовата конструкция на крилото, за да може тя да се използва при създаването на Gripen E. Така инженерната мисъл на Saab предлага решение за ползване на наставка между всяко от двете полукрила и фюзелажа – с нея се осигурява плавно преливане от крилото в тялото и този нов елемент от конструкцията осигурява допълнителна подемна сила. Максималният боен товар ще достигне 7,2 тона при 5,3 тона при сегашните Gripen. Gripen E ще има свръхзвукова крейсерска скорост, която ще достига М=1,2. Тази способност вече бе демонстрирана от Gripen Demo.
Друго интересно решение ще бъде използването на въздухозаборници, където е приложена технологията DSI (diverterless supersonic inlet). Тя е приложена за първи път на прототипите на F-35 и е заложена в серийния самолет, като е видяна и в новия китайски изтребител J-20. При DSI нямат подвижни части на въздухозаборника, а за откъсване на вихрите служи голямата изпъкналост точно на входа. Предимството на тази система се състои в по-малката маса и намаляване на движещите се части по самолета (което намалява и ефективната отразяваща повърхност). Засега Saab отричат, че планират да интегрират в Gripen E специални технологии за намаляване на ефективната отразяваща повърхност, но такъв ход е широко очакван. Като цяло най-сериозни промени ще претърпят средната и задната част на фюзелажа. Планира се използването на повече композитни материали от съображения за намаляване на масата. Пилотът ще разполага с един голям дисплей, който се конфигурира по негов избор, концепция, която вече работи при F-35. Смята се, че по реалните Gripen E ще има и други интересни нововъведения, за които Saab засега дипломатично премълчава, но представители на компанията обещават изненади при показването на първия прототип.
В средата на 2013 г. от Saab признаха, че сериозно проучват възможността Gripen E да бъде превърнат в опционално пилотируем самолет. Тоест машината да може да бъде управлявана и без пилот на борда. Подобна възможност би била оправдана при извършване на много далечни разузнавателни полети, където няма да има възможност за предоставянето на вертолети за търсене и спасяване на екипажа. За да се реализира тази опция обаче, трябва да има поръчка на клиент, каквато в момента няма.
През лятото на 2013 г. Saab започна да строи три прототипа на следващото поколение Gripen. Всички те ще са едноместни самолети, тъй като шведското правителство е финансирало създаването само на едноместния Gripen E. Първият полет на първия прототип се очаква през 2015 г. Строежът на прототипите започна, след като Швеция през февруари–март 2013 г. подписа серия официални договори със Saab за разработката на Gripen E. Преди това шведското правителство одобри старта на програмата и обяви плановете си да преоборудва 60 от днес наличните едноместни Gripen E в изтребители от ново поколение Gripen E. Това ще стане благодарение на използването на немалко еднакви елементи между двата модела включително носовата част, вертикалния стабилизатор, крилото и други.
Първите серийни Gripen E се очаква да бъдат доставени през 2018 г. Това е датата, която е заложена за доставка както за шведските, така и за бразилските, а и за швейцарските (ако сделката не бъде отхвърлена на референдума) Gripen E. Доставките за шведските ВВС ще продължат до 2026 г. и гарантират безпрецедентно дълъг живот за Gripen, нещо, с което не могат да се похвалят повечето изтребители от неговото поколение.
