Точно преди 40 години, на 1 ноември 1977 г., е извършен първият пътнически полет със съветския свръхзвуков пасажерски лайнер Ту-144. Полетът е от московското летище Домодедово до Алма Ата.
За изпълнение на регулярни пътнически полети на Аэрофлот са предадени два самолета – СССР-77109 (заводски номер 05-2) и СССР-77110 (заводски номер 06-1), а решениято за влизане в търговска експлоатация идва, след като през октомври 1977 г. Ту-144 с двигатели НК-144А получава сертификат за летателна годност.
Първият полет с пасажери по редовната линия на Аэрофлот е извършен на 1 ноември 1977 г. Полетът е с номер 499 и трябва да излети в 08,30 часа местно време, но пада акумулатора на подвижната стълба, което забавя излитането с половин час. В крайна сметка излитането става в 09,03 часа, а два часа по-късно самолетът каца в столицата на Казахстанската ССР Алма-Ата.
Обратният полет с номер 500 излита от Алма-Ата в 13,28 часа. Командир на екипажа е Борис Кузнецов, а полетите са извършени с борд СССР-77109. Машината превозва по точно 80 пасажери и в двете посоки. Две години по-рано, през декември 1975 г. стартира опитната експлоатация на Ту-144 по същата линия, но вместо пасажери свръхзвуковия лайнер превозва поща.
Ту-144 лети по маршрута Домодедово – Алма-Ата веднъж седмично. Разстоянието от 3260 km се покрива за два часа, а максималната скорост която самолета достига по време на полет е 2000 km/h, а крайсерската височина на полет е 17 000 m. Билетите за полетите с Ту-144 свършват седмици по-рано и са с 22 рубли по-скъпи от стандартния билет по маршрута, който е 62 рубли и 50 купейки.
Експлоатацията на типа по редовните линии на Аэрофлот е мъчна. Самолетът излита с 98 тона керосин и изразходва около 40 тона на всеки час във въздуха. Ако по някаква причина не може да се кацне на основното летище се разполага със скромен горивен запас за достигане до запасно такова. Поради това с Ту-144 се лети само при перфектно време на основните и запасните летища.
Редовната пътническа експлоатация на типа продължава по-малко от седем месеца. На 23 май 1978 г. катастрофира при изпитателен полет подобрения Ту-144Д. Шест дни по-късно е взето решение за спиране на пътническите полети в Аэрофлот. От 1 ноември 1977 г. до края на май са били изпълнени 55 полета и са превозени 3284 пасажери.
В края на 1978 г. се правят предложения за възстановяване на редовните пътнически полети, след като причините за катастрофата са изяснени, но това среща съпротивата на министъра на гражданската авиация Борис Бугаев, който е отявлен противник на влагане на средства в свръхскъпия и сложен самолет.
Двата Ту-144, които официално са предадени на Аэрофлот, са доработени и в началото на 1980 г. са върнати на авиокомпанията, но така и не идва заповед за тяхната повторна пътническа експлоатация. През юли 1983 г. е спряна работа по програмата, след като става ясно, че самолетът няма перспективи за нормална икономия на експлоатацията, а подобрения вариант Ту-144Д, който трябва да може да покрива дистанцията Москва – Хабаровкс продължава да среща технически трудности.