На 1 август 2016 г. командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев подаде рапорт за освобождаване от военна служба и излизане в пенсия. Рапортът бе разписан от военния министър и правителството почти моментално предложи на президента Плевнелиев да издаде указ за освобождаването на генерал Радев. Той стана факт и на 15 август командирът на ВВС сдаде поста си на своя заместник бригаден генерал Анатолий Кръстев.
Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 92
Действията на генерал Радев през това лято, техните причини и последвалото му гмуркане в мътните води на българската политика ще са неща, които ще се обсъждат не просто с месеци, а с години и десетилетия. И подобни коментари няма да са предмет на настоящия материал. Самият Радев даде пространна пресконференция по темата с оставката му и даде своята трактовка на събитията във военната ни авиация от последната година и нещо.
Какво обаче оставя генералът във ВВС и какво ще се случва с въздушните ни войски под новото командване на генерал Цанко Стойков – предложен от правителството на президента Плевнелиев за нов командир на ВВС на 24 август?
Трябва да се каже, че идването на генерал Радев се чакаше с нетърпение във ВВС през 2014 г., а и той самият дойде с „големи кошници“, пълни догоре с амбиции за едни по-добри и по-добре тренирани военновъздушни сили. С чиста съвест можем да кажем, че една от най-големите му амбиции, а именно нормализацията на системата за обучение на младите пилоти за бойната авиация се реализира почти на 100%.
На 15 април 2016 г. първите шестима млади летци приключиха ускорения курс на подготовка. Двама от тях започнаха самостоятелни полети на МиГ-29 в края на август и се чака да застъпят на бойно дежурство до края на годината. Други двама се приучават на Су-25, а останалите двама останаха инструктори на L-39 – единия в Долна Митрополия, а другия в Граф Игнатиево. Още 12 млади летци преминават същата програма и в момента четирима ще я завършат през 2017 г., а останалите – през 2018 г., ако всичко върви нормално.
Генерал Радев успя да задейства подобна програма и във вертолетната авиация, където проблемът със застаряването на летателния състав е фрапиращ. Но той не можа да дочака резултатите от това си начинание.
Големият проблем (и преимущество) на системата, наложена от Радев, е, че тя се откъсва от традиционната нагласа „за всички, но по малко“, която битуваше в учебната авиация на ВВС в последните години, и се отива на „за малко, но всичко“. Определено ще има изкушение за „реставрация“ – тоест да се мине към старата система, която мнозина биха нарекли по-справедлива, но и малцина ще отрекат неефективността ѝ.
Предсрочното напускане на поста обаче ще попречи на това новата система за обучение да се бетонира и твърдо да залегне в традициите на ВВС. Всъщност това ще е основният проблем за всичко, направено от генерал Радев. То ще бъде оценявано през преходни политически призми заради последвалите му ходове след оставката и така има опасност много от постиженията да бъдат отречени и забравени.
За момента не се забелязват явни ходове на реваншизъм по отношение на делото на Радев във ВВС, но както цинично можем да отбележим, недоброжелателите на всички нива се ослушват за резултатите от президентските избори. Ако те не се развият добре за бившия командир на военната авиация, то можем да очакваме вълна от мръсни действия за разчистване на сметки.
Опасността този реваншизъм да се разстели върху цялата военна авиация и в крайна сметка настоящето политическо ръководство да я принизи на войски „втора ръка“, е напълно реално. Още повече че в последните близо две години се видя, че военният министър Николай Ненчев определено няма нито политически такт, нито стратегически поглед върху нещата, още по-малко особени качества на политик. Ако ги имаше, със сигурност отношенията му с генерал Радев щяха да са други.
Със сигурност и можем да твърдим, че там където генерал Радев не успя, бе основно по вина на липсата дори на елементарен диалог между него и военния министър, особено след пролетта на миналата година. Както и самият Радев отбеляза ясно, една от основните причини за неговата оставка е именно пренебрежението към експертизата му от страна на политическото ръководство на армията. До какво доведе това пренебрежение, е риторичен въпрос.
Как ще изглеждат ВВС под командването на генерал Стойков, предстои да видим. Само може да се надяваме, че той ще усвои някои от най-добрите качества на генерал Радев, включително невероятната му пробивност, проактивната му позиция по въпросите на ВВС, борбата за печелене на обществено внимание и доверие и не на последно място борбата му за ресурси. И най-вече разчитаме, че над двете му години стаж като военно аташе ще му дадат достатъчно дипломатически такт, нещо, което може би убягваше на генерал Радев в определени моменти, когато директно назоваваше нещата с истинските им имена.
Едно трябва да е ясно. Някакви не чак толкова лоши пари за ВВС ще има (в смисъл на финансиране на ремонти и купуване на нова техника – дали повече, или по-малко). Но както се видя в периода 2005–2009 г., дори и войските да получат не малко средства и нова авиационна техника, един безидеен и дори страхлив командир може да умножи всичко по нула или да се оттегли и да го остави на плещите и отговорността на командирите на авиобази.
На главата на генерал Стойков ще се изсипят и новите изтребители, и мъките с поддържането на наличните МиГ-29, и липсата на достатъчно изправна техника, и кадровите проблеми с масовия отлив от войнишката професия, и въпросите с общественото доверие, и с обезверяването, което се прокрадва сред офицерския състав, и много, много други. Както някои по-цинични наблюдатели отбелязаха, Стойков определено не е наясно на какво място попада.
Затова не трябва да си правим илюзии, че наследството на генерал-майор Радев е леко. Това е така не толкова заради неговите действия или бездействия, колкото заради безкрайно странната политическа конюнктура, която цари във военното министерство при втория кабинет на премиера Борисов. МО бе дадено на „100% концесия“ на човек, чийто праг на компетентност отдавна е прескочен и действията на бившия командир на ВВС са един от многото странични ефекти на тази „концесия“.
За нещастие, всички наши заключения няма да помогнат на военната ни авиация. Единствено може да разчитаме на това хората във ВВС да продължат успешно борбата си.
