Полковник (о.р.) Димитър Стоянов, главен секретар на президентството и бивш началник на щаба на ВВС, коментира в профила си в социалната мрежа Facebook последните идеи около развитието на процеса по покупка на нов боен самолет за българските ВВС. До своето пенсиониране от въоръжените сили Стоянов участваше в тези процеси.
С негово разрешение публикуваме мнението му с минимална редакторска намеса:
„Прегласуване на проектите за модернизация – това предлага председателят на комисията по отбрана към 44-тото НС Константин Попов. Според него целта е да се включат в проектите схеми за разсрочено плащане. Конкретно за проекта за придобиване на нов боен самолет той предлага да се започнат преговори с трите правителства (в действителност те са четири – САЩ и Португалия заедно, Италия и Швеция) към които са изпратени т. нар. искане за предоставяне на предложение (или RFP). Веднага възникват следните въпроси:
– Ако се измени схемата, то би следвало да се промени и RFP-тата. Започва се от начало или…? Поставени са едни условия, сега се променят. Ами сигурно ще ги променим и след два месеца, ще въведем и още изисквания след четири месеца и така до 2052 г.
– Само схемата за плащане ще се променя или и още нещо?
– Преговори с всички потенциални доставчици – това е съгласно ЗМД (Закон за международните договори) или нов български патент? Какво се целят с тези преговори и какво се очаква от тях?
– Кой ще понесе отговорността за поредното забавяне и за продължаващата агония в българските ВВС и армия като цяло?
Според мен нещата могат да са по-прости.
Първо се обявява класирането пред българската общественост, така както е по протокол, изготвен от военната експертиза и експертизата на Министерството на икономиката. Сега предоставената информация, разпространена в средствата за масова информация е меко казано некоректна. Излиза председателят на Борда за управление на проекта и внася разяснения пред българската общественост защо е такава класацията. Все пак това са средствата на българския данъкоплатец.
Второ, възможно най-скоро Министерски съвет взема решение с кой потенциален доставчик (първият или вторият от протокола на експертната комисия) да се водят преговори. Това е така нареченото „даване на мандат на министъра на отбраната за водене на преговори”. В този мандат се поставят и условията, които следва да се постигнат от преговарящите от българска страна. Излиза министърът на отбраната и на пресконференция разяснява защо ще се водят преговори за доставка с избрания потенциален доставчик. Все пак това са средствата на българския данъкоплатец.
Разбира се, решението може да е политическо и да се различава от това на експертната комисия, но трябва да се внесе разяснение ЗАЩО се постъпва по този начин, защо е пренебрегната военната експертиза, каква е целта и т.н. Необходимо е да се покаже, кой ще понесе отговорността.
Трето, в процеса на водене на преговорите с правителството, потенциален доставчик, би следвало да се постигнат условия по-добри от минимално заложените. Тук е момента за разсрочване на плащанията – в преговорния процес. Тук е времето, когато Министерство на финансите трябва да предостави изискуемата от тях схема за плащане, а тези които водят преговорите да постигнат желаните от българската страна условия, щом са по-благоприятни за страната. Необходимо е да се отбележи, че да разсроченото плащане е възможно, но това ще стесни възможностите за постигане на по-добри резултати при воденето на преговори.
Защо според мен не трябва да се прегласува проекта – ако хипотетично в резултат на преговорите се постигнат условия за доставка на 18 самолета (тоест условия по-добри от заложените в проекта за инвестиционен разход, приет от 43-тото НС на 2 юни 2016 г.), какво ще направят преговарящите – ще откажат защото в проекта е написано, че трябва да получим петнадесет и половина самолета?! Естествено, че няма! За това има ратифициране на договора от Народното събрание, който е международен (изискване на Конституцията). Тук е моментът за корекция в схемата за заплащане на новопридобитите самолети. С ратификацията се приемат и постигнатите по-добри условия. Ако НС не е съгласно, се отива към нов кръг преговори с потенциалния доставчик с цел постигане на оптимално приемливи условия.
Да, ако се иска от изпълнителната власт да вкара проекта на ВВС във фризера, то предложението за прегласуване и водене на преговори с всички потенциални доставчици е точно на място.
От тук възниква и следващия въпрос – във фризера ясно, но защо, с каква цел?“
