На 19 юли 2017 г. се проведе второто заседание на т.нар. „Комисия „Gripen“ към Народното събрание, която има за цел проучване на обстоятелствата около покупката на нов боен самолет за ВВС. Във второто заседание бяха изслушани последните трима бивши редовни министри на отбраната.
Днес, 27 юли 2017 г., на сайта на Народното събрание бе публикувана стенограмата от заседанието на „Комисията „Gripen” от 19 юли.
В нея може да се прочетат много интересни изказвания на бившите министри на отбраната и се дава много и подробна информация за процесите около покупката на нов боен самолет за ВВС, които текат вече от няколко години.
В изказването на Аню Ангелов (министър 2010 – 2013 г.) се вижда, че в средата на 2009 г. САЩ са дали оферта (т.нар. Letter of Offer and Acceptance (LOA)) за употребявани F-16C/D Block 25. Това бе известно от изтеклите в Wikileaks дипломатически грами, които осветяват процесите от 2008 – 2009 г. Тогавашният военен министър Николай Цонев, тогавашният президент Георги Първанов и други политически фигури подкрепяха покупката на употребяваните изтребители от САЩ.
Аню Ангелов хвърля и светлина по процесите от 2012 – 2013 г., когато употребяваните F-16 MLU от Португалия бяха фаворит в процеса в процеса на избор. Става ясно, че с цел вместване в бюджета от 700 млн. лева е трябвало изтребителите да се закупят с употребявано наземно самолетообслужващо оборудване и фактически без въоръжение, като такова се е предвиждало само за мисията „ер полисинг” – най-вероятно ракети „въздух-въздух” за близък бой AIM-9 Sidewinder. Това от своя страна повдига множество други въпроси около етиката и целесъобразността на планираната тогава покупка, която е щяла да доведе до снабдяването ни с изтребител със съвсем базови способности и неясни въпроси около поддръжката му.
Може би най-важното от изказването на бившия министър от кабинета „Борисов 1” е, че до оставката на това правителство не е имало направен никакъв избор. В подкрепа на думите му министър Ангелов цитира доклад от март 2013 г. Трябва да припомним, че множество политици, включително Валентин Радев и Росен Плевнелиев в последните месеци твърдяха и то многократно, че в този период е бил избран F-16.
В изказването на Ангел Найденов се четат също интересни моменти, като например отказа на страните да предоставят точни характеристики, тъй като България не е изпратила обвързващо запитване за даване на оферта (RFP). Това от своя страна поставя на съмнение възможността през 2013 г. да се вземе каквото и да е реалистично решение след реално сравнение, тъй като тогава е нямало цялата необходима информация, най-вече ценова, и тази, свързана с някои технически характеристики на самолетите, която не се е давала в открит достъп.
Найденов дава и интересни данни за офертите, които страните са ни дали през 2013 г. Според тях офертата за употребяваните F-16 MLU е била на стойност от €428 млн., офертата за новопроизведени Gripen C/D е за €489 млн., а за употребяваните Eurofighter Tranche 1 – €536 млн. евро или фактически всички те са над бюджетната рамка от 700 млн. лева (€358 млн.)
Изказването на Николай Ненчев е най-общото и без почти никаква конкретика в него. Реално единственото съществено нещо, което заявява бившият военен министър от кабинета „Борисов 2” е да маркира конфликта между Тодор Тагарев и командването на ВВС.
В края на заседанието се четат две интересни неща – първо, че депутати правят официални срещи с представители на Lockheed Martin и второ, че комисията ще прави сравнение на различните методики, които през годините са изготвяни за оценяване на офертите за нов боен самолет. Комисията отхвърля предложение на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за анализиране на медийните публикации по темата за новия изтребител, като според него в тях може да се съдържат индикации за причините за промяна в метода на работа.
Публикуваме стенограмата с минимални редакторски намеси и съкращения. Най-интересните моменти са болднати.
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 19 юли 2017 г. се проведе второто редовно заседание на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на господин Аню Ангелов – министър на отбраната в периода 2010 – 2013 г., господин Ангел Найденов – министър на отбраната в периода 2013 – 2014 г., и господин Николай Ненчев – министър на отбраната в периода 2014 – 2017 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Христов.
* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Запознати сте с дневния ред. Има ли съображения по него? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Процедура.
Заседанието е открито. Предлагам в днешното заседание да присъства полк. Илия Милушев – съветник на президента. Така декларираме, че нещата са в интерес на институциите. Моля да подложите на гласуване предложението ми.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам предложението на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Процедура.
Не го предлагам за гласуване, но нека се съобразяваме с Правилника. Предлагам до две минути за въпроси и до три минути за отговор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предложението е целесъобразно.
Заповядайте, господин Ангелов, за да изложите вижданията си като министър как можеха да бъдат преодолени тогава очертаващият се дефицит от отбранителни способности на българската авиация.
СПАС ПАНЧЕВ: Отвън е бившият министър Ангел Найденов. Всеки поотделно ли ще говори, или ще се слушат?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нямат тайни, но мисля, че и за тях ще е по-добре всеки сам да излага тезите си.
Започваме с изслушване на господин Аню Ангелов.
АНЮ АНГЕЛОВ: Благодаря за поканата.
Бях министър на отбраната от 27 януари 2010 г. до 13 март 2013 г. Не от нас е началото на тази сага. В качеството си на заместник-министър имах среща с американската посланичка Макълдаун. Оказа се, че има искане от българското Министерство на отбраната от края на 2008 или началото на 2009 г. – писмо за приемане (Letter of Offer and Acceptance (LOA) – това е фактически оферта от американска страна, която в рамките на определен срок трябва да се приеме или отхвърли – бел. ред.). Американците предлагаха оферта за F-16. Тъй като изпратеният от американската страна документ има срок – ако до два месеца не се отговори, той отпада, така този документ не пристигна в Министерството на отбраната поради смяната на правителствата през 2009 г.
След официалното ми посещение във Вашингтон се срещнах с тогавашния секретар по отбраната Боб Гейтс. Това е юни 2010 г. По време на разговорите с него и с министъра на ВВС на САЩ имахме дълги разговори – как може да се помогне на българската бойна авиация, за да стане оперативно съвместима и способна да изпълнява своите задачи. След моето завръщане издадох заповед за организация на работата по изпълнението на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет за нуждите на българските ВВС“. По-напред имаше заповед, с която поисках от работна група да определи оперативните и тактико-тактически изисквания към нов тип боен самолет. Такива ми бяха представени. Започна работата по изпълнението на проекта. С мои последващи писмени заповеди беше създаден направляващ комитет, ръководен от заместник-министъра на отбраната, сега министър на вътрешните работи Валентин Радев, със седем директора от различни дирекции на МО, включително Щаба на отбраната, и интегриран програмен екип начело с бригаден генерал Румен Радев – заместник-командир на ВВС, в който имаше 30 специалисти от почти всички авиационни бази. Бяха определени изискванията. В резултат на работата на екипа през януари 2011 г. бяха изпратени „Молба за информация“ (RFI) до 15 държави, без да се прави разграничение на нови и стари, втора употреба, самолети. В резултат на писмата бяха получени отговори през месец май 2011 г. от държави или компании. Предлагаха се няколко типа нови самолети и няколко типа втора употреба.
В резултат на работата на екипа беше докладвано, и беше разработена от работна група на Института по отбрана Методика за оценка на предложенията и специален алгоритъм за анализ с над 130 критерия, по които се оценяваше всяко предложение.
В моята първоначална заповед имаше ограничителни условия. На основата на тригодишната бюджетна прогноза и на планираното, за 2010 г. бюджетът на МО беше съкратен с 40%, а през 2011 г. до края на 2012 г. трябваше да изплащаме 586 млн. лв. за закупувани преди 2009 г. по сключени договори вертолети и транспортни самолети и транспортна автомобилна техника. Това определяше възможностите на българската държава тогава.
През 2011 г. при мое второ посещение с премиера във Вашингтон, отново имах разговори. Стана ясно, че в Пентагона не са склонни да дават самолети по друг начин, освен чрез закупуване. Ще посоча, че не беше дадена граница за цена. Въпреки това след анализ бяха определени няколко основни изисквания към новия тип боен самолет: първо, да е на въоръжение поне на една страна – членка на НАТО и на ЕС, второ, да бъде съвместим по отношение на участието на този тип боен самолет в операции на НАТО, чиято членка сме. Горната граница беше 700 млн. лв., при условие, че съгласно Бялата книга на отбраната трябваше МО да получава средногодишно 1,5% от БВП като бюджет. Така бяха направени разчетите. Горната граница от 700 мл. лв. трябваше да е спазена, когато се оценяваха предложенията.
През 2012 г. по време на Съвещанието на високо равнище в Чикаго имах среща със секретаря по отбраната и министъра на ВВС на САЩ. Междувременно по покана на шведското правителство направих посещение в Швеция. Тя беше държава, която предлагаше и имаше отговор на нашето запитване, въпреки че отговорът беше твърде общ от гледна точка на три неща: първо, беше атрактивен; предлагаха програми за извъндиректен офсет, предлагаха и директен офсет, но предложението им не включваше въоръжение, системи за целеуказване, симулатори и така нататък. Предложението им беше оценено като едно от добрите.
На база на оценката ми докладваха шортлист. За онези, за които беше невъзможно да се продължава работата по тях – Eurofighter Tranche 3, т.е. нов, от Германия, нов F-16 – Block 50 или 52, нов самолет. Всички предложения бяха: на Gripen за осем самолета, общо предложение на САЩ и Португалия за F-16 MLU, което на практика означаваше изцяло смяна на авиониката и от самия самолет оставаха фюзелажът и крилата. Този вид самолет беше съвместим с Block 50 на нов F-16, със задължение да се извърши обучението не в САЩ, а в Португалия. Това предложение беше разделено на два пакета – единият от Португалия, евтин – 9 самолета за 16 млн. евро. Имаха два резервни двигателя, допълнителни системи, но не можеха да осигурят цялата логистична поддръжка, нямаха откъде да добавят наземно оборудване. Трябваше наземното оборудване, информационният шлем за директно насочване от пилота да могат да направляват оръжията. Въоръжението беше включено в пакета от САЩ. На базата на всички оценки влязоха три предложения – нов Gripen и два употребявани F-16 MLU и Eurofighter Tranche 1 от Италия.
Многократно бяха разменяни делегации с тези държави, след като от мен бе утвърден краткият списък. Техни представители идваха да оглеждат Граф Игнатиево. Идваха да правят презентации по отношение на възможностите на тези самолети, но отказаха по думите на ген. Румен Радев да кажат каква крайна цена може да се получи и че това било въпрос на преговори след получаване на RFP за представяне на оферта.
Дотогава всички разговори бяха неофициални. През декември на основата на мой доклад до Министерския съвет бе взето решение – на 19 декември 2012 г. ми се даваше мандат да водя преговори и до 1 март 2013 г. да доложа за резултатите от тях.
Екипът започна преговори с Италия през февруари 2013 г., с Швеция и със САЩ и Португалия заедно. В резултат на преговорите италианското предложение почти се включи в границата от 700 млн. лв. за девет самолета Eurofighter втора ръка. Португалците също намалиха тяхната оферта. САЩ имаха определени ограничения във връзка с разсрочването на плащанията, които произлизаха от програмата FMS. Независимо от това през месец май по време на срещата на високо равнище, в разговорите с американската страна остана ние да плащаме за всичко 139 млн. евро, а за пакета от САЩ, който не е свързан директно със самолета, трябваше да платим 289 млн. евро. Това ме накара да говоря отново със секретаря по отбраната и с министъра на ВВС. Поисках да няма ново наземно оборудване, а втора ръка. Постигнахме общо-взето съгласие да разставят такова наземно оборудване на Граф Игнатиево и ние да плащаме за услугата, че го ползваме, което поевтиняваше тяхното предложение, а въоръжението да закупим за нуждите само на ЕР полисинг, а за останалите средства за въоръжение „въздух-въздух“, „въздух-земя“ и управляеми бомби – това можеше да стане в случай на неизбежност от конфликт, да бъде допълнително закупено такова въоръжение.
Всичко това завърши с доклад от бригаден ген. Румен Радев до мен. Всичко по работата на МО по този инвестиционен проект беше явно. Не сме държали нищо скрито. Пред мен е докладът на ген. Радев. Имаше и копие от доклада до тогавашния началник на отбраната ген. Симеонов от 12 март, а аз напуснах Министерството на 13 март.
Преговорите отнеха време и нямаше как да изпълним решението на Министерския съвет и до 1 март да предложа инвестиционен проект, който да бъде приет и изпратен в Народното събрание за приемане. На 22 февруари нашето правителство подаде оставка.
Такава е историята до 13 март 2013 г. По-нататък имаше служебно правителство. Имаше изказвания от служебния министър, че това не е най-важното в момента и че те не могат да продължат, тъй като няма и Народно събрание.
Готов съм да отговоря на Вашите въпроси.
Можете да изискате документите, те са явни, с изключение на някои, които касаят методиката за оценка и оперативно-техническите изисквания към новия тип боен самолет, които са с определена степен на класификация. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
АНТОН ТОДОРОВ: Следейки медиите, много често едно от основните обвинения към политическото ръководство на МО по това време е, че то е неглижирало военната експертиза при вземане на решения. Вярно ли е подобно твърдение? До каква степен военната експертиза е била взета предвид при придвижването на проекта за нов боен самолет?
АНЮ АНГЕЛОВ: Никога не съм игнорирал военната експертиза. Тук е и тогавашният началник на отбраната и може да каже. На заседанията на Съвета по отбрана присъстват всички командири, включително и на съвместното командване на видовете въоръжени сили.
Аз съм генерал-лейтенант от запаса. Аз имам своя лична военна експертиза. Заместникът ми беше полковник, занимаващ се с армията през цялата си служба. Отговорността за всяко мое решение беше моя. Съветът по отбрана е консултативен орган, не взема решения.
Тези приказки валяха по време на задаваните ми въпроси в тогавашното Народно събрание. Имаше промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, не може да се сравнява началникът на отбраната с някогашния началник на Генералния щаб. Това може да се определи като неглижиране на военната експертиза. Но това беше направено преди мен. Винаги съм бил привърженик да има щаб на отбраната и началник на отбраната. През 2002 г. бях уволнен от тогавашния министър Свинаров за мое изследване, което предлагах тогава.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Казахте, че през 2010 г. бюджетът на отбраната е намален с 40%. Ако не беше намален с 40%, щяхме ли да имаме този проблем, който в момента обсъждаме?
АНЮ АНГЕЛОВ: Ние заложихме в бюджета, но следващото правителство го изпълни и преизпълни – 1,53% от БВП. Това е изпълнението за 2013 г. Моята надежда беше, че представяйки своя доклад през 2012 г., тъй като бяхме изплатили задълженията по стари договори, надявах се, че можем да заделяме по 100 – 150 млн. лв. на година в продължение на седем години, започвайки от 2014 г., като се планираше през 2020 г. да завършим това.
Намалението на бюджета дойде от стратегическа грешка през 2009 г. – в стремежа на нашето правителство да влезе в чакалнята на Еврозоната и искаха бюджетът да бъде балансиран. По данни на Евростат го надхвърлихме значително и затова през 2010 г. трябваше да се справяме с много по-малко средства, отколкото нормално са се справяли моите предшественици.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Министър, много подробно разказахте за процеса за нов изтребител през периода, в който сте бил министър. Нашата Комисия има по-широка задача. Вече няколко месеца говорим само за изтребител, а Вие споменахте, че процесът започва от 2002 г. и стартира на практика през 2004 г., което съвпада горе-долу с влизането ни в НАТО.
Когато сме подписали Договора за членство, сме се съгласили да постигнем определени способности на Въоръжените сили, съответстващи на изискванията на Алианса.
Какви бяха критериите за избор на изтребител, кораб, бойна машина? Говореше ли се паралелно за тези неща? Защо в средата на 2017 г. говорим единствено за изтребител? Освен военна, имали ли сте и политическа експертиза или натиск? Споменахте, че сте разплащали вертолети и транспорти самолети. За журналистите ще спомена, че ние сме една от малкото държави, които имат транспортна авиация, без да има необходимост от това, защото по-големи армии и по-мощни държави нямат такава авиация.
АНЮ АНГЕЛОВ: В списъка за инвестиционната Програма 2020 на МО, която не посмях да внеса в Министерския съвет, този проект беше на трето място като приоритет. На първо място беше батальонната бойна група на Сухопътните войски. Стремяхме се да дадем всичко на тази бойна група, всичко, с изключение на техниката. Например създадохме три батальонни бойни групи, които минаха сертификация в НАТО. Всяка година участваха на учения на два полигона в Германия. Това беше с помощта на американското правителство и тяхното командване в Европа. Да се говори тогава за нов тип бойна машина, за нови кораби – по програма бяха получени четири относително нови, но употребявани кораби – три фрегати и един минен ловец, съответно бяха извадени от състава на флотата стари кораби съветско производство. Флотът беше обновен до голяма степен, въпреки че и там имаше доста грешки. Дълго време стояха без генератори и трябваше да се захранват от собствените двигатели. В средата на 2011 г. решихме проблема, като заплатихме генераторите. Трите фрегати и минният ловец участват днес в „Бриз 2017“. Въпросите на флота бяха решени донякъде преди нас, но остана да се решава един договор – тендер, спечелен от френска фирма за четири патрулни кораба. Тях ги сведохме до два по нов проект. По този нов проект сега те плават и са на въоръжение. Новият проект беше около 400 млн. евро. Сега тази фирма е в състава на друга голяма френска компания. Когато се искат два нови патрулни кораби „Корвети“, цената е горе-долу същата. Аз обаче поради липса на средства трябваше да прекратя тези преговори с фирмата, спечелила конкурса.
Убеден съм, че трите проекта не могат да бъдат паралелни. Трябва да бъдем много внимателни, когато преценяваме кои са приоритетите. Сухопътните войски страдат. Те останаха най-назад, но получиха тогава по един договор транспортни средства – джипове, транспортни автомобили и така нататък по договор с „Мерцедес“.
СПАС ПАНЧЕВ: Две хиляди и четвърта година България стана член на НАТО. Бяха заложени сериозни програми за Българската армия до 2020 г., в които влизаше доста техника. В изпълнение на поетите ангажименти и по решение на нашето правителство, с натиск на наши партньори, Българската армия започна да редуцира своя състав. От списъците започнахме да вадим техника, която не можеше да бъде закупена с отделените средства. На всеки две години се намаляваше по нещо. Изтребителят обаче е бил една от задачите, която МО се стремеше през този период да е включен.
Господин Ангелов, при Вашето управление Вие бяхте заложили стар използван F-16 или нов? Има ли случаи Вие да сте залагали изцяло нов F-16?
Второ, казахте, че към 1 март 2013 г. Комисията трябвало да Ви предложи решение. Казахте за докладната от тогавашния заместник-командир на ВВС. Какво беше решението на тази Комисия, макар и невлязло в сила?
АНЮ АНГЕЛОВ: Беше поискана информация за нови самолети. Никога не е давана информация на контрагентите каква е нашата горна граница на средствата. По данните тогава това бяха огромни суми – 1,9 милиарда за нов Eurofighter, 1,3 млрд. долара за F-16, Block 50/52. Тогава Gripen го даваха без въоръжение, без система за целеуказване за 986 млн. лв. (тук Ангелов не дава точна информация, защото запитването за информация от 2011 г. е за изтребители без въоръжение, само за самите самолети с минимална логистика и оборудване към тях – бел. ред.) Според мен не е имало концепция обезателно да вземем самолет втора употреба. Концепцията за нова отбранителна способност, утвърдена от мен, нямаше изискване за втора употреба. Сега се учудвам, че когато са пращани запитвания за оферти, е имало концепция, която уж ние не сме я спазили. Това не е вярно. Ние искахме както нови, така и употребявани. Ако трябваше сега да пращам молба за отговор (RFP), щях да искам за нови и за стари. Това е нормално. Вие преценявате дали сте в състояние да поемете тези разходи. Повтарям, не е имало предварителни указания обезателно да се вземе едното или другото. По сметки излизаше, че няма начин да купим нов самолет. Това е първоначален елемент, но с преговори се добива много. На базата на преговорите с 58% спадна цената на италианския Eurofighter, който имаше близо 6 хил. часа резерв. Крайната им цена е 750 милиона. Всичко това ме кара да считам, че военната експертиза си свърши чудесно работата.
А защо не са искани оферти за нови самолети, не знам.
СПАС ПАНЧЕВ: Какво решение имаше към 1 март?
АНЮ АНГЕЛОВ: В Доклада с вх. № 1915 от 12 март 2013 г. (на следващия ден аз напускам министерството), ми бе представен доклад, тъй като се забавиха преговорите с Италия, Швеция, САЩ и Португалия. В крайното становище няма конкретен избор. Ще го прочета: „До момента на получаване и обобщаване на крайните предложения в резултат на преговорите не е възможно обективно да бъде определен най-удачният вариант за реализация на проекта“ т.е работата следваше да продължи с още преговори , разговори и т.н.
ФИЛИП ПОПОВ: По заданието за нов тип боен самолет е имало различни оферти, с различни показатели. Нашата Комисия е създадена с цел да проучи изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет. Докато Вие бяхте министър, какви конкретни стъпки предприе Министерството и в каква последователност във връзка с изпълнение на заданието? Забелязахте ли нарушение по процедурата по Ваше време, и ако да, в каква насока?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека разширя въпроса. Смисълът на изслушванията е да видим кога и какви решения се вземат. Четейки доклада, става ясно, че оперативно по времето на господин Ангелов трябва да се е взело решение относно „Оперативни и Тактико-технически изисквания към нов тип боен самолет за българските ВВС и изисквания към подготовка на личния състав“. Това е прието на Съвета по отбрана към министъра на отбраната през месец септември 2010 г. Това е стартът. След това има молба за предоставяне на информация – през януари 2011 г. На тази база се стига до 15-те предложения от девет държави. Чета доклада до парламента от Министерския съвет, на чиято база се взема решението за инвестиционен разход. На 22-ра страница от доклада, в таблица 2 се казва: „Списък на предлаганите бойни самолети по държави – Германия – Eurofighter, Италия – Eurofighter втора употреба, Израел, Португалия, Русия, САЩ, Франция, Холандия, Швеция“. Ние изпращаме тези предложения, след това се взема втора съществена част на база на основните изисквания, зададени от 2010 г. Те са: да е на въоръжение поне в една страна – членка на НАТО, типът да е в експлоатация към настоящия момент, характеристики и така нататък. Така се взема решение за шортлистата. Важно е да се уточни кой взима това решение. Казахте: „Аз не бих направил така, по отношение на RFP”. Трябва да уточним кога и кой е зад това искане?
Сега се анонсира нова версия – да започнем нови разговори. Ако е одобрено решение на Народното събрание за утвърден инвестиционен разход за закупуване на боен самолет с финансови параметри с линеен график по време, с финансов план за плащане, съгласуван, ние до каква степен и за какви процедури можем да излезем извън определеното от Народното събрание? Говори се или за нови самолети, или за нова процедура, за да можем в ситуацията сега да видим каква възможност имаме или слагаме кръст на всичко това и започваме процедурата наново. Този въпрос ще задавам на всеки министър. И какво може да следва от тук нататък?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това при горна граница около 700 милиона ли е? Шортлистата е на база 700 млн. лв., така ли?
АНЮ АНГЕЛОВ: Не само. Има предложение от Израел, което не съвпада с изискването да е страна – членка на НАТО или ЕС. Франция не отговори на нашето запитване за Mirage 2000. Има старо предложение от 2004 – 2005 г., което беше отчетено от екипа.
Шортлистата идва с доклад на ръководителя на интегрирания екип бригаден ген. Радев. Началото на 2012 г. Трябва да изискате тези документи. На Съвета по отбрана бе взето решение тези предложения да останат в шортлистата на базата на редица основни изисквания. Например имаше изискване за Link 16. Нямаше такова предложения в офертата на Gripen, но се надявахме под формата на преговори да придобием всичко необходимо, защото без Link 16 не можем…и сега МиГ-29 няма Link 16 (не е ясно какво точно има предвид Ангелов, но Gripen C/D се предлага стандартно със системата Link 16 и в този вид изтребителя е на въоръжение в Чехия и Унгария – бел.ред.).
РЕПЛИКА: Трябва да обясним, че Link 16 е стандарт за обмяна на данни.
АНЮ АНГЕЛОВ: Този въпрос е изключително важен. Това е огромна стратегическа инвестиция за страната. Такава не е правена от 25 години. Такава се прави за първи път. Моето мнение е, че не трябва да се бърза. Има и други възможности, които би трябвало да се изследват. Екипът, който сега работи, е стъпил на онова, което е работено преди това. Добре е като приемственост, но има нова обстановка. Тогава е имало 700 млн. лв., а сега има 1,5 милиарда. Това е важно ограничително условие.
На следващо място, могат да се запитат фирми, които произвеждат F-16 Block 50, 60, 70 – няма никакво значение, Rafale – изключително надежден самолет.
Защо не трябва да се бърза? Трябва да се вземе стратегическо решение не за 20 години. Едно от исканията беше – не по-малко от 20 години и не по-малко от 50% от техническия ресурс. Искахме на всяка цена да помислим какво правим със самолетите пето и шесто поколение, които влизат на въоръжение. България отказва ли се от ново поколение изтребители след 30 години или остава на онова, което сега ще вземе?
Изводът, който е направен, е на базата на двойно увеличение на лимита от средства, излиза, че най-удачно е да се вземе един тип самолет, но трябва да се мисли какво правим след този тип самолет. Трябва да се мисли за това и за начина на придобиване – закупуване или лизинг. Трябва да внимаваме. Инвестиционният проект не е свещена крава и винаги може да бъде променен с решение на Народното събрание. Има идея сегашният министър на отбраната да предлага промяна в линейния график, защото протоколът, който е представил в Министерския съвет, предвижда такава промяна. Ако ще се взема кардинално решение за огромна инвестиция, трябва много да се внимава!
ФИЛИП ПОПОВ: Имало ли е нарушение на процедурата и в каква насока?
АНЮ АНГЕЛОВ: На практика няма стандарт. Най-напред екипът разработва оперативните и тактико-технически изисквания към това, което ще се придобива. Това се прави и от Института по отбрана. Всичко е спазено. С мои заповеди изискванията са утвърдени. След това екипът проучва пазара – какво се предлага. След това с мое разрешение се отправят запитвания към съответните държави – какво предлагат с ориентировъчна ценова листа, без да се знае точно за какво се плаща. След това се преценява кои самолети можем да си позволим. На базата на доклад на ръководителя на екипа беше взето решение да се определи шортлистата, в която да влязат два употребявани и един нов самолет.
После имаше закъснение. То е поради невъзможността до края на 2011-та и началото на 2012 г. да започнем преговори. Бях подготвил доклад до Министерския съвет. В него описвах всичко, което се е случило. Още октомври 2012 г. трябваше да вземем протоколно решение, но не беше взето и докладът не беше внесен и разгледан поради отказа на Министерството на финансите да отговори може ли да поеме тези ангажименти. Аз не мога да представя в Министерския съвет предложение, ако нямам съгласувателно писмо. Затова през декември с Решение на Министерския съвет, въпреки отрицателното становище на Министерството на финансите, подписано от Владислав Горанов, на тази основа продължихме с преговори. За съжаление цялата процедура не можа да бъде извървяна докрай. Трябваше да представя инвестиционния проект на 01.03, а Министерския съвет да го представи на Народното събрание.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Ще допълня някои неща. Господин Ангелов каза, че през 2010 г. бюджетът е намален с 40%. Първоначално беше 48%. Ситуацията беше катастрофална. Следващите години бюджетът беше съвсем малко увеличен. Тогава започнахме инициативата за създаване на Бяла книга на отбраната. По нея работиха военни и цивилни. В нея беше заложено за всяка година бюджетът да бъде не по-малко от 1,5% от БВП. Реално се варираше между 1,0 – 1,3%. Министър Ангелов каза, че е било 1,59% през 2013 г., но има особеност – плащанията по договорите вдигаха процента. На пръв поглед бюджетът голям, но пари за бойна подготовка и оперативни нужди нямаше. Беше казано, че за модернизацията ще бъдат отпуснати два милиарда лева. Те обаче няма да стигнат за нито един от трите проекта. Например за F-16 – 1,3 млрд. долара.
Защо закупуването на новите изтребители закъсня? Защото нямаше пари! Затова Министерството поради липса на пари отлагаше процеса, но техниката постепенно излиза от строя. Трябва да се дават пари, за да се поддържа, докато навлезе нова техника.
Убеден съм, че военното ръководство, както преди, така и сега си е изпълнило експертизата. Те няма да направят компромис.
Министър Ангелов каза, че ако се закупи самолет втора употреба, значи няма офсет, трябва да се прецени какъв остатъчен ресурс, какъв живот има. Съгласно стандартите на НАТО един изтребител за година има средно 100 часа нальот. Ако приемем, че има 3 хиляди часа остатъчен ресурс, това означава, че тези пари се дават за 10 години и след 10 години отново ще възникне въпросът какви самолети ще се купят – втора ръка или нови. Това е определящото за нашата Комисия, ако иска да си изясни цялата истина.
Грешката, че този въпрос е отлаган във времето, като не се поддържа техниката, осигуряваща бойните способности на армията, е друга тема. Сега трябва да говорим какво е необходимо на страната, на армията. И тогава, и сега смятам, че политиците са в дълг в това отношение.
Министър Ангелов отговори относно неглижирането на военното ръководство. Решавали сме тези проблеми. Целта е нашата Комисия да намери истината и да се уточни кога ще има нов изтребител. Изтребителите остаряват и ще дойде момент, когато ще се сложи край на жизнения цикъл на сегашните изтребители.
Всяко отлагане във времето довежда до повишаване рисковете за летателния състав на изтребителите и на различните типове самолети и вертолети. Тези хора рискуват ежедневно своя живот.
АНЮ АНГЕЛОВ: Потвърждавам казаното от ген. Симеонов. По наше време тези изтребители имаха 4 хил. 400 часа общ ресурс до края. Ако са 100 или 150 часа на година, те бяха закупени от Румъния и летят там. Други държави, например Белгия смята през 2035 г. да смени F-16 MLU с F-35 (всъщност Белгия иска да има нов изтребител около 2025 г. и там в момента тече конкурс – бе;. ред.). Всички държави обаче планират да вземат ново поколение самолети. Това правят Румъния, Гърция. Предлагат да продадат на България Block 50/52, с цел да закупят F-35 (не е ясно кой е предлагал F-16 Block 52 на България; през есента на 2014 г. стана ясно, че Гърция са предложили употребявани F-16C/D Block 32, които са произвеждани около 1987 г. – бел.ред.). Трябва да се мисли и какво ще правим след това.
Друг е въпросът за състоянието на противовъздушната отбрана. Румъния купува ЗРК Patriot.
Изключително скъпо е да се поддържа армия със съвременно въоръжение. Ролята на нас, политиците, а аз още се смятам за политик, трябва да вникнем стратегически в проблема иначе ще отидем на решение, което ни задоволява в момента, а след това ще търсим ново решение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Генерал Симеонов каза, че време за губене няма, а Вие казвате, че няма нужда от бързане. Дали няма да останем на това положение още няколко години и накрая да решим, че няма да имаме нужда от самолети, защото няма кой да лети на тях?
МИЛЕН МИХОВ: Съпоставям нашите отбранителни способности не с големите, а с тези на Балканите. И в бъдеще ще имаме проблеми за парите във въоръжението в сравнение с нашите съседи, макар да са ни добри съюзници, дори приятели.
Как оценявате нивото на проекта за придобиване на нов самолет в края на Вашия мандат?
АНЮ АНГЕЛОВ: Бях сигурен, че можем да доведем преговорите докрай и да вземем онези самолети, които взе Румъния, тъй като нямаше друг изход тогава на база на средствата, с които можехме да разполагаме в следващите седем години. Сега виждаме, че има излишъци. Сега бюджетът върви по-добре, отколкото когато аз сдавах Министерството през 2013 г. Трябва да се изхожда от състоянието на държавата като цяло. Бях оптимист, защото бяхме свършили всичко, което трябваше да се свърши. Оставаше да внесем в Народното събрание проекта и до месец юни всичко да бъде факт и договорът щеше да бъде факт. За съжаление подадохме оставка.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Какъв самолет ни трябва днес?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Това е неподходящ въпрос.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, оттеглям въпроса.
Благодаря, господин Ангелов.
А сега ще изслушаме господин Ангел Найденов.
Господин Найденов, какви цели си бяхте поставили, когато бяхте министър на отбраната, относно закупуването на самолети за Българската армия, и какви мерки предприехте, за да постигнете тези цели?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Поех поста министър на отбраната през месец май 2013 г. Етапът, на който заварих реализацията на проекта за придобиване на нов тип боен самолет, може да бъде определен като етап на предварителните проучвания и получаването на предварителна информация. Искането за информация от Министерството на отбраната е изпратено до 15 участника от девет държави. В резултат на получената информация е съставен кратък списък, в който бяха посочени трима участника – Португалия и САЩ с предложение за употребявани самолети F-16 Block 15, Eurofighter – Италия, и новопроизведени Gripen C/D – Швеция. Към онзи момент има определена финансова рамка от 700 млн. лв. За съжаление и трите предложения, постъпили до декември 2012 г., излизат извън тази рамка. Мога да посоча стойностите, но става дума за предварителна информация по отношение на ценовите предложения, по доставките като срокове, по отношение на обучението и логистичния пакет, който съпровожда обосновката на офертите.
След съставянето на краткия списък са последвали серия от разговори с представители на компаниите и страните през февруари 2013 г. В разговорите е търсено подобряване на офертните предложения. Не е била прилагана методиката за оценка на предложенията и математическият модел, разработен в рамките на интегрирания проектен екип, защото част от информацията е класифицирана, където участниците изрично са подчертали, че биха предоставили информация, когато българската страна изпрати по отношение на тях искане за обвързващо предложение (RFP). Прословутото искане, което е от м. декември 2016 г. Част от предоставената информация е била от търговско-рекламен характер и не носи характеристиките на информация, която може да бъде основа за вземане на решения.
Казвам това подробно, за да стане ясно, че сме на етапа на предварително обсъждане и предварителна информация от заинтересованите страни за доставка на боен самолет.
След поемането на поста министър на отбраната и в резултат на настъпилите промени в ръководството на Министерството и на въоръжените сили, бяха актуализирани съставите на Направляващия комитет, който е под непосредственото ръководство на заместник-министъра. В този Комитет влиза заместник-началник на отбраната, командващият ВВС и ръководителите на специализирани дирекции в Министерството и в Щаба на отбраната. Освен председател имаше седем членове в Направляващия комитет. Беше актуализиран съставът на Интегрирания проектен екип под непосредственото ръководство на заместник-командира на ВВС. Имаше и 38 членове на проектния екип. Членовете на Направляващия комитет и членовете на Проектния екип са изцяло от структурите на МО, на ВВС и на структури пряко подчинени на министъра на отбраната. Направляващият Комитет осъществява общото ръководство и управлението на подготовката на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Интегрираният проектен екип по същество осигурява изпълнението на Проекта. Като част от задълженията на интегрирания проектен екип е подготовката на Проекта за инвестиционен разход. Като част от задълженията на интегрирания проектен екип е и задължението да подготви Проект на искането за обвързващи предложения от страна на участниците.
След разговори с командването на отбраната и на ВВС, но и след моя преценка, реших, че трябва да продължим от там, докъдето бяха стигнали моите предшественици, че не бива да се връщаме в изходна точка, за да не се губи време и за да не изглеждаме несериозни.
През втората половина на 2013 г. бяха проведени срещи с представители на тримата участници, нови срещи, съответно с искане за подобряване на техните предложения и стремеж към създаване на основа, на която да бъде разработено искането за обвързващото предложение и по-нататъшното стартиране на процедурата. В края на 2013-та и началото на 2014 г. имаше две нови обстоятелства, пряко свързани с реализацията на Проекта.
Първото беше предложение от Израел. След посещение на българска делегация, водена от командира на ВВС на международно военно учение в Израел, постъпи предложение за продажба от тях на България на употребявани F-16 Block 15, с идея за модернизация. Било е подчертано, че биха дали повече подробности, ако изпратим писмо за намерения. Това е ноември/декември 2013 г.
В началото на 2014 г. беше проведена среща със секретаря на отбраната на САЩ, в резултат на която, беше изпратена делегация от ВВС на САЩ в първата половина на 2014 г., които направиха предложение за употребявани F-16 Block 15, с детайли, които са се различавали от пакетното предложение на Португалия и САЩ. Самолетите, които предлагаха, са с ресурс до една трета от общия летателен ресурс – от порядъка на около 2 хил. часа при максимален ресурс 6 хил. часа, с предложение за модернизация на самолетите до нива от порядъка на М6 (това е софтуерен стандарт в рамките на модернизацията по стандарта MLU – бел.ред.), които гарантират способности, близки до способностите на новопроизведени F-16. Това са стандарти, които са били приети като текущи и бъдещи за страните, които експлоатират F-16 в Европа – Белгия, Холандия, Дания, Норвегия. Ценовото предложение надхвърля първоначално определените граници. Стойността на пакета е била 800 млн. долара. Това се случва в средата на 2014 г. Изричното изискване на американската страна е да се получат повече детайли и подробности, като българската страна изпрати писмо за предложение за цена и придобиване. То беше изпратено от нас през юни 2014 г. Отговорът е бил получен през октомври 2014 г., но незнам неговата съдба.
През февруари и март 2014 г. беше окончателно завършен Проектът за придобиване на нов тип боен самолет за инвестиционен разход. Този Проект след обсъждане в Направляващия комитет и Съвета по отбрана, беше внесен в Министерството на финансите и Министерския съвет. За съжаление в бюджетната процедура през 2013 г., засягаща бюджета за 2014 г. и в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите не бяха предвидени целеви средства за увеличаване бюджета на МО, което е основна пречка до решението на Народното събрание през 2016 г. за реализация на Проекта. Изпращането на този Проект беше с идеята той да влезе в списък, изготвен от Министерството на финансите и одобрен от Министерския съвет за финансиране чрез държавен заем или заем с държавна гаранция. Такива указания бяха изпратени и до командирите и на другите видове въоръжени сили и до дирекцията „Комуникационни и информационни системи“. Единствено Проектът за самолет беше окончателно завършен и внесен. В този период беше подписано от мен техническото задание за разработването на идейния проект за патрулните кораби. Проектът за изграждане на батальонна бойна група беше върнат за допълнително разработване. Факт е, че нямаше окончателни решения, свързани с финансирането на Програмата за модернизация, в частност на този Проект. По мои указания беше разработена сравнителната таблица за експлоатационните разходи на самолетите, с които разполагаме в момента – МиГ-29, до края на техния жизнен цикъл – 2029 – 2030 г., с вариантите за модернизация, пълна модернизация и модернизация на авиониката с очакването на Европейската комисия от българска страна да бъдат освободени определени честоти за нуждите на цифровите оператори, цифровата телевизия, мобилните оператори и високоскоростните влакове.
В резултат на исканията бяха осъществени посещения в Словакия и Полша, за да се проучи техният опит с модернизацията на авиониката, с ценови предложения, за да има база за сравнение и да се вземе решението.
Моите отговорности като министър на отбраната приключиха с изпращането на този доклад в Министерския съвет, където предлагах да се вземе решение – дали да вървим към пълна модернизация за пълна оперативна съвместимост на МиГ-29 с нашите партньори и осигуряване на всичко необходимо като финансови ресурси за експлоатация на МиГ-29 до края на техния жизнен цикъл, дали вървим в посока на модернизация на авиониката, средства за поддръжка и гарантиране на летателната годност на самолетите „МиГ 29“ със старт на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Третият вариант – пълна модернизация на МиГ-29 и паралелна реализация на придобиването на нов тип боен самолет нямаше как да стане. Моето мнение е за варианта – отделяне на средства за гарантиране на летателната годност и експлоатация на МиГ-29 съобразно сроковете и стартиране на Проекта за придобиване на новия тип боен самолет. Това беше моята финална точка като министър на отбраната.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кога внасяте ПИР-а в Министерския съвет, в средата на 2014?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Март 2014 г.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: A докладът в Министерски съвет за модернизация на МиГ-29, ориентировъчно кога?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Юни – юли 2014 г.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Казахте, че встъпвайки в длъжност, сте се запознали обстойно не с процедурата, а със стъпките до извървяването на процедурата, за да се внесе в Министерския съвет и след това да бъде ратифицирана от Народното събрание, за да стартира процедурата. Казахте, че установявате, че не е прилагана методиката за алгоритъма на оценка. Спрямо кого и дали този алгоритъм за оценка не е приложен, когато се избират трите страни, с които трябва да се преговаря?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбирате правилно това, което казах. Не съм се интересувал от работата на интегрирания проектен екип, а съм се запознал с етапа, до който сме стигнали, след разговорите с командването на ВВС и ръководството на МО, плюс доклад, подписан от ръководителя на проектния екип, който информира министъра на отбраната (преди мен) за етапа, до който е достигнала процедурата по придобиването на нови тип боен самолет. Там е описано всичко, включително необвързващата информация от страните, с които са водени разговорите и които фигурират в краткия списък. Тя е необвързваща, защото няма конкретизиране на исканията от българска страна, тъй като те са елемент на искане за обвързващо предложение. Към онзи момент не сме на този етап, началото на 2013 г. Второ, защото участниците подчертават, че биха предоставили такава информация, само когато бъде предоставено искането от българска страна за обвързваща информация, и трето, защото участниците казват, че част от информацията е от търговско-рекламен характер, което не предполага прилагането на тези методики.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Казахте, че през март 2014 г. сте внесли проекта. Казвате, че тогава методиката не е била използвана, тоест не е бил оценен нито един от кандидатите. Така ли? Вие не сте променили схемата, създадена като организация и контрол на работата от предишното правителство, тоест оставили сте Направляващия комитет и интегрирания екип като схема за ръководство. Тоест те са имали свободата да работят, да предлагат и да правят изводи. Не е имало допълнителни ограничения.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Няма промяна в начина, по който функционират Направляващият комитет и Интегрирания проектен екип. Няма промяна в нивата на вземане на решения и функциите на двата органа. В Проекта за придобиване на нов тип боен самолет няма пряко посочване на избран или фиксиран боен самолет, който да се предлага да бъде придобит като реализация на проекта. Има актуализация на финансовата рамка от порядъка до 800 – 850 млн. лв., в сравнение с предишните 700 млн. лв. Той беше основно с очакването да кандидатства и да бъде включен в списъка за приоритетно финансиране чрез държавен заем или чрез заем с държавни гаранции. Разчетите, правени преди това, са от експерти на МО. Те не са отразени в разчетите на Министерството на финансите.
В средата на 2013 г. с оглед на по-нататъшната детайлизация на предложенията и за разговорите със страните участници, имаше отказ на Министерството на финансите да изпрати експерти да участват в съвместните работни групи, защото според тях няма завършена бюджетна процедура, няма предвидени средства в бюджета за нов тип боен самолет, те не виждат бюджетни средства в средносрочната бюджетна прогноза. Идеята беше да се намери източник на финансиране и да се кандидатства.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Казахте, че започвайки мандата си като министър, сте се запознали със свършеното и сте преценили, че трябва да продължите по този път. Познавайки параметрите – финансови, времеви и технически, които са резултат на този път, с оглед на ситуацията в момента бихте ли споделили вариантите, които има пред нас? Ще задавам този въпрос на всеки министър, защото при всяка смяна на властта започваме всеки път един и същ разговор от началото.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Процедура. Преди малко имаше същия въпрос към предния министър, но го спряхме от отговор, защото не е необходимо да отговаряте в лично качество.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Едно уточнение. Ние не говорим за конкретен самолет, а за изисквания. Пред нас имаме доклад и решение на българското Народно събрание, което описва процедурата. Министър Ангелов започна от 2010 г. Ние стъпваме на действия, които вървят в тази хронология. Питам: на база на пътя, който е извървян и стигайки до това положение, какви са вариантите пред нас? Единият вариант е да спираме дотук и да направим нова процедура. Ако трябва да правим нова процедура, то това означава, че 5-6 години трябва да правим запитване за предложения и т.н.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така бихме предопределили решението.
МИЛЕН МИХОВ: С този въпрос надхвърляме рамките на дадения ни мандат от Народното събрание. Ние трябва да установим обстоятелствата и фактите на протекли досега процедури, а не да вземаме решение какво ще правим от тук нататък. Нашата Комисия има за цел да направи публични усилията на изпълнителната власт, на военната експертиза и на всички институции, ангажирани с този проблем досега. Този въпрос като че ли ни вкарва в друга проекция – да даваме съвети и оценки накъде трябва да се развива процедурата по-нататък.
Колеги, когато говорим за боен самолет, да използваме „тип боен самолет“. Питаха ме – „Един самолет ли ще купуваме?“ Много хора смятат, че ще купуваме един самолет.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Относно въпроса на господин Бойчев – въпросът не е да предопределяме, но една от задачите ни е да установим дали по пътя не сме се отклонили. Затова задаваме един и същ въпрос към Аню Ангелов и Ангел Найденов. Този въпрос ще зададем и на министър Ненчев.
Министър Найденов, Вие не сте прилагали математическия модел за оценка, защото не сте имали търговско обвързано предложение, така ли?
Друг чувствителен въпрос – след като имаме намерение да използваме такъв голям обществен ресурс, офсетът не би могъл да бъде реализиран във вида, в който сме свикнали да говорим, но дали са провеждани разговори с контрагентите по възможности, които биха разширили обхвата на сътрудничество извън покупката на един самолет?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министър Найденов отговори на въпроса, като каза, че е продължил онова, което е наследил от министър А. Ангелов. Завършил е един процес, докъдето е бил.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Така разбрах въпроса – не като очакване да се ангажирам с конкретен тип боен самолет. Не бих си позволил коментар. Разбирам вариантите като отправна точка от момента, до който сме стигнали. Това е моето лично мнение.
За мен най-нежелания вариант е отказ от реализацията на проекта. Критично важно е да се завърши процедурата за реализация на проекта. Разговорите, които би следвало да бъдат проведени за финализиране на процедурата, ще отнемат много време. По експертни преценки това е от 6 до 12 месеца, след като бъде взето решението за започване на преговорите.
Вторият вариант с негативен ефект е отлагане на процедурата за вземане на решения. Запознат съм с разчетите и очакванията на ВВС и на МО, и с планирането на целевите средства в рамките на бюджета за тази година. Тези средства – над 400 милиона, предвидени в бюджета, няма да бъдат загубени, но ако не бъде завършена процедурата и не стартира проектът, както и този за новите кораби, очевидно тези средства се очаква да бъдат прехвърлени за следващата година. Проблемът е не само, че няма пари, но проблем е и когато има осигурени средства, да се реализират проектите. Трябва да се върви към финализиране на процедурата, вземане на решение за започване на преговори и провеждането им със страните, които са стигнали до финалната фаза. Има солидна основа, на която може да се стъпи.
Всички разговори с участниците в процедурите до този момент са били насочени да се търси подобряване на ценовите предложения и изясняване на всички обстоятелства, свързани с офертните предложения на участниците – срокове на доставка, въоръжение и боеприпаси, логистичен пакет, обучение на летците, възможности за регионално сътрудничество.
Разговорите за индустриално сътрудничество са част от предварително провежданите разговори.
Няма как да бъде приложена математическата методика заради предварителния характер на информацията, която е имало към онзи момент.
СПАС ПАНЧЕВ: Доволен съм от информацията за МиГ-29. До 2029 г. можем да разчитаме на него, тези самолети вършат добра работа.
Започнахме разговора от 2009 г. досега. Останаха неизяснени два месеца и половина – между 13 март и датата на встъпване на правителството на Орешарски. Казахте, че сте последвали онова, което сте получили от министър Аню Ангелов. Служебното правителство в този период правило ли е нещо? Казахте, че за Вас проектът е бил приключен и сте внесли предложение в Министерския съвет. Какво предложихте на Министерския съвет?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В рамките на тези два месеца и половина едва ли служебното правителство на премиера Райков и министър Тагарев е можело да свърши кой знае колко. Има някакво движение, но ми е трудно да кажа какви са взетите решения. Проектът е бил жив.
Споменахте МиГ-29. В сроковете, които се предвиждат относно постъпилите предложения, без да познавам добре офертите, има период от време, в който да бъде осигурена доставката на бойни самолети, обучението на летците и срока, в който да се постигне оперативна готовност на бойните самолети. А това е време от порядъка на три-пет години. Ние сме длъжни (не казвам принудени, но и принудени) да осигурим минималната поддръжка и летателната годност на бойните самолети, с които разполагаме, за да бъдат изпълнени задачите пред ВВС и МО. Вариантът е осигуряване на средства за поддръжка. Според мен необходими са средства за модернизацията на част от авиониката с оглед на потребностите. Имаше рискове от санкции на Европейската комисия за периода, в който бях министър. Това налагаше спешни решения.
Предложихме Проектът за придобиване на нов тип боен самолет да се стартира. Споменах за актуализацията на финансовата рамка. Проектът беше придружен с оценка за системно въздействие върху икономическата активност като изискване съобразно Правилника на Министерския съвет. Това трябваше да бъде основата на решението на Министерския съвет, което да бъде внесено в Народното събрание, защото трябва решение на Народното събрание съгласно изискванията на Закона за проекти над 100 милиона.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Разговорите по проекта винаги са били на ниво „държава-държава“. Затова по-скоро трябва да се говори за индустриално сътрудничество, защото трябва да се има предвид Директивата за доставки в сферата на отбраната, която забранява директния офсет като метод за оценка или за влияние на процедура по поръчка.
Докладът от 12 март на интегрираната работна група – министър Ангелов спомена, че трябва да се продължи с преговорите, защото няма конкретика и не може да се вземе решение коя от трите оферти е най-добрата. Там има суми от рода на 750 милиона – Eurofighter от Италия, около 680 милиона – двете оферти от Португалия и САЩ, и 950 милиона – за Gripen.
Разбирам, че сте продължили преговорите с тези държави и сте внесли ПИР в Министерския съвет за 2014 г. Продължил сте със същата система на работа – интегриран екип, направляващ орган и работна група, като сте запазили функционалността в тях, тоест заместник-министър да е ръководител на направляващия орган, той да включва заместник-началник на отбраната, командир на ВВС, директори на дирекции и така нататък, като сте ги актуализирали съобразно промените в политическото и цивилното ръководство на Министерството.
Актуализирал ли сте кадровите промени във военното ръководство, че да се запази балансът между командир на ВВС и заместник-командир на ВВС в направляващия орган и в работната група?
В концепцията за модернизация на МиГ-29 имало ли е идея – модернизирайки МиГ-29, да се мисли за придобиване не толкова на четвърто поколение, а на четвърто плюс и пето поколение изтребител след свършване ресурса на МиГ-29?
Казахте, че поставената Ви финансова рамка е 850 милиона. При почти двойно увеличение на финансовата рамка, бихте ли продължили със същия шортлист, който е определен при 700 милиона?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да уточня – двете числа, които ги споменахме са в долари, а цифрата 950 милиона е в лева.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Триста и осемдесет милиона долара е за старите F-16, а 750 млн. лв. е офертата на Eurofighter за старите, 950 е за новите, а 1,3 млрд. долара е за новия F-16 и 1,9 милиарда е за новия Eurofighter.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Поемайки поста министър, предложенията са в следния порядък. Предложението на американската страна за F-16 е на стойност 136 млн. евро за придобиване на самолетите и 289 млн. евро за три договора, необходими за доставка на въоръжение, оборудване и модернизация. Тази оферта и последвалите разговори, включително предложението на ВВС на САЩ, предложенията включват искане за 100% заплащане на трите договора – въоръжение, оборудване, модернизация към момента на сключване на договора. Няма ограничение, че трябва да бъдат сключени в рамките на една година. Може да бъде в рамките на три последователни години, със съответните плащания. Не фигурира предложение за разсрочено плащане.
Второто предложение на шведската страна за Gripen е на стойност 489 млн. евро, а третото предложение на Eurofighter е на стойност 536 млн. евро, но то включва 9 самолета – седем плюс две. Тези цифри фигурират в доклада на работната група за етапа на реализация на проекта за модернизация, етапа 2013 г. На тези предложения се стъпва за формирането на шортлистата. Споменах, че и трите офертни предложения излизат извън рамките на финансовия таван от 700 млн. лв.
Не знам имате ли очакване да изразя мнението си по отношение на 1,5 млрд. лв. Според мен всяко излизане извън рамките на етапа, до който сме стигнали, носи предпоставките за претенции от по-широк кръг страни на участници и компании, защото при тези показатели всяка от страните би могла да каже, че ще предостави тип боен самолет – новопроизведен или с определен ресурс, който да се вмести в тази нова рамка. Някъде трябва да бъде сложена границата, отвъд която да се върви към финализиране на процедурата. Подчертах, че искането за информацията е изпратено до 15 участника от девет държави. На база на тази информация е направено пресяването на предложенията, за да се стигне до краткия списък. Сред първоначалните предложения има различни държави, с различен тип бойни самолети, с различна стойност и различни бойни способности. Отварянето на процедурата ще ни върне към изходната точка.
Господин Гаджев, никъде не видях да е постъпвала информация за намаляване на ценовите предложения на страните участници, независимо от броя на разговорите и срещите, които са правени със съответните компании и представители на участващите страни. Всички предложения вървят с определена актуализация на ценовата оферта, и то в посока увеличаване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, в стартиралата процедура тактико-техническите характеристики отговарят ли на отбранителната необходимост от такива самолети в България? Достатъчно добре ли са прецизирани? Ако продължим с определените тактико-технически изисквания, гарантираме ли целите, които преследваме?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Методиката съдържа това.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Спазено ли е в направляващия орган да е командирът на ВВС, а ръководител на работната група да е заместник-командирът на ВВС, постигнат ли е баланс?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Гаджев, няма промяна в начина, по който са изградени направляващият Комитет и интегрираният проектен екип.
Няма промяна и в нивата за вземане на решения. Първо ниво е интегрираният проектен екип, второ ниво – направляващият Комитет, трето ниво – Съветът по отбраната при министъра на отбраната. Следват вземането на решения от Министерски съвет и Народно събрание. Част от отговорностите на проектния екип е подготовката на искането за обвързващо предложение, подготовката на Проекта и план за реализация на този Проект. Така отговарям и на господин Ерменков. Това е в основата на искането за информацията и съответно за отговор на информацията. Това което питате е в правата на военните експерти, които са нивото за оценка на постъпилите предложения и изготвянето на експертния доклад, който по нататък следва да служи за основа на политическите решения.
За да не се създава погрешното впечатление, че решенията се вземат в ограничен кръг на старши и висши офицери или от политическото ръководство на Министерство на отбраната, всеки етап от тези процедури върви с актуализация на Концепцията за развитие на отбранителните способности. Министерството и държавата разполагат с Програма за развитие на отбранителните способности, както и с Програма за модернизация, Инвестиционна програма, в частност на МО, където са посочени приоритетните 15 проекта. Те фигурират в пакета от цели, който договаряме с нашите партньори в рамките на планирането на НАТО. Този пакет от 55 цели поради финансова неосигуреност на дейностите, поне в рамките на една трета се отлагат или преминават в следващия пакет, който се договаря. Това не поддържа добър имидж на България.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря г-н Найденов. Удовлетворява ли ви отговорът? Т. е. не е имало промяна в обстановката, която да наложи промяна в изискванията. Други въпроси? Няма. Благодаря Ви, господин Найденов.
Продължаваме с въпроси към министър Николай Ненчев.
Господин Ненчев, каква е Вашата визия за развитието на Проекта, организацията на управление на работа по Проекта, какви решения бяха взети, какви заповеди бяха издадени, каква беше организацията на работа?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: В началото на нашия мандат започнахме интензивни разговори за модернизацията на Българската армия. Приехме Програма за развитие на отбранителните способности, в която беше отбелязано, че модернизацията е процес, който трябва да стартира незабавно. Проблемите с авиацията бяха най-неотложни. Проведох разговор с Комисията по отбрана и поисках да чуя становището на всеки от депутатите, за да си изградя ясна представа какво предстои. Получих подкрепа.
Второ, предприех инициатива за среща с всички парламентарни групи в Народното събрание, за да ги запозная детайлно с проблемите на БА и на авиацията. Два от проектите вървяха почти паралелно – за изтребителната авиация и за многофункционалните кораби. Стремих се да има максимално представителство от всички родове войски. Проведохме задълбочени разговори и стана ясно, че парламентарните групи ще подкрепят процесите по модернизация. Възложих да се състави група. Тя не се различаваше от групите, които бяха съставени преди мен. Имаше условие от моя страна – да се стремим към пълна прозрачност. В един момент обаче прозрачността се загуби. Народните представители, парламентарните сили, обществото загубиха представа какво точно се случва. Настоявах да бъдат включени максимално широк кръг институции, МИ, МФ. Настоявах да има представители на ДАНС. Останах с впечатление, че дейността на Комисията не се различава много от тази на предходните комисии.
Внесохме Проекта в Народното събрание. Първоначално беше разгледан в Комисията по отбрана, в Министерския съвет получих максимална подкрепа, след това проектите бяха внесени в Народното събрание и одобрени с голямо мнозинство. Паралелно продължаваха заседанията на Комисията, която беше оторизирана.
Проведохме няколко Заседания на Съвета по отбрана. Опитахме се да анализираме как се развиват проектите и по-конкретно проекта за придобиване на нови изтребители. Това даде основание да имаме почти напълно завършен процес, тоест осигурено финансиране.
Първата вноска за това финансиране беше осигурена за миналата година. Имахме вноска от 80 милиона. Поради тежката обстановка в авиацията, близо 70 милиона от тези пари бяха насочени за поддръжка на МиГ-29, за да осигурим стабилността и безопасността на летателния състав. Обявихме обществена поръчка. Фирмата изпълнител се задължава да предостави по график от ВВС 10 двигателя – четири нови и шест отремонтирани с висок ресурс.
По това време беше почти готово запитването (RFP) и изпратено. Резултатите дойдоха по-късно.
Проектът е изключително чувствителен. Стремихме се по зададените параметри да придобием многофункционален самолет, съвместим с партньорите ни от НАТО.
Според мен целта на тази Комисията е да установи защо Проектът се е забавил. Знаете, че решението беше взето от служебния кабинет. Акцентирам върху прозрачността. Идеята беше и бях разпоредил периодично да се дават пресконференции, а на заседания, които не изискват ниво на секретност, да бъдат канени представители на медиите и на обществеността.
Не успях да завърша този Проект, но надеждата остава. Очаквам въпросите Ви.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Предишните двама министри подробно разказаха за стартирането на Проекта, за да се стигне до процедурата и до решението през 2016 г. И при тях е имало актуални състави на интегрирания екип и на направляващия комитет, както и Вие сте го направили. Господин Найденов спомена, че е продължил от етапа, в който е заварил положението, и през 2014 г. е внесъл доклад в Министерския съвет, но той не е гласуван. Той каза, че не е прилагана методиката на алгоритъма за оценка за допускане на участниците. Вие установихте ли това? Имаше ли промяна в самия доклад, който Вие внесохте през 2016 г. в Министерския съвет и след това е гласуван в Народното събрание? Имаше ли промяна в методиката, когато Вие бяхте министър?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Първо, не съм имал никакви противоречия с Комисията. Оставил съм я сама да реши кое е най-доброто. Там бяха експертите от ВВС, от Финансовия отдел. Лични заповеди не съм давал към когото и да е било. Никога под никаква форма не съм се месил в работата на Комисията. Не съм оказвал натиск. Такова беше отношението ми към всички външни експерти, които бяха привличани. Не сме имали конфликт по време на обсъжданията, докато не се оказа, че има недоразумения между Комисията, ВВС и Института по отбрана. Това противоречие беше констатирано от мен по време на заседание на Съвет по отбрана. Помолих докато не се изглади това противоречие, да не се пристъпва към по-нататъшни действия. Докладът, който изготвиха, го приех по същество – за сведение в Съвета по отбрана, а после по същество, без да съм оказвал влияние, въпреки че можеше, защото е нормално политическото ръководство да има своя преценка. Разчитал съм преди всичко на експертизата и съм се доверявал на нея. Изцяло съм приемал, ако щете – и на доверие, констатациите, които са ми докладвали като завършен процес.
Имаше промени от доклада и становището и експертизата, подготвена от господин Ангелов, впоследствие и от господин Найденов, но не съм оказвал въздействие.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Значи Вие сте внесли нов доклад на база на доклада, внесен през 2014 г.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Като продължение – да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В момента не търсим вина на министри. Събрали сме се, за да разберем за една процедура, започнала преди 2010 г., каква е била нейната логическа последователност, за да се стигне до днешното положение и дали по пътя не е имало отклонение. Изводът, който можем да направим, е, че Вие като политическо ръководство на МО сте продължили логическите действия на двамата министри преди Вас, получили сте съответните оферти от шортлистата, възложили сте на определена преди това комисия да направи оценка на тези предложения съгласно утвърдената методика. Така ли е? Не е имало промени в методиката, в подхода? При Вас ли се е получила информацията, която е била възможно да бъде уточнена и Вие сте възложили да се направи оценката на получените предложения за оферти съгласно методиката, поставена още в началото на процеса?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: С известни промени, да. Не искам да се оправдавам. Споделям своя подход. Според мен ако процесът беше завършил по начина, по който започна – тоест прозрачно, настоявах проектът, след като дойдат офертите да бъде представен пред широката общественост, така хората щяха да знаят защо точно този тип самолет е бил избран, ако това се беше случило, нямаше сега да водим този разговор. Знаете, че заседанията на Комисията по отбрана винаги са били открити, с малки изключения, а когато сме обсъждали избора на тип изтребител, журналистите са присъствали и сме споделяли заложените приоритети.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да не правим оценки на следващите министри.
АНТОН ТОДОРОВ: Какво е било естеството на противоречията между интегрираната работна група/екип и Института по отбрана? Те могат ли да бъдат тълкувани като основание господин Тагарев да бъде уволнен?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Отговорът ми е положителен.
СПАС ПАНЧЕВ: Зададох въпроса и на другите министри, задавам го и на Вас. Вие като министър продължихте работата на служебното правителство или продължихте дейността в това отношение на министър Ангел Найденов? Служебното правителство правило ли е нещо след като е внесено предложението в МС? Имаше ли нещо, което изискваше в кратки срокове, след като вече не бяхте министър, да се вземе решение по окончателното обявяване на резултата за работата на направляващия и проектния екип?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Ангел Найденов си тръгна, но той сигурно щеше да потвърди, че неведнъж съм правил срещи и разговори по моя инициатива с него, за да се ориентирам безпогрешно в средата, проектно управление, инвестиционни проекти. Мисля, че с господин Найденов нямахме особени различия. Същото беше и с господин Шаламанов. Наложи се да правим нова Програма за развитие на отбранителните способности, което за мен беше необходимо. Имаше нови елементи, които заедно обсъждахме, включително и на Консултативния съвет по национална сигурност. Взех предвид всички забележки. Продължих направеното, започнато от господин Найденов и господин Шаламанов. Тримата бяхме в чудесни взаимоотношения. Поддържах връзка с тях, за да уточним конкретни детайли по съответните решения.
СПАС ПАНЧЕВ: Дали екипите, които ръководихте, бяха стигнали до някакво решение, или всичко успя да направи служебното правителство в тези два-три месеца?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Почти всичко беше финализирано. Този детайл не би следвало да се пропуска – има сериозно противоречие между представителите на ВВС и Института по отбрана по отношение на методиката и на формулите за изчисление. Как постъпих? Разпоредих да се изяснят, а и проф. Тагарев може да каже подробно откъде са възникнали тези противоречия.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Министър, Вие сте може би първият, който успява да стигне до заветното решение на Народното събрание, защото за тази модернизация се говори отдавна, а Вие пръв получавате одобрение.
Решението се взема в началото на юни 2016 г. от Народното събрание на база на Вашия доклад. Ще прочета приложението към него, което е примерен разчет за изпълнението на основните дейности: „Изпращам Ви този RFP – юни, юли, август, избор на изпълнител на самолета – 9 септември, подготовка на Проект на договор – 10 септември, преговори и подписване на Договор за самолети за въоръжение – месец декември; ратифициране на Договора от Народното събрание, евентуално декември 2016 г. – януари 2017 г.“.
Предполагам, че когато сте правили този линеен график и сте очаквали решение, сте били наясно с подготовката и възможностите да изпълните тези решения. Във време на Вашия мандат докъде стигнаха тези неща? Всички твърдят, че бързат за модернизация на Въоръжените сили.
Аню Ангелов каза: „Аз не бих изпратил същото предложение за обвързваща оферта.“. Аргументът му беше, че когато са водили разговорите, са имали таван 700 – 750 милиона. Сега има таван 1,5 милиарда. Понеже разбирам, че по Ваше време, господин Ненчев, е изпратена обвързващата оферта, Вие сте се придържали към всичко, което са правили предходните от Вас министри. Това, което чувам сега, леко ме смущава, защото всичките изисквания, които трябва да имаме към новия тип боен самолет, са предмет на множество решения от 2010 г. насам. Не знам в какъв момент се е получило противоречието, но има проблем. Откъде идва той? А преди това няколко години го е нямало.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: За графика – аз заложих тези параметри и срокове. Исках максимално бързо да достигнем до решение. Разминаването е много малко. С около месец закъсняхме в Народното събрание. Това закъснение се отрази. В края на септември и октомври имахме известно забавяне, но бяхме готови с тъй нареченото RFP и в края на годината имахме завършен процес.
За противоречията не мога да кажа. Те бяха принципни. По време на заседанията стана ясно, че те биха могли да забавят процеса. Забавянето дойде точно оттам. Подпис трябва да сложи директорът на Института по отбрана. Имаше противоречия. Затова разпоредих те да бъдат изгладени и чак тогава да получа окончателно нещата. Ако директорът на Института по отбрана не го подпише, предложението увисва. Като цяло обаче графикът беше спазен.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В края на годината трябваше да има договор.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Тогава бяхме в оставка и не бих могъл да поема тази отговорност, особено по проект за 1,5 милиарда.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: На коя дата сте изпратили предложението за обвързващо предложение?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не мога да кажа точно, мисля, че беше в края на годината
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Подкрепям казаното от господин Бойчев за възникналите недоразумения между двете групи. Впоследствие Бюджетната рамка от 700 млн. лв. отива на 800 – 850 млн. лв. на база на тогавашните финансови параметри. По Ваше време имаше ли актуализация на бюджета за закупуването на този боен самолет?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Допускам, че оставате с погрешни впечатления. Изпращаме и нашите потенциални партньори се съобразяват с тази сума. Създава се усещането, че след като сме заложили 1,5 милиарда, ние сме предопределили, че имаме това като максимална сума. Решението е взето след много сериозен анализ, предварителни разговори и изследване на пазара. Това не е едно решение – дайте милиард и половина и ние всичките ще ги дадем. В предложението беше записано, че са заделени 1,5 милиарда, но не за осем. Ако можем да вземем десет, ще вземем десет, ако можем да вземем 12, ще вземем 12. Ако с този милиард и половина можем да вземем и въоръжение, ще вземем и въоръжението. Водените разговори са на принципна основа.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Въпросът ми беше: имаше ли актуализация на бюджетната рамка?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Имаше актуализация. Беше възложена пълна актуализация на всеки от детайлите, залегнали в Програмата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, приемаме, че до момента на получаване на обвързващите търговски предложения и тяхната оценка всичко е вървяло нормално – не е имало противоречия, а изведнъж се оказва, че при вече утвърдена методика и изисквания от 2010 г. насам, може би с малки актуализации, в края на годината се получава непреодолим конфликт, който пречи да се вземе правилната оценка. Този конфликт се базира на невъзприемане на методиката за оценка. Какво се е случило в този период, за да се получи това недоразумение между Институт и ВВС? Откъде се е появило противоречието, след като до този момент всичко е било гладко?
Втория ми въпрос: По графика. По Вашия график през септември е трябвало да получите отговорите на обвързващите търговски предложения. Вие сте изпратили писмото (RFP) през декември. Каква е била причината за забавянето в графика, което е предопределило и другото забавяне, на което сме свидетели в момента?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Комисията се състои от експерти, хора с различни визии. Не съм привърженик на бързите решения, затова съм проявил търпение и съм дал необходимото време на експертния съвет и на Комисията внимателно да проследи всеки въпрос и да вземе решение.
А къде се е породило недоразумението, не мога да отговоря, защото не присъствам на заседанията на Комисията. Бивам уведомяван по време на заседанията на Съвета по отбрана или получавам подробен доклад. Мога да изискам доклада, за да Ви го представя – относно конфликта. Мисля, че изслушване на проф. Тагарев и на експертизата от ВВС ще даде ясен отговор на този въпрос.
ПРЕСД. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващата седмица ще поканим и проф. Тагарев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Връщам се към въпроса на господин Ибрямов относно финансовата рамка. При предишните министри имаше градация – от 700 млн. лв. до 850 млн. лв. по време на правителството на Орешарски. В следващ момент стигаме до 1,5 милиарда. Тази сума трябва да е базирана на някакъв анализ. Знаем, че финансовият министър не е от даващите. Би трябвало да има солидна аргументация за тази сума.
Забелязва се инфлация в сравнение с офертите, казвайки с какви пари разполагаме и колко сме готови да заделим. Съобразно това растат и цените. Явно има грешка в подхода. Това трябва да се анализира.
Второ, спазена ли е процедурата по контрола и баланса, тоест направляващ орган, като направляващият орган е ръководен от ЗМО и включва командира на ВВС, зам. Началника на отбраната, директори на дирекции и работна група, ръководена от заместник-командир на ВВС?
Трето, при двойното увеличение на финансовия ресурс, шортлистата е направена при сметки за 700 милиона. Мислено ли е в Министерството да се зададат въпроси за по-нови изтребители?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Споделял съм, че сделката с Португалия е била изключително изгодна. Имам обаче друго обяснение по въпроса. По време на моя мандат средата за сигурност беше силно изменена и конфронтационна. Разговарях с гръцки колеги. Те имаха решене за съкращаване на разходите за изтребители. Говорил съм с моята колежка от Холандия, с немския министър, с американския колега, говорил съм с английския министър. Имах информацията, че една година преди моя мандат на пазара е имало множество изтребители, предлагани от страните членки. Към този момент обаче те се бяха затворили. Холандия, Гърция и Германия отказваха. Имах разговори с Португалия. Те силно се колебаеха дали да продават. В САЩ казаха, че има голямо търсене на пазара. Твърде вероятно е международната криза по отношение на сигурността да е повлияла пряко върху цената на изтребителите.
ХРИСТО ГАДЕЖЕВ: Просто сме изпуснали момента 2013 – 2014 г. и след променената среда за сигурност нещата са по-различни.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: При двамата други министри е имало друга система за управление. При Вас тя се променя. При тях има направляващ Комитет, ръководен от заместник-министър, тоест политическо ръководство. При Вас със заповед № 443 от 2015 г. се променя, като се премахва Направляващия комитет, а се създава Борд за управление, начело на който застава командир на ВВС. Какво наложи промяната на звено за политически контрол и отговорност и предоставяне на всички възможности за вземане на решения в Борда за управление?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Казах, че винаги съм се водил от убеждението, че трябва да се даде приоритет на експертизата. Това са хората от ВВС. Заместник-министърът, господин Кюмюрджиев, който се занимаваше преди това, би ли могъл да бъде толкова добре запознат като представителя на ВВС? Трябваше да се доверя изцяло на експертизата, защото в крайна сметка решението е политическо и се взема от Министерския съвет и Народното събрание.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: По този начин Вие поставяте ръководителя на борда в положението на отговорен за всичко, което се случва в него. Може да се стигне до некоректни решения в политически аспект – например забавяне.
Декларирахте, че не сте се намесвали в работата на борда на управление, което е добре, но казвате, че ръководителят на Борда за управление от встъпването на длъжност и промяната на модела носи цялата отговорност за всички решения по цялата работа, по спазването на сроковете и предложенията, направени от този момент нататък.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не е така. Отговорността изцяло се носи от министъра на отбраната, след като съм възложил и съм дал доверие в аванс. Отговорностите съм носил през цялото време, давал съм обяснения и от трибуната на Народното събрание за всяко забавяне. Не съм търсил оправдания.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имах предвид, че предложенията са идвали директно от борда, така ли е?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Точно така, но накрая аз решавам.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Методиката е разработена от Института по отбрана и е прецизирана през 2012 – 2013 г. Двамата министри преди Вас обявиха, че не е била използвана по обясними причини. През 2016 г. се налага промяна на методиката. Единственият, който може да изиска промяна на методиката, е този, който работи с нея. Не работи Институтът по отбрана, а Бордът за управление и ръководителят на проекта. Те са изискали. Кой предложи промяна на методиката? Тя е утвърдена на 27 юни 2016 г. В какво се състоеше промяната на методиката? Една методика се променя, когато се променя средата за сигурност.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Важни са средата за сигурност, параметрите на бойната машина, откъде ще се взема въоръжението. Имаше доста неизвестни, които предрешиха избора да бъде прегледана още веднъж методиката и да бъдат направени промени. Беше ми докладвано, че това е предложение на цялата група и няма противоречия между членовете на групата. Взел съм решението въз основа на колективно предложение към мен.
МИЛЕН МИХОВ: Споменахме името на заместник-министър Кюмюрджиев. Ще изразя несъгласие с казаното от Вас. Мисля, че той е юрист с добри организационни способности и като ръководител на такъв борд би дал определен принос към целесъобразното и законосъобразното изпълнение на процедурата.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Нека не оставаме с погрешно впечатление. Това беше човекът, с когото работих и сега имам чудесни взаимоотношения. Той е чудесен човек, много добър юрист. Не сте ме разбрали правилно. С него окончателно преглеждахме всичко. Аз говоря за експертиза – оставил съм експертите да дадат своето мнение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, не Ви ли се струва, че отказвайки се от управлението на процес, който е не само експертен, но и политически, имайки предвид големия ресурс, Вие сте предопределили проблемите, които след това ще възникнат? Ако Вие сте имали онзи стар модел на управление с политически представител – заместник-министър, имало е някакви търкания, които са се получавали на политическо ниво, то тази отговорност е трябвало да бъде поемана, а не в последствие да възниква като проблем. Сега лесно можем да кажем, че управляващият борд е виновен, защото е давал предложенията, а Вие носите политическа отговорност, защото сте им се доверили. Моето лично мнение е, че ако е имало нещо сбъркано в проблематиката, довела до съмнения, това е отказът от политически контрол на процесите в момента на тяхното вземане, а не впоследствие на тяхното утвърждаване.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Грешите. Вие не познавате системата отвътре. Смятате ли, че когато аз и заместник-министър присъстваме в тази Комисия и изразим становище, няма да го приемат всички? Тогава няма да имат дебат в Комисията, разберете това! В Министерството има строга йерархия. Когато заместник министър изрази становище, най-вероятно съответния генерал или полковник или експерт ще се съгласи.
Ние имахме последващ контрол. Оставих експертите да си свършат работата, а след това политическото ръководство, Съветът по отбрана.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Два пъти споменахте името на господин Тагарев, който бил в конфликт. С кого е бил в конфликт, за да поканим освен господин Тагарев и другата страна.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Това е Ваше право. Спорът беше между господин Тагарев и ВВС.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Значи господин Тагарев е имал известни противоречия с ВВС, а Вие променяте Направляващия комитет и създавате Борд за управление начело с управляващия ВВС.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Създал съм условия тези противоречия да бъдат изчистени.
ФИЛИП ПОПОВ: Разбрах, че докато сте бил министър на отбраната, не е имало нарушения, а приемственост. Вие сте приключили етап от процедурата през декември с изпращане на RFP. По-нататък за всяко следващо правителство – служебно или настоящото, какво предстои по отношение на процедурата и в какви срокове?
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Има срок, който трябва да се вземе предвид. Мисля, че срокът беше един месец след получаване обратно на документите. След това Комисията трябва да обяви своето решение.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други въпроси? Няма.
Да благодарим на господин Ненчев. Ако в процеса на работата възникнат други въпроси, ще ги поставим.
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – РАЗНИ.
СПАС ПАНЧЕВ: По молба на представителя на Lockheed Martin в България има идея утре в 11,30 в парламента да се срещнем с регионалния представител от Румъния. Който има интерес да заповяда.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Утре е учението и Комисията по отбрана е командирована на Ново село.
С
ПАС ПАНЧЕВ: Първоначално идеята беше ние, ДПС, и „Воля“ да се срещнем, ГЕРБ да се срещне след това. Понеже по-голямата част от колегите няма да пътуват, казаха, че са съгласни. Такива срещи са полезни, без това да има връзка с решенията на Комисията за закупуване и така нататък.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За присъствието на полк. Милушев – те не са гражданска организация, а държавна институция.
Всеки път ли ще гласуваме или да вземем решение, че господин Милушев винаги ще може да присъства?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека да пусне заявление за участие и няма проблеми.
За методиката. Приета е 2012 г. Разработена е от екип от Института по отбрана. Актуализирана е от външни независими експерти през 2013 г. и е направена отново през 2016 г. Това предизвиква въпроси. Предлагам методиката да бъде дадена за оценка – и трите варианта. Двама от министрите ни казаха, че не е имало промяна в средата за сигурност т.е. обстановка, налагаща промяна, а третият министър каза, че има промяна в средата за сигурност. Предлагам методиката да бъде преценена от външни експерти, за да видим доколко промяната на средата за сигурност е повлияла на методиката, защото по-късно тя влияе на избора.
От залата: Кои ще са външните експерти?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има много експерти, които са работили по тази тема, така, че ще потърсим и като намерим ще ви информираме. Нека вземем решение методиката да бъде преценена.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека изборът да бъде решение на Комисията.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това би могло да блокира работата на една Комисия.
ФИЛИП ПОПОВ: Преценката на методиката е извън нашия предмет на дейност, макар да е изиграла ключова роля.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Аз съм запознат с процеса до 2014 г. Тази методика сега включва над 300 показателя, което го нямаше и ще е трудно да се направи. Има по-прости неща, които могат да се сравнят и всичко ще излезе наяве. Кои са тези неща?
Първо, цената, кой колко предлага за трите типа самолети; второ, колко струва жизненият цикъл за една година на всеки тип самолет; колко струва един летателен час. Като се сравни стойността на летателния час, ще стане ясно.
Парламентът прие Комисията да работи до края на септември. Като разбрах, че има над 300 нови показателя, за да се получи по-точен резултат, това означава, че хората са работили за усъвършенстване на алгоритъма на работата. Едва ли някой е имал за цел намаляване на критериите и да ги манипулира.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уверен съм в това, но ако се докаже, че няма вмешателство в работата на комисията относно методиката, това ще даде увереност на всички, че процесът е бил прозрачен и не е имало вмешателство.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Как е поправена методиката не можем да го преценим чрез експертиза на методиката, защото тази експертиза е направена и от политическото ръководство на Министерството. Накрая са казали – да, това е методиката. Това е решение на Министерството и на политическия кабинет, управлявал тогава. Ако искаме да разберем дали е имало натиск по отношение на методиката, трябва да изслушаме членовете на комисията. Иначе по отношение на резултата – имаме становище на министъра, имаме подписан документ. Нека да не навлизаме в експертизите, които не са наша работа. Нашата работа е политиката, нея можем да определим въз основа на изслушване на хората и да разберем имало ли е вмешателство, имало ли е натиск.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прав сте в част от това, което казвате, но аз твърдя, че методиката е част от процеса. Изчистването на съмненията е важно, защото каквото и да направим ние, когото и да питаме, това ще бъдат изявления на участниците в процеса. Нека след анализа на методиката те да се чувстват свободни и да няма въпроси по отношение на тяхната работа по промяна на методиката.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Подкрепям ген. Симеонов, но не бива да излизаме извън обхвата на работата на Комисията. Не бива да се занимаваме с въпроса кой самолет е по-хубав или че офертата е по-добра. И на мен ми изникнаха въпроси около методиката. Имало е министри, които са я ползвали, и такива, които не са я ползвали. Трябва да видим сравнението. Ползвани са и външни експерти. Има експерти, които биха могли да направят сравнение между методиките и тяхната функционалност. Нека да бъдат представени на Комисията и тя да вземе решение.
МИЛЕН МИХОВ: Трябва да поискаме експертизи по определени проблеми. Институтът по отбрана също може да се произнесе, като направи сравнение на методиките. Можем да поискаме и външни специалисти. В правомощие на председателя е да прави такива неща. Когато такива анализи бъдат представени тук, ще имаме възможност да изразим становище по съдържанието и по независимост. Това трябва да стане в рамките на дадения ни мандат от време.
ФИЛИП ПОПОВ: Процедурата по избора на нов тип самолет изисква методика, но не е работа на Комисията да определя качеството на методиката. Ние трябва изследваме фактите и обстоятелствата по процедурата, а не на методиката като част от процедурата и нейното качество.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние не оценяваме качеството на методиката. Тя е била пипната, а това влияе на процеса. Кое наложи промяната на методиката? Приема се, променя се, после се променя още веднъж. Така се е повлияло на процеса.
Нека да подложим на гласуване – сравнение на методиките.
СПАС ПАНЧЕВ: Не всички от Комисията са запознати с процеса на работа. Методиката е важна, защото е приета и работи добре в две правителства. Изведнъж някой я променя. Има резон да чуем защо е направено това – може и от външни експерти. Проектът е сериозен. Става дума за инвестиция от 1,5 млрд. лв. и за самолети, които през следващите 30-40 години ще бъдат ползвани от нашата армия. Нека ние, които участваме в работата на тази Комисия, гласуваме за нещо, като знаем за какво става дума.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека да го гласуваме. Ще Ви информирам и за избора, и за резултата при сравнителния анализ на двете методики, за математическия модел.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Или си противоречите, или аз нещо не разбрах. Говорихме, че ще правим анализ на необходимостта да се променя методиката. Сега изведнъж ще правим анализ на методиката с друга методика, което според мен не е наша работа. Ако искате да разберете защо е правена методиката, е едно, а защо е променена – можем да извикаме хората, които са я променяли и да чуем техните аргументи. Ако искаме да оценим обстановката и налагала ли се е промяна на методиката, това е един въпрос, а ако правим анализ дали методиката е добра или лоша, няма смисъл да правим второто.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нямаме задача да правим анализ коя е добра и коя лоша. Ще направим анализ кое е наложило промяната на методиката и промяната в методиката – една спрямо друга, до какво води. Убеден съм, че след като методиките са правени от специалисти, това не би могло да изкриви процеса, но нека бъдем сигурни в това.
Който е съгласен да възложим анализ на методиките, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Други въпроси в Разни?
* * *
АНТОН ТОДОРОВ: Нужно е да бъдат проучени медийни публикации и официални прессъобщения във връзка с Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Предлагам да привлечем експерт в областта на публичните комуникации, който да извърши медиен мониторинг на казаното в пресата и медиите на официални лица, свързани с проекта, от политическото или военното ръководство на МО, Щаба на отбраната и ВВС.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предполагам имате предвид официално изразена позиция от министър на отбраната, което вече е част от процеса.
АНТОН ТОДОРОВ: Да, допълнителното ми основание е, че тези хора през годините са давали много интервюта, има и прессъобщения. Те биха помогнали да си свършим работата. Без да изследваме всичко това по медиите, което е огромно като обем, няма да можем да направим точно заключение и докладът ни няма да бъде пълен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не мога да разбера логиката между публични изяви с предмета на дейност на нашата Комисия. Задължение на всеки министър и политик е да информира обществото какво извършва.
Ако трябва да направим анализ, той е: някой от министрите изразявал ли е конкретно становище, че самолетът, който трябва да бъде купен, е еди-какъв си. Това е лековато. Не трябва да се превръщаме във филиал на СЕМ.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мисля, че изявление на министър на отбраната излиза извън рамките на частните изявления. Неговите указания могат да бъдат преки или косвени указания върху работещите по проекта.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека тогава ограничим въпроса до политическото ръководство на Министерството.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тогава дискриминираме.
ФИЛИП ПОПОВ: Изявлението на когото и да било пред медиите няма обвързваща сила. Има случаи, когато сутринта един министър каже едно, а вечерта каже съвсем друго. А в случая ние трябва да започнем от 2010 г.! Това е безумие!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: А как ще тълкувате думите на премиера, който неотдавна заяви, че не му се харчат пари за самолети и в момента МИГ-овете си летят добре. Това влияние ли е върху бъдещи решения? Ако продължим в тази насока, можем да навлезем в такива дебри, че да подведем премиера под отговорност.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предполагам, че не това се има предвид.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Има хора, пряко ангажирани в даден процес, независимо дали е за придобиването на самолет, за строителството на път и така нататък. Премиерът води общата политика и няма как да е навлязъл навътре. Той говори за общата политика на държавата.
Второ, в изказванията си някои министри или заместник-министри може да са развили чувство на справедливост и да критикуват, включително министри и заместник-министри. Но сред военните хора и устната заповед си е заповед!
ФИЛИП ПОПОВ: Нашата Комисия трябва да изследва документи, факти и обстоятелства, а не публикации в медиите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Едно изказване на министъра на отбраната е истински документ.
ФИЛИП ПОПОВ: Това се съдържа в негови заповеди.
АНТОН ТОДОРОВ: Ако участник в процедурата за избора на нов изтребител е заявил нещо в публична позиция и засечем, че има промяна и във взетото решение от експертния екип, ако засечем, че има прессъобщения, които съзнателно в даден момент заливат медийното пространство, свързани с един или друг от доставчиците, и ако това влиза в подозрителна линия на говорене от хора, от които зависи вземането на решения по отношение на бойния изтребител…
Подценяването на публичните изявления смятам за странно и неразбираемо. Те са част от оформянето на позицията по определен въпрос. Настоявам да гласуваме предложението, защото не говоря на халост. Имам нещо предвид, когато правя това предложение.
ФИЛИП ПОПОВ: Излизаме тотално извън обхвата на Комисията. Превръщаме Комисията в разследващ орган.
МИЛЕН МИХОВ: Публичните изказвания на длъжностни лица са обвързващи. Колегите имат нещо предвид, не знам какво е точно, но ако имат готовност, нека да го представят като материал.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Човек, който заема публична длъжност, има право на лично мнение, едва след освобождаването си. Не знам как бихме могли да го приложим…
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам предложението на гласуване.
За – 6, против – 7, въздържали се – няма. Не се приема.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Закривам заседанието.(Закрито в 18,30 ч.)
