Какво обсъждаше „Комисията „Gripen” на петото си заседание

На 14 септември 2017 г. Временната парламентарна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет заседава за пети път. На това заседание бяха изслушани бившия служебен военен министър Велизар Шаламанов и командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Макар, че т.нар. „Комисия „Gripen“ вече излезе със своя доклад, стенограмите от заседанията ѝ продължават да се публикуват със задна дата и да хвърлят светлина върху процесите, които са ставали в комисията.

Изказването на бившия служебен министър Велизар Шаламанов е по-скоро безинтересно. Той се впуска в бюрократични обяснения за това как работи системата за проектно управление PRINCE2, която е въведена по негово време.

Шаламанов не пропуска да „лобива” и за покупката на трикоординатни радари за въздушен обзор – нещо, което той прави не за първи път, включително и зад кулисите.
Значително по-интересно и информативно е изказването на командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Така например командирът на ВВС на няколко места категорично посочва, че в офертите постъпили за оценка се включва въоръжението – нещо, което бе отричано от премиера Борисов.

Генерал Стойков обрисува известни проблеми с комуникацията със страните предлагащи F-16 (Португалия и САЩ). Също така от неговите думи се съди, че някои от страните са отказвали да дават точни характеристики на своите изтребители, които да се използват за оценка на оперативната им ефективност.

Командирът на ВВС посочва, че причината за отстраняването на F-16 е било несъответствието на тяхната оферта с приетата финансова рамка и най-вече разсроченото плащане.
След края на изложението на генерала депутатите започват да му задават въпроси. Прави негативно впечатление агресивността и липсата на уважение, което се чете в думите на депутатите от ГЕРБ Христо Гаджев и Емил Христов (съответно – заместник-преседател и председател на комисията).

Най-абсурдният момент от тези въпроси е когато председателят Христов заявява, че в инвестиционния проект приет от Народното събрание през юни 2016 г. няма разсрочената схема за плащане е била „примерна”, докато в документа е записано точно обратното, а думата „примерно” се използва за разпределението на сумата по години, а не за искането на разсрочено плащане.

В рамките на обсъждането на този въпрос обаче става ясно, че въпросната „примерна” схема е била залегнала в плановете на финансовото министерство и отпуснатите за 2017 г. пари за изтребителния проект съответстват на тези в „примерната” схема.

Следващата твърде груба проява на председателя Христов е свързана с писмо от правителството на САЩ, което според него гарантира, че предложението им се вмества във финансовата рамка. Генерал Стойков отговаря, че писмото е разгледано, но е отхвърлено. Христов продължава да упорства.

Христов хвърля и друга „бомба” – на България е било направено предложение за новопроизведени изтребители, което не е било разгледано. От думите на генерал Стойков, обаче става ясно, че въпросното предложение е дошло от търговска фирма, а не от правителство и че то е за „голи” самолети, без наземно оборудване, обучение и други подобни. Генерал Стойков заявява и в прав текст, че цялостното предложение излиза много извън финансовата рамка от 1,5 млрд.

От написаното в окончателния доклад на комисията става ясно, че въпросната оферта е дошла от Lockheed Martin и е най-вероятно за F-16.

Интересна е и една от финалните реплики на председателя Емил Христов. Става ясно, че служебният военен министър Стефан Янев не може да се яви пред комисията заради служебна ангажираност, а председателят Христов казва, че каквото и да сподели Янев пред комисията ще е без значение, защото докладът вече се изработва.
Това пък за пореден път повдига въпроса за качеството на свършената от комисията работа.

Публикуваме цялата стенограма, с минимални редакторски намеси, а най-интересното е болднато.

П Р О Т О К О Л
№ 5

На 14 септември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Велизар Шаламанов – министър на отбраната в периода 6 август 2014 г. – 7 ноември 2014 г.
2. Изслушване на господин Стефан Янев – министър на отбраната в периода 27 януари 2017 г. – 4 май 2017 г.
3. Изслушване на генерал-майор Цанко Стойков – председател на Борда за управление на проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ и командир на ВВС.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Христов.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Вече бихме могли да започнем.
Преди да открия заседанието, външните представители, които присъстват от „Защита на гражданите“ – проф. Хаджиев, Любомир Куртев, Димитър Асенов, от президентството – господин Милушев, от „Национално сдружение за българските граждани“ – Красен Петров, Кръстин Златков…
На заседанието присъстват 17 народни представители, имаме кворум, можем да започнем. Господин Панчев отсъства поради командировка, за което ме е уведомил.
Откривам заседанието.

РЕПЛИКА от Евгения Ангелова: Уважаеми господин Председател, тъй като времето за провеждане на Комисията по бюджет и финанси съвпада с тази Комисия, се налага да тръгна. При необходимост от гласуване, оставям гласа си на Вас.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам заседанието.
Дневният ред имате всички – три точки, четвъртата – разни.
1. Изслушване на господин Велизар Шаламанов.
2. Изслушване на господин Стефан Янев.
За съжаление, господин Стефан Янев няма да може да присъства – в командировка е, в чужбина.
3. Изслушване на генерал-майор Цанко Стойков
4. Разни.
За точка – разни, нямаме предвидени допълнителни разглеждания на въпроси.
Имате ли предложения за промяна или допълнение на дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме дневния ред.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневния ред се приема.
Бихте ли поканили господин Шаламанов да влезе.
Благодаря, че се отзовахте на поканата за срещата и разговора, убеден съм, че ще бъде ползотворен – ще отговорите на някои въпроси.
Колеги, както обикновено, предлагам първо да изслушаме господин Шаламанов, това, което той е подготвил, за да ни запознае с това как е ръководен проектът, с какви трудности се е сблъсквал, както и осъществявал контрол по времето, когато той е бил министър.
Заповядайте, господин Шаламанов.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми дами и господа депутати, благодаря Ви за възможността да изложа наблюденията си от времето ми на служебен министър в съответствие с поканата. Това, с което искам да започна е, че периодът, в който бях назначен от Президента г-н Плевнелиев за служебен министър, беше специфичен от моя гледна точка, във връзка с разработката и ангажимента за повишаване разходите за отбрана, която беше една от основните теми на срещата на Върха в Уелс.
Още от първия ден на август месец аз се постарах да се запозная с текущото състояние на проектите за модернизация, направените разходи през последните десетина години, особено в периода, в който вече сме били член на НАТО, с цел да преценим какъв ангажимент може да поемем, в какви срокове да достигнем тези 2 %, които бяха поставени като цел пред страните от Алианса и още повече – 20 % от тези 2 % от брутния вътрешен продукт да бъде за придобиване на способности.
Това, което в известен смисъл ме смути е, че няма достатъчно добре систематизирана информация за изпълнените проекти през последните 10-15 години. Това ме смути, тъй като аз идвах от агенция на НАТО, където бях директор вече повече от пет години. Това е агенция, която общо-взето ръководи 600-700 проекта във всеки един момент за няколко милиарда евро и за всеки един проект има пълна информация и практически два пъти седмично ръководството на агенцията прави преглед на проблемните проекти, с цел да бъдат взети решения за ефективното им изпълнение. Тъй като нямаше такава събрана информация, възложих на Инспектората и това е един документ, който подготвихме в края на тези три месеца и беше представен в парламента във всички парламентарни групи. Изводите не бяха много радостни. За последните десетина години бяха изхарчени над 2 млрд. лв.
Една част от проектите просто бяха прекратени, без да има никакъв резултат, със загуба от десетки милиони. Друга част, независимо, че бяха реализирани в някаква степен, то беше много по-ниско от това, което е предвидено. Например, вместо да бъдат доставени осем самолета, са доставени три, вместо да бъдат доставени шест хеликоптера – доставени три, вместо да бъдат доставени няколко стотин транспортни средства – доставени много по-малко и което беше още по-неприятното като констатация, че всъщност голяма част от тези доставки не са предвиждали логистична поддръжка, която е договаряна по-късно и това е довело до допълнително оскъпяване на експлоатацията и една част от придобитите средства, всъщност не бяха използвани.
Не на последно място, всъщност, поддръжката на стара техника, се оказва, че действително е поглъщала доста голям ресурс – и финансов, и човешки, без да бъдат постигнати необходимите параметри за ефективност и ефикасност на тази техника. Именно на тази основа и на базата на добрите практики, най-вече в България по отношение на проблеми на европейските проекти, решихме, че трябва да има единна стратегия, трябва да има управляващ орган, трябва да има проектно управление, и трябва да се спазват световно утвърдени практики в управлението на проекти. В тази връзка, подготвихме национална програма „България в НАТО и европейска отбрана 2020“, която да отговори на ангажимента на България за постигане на 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана и от тях 20 % за придобиване на нови способности. Тя беше приета с Решение на Министерския съвет от 3 октомври и на основата на това решение на Министерския съвет, беше въведено и проектното управление със заповед на Министъра, тогава с моя заповед от 14 октомври, ако не се лъжа, с цел да бъде създадена стройна организация и да има ежемесечен контрол по изпълнението на проектите и да бъде постигнат пълен баланс между проектите за различните видове въоръжени сили, родове войски, да бъде постигната финансова осигуреност на тези проекти, тъй като един от проблемите беше, че са стартирани проекти, без необходимото финансово осигуряване и като резултат се е налагало предоговаряне в ущърб на България за доставка на по-малко техника или пък недостатъчна поддръжка на техниката.
Бяха предприети редица мерки, аз предпочитам да отговоря на въпроси. Конкретно проектът за многоцелевия изтребител – това беше един от най-напредналите проекти, за съжаление, след блокирането му през 2013 г., нямаше предприети сериозни стъпки напред, но включително след въвеждането на проектното управление, това беше един от първите проекти, който представи всички необходими документи за ускорено реализиране и естествено това е след времето, в което аз бях в Министерството на отбраната. До колкото си спомням това беше един от първите проекти, внесен в Народното събрание за одобряване на инвестиционния разход.
Готов съм да отговарям на въпроси, мисля, че това ще е по-полезно, като съм си взел този пакет от документи, за да бъда по-конкретен, до колкото е възможно.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шаламанов.
Колеги, преди да продължим по-нататък, само един въпрос да уточним.
Ние сме запознати с начина, по който е управляван проектът до въвеждането на проектното управление. Само, за да запознаете Комисията, бихте ли направили едно кратко сравнение между проектното управление и управлението изобщо, преди въвеждането на проектното управление? Органите, които са управлявали проекта преди, да ги сравните с това, което е въведено, след въвеждането на проектното управление, като органи за управление.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Всъщност, основният орган за управление, който е добавен с въвеждане на проектното управление, е така нареченият „Борд за управлението на портфолио от проекти“, който се съпредседателства от постоянния секретар, в качеството му на национален директор по въоръженията и един от заместник-началниците на отбраната за да има пълен баланс между цивилна и военна експертиза и отговорност. Това, което е съществено, е, че в Борда, както се изисква по добрите практики за проектно управление, са представени трите основни страни – възложител, изпълнител и потребител. Това е изключително важно тъй като, ако се получи смесване или една от тези три страни има пълен контрол върху всичко, то тогава възниква конфликт на интереси и се допускат грешки. Именно проектното управление, със създаването на този борд, първо, постига баланс между различните проекти, тъй като проектите се одобряват и управляват в контекста на цялостно портфолио, включително неговата финансова осигуреност и съблюдаване на определения обхват, финансов ресурс и времеви параметри и от друга страна, във всеки един проект, по всяко едно време се постига баланс между заявител, потребител и този, който изпълнява проекта. В много голяма степен проектът за многоцелевия изтребител, поради своята сложност и своята важност, имаше направляващ комитет. Проектното управление не изключва наличието на направляващ комитет за по-важните проекти, който запазва своите отговорности. Например, понеже говорим за добри практики в НАТО, измежду тези 600-700 важни проекти в Агенцията има някои, които са по-важни, като противоракетната отбрана, системата за противовъздушна отбрана, системата за наземно наблюдение – те и в НАТО, независимо от Борда по управление на проектите, имат свои направляващи комитети, където нациите упражняват допълнителен контрол. В случая, поради важността на този проект, не е имало намерение да бъде игнориран от направляващия комитет, като допълнителен инструмент за ръководство на този важен проект, но в контекста на портфолиото и на спазване на всички други правила.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест по преценка на министъра на отбраната, направляващият комитет в този му вид, в който е познат на Комисията, би могъл да остане и да ръководи Борда за управление на проекта.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Да бъде и надзорен съвет по отношение на специално този проект. Това, което искам да подчертая е, че така нареченият П2 Борд, за управление на портфолиото от проекти, има помощна и консултативно-информативна функция. По закон е ясно, че орган за управление в Министерството на отбраната е министърът на отбраната, за проекти над 50 млн. – между 50 млн. и 100 млн. е Министерския съвет, над 100 млн. – парламентът.
П2 Бордът взима решение в рамките на вече зададения както се казва „железен триъгълник“ на проектното управление, тоест обхват, времеви параметри и финансов ресурс. Това всъщност изисква всеки един проект, преди да стартира, да има много ясно дефиниран обхват, много ясно дефинирана времева рамка за изпълнение и много ясно дефиниран бюджет.
П2 Бордът служи за това да контролира проектът да не излиза от тези рамки и ако излиза от тези рамки, в рамките на резерва за управление да взима решения, но когато решенията изискват излизане над размера на този резерв зададен в мандата, съответно се отива към съответния орган за взимане на решения, който е министърът, Министерския съвет или Народното събрание.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси. Мисля, че стана ясно.
Господин Гаджев, заповядайте.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Бързо уточнение.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шаламанов! Да уточним – с въвеждането на PRINCE2 системата, тоест, ръководния екип от П2 Борда, така както казахте, се ръководи от постоянния секретар на отбраната и заместник-началника на отбраната. Нали така?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Да.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Техническата работа се ръководи от този П2 Борд – така ли е?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Зависи какво разбирате под техническа работа.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Изготвянето на критериите, приготвянето на документацията и одобрението съответно на методики, документация, критерии RFP-та и подготовка на ПИР.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Цялостна отговорност за утвърждаване на такъв тип документи, които са регламентиращи документи, си остава отговорност на министъра на отбраната, но те се подготвят и се представят от П2 Борда. П2 Бордът няма функции по решаване на принципни въпроси, има функции по следене на изпълнението на проектите и това те да бъдат в зададените рамки от мандата на проекта.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Още веднъж ще помоля ясно, защото това е важно за следващия етап от нашата работа.
Екипите разработват определени документи, те се представят на ръководството на Борда за управление на проекта, който проект се работи. Той ги представя на П2 Борда, а министърът утвърждава тези разработени в Борда за управление на проекта, документи. Правилно ли сме разбрали?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Да.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други въпроси? Добре.
Имате думата, господин Бойчев.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: От отговора на предния въпрос – в анализа, който разглеждахме на последното заседание, се коментираше, че 2016 г. Бордът за управление прави предложение за промяна на методиката. Тогава аз зададох един подобен въпрос и сега бих помолил и господин Шаламанов да коментира контекста на отговора, който даде преди малко. Когато имаме решение на Борда за управление за промяна, нямаме утвърждаване от министъра, в каква хипотеза се намираме? Вие казахте ясно, че всяка промяна би трябвало да бъде съгласувана и утвърдена от министъра, защото това е важно за финалния резултат от процеса. Следих едни Ваши изказвания, господин Шаламанов, някъде октомври месец 2014 г., на Конференция по сигурност, Вие казвате: „Ние трябва до шест месеца да имаме нови изтребители“. Използвам Вашето присъствие да кажете това по-скоро желание от Ваша страна ли е или се е базирало на някакви реални действия, че са могли да бъдат свършени за тези месеци и защо според Вас, в крайна сметка – три години след това, продължаваме да бъдем на тази изходна позиция?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Имате думата, господин Шаламанов.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Господин Бойчев, по първия Ви въпрос – действително по точка 4.1.2 – тази заповед, с която се въвежда проектно управление казва: „Функции на борда за управление на портфолио от проекти, предлага на министъра на отбраната за утвърждаване на конкретни правила и процедури за вземане на решения при управление на портфолио от проекти.“ От което е ясно, че всички решения се взимат от министъра. За мен е пределно ясно, че докато няма ново решение на министъра, важат последните му решения.
По отношение на втория въпрос, мисля, че некоректно е цитирането или от медиите, или Вашето. В Решение 690 на Министерския съвет от 3 октомври 2014 г., една от точките мога и конкретно да прочета, е, че: „В рамките на шест месеца след приемане на Националната програма „България в НАТО и европейска отбрана 2020“, министърът на отбраната се задължава да внесе предложение за инвестиционен разход по деветте основни проекта, така както са описани и приоритезирани в програмата“. Шест месеца е един разумен срок за подготовка на обосновано инвестиционно предложение. Това изискване беше наложено поради ясното разбиране, че тези девет основни проекти, общата им оценка беше около 4 млрд. лв., трябва да бъдат внесени и движени в пакет като портфолио, защото иначе има опасност този проект, който тръгна първи, да ангажира много средства и да блокира изпълнението на другите проекти, а пък армията е система от системи и ако няма баланс между различните видове въоръжения, техника, сензори, системи за управление и комуникация, не се постига ефект. За шест месеца, в най-добрия случай, може да се подпише споразумение за това някой друг да ни помага при въздушното патрулиране, но не и да се доставят самолети.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Бойчев, имате ли уточняващ въпрос? Не.
Почти беше отговорено.
Други въпроси?
Имате думата, господин Гаджев.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря.
Само един уточняващ въпрос във връзка със заповедта и начина, по който е организирана структурата на работата по правоуправление на проектите. Да теоретизирам малко – приемане на критерии, на методика с министерска заповед, може да бъде отменена само с друга министерска заповед, тоест по-нисшестоящ орган не би трябвало да може да променя методиката? Казвам го това, защото поне на Комисията, доколкото съм чел документите, е налична заповед на министър Ангел Найденов за утвърждаване на методика, но оттук-нататък за промяна на методика, следваща министерска заповед, не е налична на Комисията.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Съгласен съм с това, което казахте.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други въпроси, колеги?
Според Вас на какъв етап оставихте ръководството, специално на този проект?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Този, както и другите проекти, практически в рамките на тези три месеца, не са получили някакво сериозно развитие. Все пак Вие разбирате, че акцентът в тези три месеца е подготовка и успешно провеждане на изборите и решаване на други приоритетни задачи, каквито бяха в този период някои кризисни ситуации, както и участието на срещата на Върха. Прогресът беше в рамките на оценка на текущото състояние и препоръки за подобряване на управлението чрез въвеждане на механизмите на проектното управление. Това, което мога да кажа в допълнение е, че Проектът за управление на многоцелеви изтребител беше един от добре разработените проекти. Това, което беше моя основна бележка и аз я изложих при среща с ръководителите на отделните проекти е, че, от една страна, добрите практики казват, че проектът е за придобиване на способност, а не за придобиване на някаква платформа или въоръжение. Това не беше достатъчно добре подготвено, тъй като придобиването на способност, особено в случай, когато вече съществува такава способност, включва всички елементи от въвеждане на новата способност, извеждане на старата способност, при оптимизиране на разходите и недопускане на прекъсване в използването на тази способност, а пък, ако възникват някакви рискове, това трябва да бъде отразено, чрез специална част от този проект за управление на риска. Между другото, това беше едно от съществените ми наблюдения, тъй като ние забелязахме, при проверка на проектите, че рисковете не са управлявани ефективно. Първо, не са били идентифицирани рисковете и за това почти всички изпълнени проекти за около два милиарда не са изпълнени успешно, тъй като рисковете не са разпознати и не са управлявани.
Пак искам да подчертая, този сложен и скъп проект беше разработен основно върху придобиване на нов самолет, без да бъде напълно координиран с това каква ще бъде системата за управление, каква ще бъде системата за подготовка, как ще бъдат изведени от въоръжение съществуващите до тогава самолети, които изпълняват същите задачи, така че да бъдат минимизирани разходите.
Най-големият проблем е, че при недобро планиране на разходите и стартиране на един проект, го води до задънена улица, когато парите свършват – нито старите средства могат да бъдат поддържани ефективно, нито новите са въведени и това действително е сериозно предизвикателство.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Това, което казахте току-що, ме води на една мисъл – отмяната на Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти, преди Вие да станете министър, отрази ли се и ако се отрази – как, върху работата на Борда за управление на проекта и изобщо това нещо имаше ли място?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Много Ви благодаря за този въпрос.
Честно казано, бях шокиран, когато разбрах, че е отменен Правилникът за управление и жизнения цикъл на отбранителните продукти, тъй като това е основополагащ документ, поставящ основата на ефективен процес с отговорности, с контрол и тъй като консултацията с правната дирекция изискваше да има промени в закона, които да предизвикват създаването на такъв правилник и то променя с вписване на преки отговорности на министъра на отбраната по ръководство на процеса на превъоръжаване и модернизация, така че като служебно правителство, ние не можехме да решим този въпрос. Със заповедта за въвеждането на проектно управление и рефериране към известна световно призната система като PRINCE2, всъщност се опитахме да компенсираме в някаква степен липсата на регламентиращ документ в един много сложен и скъп процес като модернизацията. По-късно разбрах, като се прибрах след две-три години, че вече има и ръководство за проектно управление. Надявам се, че има и Правилник за управление на жизнения цикъл, защото, ако такъв няма, това е един сериозен риск за провал на проектите.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
За съжаление, мисля, че няма все още Правилник за управление на жизнения цикъл. Това е друга тема.
До този момент, преди отмяната на Правилник П7, целият въпрос по ръководство и контрол, и работата на интегрирания проектен екип, се основава върху Правилник П7. След отмяната на Правилника, Вие се опитвате, Вие се стремите донякъде да компенсирате липсата му с въвеждането на проектно управление. Правилно ли съм разбрал?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Да, уважаеми господин Председател, това всъщност беше една от целите да има механизъм, който е известен, който има ясни правила и процедури, който може да дисциплинира процеса и не на последно място, част от изводите от анализите на проектите, които направихме, че практически всички проекти, които са изпълнявани със Съединените щати по програмата FMF/FMS, с агенциите на НАТО, са получили оценка 10 – най-високата оценка на потребителите, просто, защото там има добро проектно управление, от другата страна.
Същото се отнася и за малкото европейски проекти, които бяха изпълнявани в Министерството на отбраната, а другите проекти, които бяха изпълнявани така да се каже, в отсъствието на Правилник за управление на жизнения цикъл и на строго регламентиране на процеса на управление, всички от тях бяха със закъснение, с придобити способности – в най-добрия случай наполовина на първоначално планираното или пък прекратени, без да се придобият способности, тъй като управлението на проекти е един сложен професионален процес и той не може да става като допълнителна задача, възложена със заповед на група хора, без ясно регламентиране на тяхната дейност.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест липсата на подобен правилник силно затруднява работата на проектните екипи и би могла да доведе не само до затруднение, а до срив в работата и получаване на неочаквани резултати.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Именно с тази цел са създадени всички тези добри практики като Principles for Management of Successful Projects и други, които се използват. Аз само искам да вметна тук, че независимо от невероятните усилия, които се влагат в НАТО по управление на проекти в интерес на нациите, генералният секретар е възложил на група от старши правителствени експерти да извърши анализ на процесите и да даде препоръки, като България също участваше в този процес. Изводите от този анализ напълно съвпадат с нещата, които дискутираме в тази Комисия. Мисля, че те също могат да бъдат от полза за работата на Комисията.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Последен въпрос от моя страна: Вие бяхте ли наясно с времевите, с финансовите параметри и с постигнатото до момента от екипа, работещ по този проект?

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Бях наясно с това, което ми беше докладвано и единият от изводите, които направих е, че всъщност няма цялостна картина за всички проекти, така че да бъдат вкарани в обща рамка. Именно за това ние работихме много тясно и с министър Порожанов, и с министъра на икономиката, за да се съгласим около такава рамка. След проведените консултации по предложение на Министерството на финансите, Национална програма „България в НАТО и европейска отбрана 2020“ беше приета, да кажем съотношението като стратегия за превъоръжаване, тъй като Министерството на финансите към този момент не може да се ангажира с всички финансови параметри и остана те да бъдат дискутирани с новоизбрания парламент, така че правителството да внесе в парламента такава национална програма с ясни финансови параметри, имайки предвид ангажимента за постигане на 2 % от брутния вътрешен продукт, защото превъоръжаване, което по оценка на експертите струва 4-5 млрд. и трябва да бъде извършено в рамките на 10 години, не може да бъде управлявано. Не бива да бъде започвано, преди парламентът да даде санкция за целия пакет от проекти, иначе отново ще се стигне донякъде, където най-важното няма да е изпълнено.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги, аз нямам повече въпроси към господин Шаламанов.
Господин Бойчев, заповядайте.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Шаламанов отдавна се занимава с тази тема, да използваме неговото присъствие. Господин Шаламанов, така и не се стигна до комплексно решение тъй като парламентът одобри само два проекта – знаете, два инвестиционни разхода, сухопътният липсваше.
Министерският съвет внесе и парламентът одобри милиард и половина за придобиване на нов боен изтребител. На базата на Вашия опит и познания, бих искал да кажете в рамките на тази сума, може ли да бъдат – може да бъдат купени тези самолети, но още какви средства ще бъдат необходими според Вас и според това, което Вие сте приели във всичките тези разговори и преговори, на които сте участвали до необходимото наземно оборудване, обучение на летците, въоръжение, окомплектовка на тези самолети. Правилно казахте, че, за съжаление, нашата страна има печален опит с досегашните сделки за модернизация. Знаете, придобиваха се такъв тип бойни продукти, които или не бяха добре окомплектовани, или за тях нямаше нужното въоръжение и след това се харчеха допълнително средства. Бих искал да чуя от Вас: в рамките на милиард и половина имаме ли възможност до пълно съвместимо бойно дежурство на тези самолети в българските военни сили.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Първо, искам да подчертая, че всъщност тази национална програма, за която аз говорих, беше един доста сериозен опит от страна на Министерството на отбраната и цялото правителство, защото беше подкрепено и от финансите, и от икономиката, да се даде тази пълна картина. Както Вие казахте, за съжаление, след това беше отменена програмата и беше заменена с друг документ, приет от парламента, който е един хубав документ, но няма много точни параметри, които да бъдат следвани. В тази връзка, всъщност се оказа, че независимо, че ние сме решили да отменим тази програма, сега ще трябва да я приемем наново до края на 2017 г. под името Национален план за достигане на 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана, тъй като това е решение на най-високо ниво на мини срещата на Върха на НАТО и тези планове трябва да бъдат готови за всички страни от НАТО до края на годината и догодина на министерската среща февруари, да бъдат координирани, приети и след това да се следи тяхното изпълнение, което е на много по-високо ниво на сътрудничество в НАТО. За това съм сигурен, че такъв план ще бъде приет.
На по-конкретния Ви въпрос дали са достатъчни 1,5 млрд. лв., първо, това е доста повече от – понеже пита председателят на Комисията, предишния проект и аз разговарях с министър Ангелов по този въпрос – три бележки. Първо, мисля, че не е докрай коректно от страна на вносителите на този проект да се искат 1,5 млрд. за осем-десет самолета, с идеята, че след три-четири години ще се искат още 1,5 млрд. за още осем-десет самолета, което прави целия разход 3 млрд. Когато беше отменена националната програма, тя беше отменена с аргумента, от къде ще вземем тези 4 млрд. да изпълним такава голяма програма.
Второ, да, самолетът е най-скъпата, най-важната част от тази способност, но примерно аз искам да Ви кажа, че в рамките на НАТО, България е единствената страна, която няма нови три координатни цифрови радари, които са изключително важни за постигане на така наречената „разпозната картина на въздушно пространство“. Това е особено сериозен проблем за България тъй като в началото на 2019 г. с пари на НАТО в България ще бъде внедрена системата ASBE „АCCS software based element“ с нова, изключително модерна система за управление на противовъздушна отбрана, която разчита на разпозната картина на въздушната обстановка от българските радари, която да достигне съответно до Торехон и Рамщайн и в реално време да бъде усилена, като Европейският съюз няма амбиция да прави каквото и да е в тази посока. Това е функция, изцяло делегирана на НАТО в частност на съюзното командване на операциите.
Подценяването на радарите е един много сериозен проблем.
Третото нещо, което искам да подчертая, е, че всъщност пак по опита на НАТО, нито един инвестиционен проект не се утвърждава от инвестиционния комитет на НАТО, ако бюджетния комитет не представи разчет за експлоатацията на тази нова способност до следващите 10 или 20 години. Ако няма бюджет за експлоатация и поддържане на системата, то не се преминава към закупуване на такава система. Това включва и ясен план за извеждане на старите системи от въоръжение, тъй като старите системи за въоръжение имат едно много неприятно свойство – те стават все по-ненадеждни, все по-малко вършат работа, но тяхната поддръжка става все по-скъпа и тяхната модернизация често става безсмислена.
Аз малко се разпалих, съжалявам за това, но докато ние не погледнем цялата картина и не проявим зрялост да управляваме тази трансформация, този преход, няма да има успех. Неслучайно в НАТО 2002 г. се взе решение за това командване по трансформация, неслучайно тази концепция (DOTMLPFI) беше въведена, неслучайно има инвестиционен комитет, бюджетен комитет, редица други комитети, които трябва да стигнат до съгласие, че общата картина е реалистична. Да отговоря с една дума – с тези 1,5 млрд. могат да бъдат придобити осем самолета или десет самолета, но разходите за способността, която ще включва придобиване на още самолети, придобиване на радари, продължаване на поддръжката и експлоатацията на МиГ 29, продължаване на поддръжката и модернизацията на радари, които са доста по-възрастни от мен и просто няма как да захранят системата на НАТО с данни за въздушната обстановка, ще бъде много по-скъпо. Практически, ако този проект тръгне, без да има цялостна програма, ние рискуваме или да го прекратим по средата, поради липса на пари, или да блокираме редица други проекти, приоритетно за сухопътни войски, за киберотбрана, за разузнаване, за наблюдение, за патрулни кораби и така нататък.
Това е общо взето притеснението на един човек докоснал се три месеца до реалността в Министерството на отбраната. Благодаря.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Господин Гаджев, заповядайте.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: По-скоро коментар, защото май се оказва, че моите опасения съвпадат с тези на господин Бойчев. Започвам вече да си мисля, че проектът, който ни е представен миналата година на проекта за инвестиционен разход за придобиване на нови самолети, всъщност въобще не решава проблемите на ВВС и започвам да си мисля, че хората, които са го готвили малко или много са заблудили Народното събрание.
Това, което започва да ме притеснява и продължавам да нямам отговор в продължение вече на колко заседания, как от 800 млн. 2012 г., колкото горе-долу започват преговорите, изведнъж стигаме до 1,4 млрд. за същите способности, които са поискани при двойно по-малка сума, защото в началото са поискани не само за придобиване на самолети, но и на способностите с наземно оборудване, с въоръжение, защото какъвто и самолет да вземем, даже и най-съвременния, без въоръжение, все едно не сме взели нищо. Тръгвайки от 800 млн. изведнъж стигаме до 1,4 млрд. Оказва се, че стигаме до една задънена улица, защото ни трябват още 1,5 млрд., допълнително за въоръжение, за обучение…
Вие споменахте трикоординатните радари като също основа на програма за въоръжението. Тук съм отново съгласен, че не трябва да се поддържат и правят опити за модернизация на старите съветски радари.
Направих си труда да проверя казаното на миналото заседание от заместник-министър Иван Иванов от правителството на Орешарски, за какво са похарчени 30-те милиона за модернизация на МиГ-29. Също така не са похарчени за МиГ-29, а точно за модернизация на съветски радари, което, поне според мен е абсолютно неправилно разходване на средства за неща, които както сам казахте, не подлежат и на модернизация.
Споменахте много проекти, в които рисковете не са били управлявани ефективно и това води до получаване на способности наполовина или много по-скъпи за поддръжка.
Понеже съм по-млад народен представител, ако може да ми кажете за кои проекти имате предвид и кога са били реализирани.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата, господин Шаламанов.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
За конкретна информация ще Ви предложа да погледнете този документ, всичко несекретно е тук, а секретното е в секретното деловодство на Министерския съвет. Има проект за модернизация на Ми-24 и Ми-17 от фирма „Елбит“, която не е изпълнила нищо, парите са платени, договорът е прекратен.
Има проект за модернизация на активните средства за ПВО – похарчени са около 30 млн., ако не се лъжа. Проектът е прекратен, няма никакъв резултат – от българска фирма.
Има проект за наблюдение на морското пространство със същата българска фирма, който е изпълнен, оборудването е в кашони, не е използвано и най-вероятно няма да бъде използвано, тъй като важни елементи, необходими, за да бъде използвано, не съществуват.
Има договор с „Еврокоптер“ за шест хеликоптера „Пантер“, платени са практически шест, поради сключения договор по времето на Тройната коалиция, ако не се лъжа. Предоговорено е да се получат поне три от тях, за съжаление, един вече загубихме и то най-вероятно и поради недостатъчно средства за подготовка и за поддръжка.
Самолети „Спартан“ – сключен е договор за осем самолета. Поради липса на достатъчно средства, тоест лошо управление, включително на риска, са получени само три. Не всички от тях се използват постоянно, поради проблеми с резервни части.
В някои от базите на логистиката все още стоят десетки транспортни средства от фирма „Мерцедес“, които така и не са пуснати в движение, поради неуправление на риска, липса на резервни части и възможност за поддръжка.
Практически с изключение на договорите, изпълнени по линия на FMF като доставка на бойни бронирани машини, които директно са отишли в Афганистан, или комуникационни средства – криптори, и друго оборудване през агенциите на НАТО, които са били важни за операции, за учения. Почти всички други проекти са предоговаряни, предоговаряни, като договори и накрая договорът е изпълнен, но способността е много под половината на това, което е било заявено. Всичко е описано тук.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имаме ли други въпроси към господин Шаламанов? Нямаме.
Благодаря Ви, господин Шаламанов.
Комисията ще работи още известно време, надявам се, че, ако имаме още въпроси, ще се отзовете на покана за нова среща. Благодаря Ви още веднъж.

ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Разбира се, оставам на разположение.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, да поканим генерал Стойков.
Заповядайте, господин Генерал. Благодаря Ви, че се отзовавате на поканата на Комисията. Най-вероятно с Вас ще завършим изслушванията на всички, които са работили в този проект като министри, заместник-министри или като ръководители на Борд за управление. Проектът при Вас получава завършен вид. Вие сте почти от самото начало на проекта, поне по заповеди имате един период на прекъсване, но по заповеди, Вие сте в разширения състав от специалисти, така че мисля, че сте запознат достатъчно добре. Бихме могли да говорим без много, много въпроси.
Искате ли Вие да започнете и да ни разкажете, без значение кой етап, може би последният етап ще бъде най-добре да чуем от Вас, от когато ръководите Борда за управление и оттам-нататък да отговорите на въпроси на Комисията? Благодаря.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на временната Комисия! Аз съм готов да направя едно изложение в рамките на 10 минути, ако това е уместно и след това, ако има някакви въпроси, разбира се, ще отговоря на тях, ако това е редът, по който можем да работим, аз съм готов.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това очакваме – да.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове! Проектът за придобиване на нов тип боен самолет стартира с взето решение на заседание на Съвета по необходимости – необходимите оперативни способности, към министъра на отбраната на Република България и е в съответствие на изискванията на Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти. Съгласно заповед тогава на министъра на отбраната ОХ704/12.11.2010 г. е назначен Направляващ комитет за реализация на проекта. В своя първи документ – Указание № 1/22.11.2010 г. направляващият комитет на инвестиционен проект „Придобиване на нов модел основен боен самолет“ е очертал организационната структура на работата на отделните екипи по направление и мероприятия по подготовката, разработването и реализацията на Проекта.
Математическият модел за оценка на вариантите за реализация на Проекта и анализа и оценката на риска на вариантите за реализация на същия проект са изготвени от работни групи, назначени са съответни заповеди на министъра на отбраната от 1 август 2012 г. Документите са утвърдени от председателя на направляващия комитет.
След отмяната на Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти, основни юридически основания за разработване, промяна и утвърждаване на документи, касаещи реализацията на проекта, се явяват заповед на министъра на отбраната ОХ744/14.10.2014 г. относно въвеждане на проектно управление – адаптирано към метода „Управление на проекти в контролирана среда“ и създаване на Борда за управление на портфолио проекти като висш орган за стратегическо ръководство на проектното управление на Министерството на отбраната.
В периода 2015-2017 г. членовете на работните групи и екипи на Борда за управление са определени със съответно заповеди на министрите на отбраната. Тези документи са изпратени всички в електронен вид, така че не смятам да цитирам всяка заповед.
През 2016 г. са актуализирани всички документи, касаещи проекта и това е продиктувано от необходимостта от синхронизиране на новите заплахи в новата финансова рамка, развитието на съвременните технологии и изисквания към съответните способности, които Военновъздушните сили трябва да добият и да развият чрез реализация на този проект.
Към настоящия момент основен документ, даващ юридическо основание на разработване, промяна и утвърждаване на документи, касаещи реализацията на проекта, се явява ръководството за проектно управление в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия, утвърдено с негова заповед ОХ947/9.12.2016 г.
С моето назначаване на длъжността командир на Военновъздушните сили, което стана на 15 септември 2016 г. и завръщането ми от САЩ, аз унаследих и председателството на Борда за управление на проекта и след запознаване с актуалните документи, разработеното искане за предоставяне на предложения, методиката и също така решенията на Съвета по отбрана от 22 август 2016 г., бяха проведени първите заседания, председателствани вече от мен на Борда за управление на проекта и в изпълнение на решенията на Съвета по отбрана бяха направени корекции в RFP както следва – отстранени бяха технически и правописни грешки, изменен беше конфигурационният пакет в две направления, включен беше тренажор „full mission simulator“ като опция и също така изведен извън пакета въоръжението въздух-повърхност и беше включено като опция.
Внесени бяха корекции във временните параметри за изпращане и получаване на отговори по искането за предоставяне на предложения както и за избор на доставчик, включително и ратифициране на евентуално договор от Народното събрание.
Бяха внесени корекции в коефициентите на критериите от първи ред като съставът…. Така, на 13 декември 2016 г. документът беше изготвен, утвърден, от двамата министри на отбраната и на икономиката, и беше изпратен до страните доставчици – Португалия, САЩ, Италия и Швеция.
На 24 януари 2017 г. беше проведена доуточняваща конференция, на която присъстваха представители от четирите страни. Отговорите на Португалия, САЩ, Италия и Швеция постъпиха в срок и бяха приети на 13 март 2017 г.
Работната група прегледа и описа постъпилите документи. Като говоря вече за работната група, имам предвид сформираната междуведомствена работна група по заповед на министър-председателя. Тя констатира, че всички участници отговарят на изискванията за административно оформяне на предложенията и ги допусна до анализ и оценка.
Работата на работната група по обобщаване, анализиране и оценка на отговорите, продължи на 14 март – това е непосредствено след получаването й, вече в сградата на командването на Военновъздушните сили под мое председателство и участниците на междуведомствената група бяха разделени на тематични групи, които под общата организация и изпълнение на работния процес, тематичните групи провеждаха изследване на получените отговори, предвиждаше се ротация между всяка една от групите на материалите за оценка на тактико-техническите параметри с цел извършване на тройна проверка и независима оценка на постъпилите предложения.
От задължителните изисквания към кандидатите се оказа, че одобрения от Народното събрание максимален размер на разходите е 1 млрд. и 500 млн. лв., той включва придобиване на осем или девет броя бойни самолети, наземно оборудване, обучение на летателен инженерно-технически състав, интегрирана поддръжка за три години, плюс въоръжение.
Съгласно изпратеното искане и методиката за избор на оптимален вариант, схемата за плащане след приемане на проекта за инвестиционен разход от Народното събрание не се явява обективен критерий за оценка, а е еднаква и задължителна за всички участници.
Одобрената от Народното събрание схема за доставка също е задължителна за всички участници и срокът за валидност на офертите, съгласно искането за предложения е 24 месеца от датата на подаването им.
От анализа, който беше направен след преглеждане на предложенията, всички предложения се включваха в общата финансова рамка – в милиард и половина български лева и схемата за доставката на самолетите, но не всички отговаряха на заложеното в искането и в проекта за инвестиционен разход, разпределение на финансовите средства по години.
Освен това, несъответствие се констатира и в сроковете на валидност на офертите, съгласно RFP – 24 месеца.
Работната група изготви запитване до всички държави за допълнителни уточнения и разяснения по подадените предложения.
На 17 март се получиха отговорите на Италия и Швеция, които потвърдиха, че ще се включат в одобрените финансова рамка по години и ще удължат срока на валидност на офертите до 24 месеца.
Работата на работната група продължи с изготвяне на списък с доуточняващи въпроси към Италия и Швеция, до 22 март 2017 г. отговори на първото запитване от страна на Португалия и САЩ не бяха получени. Поради това работната група взе решение да бъде отправено ново запитване с писмо на 23 март 2017 г. На 24 март беше получен отговор от Португалия и САЩ, който беше обсъден на заседание на работната група на 27 март като междуведомствената група прие представените отговори на Швеция и Италия за отговарящи на заложените изисквания по проекта за инвестиционен разход и съгласно искането за предоставяне на предложения и продължи работата по оценка и анализ на същите.
На същото заседание, междуведомствена работна група, не прие представения отговор на Португалия и САЩ по първия въпрос за отговарящ на заложените изисквания по проекта за инвестиционен разход, поради което продължи анализът на отговорите на RFP само за информация.
На 28 март чрез посолството на Швеция бяха получени отговори на вече доуточняващите въпроси, които бяха анализирани и отразени в диаграмата на резултатите. Отговори от страна на Италия не постъпиха. Особеностите за всички страни бяха, че някои от техните отговори не бяха предоставени или беше отговорено, че те са класифицирана информация като секретно, подлежи на обсъждане, неприложимо, както се изисква – такива формулировки бяха, което не е отговор реално на запитването. Някои от тях пък съдържаха препратки към вече предоставени източници и производители на въоръжението или не съответстваха на заложената в искането за предложения мерни единици. В тези случаи те не позволяваха да се извлече необходимата информация. Задоволителни отговори не бяха получени и след повторното отправено запитване за тяхното доуточняване.
Представителят на служба „Военна информация“ заяви, че не са налице официални сводки от разузнаването, от които да бъдат придобити липсващите в предложението данни, за да попълним това, което ни беше изпратено от страните.
Предвид на посочените обстоятелства, и основание на методиката, работната група присвои на тези въпроси само, на които не можахме да намерим липсващата точна информация, стойност нула по критерий „оперативна ефективност“.
Задължителният характер на финансовата рамка, включваща необходимите финансови средства за изпълнение на първия етап от инвестиционния разход на проекта по години се потвърждава и от изпратеното допълнение към проекта и одобрен от министъра на финансите Владислав Горанов. Същото съдържа табличен вид разчет на необходимите финансови средства по години, съответстващ на приетия от Народното събрание Проект за инвестиционен разход, с който един от доставчиците, това са двете страни Португалия и САЩ, не са се съобразили при изготвяне на тяхното предложение. Видно от приложението на министъра на финансите Владислав Горанов към проекта за инвестиционен разход е средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., заложени средства в размер на 600 млн. лв. или по 200 млн. лв. както е в графика за всяка година – 2017-2018-2019 г.
В хода на работата на работната група и констатираните несъответствия, министърът на отбраната беше информиран от мен с докладна записка. Запознах го с това, че един от доставчиците не съответства на основното изискване най-вече по спусната финансова рамка.
Междуведомствената работна група завърши работата си с изготвяне на протокол на 5 април 2017 г. съдържащ резултатите от анализа и оценката на отговорите според подадените предложения с подробен анализ, мотиви и съображения, същият е утвърден от министъра на отбраната и министъра на икономиката. След неговото утвърждаване на заседание на борда за управление на проекта беше изготвен доклад от името на министъра на отбраната и министъра на икономиката до министър-председателя и беше изпратен за подписи.
С това като цяло завърши работата както на междуведомствената работна група и последното заседание на Борда за управление на проекта.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Гаджев.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Генерал, вземам думата поради простата причина, че няколко пъти споменахте „задължителен критерий и схема за заплащане“. Аз в момента чета приетия от Народното събрание инвестиционен разход, точка П2, което е точно начин на наплащане.
Задължително в проекта, който е приет от Народното събрание, таванът е от 1,5 млрд. лв., има няколко вида начин на плащане и – цитирам: „примерно разпределение на плащанията“. То е примерно, поради простата причина Министерството на финансите много точно са го сложили примерно, защото то е само прогноза до момента, в който не бъде гласувано в Народното събрание, след като Народното събрание по Конституция определя разходите година по година, по бюджети. Затова тук е примерно дадено и парламентът да го гласува като примерно разпределение.
Оттук искам да попитам кога „примерно“ е станало „задължително“? Поне аз, доколкото знам български, „примерно“ и „задължително“ не са синоними. Затова, ако можете да ни кажете откога „задължително“ е влязло в употреба, тъй като тук в момента пише единствено и само „примерно“. Общ таван – 1,5 млрд. лв. за годините.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Имате думата за отговор, господин Генерал.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Приемайки задължителния характер на максималната сума, която е гласувана, ние приемаме и тяхното примерно разпределение по години като задължително изискване към страните, които подават своите оферти. Затова то беше заложено както в проекта за инвестиционен разход, така по същия начин беше изложено и изпратено в искането към страните за даване на предложение. От ПИР буквално го сложихме като изискване и в RFP – документа, който изпратихме до страните, или така нареченото „искане за предоставяне на предложения“.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тук съвсем ще се объркам. Хайде да спрем и да започнем отначало.
Колеги, други въпроси, ако има.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека да уточним.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще уточним този казус, ще навлезем, защото това е изключително важно.
Бих искал мъничко да уточним, защото имам чувството, че леко размихме нещата.
В Проекта за инвестиционен разход, в Таблица 3 са дадени седем задължителни изисквания. Това са задължителните изисквания, заповядани още през 2012 г., и до които са изпратени още първите RFI, на които е отговорено и по които е станало класирането и изработването на шортлиста. Те са утвърдени от Народното събрание точно като седем – изписани са, а седмото е „съответствие на финансовата рамка“. Финансовата рамка е утвърдена малко по-надолу и е милиард и половина, ако греша, моля Ви, поправяйте ме.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, така е.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Две страници по-надолу, на 27-а страница, се утвърждава примерна схема за плащане. Примерната схема за плащане е примерно разпределение на средствата по години. Примерно, господин Гаджев каза защо. Тази примерна схема за плащане, всъщност е схема за плащане отново определена като основополагащ критерий в заповед на министъра на отбраната от 2012 г. и тя е основополагащ критерий, но не е задължително условие. Нали разбирате?
Изведнъж, след като Народното събрание е утвърдило основополагащите критерии – тази схема за плащане, тя е основополагащ критерий, утвърдило е и задължителните изисквания, на които трябва да отговаря кандидатът, и тук отварям скобата – ако едно задължително изискване не бъде удовлетворено от един от кандидатите, той действително не продължава.
Тази оферта, за която говореше господин Гаджев – общата на Съединените щати и Португалия, тя отговаря на общите задължителни изисквания, защото тя се включва във финансовата рамка.
Въпросът, който не зададе господин Гаджев, но той се подразбра, е: има ли някой друг право, освен Народното събрание, което е утвърдило Таблица 3 със задължителните изисквания, да прибави към задължителните изисквания друг елемент, а именно примерна схема за плащане.
Примерната схема за плащане, между другото, е предложена като примерна на министъра на финансите, той директно я утвърждава и я връща в Министерството на отбраната. Имаме документи и Вие сте ги видели. Това разпределение 200 милиона плюс 200 милиона и така нататък, можеше да бъде и друго, но тя е примерна, тя можеше да бъде и в друг вид.
Въпросът на господин Гаджев беше: как така някой промени решение на Народното събрание, поставяйки допълнително задължително изискване да се включат в една схема? Аз ще продължа после въпроса.
Отговорете на този въпрос, ако обичате, и ще продължим отново.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Този въпрос беше разискван, проверяван на доста заседания на Междуведомствената група. Там имаше финансисти, юристи, с които се запознахме с изпратените документи. На тези заседания взехме предвид, освен общата сума, която беше като задължителна…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Финансовата рамка.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: …финансова рамка и финансова рамка разпределение по години, като условие за изпращане към страните доставчици.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Бойчев.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз допълвам въпроса: кога и с решение на кого се приема този критерий да стане задължителен – тази финансова рамка. Ако Вие сте го приели, като кажете кога, означава ли, че той е присъствал в тези RFP-та, предложенията, които сте изпратили, мисля, че в края на годината се изпращат, до тримата участници? Нали така беше?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Генерал.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Да…

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Мисля, че декември, в някое от изслушванията от предходните заседания.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: В края на декември, да.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Кога сте взели решението да стане задължителен, кой е взел това решение, и то съдържа ли се в предложението, което е било изпратено до тримата производители? Знаете, че това е един вид обвързваща оферта?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Искането за предоставяне на предложение се изпраща в края на годината.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Там съдържа ли се като задължителен този критерий?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Съдържа се като изискване – еднакво изискване за всички доставчици.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Като задължително? Защото досега е вървяло като общо изискване.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Бойчев, може ли да му помогна малко?
Ако искате, господин Генерал, отговорете Вие.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Аз мисля, че то е като задължително изискване към трите доставчици, защото, първо, е одобрено в Проекта за инвестиционен разход и сме го взели оттам и сме го поместили, (реплики) поради тази причина сме го сложили в искането, за да бъдем коректни спрямо решенията.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Кой е подписал това искане за предложение?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Знаете ли кой е подписал това предложение, с което се въвежда ново задължително изискване?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: ПИР-а мисля, че е утвърден от Народното събрание – Проектът за инвестиционен разход. RFP съм го подписал аз и е утвърден от министъра на отбраната и от министъра на икономиката.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз исках да започна малко по-отдалеч. Ако сме изчистили този въпрос, или ако има яснота…

СИМЕОН СИМЕОНОВ: Само един конкретен въпрос. Аз не знам, Комисията сама да определя тези параметри, но обикновено за този разсрочен период на плащане ще Ви кажа, че най-точно това го дава Министерството на финансите или определен министър – може или не може, и на тази база, след съгласуване представителите, които са били в този екип от Икономическото и от Финансовото министерство, те там са заложени нещата.
Аз дълбоко се съмнявам, че хората, които работят – преките изпълнители, те ще разделят по 200 милиона, или по 150 милиона, и толкова. Това е съобразено с възможностите на държавата. Това трябва да се отчита. Така че аз предполагам, не искам да говоря конкретно, тъй като в момента нямам този документ пред мен, че тези параметри са определени от Финансовото министерство.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министър Горанов е съгласувал предложената му схема от министър Николай Ненчев. Да, това е съгласувано, има документи.

СИМЕОН СИМЕОНОВ: Значи, това предварително е било обсъдено, че по 200 милиона са възможни.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има документ за съгласуването, но въпросът беше малко по-различен. Благодаря Ви, господин Генерал.
Вие безспорно познавате Проекта за инвестиционен разход. Има неща, които трябва да изясним, защото те влияят след това на Вашата работа като председател на Борда за управление на проекта.
В този проект, който приема Народното събрание, съществува като приложение така наречената „пътна карта“. Пътната карта до този момент е утвърждавана от министъра на отбраната или делегирани права на заместник-министъра на отбраната. Като пример ще дам, че пътната карта за 2013 г. е утвърдена лично от министър Ангел Найденов. Според Вас какво налага Народното събрание да утвърждава, казвам го с цялата условност, вътрешноведомствен документ. Още повече, че в тази пътна карта няма нито една дата. По същество това не е пътна карта, а алгоритъм на работа за изпълнение на проекта.
Имало ли е необходимост, според Вас, Народното събрание да утвърждава точно тази пътна карта, която ми прилича на алгоритъм, защото няма срокове в нея?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: В момента, в който видях тази пътна карта, последното, тя вече не беше актуална.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Знаем и ще стигнем дотам. Вие сте направили предложение за промяна – да, вярно е.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: И понеже ме питате дали е редно – доколкото разбрах така беше зададен въпросът?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, Вашата оценка.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Според мен при стеклите се обстоятелства не е могло да бъде обхванат с точност, поне сроковете, които са заложени.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма срокове там. Аз вече Ви казах – тая пътната карта, утвърдена от Народното събрание, няма срокове. Това е алгоритъм за мен. Както и да е.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Сроковете, които бяха вече…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е в детайлната пътна карта, която се съдържа като една от точките в пътната карта и поставя задачи на ръководителя на Борда за управление на проекта като отговорен фактор и като цялостен отговорник Министерството на отбраната, да се разработи детайлна пътна карта – и тогавашният ръководител на Борда го е направил.
Обаче в тази пътна карта има една точка: „Промяна на математическия модел за оценка и на методиката“. Отново лично мнение, което няма да вземем предвид след това, но все пак Вие трябва да имате мнение, защото сте човекът, който е работил върху това.
Методиката до този момент и математическият модел за анализ, са утвърждавани преди от председателя на Направляващия комитет, който е бил заместник-министър на отбраната. Изведнъж се предлага на Народното събрание да се занимава отново с цялата условност на вътрешноведомствени документи. Имало ли е мястото Народното събрание да се занимава точно с тази методика? Да каже: променете я тази методика, при положение че за промяната на методиката се говори от 2013 г. още със заповед от общ характер № 440 от 26 юни на министър Ангел Найденов?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Доколкото аз знам, последната актуализация на методиката е направена в 2016 г. и тя е утвърдена от тогава изпълняващия длъжността „командир на Военновъздушните сили“?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дали следва Народното събрание да се занимава точно с този документ? Все пак Народното събрание се занимава с големи неща. Добре, благодаря Ви – не отговаряйте.
Господин Гаджев.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Един последващ въпрос, господин Генерал.
Казахте, че последната методика от 2016 г., е утвърдена със заповед на тогавашния командващ на Военновъздушните сили, нали така?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Да

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Понеже преди това слушахме от министър Шаламанов реда на утвърждаване на работните групи, на организационните заповеди, на методика, изисквания и т.н., RFP. Оттук се получава следното: в 2012 г. са с министерски заповеди изискванията и методиката, в 2013 г. с министерски заповеди промяната на методиката и изискванията, в 2014 г. както сам казахте със смяната на начина на работа на проектния екип е станала пак с министерска заповед, министър Шаламанов ни я издиктува.
Също така казахте, записах си го, че на 9 декември 2016 г. е въведена новата методика за проектно управление, тоест след това. RFP-то е изпратено пак с министерски подпис. Тук задавам въпроса: реално се е действало през 2015 г. и през 2016 г. по организационната заповед, останала от министър Шаламанов.
Това, което попитахме тук и той отговори, е, че по неговата заповед съответно методиката следва да се утвърди от министъра. Имало ли е подпис от министъра за промяна на методиката от предната методика 2013 г., утвърдена с министерска заповед? Имам съмнение, дали министерската заповед е отменена въобще. Малко ми се разминава нивото. (Всички говорят едновременно.) В смисъл одобрена е със заповед на ръководителя на П2 Борда, не от министъра.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Съгласно изискванията на П2 Борда е разработвана във ВВС. Доколкото си спомням през 2011 г. точно работихме по тази заповед, под общото ръководство на ВВС, което беше представено в работен вариант за утвърждаване от министъра на отбраната. Как след това е станала промяната, че тя се утвърждава последно от командира на Военновъздушните сили, явно така е било регламентирано.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Ако мога само да го уточня с думи прости – Методиката за оценка, която се използва във финалния момент на работата през март месец на Междуведомствената група, е утвърдена от ръководителя на П2 Борда?

РЕПЛИКА: Не. Последната актуализирана.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега ще ми позволите, господин Гаджев, да помогна мъничко на ген. Стойков.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: При всички положения тя е утвърдена от командира на Военновъздушните сили.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Хванахме се за тази методика, господин Генерал, защото от нея тръгва всичко. От тази методика тръгва всичко. Включването й в ПИР-а, утвърден от Народното събрание, е подписан бял лист за екипа да я промени, въпреки че тази методика би могла да бъде променена много преди да бъде утвърден ПИР-а. На едно място в документите действително се поставя такава задача: защо след, а не преди Народното събрание да утвърди проекта.
Какво се случва там? Там се случва точно това, за което ние говорихме в началото – схемата за плащане става задължителен елемент, както вече видяхме неправомерно, защото променя Таблица 3 със задължителните изисквания. Тя е била основополагаща.
Колеги, това нещо ние с Вас го разглеждахме и го обсъждахме, когато проф. Георгиев ни представяше сравнителния анализ на методиката – как от основополагащ критерий с един коефициент, тази методика изведнъж, след като е утвърдена от Народното събрание, тя се оказва задължителен.
От там нататък в Протокол № 17 на заседанието на П2 Борда на 17 юни, тогавашният ръководител на … Зная, че това е преди Вас, но тогавашния ръководител, в слайд № 5 на брифинга си пред П2 Борда поставя три конкретни въпроса. Единият: от кого се утвърждава методиката? Значи той е бил сигурен, че той не е човекът, който утвърждава методиката, защото, ако е знаел, че той утвърждава методиката, няма да занимава П2 Борда с това кой утвърждава методиката.
Следващото, той пита: анализ и оценка на риска – кой утвърждава анализа и оценката на риска?
И третият въпрос: кой ще утвърди новия конфигурационен пакет, разработен до този момент. В П2 Борда не му отговарят. Нещо повече, от дирекция „Правно-нормативна дейност“ се изразява мнение, че няма документ, който да упълномощава П2 Борда да утвърди тези документи.
На 27 юни 2016 г. тогавашният ръководител на Борда за управление на проекта, еднолично утвърждава посочените документи. Нас ни интересува най-вече методиката. Така Вие получавате методика, в която в разрез с решението на Народното събрание за задължителни изисквания – Таблица 3, за която говоря, към основно задължително изискване съответствие на финансовата рамка, в случая 1,5 милиарда, се добавя ново – съответствие със схемата за плащане, която е дадена като примерна схема за плащане малко след Таблица 3 в Решението на Народното събрание. Оттам вече тръгвате Вие, когато работите върху RFP-то, Вие просто не можете да напишете нищо друго в RFP-то, защото методиката Ви задава тези изходни параметри.
Колеги, успях ли да обясня? Защото иначе само притискаме ген. Стойков, а това не е негов въпрос.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Много ясно.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващите въпроси, ако разрешите, вече са към него.
Вие казахте, че получавате отговорите от трите страни. Казвам трите, защото Съединените щати и Португалия приемаме за една от тях, където има несъответствие върху нововъведеното задължително изискване, съответствие на схемата за плащането – примерната схема за плащане. Второто е валидност на офертата за 24 месеца. След което Вие получавате своевременно два отговора от Швеция и от Италия и след известно закъснение получавате, бихте ли дали, за да помогнем малко на ген. Стойков, едно писмо отговор от третата страна САЩ и Португалия, което отговаря на двата въпроса. (Сътрудникът към Комисията дава копие от оригиналното писмо, което е на английски език, на ген. Стойков.) Писмото сте го резолирали Вие. Има подпис на полк. Белкинов, който го слага към дело. Това е на 27 март. Това е основанието, на което Междуведомствената работна група решава, че офертата не отговаря на въпрос № 1.
Бихте ли казали, защото, когато се запознавахме с писмото, не срещнахме никакви мотиви за отказ от разглеждане, тъй като в решението на междуведомствената работна група само пише: „Не отговаря на изискването“. Бихте ли ни казали какво точно от първа страница не отговаря? Бихте ли раздали на народните представители писмото? (Сътрудникът към Комисията раздава преведено копие от същото писмо и на народните представители.)
Умишлено Ви дадох английския вариант, защото в Министерството на отбраната към момента няма официален превод. Добре, така са решили в Министерството на отбраната, въпреки че е добре, когато се работи с официална информация, да има официален превод. Преводът е официален, поръчан е и е направен от заклет преводач специално за днешното заседание, но Вие сте работили по оригинала. Ние също бихме могли да работим по оригинала, но все пак…
Въпросът е: защо?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: След заседанието, което направихме, след като получихме това писмо в Междуведомствената група, основният мотив беше, че те не се вписват и не приемат финансовата рамка, която сме изпратили.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, финансовата рамка те отговарят и това го има в отговора им. Те отговарят на финансовата рамка. Тя е един милиард и половина. Те отговарят и Ви го дават в отговора. Вие говорите за схемата за заплащане.
Преди да отговорите на въпроса, ще Ви помогна мъничко. Известно ли Ви е да са водени някакви разговори на каквото и да е било експертно ниво или по-високо, на което да е обсъждан точно начинът на плащане, в случая между страните Португалия – Съединени щати и България? Било ли Ви е известно да са водени такива разговори?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Аз лично не съм присъствал.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не знаете. Убеден съм, че народните представители знаят, че в Американското законодателство има едно ограничение, че не може да се плаща разсрочено. Сключен е договор – плащаме, получаваме техниката.
Не знаете за такива разговори? Не са Ви информирали?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: По време на работата на Борда – не.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Едно уточнение, което пропуснах да направя. Бихте ли ми помогнали? Полковник Шекеров беше ли по време на работата на Борда при Вас или вече беше заминал? Работихте ли с него?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Не.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не сте работил?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Не, въобще не е бил член.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Полковник Шекеров е бил член на Интегрирания проектен екип от самото начало, той е автор на проекта за…

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Да, познавам го, но се върнах миналата година – 2016 г., той по това време беше обучаем в…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви. Питам Ви, защото при нас има документ, който третира точно този въпрос – схемата на плащане. Той е обсъждан още 2015 г., момент, за да бъда наистина точен. (Председателят прелиства документи.) Да – 2015 г. е воден този разговор.
Тъй като документът е с гриф „Поверително“, не мога да си позволя да цитирам какво точно има в него, но е воден на високо ниво и въпросът с плащанията още тогава е бил поставен и на България е било направено подходящо предложение.
Помагам Ви, защото тук, в това писмо, отсрещната страна отговаря: „Графикът на бюджета…“ Ще прочета от самото начало: „Общите цени по Проекта за това предложение са в рамките на одобрения бюджет на България“. Тоест, те отговарят на финансовата рамка – те го казват. Освен това предложението представя икономия на финансови средства в рамките на планираната програмна инвестиция. Графикът на бюджета в Приложение 44 на Том VI е опция – да, те са го прочели това нещо американците и португалците в Проекта за инвестиционен разход, че е опция и не е от задължителните седем изисквания по Таблица 3, която се предлага с цел постигане на съответствие с исканите от България параметри. При подбора и влизането във фазата на преговорите, доставчиците са отворени да обсъждат отправената препоръка.
Колеги, коригирайте ме, ако разбирам неправилно. Аз поне разбирам, че американците предлагат да се водят разговори, така че плащанията да бъдат съобразени с тази схема на плащания, която е дадена като примерна. За да бъда още по-ясен, ще кажа, че Румъния по същия начин в края на 2013 г. си купува тези F-16, за които ние … Вие го знаете.
Моят въпрос към Вас е ясен, гледайки точно това изречение: беше ли направено нещо, с което да се поднови диалогът по отношение на адаптиране на схемата на доставки, съответно схемата на плащания, към одобрената схема на плащане като примерна от Народното събрание?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Ние не сме предприемали такива стъпки, тъй като Бордът реши, че това, което е спуснато като изискване, е ясно и не е необходимо от тук нататък да правим такава стъпка. Освен това, работата на тази група беше свързана вече с предоставените предложения, работата с които продължаваше по определени правила и начин. Начинът беше официално запитване към всички, за да има прозрачност, равнопоставеност и по този начин сме работили и сме се опитвали да изясняваме въпросите, които не са ясни. Точно поради тази причина се обърнахме към всички страни в началото, за да искаме информация. Това, което ни накара да решим общо, че схемата на плащане не отговаря, е изпратеното тяхно предложение за схема.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Те буквално са Ви казали: „Кажете ни как искате да разпределим доставките, за да се включим във Вашата схема?“. Вие решавате и прекратявате разговора, тоест изобщо не започвате разговора.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Има една схема, която получихме със съвсем други цифри по години. Съжалявам, че нея не съм …

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Говорите за схемата за плащане. Има само една, това е схемата, одобрена от Народното събрание, друга няма. (Реплики.) Тя е същата. Американците не изпращат схема. Те само казват: „Ние сме готови да удовлетворим Вашите изисквания“. Ето Ви превода. (Реплики.) Резултатът е, че Вие вземате решение да не разглеждате и втора точка, с която Ви отговарят, тоест Вие, базирайки се на това Решение, просто отстранявате единия от участниците.
Ако има български превод, бихте ли дали български на ген. Стойков? (Експертът към Комисията дава копие от превода на писмото на ген. Стойков.) Знам, че сте работили по английския вариант в Междуведомствената група, но все пак.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: По втория въпрос, който касае…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Той е повече от ясен, те отговарят на втория въпрос.
Знам, че Ви е известно, господин Генерал, но в същото време, когато работите като Председател на Борда за управление, постъпва предложение, не от Швеция, за доставка на България на новопроизведени други самолети. Производителят декларира, че се вписва във финансовата рамка. Зная го, защото съм виждал Ваша докладна с предложение до министъра на отбраната. Прав ли съм дотук?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: До тук сте прав – да.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не казвам нищо повече, защото Вие отлично знаете, че това е поверително. Има го в Деловодството, затова се ограничаваме с този разговор. Въпросът ми към Вас е: беше ли предприетата някаква стъпка от някоя от институциите, защото зная, че три институции – там са записани, кои са институциите, са сезирани за това ново предложение? Беше ли направена стъпка към разглеждане на това ново предложение?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: На мен не ми е известно да са предприети такива стъпки.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разговорите и предложението се водят в периода февруари-март 2017 г. (Реплики.)
Бих искал да чуя Вашето мнение, че това предложение е било удачно за България? Вие какво мислите? Имам предвид и Вашата докладна записка.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Моята докладна записка наистина беше въз основа на разговор, който беше проведен с представители, обаче не на правителството.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, така е. Да така е.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Това, което те бяха декларирали е, че могат да се впишат. След направени допълни разговори с тях, беше вече уточнено, че става въпрос само за самолети, без това да включва обучение …

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма разлика от това, за което ние говорим в момента, но това са новопроизведени. Положително ли оценявате офертата и смятате ли, че беше добра?

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Разбира се, че една такава оферта аз лично я оценявам положително.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не е зависела от Вас…

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Друг въпрос е, че цялостният пакет излиза много извън финансовата рамка. (Реплики.)

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: По програма FMS могат да се водят много разговори, както го направиха румънците. Колеги, отново към Вас – имате ли други въпроси? (Реплики.)
Колеги, Вие сте получавали и сте запознати – и с едното, за което говорим, и с другото.
Колеги, нямаме ли други въпроси към ген. Стойков? (Реплика.)
Този въпрос смятам, че не бива да го засягаме. Този въпрос беше изяснен от министър Шаламанов: кой има право да утвърди методиката, още повече, че с този Протокол №17, който е явен и е долу, самият Председател на Борда за управление пита: „Кой ще утвърди тази методика?“. За мен този въпрос е решен. (Реплики.) Влизаме в такива детайли, които са извън предмета, който ни е възложен. (Реплика.) Това не е наша работа, ние трябва да установим методиката е ли валидна утвърдена по този начин, или не е. В момента се оказва, че не е, защото самият председател на Борда е питал кой ще я утвърди, но това са други … ще го разглеждаме.
Благодаря Ви, господин Генерал, за днешната среща.
Извинявам се затова, че действително Ви затруднихме, но всичко е в интерес нещата да бъдат ясни, да бъдат публични и да бъдат поставени на местата. Убеден съм, че с Вас ще се срещаме макар и не по такива поводи и ще работим съвместно заедно, и резултатите ще бъдат положителни за българската армия.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Надявам се.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.

Точка: РАЗНИ.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Защото този въпрос за мен също е важен. Методиката е по всички критерии от модели, които са действали преди това, финалното решение. Струва ми се, че е по-редното и коректното е да подложим един анализ на това нещо – правно-нормативен, защото какво казал еди-кой си, който е бил на Председател на Борда. Велизар Шаламанов казва, според него е така – той не е институция. Знаете, че е добре да работим с някаква експертиза.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прав сте.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не мога да предложа дали това трябва да бъде съответна дирекция – „Правно-нормативна“ има в Министерството или от Министерския съвет би трябвало да има дирекция към главния секретар, която се грижи за нормативното съответствие, за да не твърдим, защото утре ще дойде един казал едно, че това важи, знаете как е в правото. Имаме ситуация на отменен Правилник за управление на, Вие казахте на жизнения цикъл …

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Р7 – да.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ:… имаме и една ситуация от някакви заповеди и някакви решения, защото накрая мога да кажа, след като министърът го е подписал, това означава ли, че той ги е приел тези правила, които са били?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има документ, в който министърът приема за сведение актуализираните методики, но това не е утвърждаване.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да де, но какво означава това в правният мир?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нещата ще станат по-ясни. Вече Ви казах, че на заседанието на П2 Борда има изразено становище на дирекция „Правно-нормативна дейност“. След това дирекция „Правно-нормативна дейност“ изпраща до съпредседателите на П2 Борда и на председателя на Борда за управление на проекта становище, което поддържа предишното, дори е разширено, с което казва: „Съществуващата нормативна база към момента не позволява никой от Вас да утвърди тези документи. Това го има също долу в Деловодството.

РЕПЛИКА: В нашето деловодство или в…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: В явното. Това е част от документите.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Една процедура искам да предложа, Колеги. Тъй като явно в момента го има, да помолим да ни го разпечатат, да се запознаем с него и да се съберем пак след петнадесетина минути.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Много става, господин Гаджев. (Шум и реплики.)
Това, че е пропуснато от един или двама души, не означава нищо.
Колеги, аз лично, ако имах възможност щях да поръчам и правен анализ.

РЕПЛИКА: Да вземем решение.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така – не бива. Аз казвам моето мнение.
Ние и без това вече три месеца стоим върху тази материя. В момента и Министерството на отбраната, и Министерският съвет очакват нашата Комисия да излезе с решение. Искането ни за удължаване на срока вече ще бъде от наша страна малко не съвсем отговорно.

РЕПЛИКА: Решението, което ще вземем едва ли ще удовлетвори Министерството на отбраната.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, господин Тошев.

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Понеже тук ставаше въпрос за информация, ние сме вече на финала и ще трябва скоро да разглеждаме окончателния вариант на първата чернова на доклада.
По процедури на Министерския съвет тогава, когато даден министър внася документ за Министерския съвет и той надхвърля рамките на неговото неговото Министерство, трябва да иска съгласувателно писмо от тези, които са в обсега на документа.
Търсих, но не можах да намеря документи, които да са съгласувани за този избор на типа нов боен самолет за Българската армия, от Външно министерство, от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката и така нататък. Това, че имало от работната група и така нататък хора, които нещо са си говорили някъде и са писали, това трябва да бъде подписано за Министерския съвет от министрите.

РЕПЛИКА: То няма след това решение.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние говорим за доклада на междуведомствената работна група от Министерския съвет – нали за това говорите?

ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Точно за това говоря. Знаем, че тогава, когато това съгласуване не е извършено, дори и Белоградчишкият съд може да свали решение на Министерския съвет. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Това е единствената причина. Както виждате положих усилия да отидем към подробности дотолкова, доколкото ще ни помогнат да изясним механизма, да изясним начина на работа и да дадем една най-обща картина на Народното събрание. За да слезем на ниво, за което вече говорим, на нас ще са ни необходими още поне два месеца, защото това са над 350 страници, 350 документа само явните, отделно има няколко Тома, аз не поставих въпроса пред ген. Стойков, защото все пак те са професионалисти, но вие, като получавахте нещата, видяхте, че тези томове, първо, са много и томовете, които са пристигнали от трите страни, които участват в проекта, те са на английски език и са с изключителна тежка и сложна терминология. (Реплики.)

ПЕТЪР ВИТАНОВ: 16 тома са.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точно така. За да слезем на ниво, за което започваме да говорим, на нас ще ни трябва изключително много време, невероятни усилия, за да навлезем в материята. Този екип е свършил страхотна работа, уверявам Ви.
От 2012 г. те са направили наистина страшно много. Изключвам забавянето, от около година-година и половина, може би две, за което тук стана въпрос. Те са разработили изключително добри документи. Затова Ви моля да не слизаме на ниво, което ще отидем към детайлите. Ще направя всичко, което зависи от мен, по възможно най-бърз начин да завърша графика на Доклада и да Ви бъде предоставен, защото нямаме време да разгледаме Доклада, да го обсъдим и да го внесем в Народното събрание. Не бих искал нашата Комисия да бъде посочена като една от причините за допълнително забавяне на Проекта.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Кога мислите да бъде приет доклада?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кога да се съберем за утвърждаването ли?
Засега основната дата, на която смятам да се съберем е 20 септември, сряда. Ще направя всичко възможно да имате колкото се може по-скоро доклада. (Реплики.)

ПЕТЪР ВИТАНОВ: Да вметна само, че на 20-и имаме Комисия по отбрана.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, няма да има. Разговаряхме с господин Попов, няма да има Комисия по отбрана, той прие това, че ние се занимаваме наистина с нещо важно, за това на 20-и, засега е това, ако не настъпят промени, би трябвало да се съберем да разгледаме Доклада.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Янев ще успеем ли да го изслушаме тогава?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Просто няма да имаме възможност да говорим с господин Янев. Господин Янев е министърът, който просто е взел материалите, които са му изпратени от Борда за управление.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Една бърза процедура. Министър Янев е човекът, с чието управление се завършват всичките проекти. В тази връзка изразявам моето най-искрено съжаление, че днес го няма и е командировка и би ми се искало, както и на колегите, все пак какво е свършил в крайна сметка като орган и вносител на решението на Министерския съвет.
Ако има възможност след това господин Янев да се яви на следващото заседание…

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: След приемането на доклада вече …

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Подобно беше с Комисията за НДК, но успяхме.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Каквото и да ни каже господин Янев, не бихме могли да го използваме за доклада, защото той върви вече.
Ще Ви бъде изпратен.
Аз, проучвайки документите, не стигнах до извода, че министър Янев е играл особена роля, въпреки че не бих пропуснал, ако е тук, да разговарям и с него. Вие знаете, че аз се подготвям за тези срещи.
Колеги, ако нямаме нещо друго към точка „Разни“, благодаря Ви за участието днес. Благодаря Ви, че отделихте време.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)