Командирът на ВВС на Република България генерал-майор Цанко Стойков дава интервю за Габриела Наплатанова, излъчено в ефира на bTV. В интервюто командирът на военната ни авиация говори за сегашното ѝ положение, изборът на нов изтребител и перспективите пред войските.
Публикуваме интервюто с някои съкращения.
– Ген. Стойков, приземена ли е българската авиация?
– Все още не. Надявам се, че няма да бъде приземена, но имам усещането, че в това отношение работят доста хора да се постигне това приземяване. Правим ние всичко възможно да не бъде приземена и положително е, че имаме доставка по договор с РСК МиГ, говоря за ремонт на МиГ-29. Надявам се, че и другите родове авиация във ВВС ще бъдат удължени за експлоатация с договори. Визирам транспортния самолет C-27J и договор за вертолетите Ми-17 и Ми-24 както и на Ан-30. С тези доставки и надявам се планове, които има министърът на отбраната за сключване за ремонт на самолетите МиГ-29 и Су-25, на зенитните комплекси и радиолокационните станции, да има продължаване на мисиите и задачите които са поставени на ВВС. В това отношения има светлинка в тунела и се надявам в скоро време тези планове да бъдат реализирани.
– Колко МиГ-29 имаме?
– Имаме достатъчно на брой да осигурят носенето на бойното дежурство и да осигурят летателната подготовка на подготвените летци, които са допуснати и имат определено ниво на подготовка и са допуснати до бойно дежурство. Но не са достатъчни да се приучават млади летци, с което да се осигури приемственост.
– Може ли да се окаже, че ще получим нов боен самолет и няма да има кой да го пилотира?
– Към настоящия момент нямаме такъв проблем. Имаме достатъчно подготвени летци, които могат да бъдат приучени на новия самолет и подготвени млади летци, ако процесът за придобиване на нов боен самолет не бъде прекалено забавен.
– Кажете, добрия или лошия вариант за това как могат да се развият процесите?
– Мога само да гадая, защото не е взето никакво решение по въпроса след като комисията завърши своята работа. Не съм запознат и с доклада, при нас не е дошъл. Това, което можем да направим в кратки срокове, ако ни бъде поставена конкретна задача да допълним и добавим това, което е необходимо като документация, за да продължи процесът. Ние като експертиза ще направим необходимите корекции, които министърът на отбраната ще поиска. Хипотетично ако процедурата и схемата за плащане бъде гласувана до края на годината – гадая, но се надявам това да стане, от началото на следващата година, ние ще имаме готовност да предоставим необходимата документация за изпращане.
– До една година може да приключи процедурата?
– Потвърждавам, но това зависи от решенията на други нива.
– Колко МиГ-29 имаме е класифицирана информация, как гледате на варианта да бъдат модернизирани заедно с ремонта?
– Визията за развитието на ВВС включва експлоатация на МиГ-29, Су-25 за период, в която е достатъчен за усвояване и пълно придобиване за подготовка на новия боен самолет и изпълнение на всички мисии и съхраняване на щурмовата авиация. Това е свързано и с процеса по придобиване на новия боен самолет. В момента се провеждат срещи с РСК МиГ и други руски компании, които са свързани с възстановяване на авиационната техника и зенитноракетните ни комплекси.
– Колко ще ни струва?
– Нямам информация какво ще бъде договорено с руската страна. На този етап се подготвят първите срещи, предстои обследване на авиационната техника и възможностите на нашите авиоремонтни предприятия, чак тогава ще имаме конкретни цифри.
– Защото има аргументи, че това задълбочава нашата обвързаност с Русия?
– Аз разбирам тези аргументи, но при заварено положение ние имаме авиационна техника, с която носим дежурство и изпълняваме задачи. Тя трябва да бъде поддържана надеждно докато не намерим друг вариант на модернизация. Това заварено положение не засяга санкциите, които се предприемат от по- високите институции.
– Вие искате ли да се наливат пари в модернизацията на МиГ-овете?
– Модернизацията не само на МиГ-овете, а на Су-25 и на вертолетната авиация и транспортните самолети е неминуема ако трябва да продължи след 2020 г. (тогава трябва да бъдат освободени честотите за телекомуникационните оператори). Тя трябва да тече успоредно с ремонта, защото в противен случай те няма да могат да изпълняват летателна дейност.
– А така наречената голяма модернизация на руските самолети?
– За нас това е нецелесъобразно след като имаме визия за придобиване на нов тип боен самолет.
– Нека ви попитам и за състоянието на транспортния самолет C-27J Spartan , който освен за транспорт се използва за спасяване на човешки животи?
– C-27J и вертолетната база в Крумово са формирования, в които се носи дежурството по аварийно спасително осигуряване. Изпълнени са много полети по подпомагане на медицински екипи, които извършват жизнено спасяващи операции – транспортиране на болни, които трябва да се доставят от място до център за медицинска помощ. Вертолетите неведнъж участваха в гасене на пожари в страната, както и на трудни терени, подпомагайки други институции, които не могат да стигнат в трудни терени и навън, извън страната. Показаха, че изпълняват и третата мисия на армията, помощ на населението в кризи и бедствия – не само в България, но и в нашите съседни държави. Смятам за крайно необходимо този процес по сключване на договор както за поддръжка на C-27 и поддръжката на вертолетната авиция за крайно необходими.
– Това са много пари, за самолета C-27J това са поне 30 милиона?
– Разбирам, че са много. Въпрос е на договаряне с италианската страна. Тази техника е необходима, тя подпомага населението и с нея и други видове въоръжени сили поддържат подготовката си (скокове на парашутисти, транспортни задачи – б.р.) – това са задачи, които изпълняваме непрекъснато. Може да не се виждат през цялото време, но участвахме във всички учения на НАТО без откази и без проблеми. Показахме се достойно. Най-спешно трябва да се реши въпросът за транспортната авиация. Сключване на договор за C-27J и ремонт на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24, които участват във всички тренировки и мисии. Говорим за ремонт на изтребителите МиГ-29 и Су-25 .Трябва да се удължи тяхната летателна годност. Самолети като Су-25 и Ан-30, ако не се предприемат конкретни мерки да бъде удължена летателната им годност, спират в края на тази година! Съгласен съм, че това е свързано с намиране на ресурси , но пък ние приветстваме инициативата на министъра на отбраната за пряко договаряне и намаляване на финансовата тежест.
– Разочароваха ли ви действията на комисията в парламента т.нар. временна “Комисия „Gripen”и отношението към експертите?
– Има негативни последствия по отношение на мотивацията на хората по авиационните формирования.Те се чувстват пренебрегнати, донякъде обидени, и поради тази причина това се отразява на тяхната по-нататъшна мотивация за оставане във ВВС.
– Има отлив на пилоти, инженери?
– Засега не. Говоря как се чувстват към момента. При всички случаи, ако процесите не продължат и се забавят, това може да доведе и до отлив. Тогава ще ми е трудно да прогнозирам как ще се отрази. Ще е негативно и за задачите поставени на ВВС и по възможностите за придобиване и поръчване на нов боен самолет. Защото негативното отношение кара хората да търсят другите варианти за реализация.
– В кое се корени обидата?
– В липсата на надежда и перспектива за тяхното развитие. Пилотите идват и авиационните специалисти, и специалисти по ЗРВ и РТВ, те идват с нагласата да работят и да виждат кариерно развитие. Не им се предоставя възможност да летят нормално, да изпълняват задачите си нормално на нов самолет. Това е тяхната мечта. Като виждат, че надеждите им са напразни и не могат да бъдат приучени на нов самолет това са нещата,които ги разочароват и ги карат да гледат навън и след като се очертава дълги години да не намерят перспектива за ВВС. Правим всичко това да не се допусне и когато говоря с тях освен, че им казвам истината, гледам да им вдъхна доверие, че нещата ще се получат.
– Увеличават ли се така предпоставките за инциденти?
– Разбира се, намаленият авиационен ресурс създава предпоставки за инциденти, това води до застрашаване на полетите. Ние сме далеч под този минимум под това изискване и това се отразява върху тяхната мотивация и нагласа, осъзнавайки моментното състояние и надявайки се, че нещата ще се подобрят те все още имат надежда, че нещата ще се получат, но не трябва все пак да се надяват напразно и да има очаквания, които явно не съответстват със конкретните действия, които в момента се предприемат за авиационната техника. Има очаквания, не чак толкоз лоши, но това не ме обезверява. Като командир ще дам това, което е необходимо да продължат процесите.
– Има ли нужда да си изчистите имената, както казаха някои депутати?
– Аз категорично не приемам това становище и това мнение. Считам, че това, което сме направили като експертиза, отговаря на спуснатите изисквания. Заставам категорично зад експертната оценка и анализа, който сме направили в протокола на експертната група.
– Ще стане ли авиацията жертва на тези лобистки политически игри?
– Надявам се това да не е целта на тези разговори между различните институции – силно се надявам , че в края на краищата те ще намерят консенсус в интерес на ВВС, в интерес на страната и в интерес на националната сигурност и в края на краищата ще тръгнат и проекта на ВВС, а и на останалите видове въоръжени сили, тъй като това е необходимо. Ако погледнем и назад в историята българските ВВС от тяхното създаване преди 105 години са имали различни етапи на развитие, имали са моменти на трудно оцеляване и на възход. Ние сме запазвали възможностите, състоянието, мотивацията да продължи. Една авиация с 105 години история трудно може да бъде спряна и приземена. Една изтребителна авиация, която отбелязва 100 години история трудно ще приеме чужди самолети да носят бойното дежурство по осигуряване на въздушния суверенитет, според мен, и нас трудно ще ни приземят.