Красимир ГРОЗЕВ обобщава процесите около придобиването на нов боен самолет за българските ВВС и поддръжката на наличните изтребители МиГ-29.
Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 94
И така, последният рунд на играта наближава! Още на 9 декември 2016 г. Министерството на отбраната пусна Запитването за предоставяне на оферта (Request for Proposals – RFP, или както МО нарича документа – „Искане за предложение”) за нов боен самолет до четири държави – нещо, което никога досега не се е случвало в проточилия се над 12 години процес по покупка на нов изтребител. В същото време са факт и три договора за техническата поддръжка на изтребителите МиГ-29, които трябва да дадат животоспасяваща глътка въздух за наличната ни изтребителна авиация. Нещата сякаш се нареждат все по-добре за бойната авиация на ВВС.
Обаче място за прекомерен оптимизъм в днешна България няма. Тук задължително трябва да отбележим, че договорите за поддръжката на МиГ-29 идват с огромно закъснение (а и не покриват всички нужди от части, които с всеки изминал месец нарастват и нарастват). В същото време изборът на нов изтребител ще става на фона на поредната политическа турбуленция, която може да има фатално влияние към процеса.
Договори вече има
След като през есента на миналата година „гръмнаха” и двете процедури, провеждани по общия ред на Закона за обществените поръчки (тоест открити процедури, където не се ограничават броят и характерът на участниците), за доставка на двигатели РД-33 и кутии за самолетните агрегати КСА-2, МО се принуди спешно да провежда процедури за пряко договаряне с избрани участници.
На 9 ноември 2016 г. бе сключен договор с българската компания „Авиостарт” ООД за доставка на 10 двигателя РД-33 серия 2. Това става в резултат на преките преговори, проведени с българската компания, която фактически е представител по търговските въпроси на РСК „МиГ” у нас, проведени на 25 и 26 октомври. Фактически договореното слабо се различава от това, което „Авиостарт” е предложила в предишната прекратена процедура за възлагане на обществена поръчка.
Фирмата предлага четири новопроизведени двигателя РД-33 серия 2 и шест броя употребявани двигатели след капитално-възстановителен ремонт от същия тип. От доклада на комисията за водене на преговорите (публикуван на сайта на МО) става ясно, че цялата работа ще бъде извършена в Московското машиностроително предприятие „Чернишов“, което е оригиналният производител на двигателя.
Била е договорена отстъпка от цената на един ремонтиран двигател от €1000 (хиляда евро?! – бел. ред.). Така цената на един ремонтиран двигател става €1 319 048, а на новопроизведените двигатели е €3 480 679, или общо €21 837 004 (42 709 467,5 лв.), при планирани финансови средства от 36 млн. лева. В цената влиза и доставка на актуални бюлетини и ръководство за техническа експлоатация.
От сключения договор става ясно, че „Авиостарт” се задължава да достави първите два мотора до 30 април 2017 г. и след това ще доставя по два двигателя месечно до 30 август 2017 г., когато трябва да бъде изпълнена и цялата поръчка.
Паралелно с това се проведе и прякото договаряне за доставка на седем броя кутии за самолетните агрегати КСА-2. За участие в прякото договаряне бяха поканени две български фирми – „Армар Корпорейшън Дженерал Техникал Ко-оперейшън“ ООД и „Авиостарт” ООД. До финалния етап на предишната провалена процедура е била допусната само първата фирма, но „Авиостарт” отговаря на критериите по подбор и затова е поканена за пряко договаряне въпреки отстраняването ѝ от първата процедура поради формална техническа грешка в подадените документи.
Изненадващо „Армар Корпорейшън Дженерал Техникал Ко-оперейшън“ въобще не подава оферта и прякото договаряне се извършва само с „Авиостарт” между 9 и 14 ноември. Компанията е предложила новопроизведени КСА-2 серия 3 на единична цена от €1,6 млн. Техническите ресурси на въпросните агрегати са заличени от доклада на комисията по искане на участника и по силата на член 102, алинея 1 от Закона за обществените поръчки. Но е известно, че общият технически ресурс на сега произвежданите КСА-2 е 2000 часа, а междуремонтният – 1000. Българската компания е предоставила и писма от производителя „Красный Октябрь”, в които се разясняват подробности около офертата.
Вследствие на преговорите от „Авиостарт” са се съгласили да направят отстъпка от цената в рамките на €5000 на КСА-2 и така крайната цена е станала €1 595 000, или общо €11 165 000 (21 836 841,95 лв).
Договорът за доставката на седемте КСА-2 е сключен на 5 декември 2016 г. Според договора крайният срок за неговото изпълнение е 270 дни (9 месеца) от даването на официална заявка за неговото изпълнение от страна на МО. Такава заявка е дадена на 14 декември, което значи, че „Авиостарт” трябва да достави кутиите до средата на септември 2017 г.
През ноември Министерски съвет на два транша отпусна точно 70 млн. лева от централния бюджет за плащания за покриване на трите договора за поддръжка на МиГ-29. Първият договор е с украинската компания УКРИНМАШ на стойност 4 066 266 лв. и покрива доставката на резервни части, стоки и услуги, а другите два са с „Авиостарт”. 42 709 467,5 лв. за доставка на двигатели и още 21 836 841,95 лв. за КСА-2. Или общо 68 612 575,45 лв.
Има ли място за оптимизъм?
Факт е, че влагането на почти 70 млн. лева в поддръжката на българските МиГ-29 е своеобразен рекорд след дълги години на влагане на жълти стотинки в изтребителя. Последната голяма инвестиция в него бе направена в периода 2007–2009 г., когато срещу $48,3 млн. бе възстановена летателната годност и се мина на експлоатация по състояние на 12 едноместни и четири двуместни изтребителя. След това по рамковото споразумение с РСК „МиГ“ имаше спорадични поръчки на части и ремонти в периода 2011–2014 г., но с минимален обем спрямо реалните необходимости.
За пореден път трябва да кажем ясно и точно две неща. Първо, тези инвестиции са закъснели с поне две години, ако не и повече, и реално идва след дълги години влагане на жълти стотинки в типа. Нещо повече, ако не броим прословутия договор за ремонт на шест РД-33 в Полша, то последният сериозен договор за поддръжката на изтребителя е от края на 2013 г., когато се договори КВР на осем мотора и удължаването на ресурса на други 10 по линия на рамковото споразумение с РСК „МиГ“.
Второ, което произтича и от първото, практически всичко (що се отнася до ключовите системи и агрегати) по наличните днес български изтребители МиГ-29 е с изтекъл технически ресурс и единствената причина все още да разполагаме с изтребители е, че командването на ВВС и инженерният състав на военната ни авиация са положили усилия и са поели отговорност за удължаването на тези ресурси, за да се изкара до времето, когато ще има поръчки за нови части и ремонти.
Поради това в авиобаза Граф Игнатиево няма да настане невиждано изобилие от бойни самолети. Всъщност броят на изправните МиГ-29 към края на годината ще се ограничи до броя на наличните КСА-2 (които се чака да бъдат доставени по договора с „Авиостарт“), а те ще са достатъчни за седем изтребителя. Число, което не е по-различно от това на наличните и в момента изтребители.
Така целият шум в общественото пространство, всичката хвалба за генерално решаване на проблемите на изтребителната авиация, безкрайното тупане в гърдите, което отиващият си военен министър Николай Ненчев практикуваше под път и над път, всичко това е просто суета, защото истината е жестока и проста – 70-те милиона лева, вложени в българските МиГ-29, просто крепят незавидното статукво на шепа изправни самолети и жалък нальот, който се осигурява на военните ни летци. За достигане на едно нормално техническо състояние (тоест да има постоянно изправни 10–12 самолета) трябват поне два пъти по толкова в близките две до три години.
Новият изтребител тръгна!
За българското общество дойде като гръм от ясно небе новината, че българското МО е изпратило на 9 декември 2016 г. RFP до правителствата на четири държави, които ни предлагат нови и употребявани изтребители. Запитванията за даване на оферта са изпратени до правителствата на Италия (за употребявани Eurofighter Typhoon Tranche 1), Португалия и САЩ (които заедно ще предложат употребявани F-16A/B Block 15, модернизирани до стандарта MLU), и Швеция (новопроизведени Gripen C/D).
Изненадата бе продиктувана най-вече от факта, че през есента на миналата година от МО идваха само и единствено сигнали, показващи, че проектът ще се провлачва неопределено дълго във времето. За капак, на 10 ноември 2016 г. военният министър Николай Ненчев дори заяви, че планира да направи обществено обсъждане на проекта. Каквото и да значеше това.
В същото време под повърхността течеше тежка битка около методиката на оценка на новия проект. Както се изрази президентът Радев в едно от предизборните си интервюта: „Лобистки кръгове се опитват да подменят военнотехническите критерии с политически”. Най-видим представител на тези кръгове се оказа проф. Тодор Тагарев, директор на Института по отбрана, който дори в едно телевизионно интервю заяви, че проектът за покупка на нов изтребител е твърде сложен, за да бъде оставен на генералите. Тагарев обаче се е ползвал с пълната подкрепа на политическото ръководство на МО и най-вече от страна на заместник-министъра Атанас Запрянов.
До подмяна на методиката за оценка обаче не се стигнало в крайна сметка, а историята, какви борби са се водили около изтребителния проект в периода август–ноември 2016 г., тепърва предстои да бъде написана и вероятно няма да е много приятна за четене…
Според източници на АЕРО генералната промяна в нагласите на министъра на отбраната за проекта за придобиване на нов изтребител е дошла след втория тур на президентските избори от 13 ноември 2016 г., когато Румен Радев реализира убедителна победа.
Само три дни след това, фактически в деня, в който Народното събрание гласува оставката на кабинета „Борисов 2”, министър Ненчев разписва Запитването за даване на оферта и го изпраща за подпис на другия ресорен министър – този на икономиката, Божидар Лукарски, който го разписва три седмици по-късно.
Какви са причините за това Ненчев изведнъж да се разбърза след месеци разтакаване и кални борби за пренаписване на вече готовия документ? Това засега не е публично ясно, но може да спекулираме с това, че Ненчев се опитва да спечели поне малко благоразположението на новоизбрания президент, с който бяха изпаднали в тежък конфликт.
Така или иначе, документът бе изпратен на 9 декември 2016 г.
И сега?
Участниците в своеобразния български конкурс за нов боен самолет имат три месеца да връчат своята оферта на база на Искането за предложение, което българската страна им е изпратила. Това значи, че офертите трябва да бъдат подадени до средата на март (по неофициална информация точната дата е 13 март).
В идеалния случай след подаването на офертите българската страна ще започне тяхното оценяване, което по предварителен план ще отнеме месец. След края на оценяването комисия трябва да излезе с класация, която да посочи победителя, с който ще започнат преговори върху финалните условия на междудържавния договор за покупка на нов изтребител. След подписване на договора ще последва неговото съгласуване в Министерски съвет и ратифициране от Народното събрание. Тези процеси общо трябва да се вместят в три месеца според предварителните планове на МО.
Така, в един идеален случай, още през юни 2017 г. би трябвало да имаме подписан и ратифициран договор и да чакаме доставката на новите бойни самолети за ВВС. Тъй като не живеем в идеален свят, нека да погледнем един по-реалистичен и може би леко песимистичен разчет на предстоящото.
Първо, правителствата на поканените за участие държави могат да поискат удължаване на срока за подаване на оферти и е крайно съмнително, че МО ще откаже още месец или два допълнително време. Оценката на офертите също е вероятно да се проточи, предвид изключително комплексната и отговорна задача, която трябва да се финализира със сделка за 1,5 млрд. лв.
Второ, най-продължителният процес най-вероятно ще се окажат преговорите с победителя върху финалния договор. Световната практика показва, че дори в доста подредени и организирани държави този етап може да отнеме месеци и дори години, докато продавачът и купувачът напаснат своите позиции по много технически, правни, организационни и финансови въпроси. Абсурдно е да се смята, че в България това ще може да се вмести в два или три месеца.
Трето, за ратификацията на междудържавния договор ще е нужно действащо Народно събрание, а България отново се оказа в състояние на предсрочни избори, които ще станат факт в края на март, което значи, че Народно събрание няма да има поне до средата на април. А това далеч не значи, че ще видим излъчване на устойчиво правителство, и най-апокалиптичните прогнози вещаят дори втори избори в рамките на една година.
Като стана въпрос за политическата обстановка в България, задължително трябва да отбележим, че тя може да има пагубно влияние върху целия процес. Така например оценяването на офертите ще се извършва от междуведомствена комисия, която трябва да бъде назначена от министър-председателя. Предвид, че в средата на март ще има вече оферти за оценяване, то въпросната комисия трябва да бъде факт към този момент, но тогава ще действа служебно правителство, назначено от президента Радев. Но дали въпросната комисия ще може да продължи да действа и при един редовен кабинет, или ще трябва да бъде назначавана нова такава? И дали не е възможен сценарий, в който комисията, назначена от служебното правителство, излиза с една оценка, която впоследствие се отхвърля от редовното правителство? И дали въобще служебният премиер ще се реши на това да си слага главата в торбата при един проект на стойност 1,5 млрд., или по-скоро ще остави сформирането на комисия за редовно назначеното правителство? Безспорно доста въпроси, на които засега нямаме категоричен отговор.
Не трябва да забравяме, че проектът за придобиване на нов боен самолет може да бъде превърнат в чисто политически въпрос и причина за атаки срещу президента Радев, който до голяма степен е автор на целия проект. Това също носи потенциал за протакане на процесите.
Така че оптимизъм за бързо и безпроблемно придвижване на този свръхпроект не би трябвало да има. Дори и ако приемем, че всичко се движи с нормалната скорост и няма съществени сътресения, то не би трябвало да очакваме ратифициран договор през тази година и е по-реалистично това да се случи някъде в първата половина на 2018 г. Съвсем отделен е въпросът, кога ще бъдат налични новите изтребители, защото доставката на F-16 втора ръка ще отнеме поне три години – това значи, че първите нови машини ще дойдат (най-рано) през далечната 2021 г.
Скоростта на реализация на проекта за придобиване на нов изтребител ще определи и развитието на други проекти – например колко още пари ще трябва да се вложат в наличните МиГ-29, за да бъдат поддържани и за да не се стигне до прекъсване на носенето на дежурство по „ер полисинг”. Техническото състояние на изтребителите е такова, че вече практически няма място за извършване на чудеса от инженерна храброст и умения и нещата опират до влагането на солидни суми пари – и за покупка на части, и за ремонт на системи и агрегати.
