Учение „Сентри Игъл“

В периода 27–30 юли се проведе шестнайсетото издание на учението „Сентри Игъл“ (Sentry Eagle) в авиобазата Кингсли Фийлд (Kingsley Field), град Кламат Фолс, щата Орегон (Klamath Falls, OR) в САЩ. То се организира и ръководи от местно базираното 173-то изтребително авиокрило (173rd Fighter Wing – 173 FW) от Въздушната национална гвардия на щата Орегон.

Замисълът за учението датира от далечната 1985 г., като автор е тогавашната 114 TFTS (Tactical Fighter Training Squadron – тактическа учебна изтребителна ескадрила). Идеята е то да се ползва за подобряване на ефективността на ескадрилата във въздушния бой. Първото му издание се провежда през 1986 г. с присъствието на демонстрационната група „Буревестниците“ (Thunderbirds) и то става ежегодно събитие, като продължава да се провежда по този начин до 1990 г.

В периода 1990–1993 г. то не се реализира, но след това се възстановява с периодичност на всеки две години. В краткото четиридневно учение тази година взеха участие над 40 самолета от десет различни ескадрили. Заедно със самолетите в Кингсли Фийлд пристигнаха над 400 души допълнителен персонал от различни авиокрила и ескадрили на ВВС, ВМС и Въздушната национална гвардия.

До началото на учението местната 114-та изтребителна ескадрила (114 Fighter Squadron – 114 FS), която е част от 173 FW, беше единствената, която подготвя нови пилоти за изтребителите F-15C Eagle за ВВС на САЩ (приучване на самолета както за редовните ВВС, така и за Въздушната национална гвардия – първоначални и опреснителни курсове). Паралелно с това, докато течеше учението, беше реактивирана и 550-та изтребителна ескадрила (550 FS), отново в Кламат Фолс, която също ще поеме тази роля, но само за пилоти от редовните ВВС. Така 114 FS ще продължи да обучава само нови пилоти за Националната гвардия. 114 FS започва да обучава пилоти още през 1983 г. Известна тогава като 8123-та ескадрила за подготовка (8123 FITS), ескадрилата обучава пилоти на самолет F-4C. През 1984 г. означението се сменя на 114-та тактическа ескадрила за обучение (114 TFTS). То отново се променя през 1992 г. – на сегашното опростено 114 FS.
Обучението на пилоти за F-4C продължава до 1988 г., когато ескадрилата се преобразува в школа за обучение на F-16. Когато 173-то авиокрило (173 FW) е официално създадено, 114 FS е причислена към него. Обучението на пилоти на F-16 продължава девет години и през 1998 г. 173 FW преминава на изтребителя F-15C. Поради факта, че 114 FS не участва в учения много често, в сравнение с други изтребителни ескадрили, „Сентри Игъл“ предоставя ценна възможност на пилотите да тренират срещу различни типове самолети.

По време на учението се използват два основни въздушни полигона около Кламат Фолс за провеждане на различни групови задачи „въздух-въздух“ . На около 60 км на югоизток е полигонът „Гуус“, който се простира от Южен Орегон до Северна Невада. Това въздушно пространство се използва предимно за боеве „двама на двама“ или близък въздушен бой (в пределите на визуалното откриване). Въпреки че въздушното пространство е сравнително малко, то е много близо до авиобазата и позволява на самолетите бързо да заемат позиция там, без да хабят твърде много гориво по маршрута.

Около 160 километра на север се намира по-големият полигон, с размери 200 на 90 километра. Това въздушно пространство се използва за далечен въздушен бой – точно това, за което е създаден F-15. Въздушното пространство все пак е малко недостатъчно и ограничава възможните сценарии за F-15, имайки предвид възможностите на модернизирания самолет с AESA радар (с активна антена с електронно сканиране). В допълнение, поради въвеждането във ВВС на изтребителите пето поколение F-35 се предлага бъдещо разширяване на въздушния полигон.
Учението беше проведено в класическия стил „червени“ срещу „сини“. Поради нестандартно кратката продължителност на учението (само четири дни) сценариите се променяха при всяка задача. По време на четирите дни от учението имаше общо шест масово излитания (вълни). Една първия ден, една последния и по две през двата дни в средата. Сценариите „въздух-въздух“ включваха всичко, от въздушен бой един на един между различни самолети до по-мащабни въздушни боеве, като се почва от два на два и се завършва на осем на осем.

Тъй като нямаше самолети, които летят традиционно като „агресори“, различните самолети от участващите ескадрили се сменяха в тази роля по време на всяка мисия – да играят от страната на „червените“. Командирът на мисията се сменяше при всяка нова мисия, като всеки от тях идваше от различна ескадрила, за да се даде на всички шанс да ръководят сценарий и да постигнат желаните цели на ученето. Поканените ескадрили бяха или такива, които са имали минало участие, или които допринасят със специфични бойни възможности. Голямото ударение беше сложено на тактиките „въздух-въздух“, както и на интеграцията (отработване на взаимодействието) между самолети от четвърто и пето поколение. Тази година за пръв път участваха самолетите F-35 – тактически изтребител от пето поколение с ниска откриваемост в радиолокационния диапазон. Два F-35A на 56-о изтребително авиокрило (56 FS) на ВВС на САЩ, авиобаза Люк, долетяха директно от базата си в щата Аризона през първия ден на учението, дозаредиха във въздуха от цистерна KC-135, веднага се включиха във въздушния бой и след това кацнаха в Кламат Фолс. Включилите се „от ход“ в боя F-35А успяха да „свалят“ два F/A-18E със симулирани пускове на ракети AIM-120 AMRAAM (с тези самолети, които преди това F-15 не бяха успяли да се справят). След това F-35 не летяха чак до последния ден, когато излетяха с всички останали изтребители, изпълниха своята задача, дозаредиха във въздуха и се прибираха у дома в Люк. Две цистерни KC-135 летяха по време на всяка мисия и зареждаха всички участници, като им позволиха да продължат въздушния бой.

„Сентри Игъл“ донесе ползи за всички участници. Пилотите например трупат опит как се лети заедно с други ескадрили, а обучаемите пилоти, преминаващи курса на приучване на F-15C, също придобиват безценен опит за въздушен бой, докато едновременно опознават и ограниченията (слабите страни) на F-15C в сравнение с други изтребители. Командирите на мисиите, излъчвани от всяка ескадрила, също се научават как да се интегрират с други сили и използват наличните самолети в групата, за да постигнат най-ефективно целите на мисията. Авиокрилото, домакин на учението, има задачата да създаде предизвикателни сценарии, които реалистично наподобяват реални бойни действия. Самият процес на планиране за учението започва повече от година по-рано. Полковник Джеф Смит, командващ 173 FW, обяснява:

„Нашите пилоти инструктори обучават следващото поколение как да постигнат въздушно превъзходство. Събирането на този широк набор от изтребители и способности, които се интегрират с нас, е невероятно. Работим заедно, планираме заедно и летим заедно във въздушното пространство, за да практикуваме това, което можем да направим заедно в реални бойни действия. Да можеш да направиш това в мирно време в небето над Орегон, е безценно. Всеки път, когато добавим нов променлив фактор към въздушния бой, трябва да реагираме и бързо да адаптираме тактиката и комуникациите, за да победим този противника и да оцелеем. И това е огромно предизвикателство за нас“.

Подполковник Джон Ванбрагт от 173 FW, който беше основният офицер, отговарящ за планирането на Sentry Eagle, също споделя:

Нашата ескадрила е натоварена със задачата за обучение на най-добрите пилоти за въздушно превъзходство в страната, летящи на F-15C Eagle. Когато имаме възможност да докараме такова учение в домашната ни база, то позволява на инструкторите да работят с усъвършенствани тактики и срещу няколко различни типове самолети, да поддържат уменията си и да ги предават на младите пилоти, които обучаваме.“