Информационният сайт Офнюз публикува интервю с о.р. генерал Михо Михов, в което той засяга въпроси на националната сигурност и военната авиация на България. Препечатваме интервюто със съкращения там, където се засягат чисто политически въпроси.
– Г-н генерал, президентът Росен Плевнелиев обяви, че през последната година руски шпионски самолети Ил-20 са вдигали под тревога дежурните български изтребители по няколко пъти седмично и съзря провокация в това – че по този начин Русия изчерпва малкия останал ресурс на българските самолети. Вие виждате ли провокация към България заради позицията й спрямо Украйна и Русия?
– Като участник в Студената война и уволнил се от Армията, преди да ни приемат в НАТО на базата на моя опит бих казал, че това е съвсем нормално. Не мисля, че нашите дежурни изтребители са били насочвани към акваторията на Черно море само сега, че и през последната година. До „саморазпускането“ на Варшавския договор ние летяхме с разузнавателната си авиация основно по южната ни граница и над Черно море. Защо руските ВВС сега да не се интерисуват от нас!? От 2004-а и от 2007 г. ние сме външна граница на два съюза и ако целта на Русия е да „изчерпва малкия останал ресурс на българските самолети“ би следвало това да го използваме като аргумент, за да поискаме не „повече НАТО у нас“ , а преференции за модернизиране и превъоръжаване на нашите ВВС и другите видове въоръжени сили. Спомням си когато заваляха „нон пейпърите“ към МО и МВнР за ракетните ни войски, ние висшите военни, поискахме да бъдем обезвъзмездени с една ескадрила самолети и една система МЛРС (за залпов огън). Нашите държавници тогава отговориха, „Да, ще водим преговори“. Тогава аргументите, по точно илюзията ни беше, че сме на стратегически и геополитически важно място и така ще материализираме загубеното. Не се случи до приемането ни в НАТО, че и след това. Ха сега да видим като сме външна граница какво ще ни се случи!?
Не мисля, че с неясната си и няколко пъти променяща се наша, дори не бих казал официална политика по кризата Русия- Украйна сме предизвикали руската страна със зачестилите техни разузнавателни полети.
– Вие сте бивш Началник на ГЩ и командващ ВВС. Колко самолети има България в момента? Колко ресурс остава на тези, които в момента са действащи?
– Да и понеже съм бивш не искам да да предизвиквам излишни въпроси и дори негодувание сред последователите ни по служба в БА. Ще се позова на информация на служебния министър Тагарев. В своя публикация преди месец той прави паралел между „План-2004 г.“, с който влязохме в НАТО и с „Бялата книга за състоянието на отбраната и въоръжените сили“, приета от предишното правителство и очевидно изпълнявана и от настоящото в чест на десетата годишнина от членството ни в Алианса. Според автора, който и по двата документа беше водещ експерт в МО, нашата бойна авиация следваше да има 72 самолета и 18 вертолета, а сега до края на 2014-а съответно 16 и 6 летателни апарата от тези родове авиация. Колко от тях са изправни и боеспособни заедно с пилотите си, е държавна тайна. Знам, че ресурсът е променлива величина по престой на земята и експлоатация във въздуха. Нека полетите да са все по-вече дори и поради предизвикателствата на руснаците. Това си е боеспособност и проверка на бойната ни готовност. Важното е, че пилотите не се оплакват от това, а от липсата на гориво и изправни самолети и ветолети, нещо което е задължение на държавата в лицето на МО.
– Автор сте на фразата „Без авиация няма нация“ – как можем да я тълкуваме днес, няколко години по-късно?
– Това е така и в „съавторство” с писателя Цветан Цаков, Бог да го прости. Искахме да заострим вниманието на хората и държавниците ни през началото на деветдесетте години на миналия век, когато за пръв път се сблъскахме с проблемите на бойното осигуряване и изпълнението на ДОВСЕ (Договора за съкращаването на въоръжените сили в Европа).Нито едните, нито другите ни разбраха. Знам, че на народа мисленето му е размито в неволите за прехраната, семейството и забягването на децата в странство. Днес не е ли същото!? На държавниците ни, обаче и да им е тежко, нямат право да се спотайват от избори до избори. Ще ни разберат, когато България остане само с два-три изправни бойни самолета и когато НАТО вземе решение нашата мисия за „въздушен суверинитет“ да се възложи на турските, гръцките, че и на румънските ВВС. За каква национална гордост можем да говорим тогава!? Със същата участ провокирах и бившия министър на отбраната о.р. ген. Аню Ангелов по време на първата му публична лекция. Настоящият я знае. Кой обаче ще ни докара до загубата на националното с бездействието си се надявам да не му и да не ни се случи.Защо ли? Защото улавянето на проблема е изкуство, а разрешаването му наука и държавническа мъдрост.
– Доколко ремонтът на самолетите на Българската армия зависи от Русия. Може ли тя да откаже подновяването им? Има ли опасност да се окажем с „приземени“ самолети заради геополитическата си ориентация?
– Не мисля, че геополитическата и съюзната ни ориентация е в основата на проблема. Има още две страни членки на НАТО, които успешно експлоатират самолет МиГ-29 и то модернизиран. Руската корпорация РСК навярно си има доста проблеми, но неин представител у нас е вторият наш космонавт наскоро станал генерал-майор, да му е честито. Аз не съм чувал нито чел някъде написано от генерал Александров да имаме такива проблеми, за които питате. Време е да се определим какъв тип западен, нов и то от завода самолет ще купуваме. Това е неизбежно, но с неясното си поведение ще модернизираме ли наличните изтребители заради оперативната ни съвместимост със съюзниците обърква дори и противниците ни, каквито неизбежно имаме или си създаваме. Аз обаче съм сигурен, че и модернизирания самолет МиГ-29 никога няма да бъде допуснат до съвместни операции на НАТО. Той ще си остане само за изпълнение на мисията „ер полисинг“ и за участие в съвместни учения.
– Въпросът със самолетите всъщност е част от по-глобалния въпрос – Русия враг на България ли е? Влизаме ли в нова „студена война“ и може ли тя да прерасне в „гореща“?
– Не, не мисля, че Русия е наш враг, нито е враг на Украйна. Някои военно-политически наблюдатели и експерти побързаха да направят съотношение на силите на двете страни, а други да внушават, че руската армия е на границата и предстои нахлуване в Украйна. Аз съм съгласен с проф. Петър-Емил Митев, който счита, че Европа е в ново състояние, което можем да определим като „горещ мир“. По-добре е да говорим и действаме с военно-политически и дипломатически средства за какъвто и да е мир, отколкото за каквато и да е война. Войната си е най-сложното човешко, обществено-политическо явление с непредсказуем завършек и разрушителни за цивилизацията резултати.
– Във връзка с все по-нарастващото напрежение в нашия регион, какво е състоянието на Българската армия – и като въоръжение, и като числен състав? Как гледате на идеите за връщане на задължителната казарма?
– Налага се преоценка на регионалните аспекти за състоянието на сигурноста ни. Според „Плана за развитие на БА и въоръжените сили до 2014 г.“ нашата армия следва да разполага с до 26 000 професионални военни. Много ли са. малко ли са – нека попитаме, чрез Вашата медия народа и да предизвикаме общественото съзнание към размисъл. Сегашното ръководство на МО обяви, че започва нов преглед на състоянието на отбраната, но в същото време министър Ангел Найденов заяви, че до края на тази година има да съкращава още 1200 военослужещи. Ако и въоръжението ни достигне до заветните 80 танка, 96 оръдия и 6 кораба, то е ясно, за каква мисия се стягаме и каква операция можем да планираме. Законът за резерва следва да се промени. Досега от 3000 обявени места са заети само 500. Това не е добра перспектива за военната защита на държавата. Новите генерации на България трябва да бъдат обучени във военно-техническо отношение по съвсем друг принцип и модел различен от т.н. „казарма“ и връщане на донаборната служба. В основата на тази държавна потребност трябва да стои доброволността след обществено полезен дебат, дори референдум, ако я докараме до там, че Отечеството е в опасност.
– От повече от 10 г. се говори за закупуването на нови самолети. Защо все не се получава? Имаше време, в които парите не бяха проблем и имаше излишък в бюджета
– Дори от много по-отдавна у нас имаше сили и сега ги има, които казваха, че руската бойна техника е лоша и час по-скоро трябва да се освободим от нея. През 1992 г. загинаха двама наши пилоти със самолет МиГ-21. Тогава тази бойна машина, която и до сега е в експлоатация у нас, беше наречена „летящ ковчег“. Добре и така да е, защо от тогава до напускането ми от Армията през 2002 г. не чух да ни се предложи друг нов боен самолет, че и до днес. Мисля, че на младите ни последователи се възлагат изследвания на проблема без ясен политически ангажимент във вътрешен план и във външен по отношение на съюзниците ни. Парите за военна сигурност и за другите видове въоръжени сили са били налични и с липсата им се спекулира, дори и умишлено се цели закърняване на обичта на народа ни към Българската армия. Разсейва се във времето на няколко леви и десни правителства с очакваните обвинения от народа ни за некадърност в управлението на държавата. За „излишъка“ в бюджета в края на 2009 г. как беше усвоен – всички знаем. И двете правителства, преди сегашното ни заблудиха. Но несигурноста и във военно-технически и социален план за България ще мултиплицира проблемите и силно ще демотивира военослужещите ни. Проблемът не е в строевата подготовка, а в мотивацията им за служба.
– Като част от ЕС България трябва ли да се спре на европейски изтребители? Купуването на американски няма ли да я постави в същата зависимост, както това се случва с руските?
– Да, като, че ли сте прав. И аз мисля за европейски избор на типа боен самолет и то ако е чисто нов от завода-производител със съответната офсетна програма. Но нека не се произнасяме за неща, за които нито знаем повече, нито от нас ще зависи нещо в бъдеще. Новите командири от висшите командни звена на БА трябва да се произнесат по-настойчиво и държавно отговорно. Те са патриоти и на тях трябва да се заложи! Не бива да се модернизираме и с небоеспособна техника, какъвто е случаят с вертолета „Кугар“, макар и от Европа. Какво като е модерен!? За бойното поле е животоопасен и за екипажа си дори.
_
* – заглавието е на редакцията
