Преди малко повече от месец, в разгара на работата на т.нар. „Комисия Gripen“ в общественото пространство бе лансирана тезата, че през февруари 2017 г. България е получила оферта за новопроизведени изтребители, която не е била разгледана, и това се превърна в една от основните опорни точки срещу проведената процедура по избор на нов боен самолет за ВВС.
На 30 октомври министърът на отбраната Красимир Каракачанов даде интервю за вестник „24 часа“, в което някак между другото заяви, че всъщност България не е получавала оферта за новопроизведени изтребители от САЩ.Как се заплете и разплете тази интрига?
Всичко започна на 14 септември 2017 г. по време на петото заседание на „Комисията „Gripen”. В края на доста грубото изслушване (или направо казано – разпит) на командира на ВВС, генерал-майор Цанко Стойков, председателят ѝ Емил Христов (депутат от ГЕРБ и бивш офицер от Сухопътни войски) изкарва информацията, че през февруари 2017 г. е постъпила оферта за новопроизведени изтребители.
„Производителят декларира, че се вписва във финансовата рамка“, заявява Христов тогава.
Председателят на комисията се оправдава с класифицирания характер на тази оферта и не дава конкретика по него, но пита командира на ВВС дали е имало предприети действия по тази оферта. Генерал Стойков заявява, че не му е известно да е имало такива. Командирът на ВВС изрично заявява, че въпросната загадъчна оферта е била само за самолети и че цялостният пакет ще излезе много извън финансовата рамка.
В дните след това заседание започна да изтича информация и скоро стана ясно, че офертата е идвала от компанията Lockheed Martin и е била за новопроизведени изтребители от варианта F-16V.
Въпросът с наличието на тази оферта и нейното игнориране от българската страна бързо се превърна в една от основните опорни точки в атаките срещу проведената процедура за избор на нов изтребител. Депутатът Емил Христов пък го вкара в „смущаващите факти“, които комисията му била открила
На 20 септември 2017 г. бе представен окончателният доклад на „Комисията Gripen“, където въпросът с офертата на Lockheed Martin е чинно отразен:
„Беше установено също така, че в края на месец февруари на България е направена оферта за нов самолет, която се включва в утвърдената финансова рамка на проекта. На заседанието на Временната комисия от 14.09.2017 г. председателят на БУП (генерал Стойков – бел. ред.) потвърди за тази оферта и изказа положително мнение за нейните характеристики. Аргументите му, с които обясни защо офертата не е била разгледана, бяха, че същата не включвала въоръжението на самолета. Това буди недоумение, като се има предвид, че и офертите на другите кандидати са без въоръжение.“
Този пасаж, който може да бъде намерен на стр. 24 в доклада на комисията, веднага прави впечатление с очевидно невярното си съдържание, а именно, че офертите и на другите кандидати са били без въоръжение.
Въпросът за това със или без въоръжение са постъпилите оферти се разискваше широко, най-вече около твърденията на премиера Борисов, че изтребителите, които ще купим, са без въоръжение. Фактите обаче показват, че постъпилите през март 2017 г. оферти включват въоръжение.
Това се чете на първо място от Инвестиционния проект за покупка на нов изтребител, който бе гласуван от предишното Народно събрание през юни 2016 г. Там в точка 3.1.2. ясно е записано, че към изтребителя се закупува и нов тип ракетно, бомбово и артилерийско въоръжение.
Пред „Комисията „Gripen“ командирът на ВВС и председател на борда за управление на проекта генерал Стойков на няколко пъти заявява, че в офертите за нови изтребители се иска въоръжение.
Абсолютно същата информация дава и полковник (о.р.) Димитър Стоянов, който е бил ръководител на проекта до януари 2017 г., както и вицепрезидентът на Saab Красимира Стоянова. И двамата говорят за това, че в офертите е включено въоръжението.
Въпреки явната неистина докладът е гласуван и приет в този му вид на 5 октомври 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ОП, ДПС и „Воля“.
Междувременно истерията с американската оферта, която не е била разгледана, придоби ново и скандално изменение, след като вече бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров на 27 септември 2017 г. подаде сигнал в прокуратурата, че класифицираната шифрограма, с която българският посланик в САЩ уведомява българските институции за въпросната оферта, е била четена от Иво Христов, началник на кабинета на президента Радев, който обаче няма допуск за класифицирана информация.
Според Тодоров въпросът е особено чувствителен, защото става дума за разговори с Lockheed Martin, но не става ясно с какво тази компания е по-специална от други. Депутатът даде още детайли по съдържанието на въпросната шифрограма. Тя е съдържала информация за среща между българския посланик в САЩ с „втория човек в Lockheed Martin“, с директора по продажбите в Израел, Европа и САЩ на същата компания и „още един високопоставен служител“.
По-късно, от трибуната на Народното събрание по време на обсъждането на доклада на „Комисията „Gripen“ Тодоров заяви, че в Президентството е имало унищожени документи, свързани с въпросната шифрограма.
Преди да продължим с хронологията, някъде тук трябва да се види за каква всъщност „оферта“ става въпрос.
Въпреки че данните са оскъдни, изказванията на редица официални лица през септември–октомври дават достатъчно светлина по въпроса.
Става ясно, че въпросната „оферта“ е била предоставена под форма на разговор между представители на частната компания Lockheed Martin и посланика на България в САЩ. На този разговор явно са били предложени изтребители F-16V, чиято цена се е вписвала във финансовата рамка от 1,5 млрд. лева. В същото време предложението е било за „голи“ самолети и както разяснява генерал Стойков, ако към тях се прибави и изискваният от България пакет, включващ обучение, наземно оборудване, тренажор, въоръжение и други, то офертата значително надскача тази рамка.
Контекстът около въпросното предложение е безкрайно интересен и дори по-важен, отколкото неговото съдържание. Точно когато представителите на Lockheed Martin водят своите разговори с българските дипломати в САЩ, в България тече ясно структуриран конкурс за избор на нов изтребител. Конкурс, чиито участници са разписани в Инвестиционния проект, приет от 43-тото Народно събрание, и към които са изпратени запитвания за даване на обвързващи оферти (RFP) през декември 2016 г. И не само това, България търси междуправителствена сделка, поради което и запитванията са изпратени до правителствата на САЩ, Португалия, Италия и Швеция.
Така разговорите, които официални лица от една частна компания водят с български дипломати, е безкрайно трудно да се класифицират като „оферта“ и още по-трудно е това предложение да се вземе насериозно, когато в същото време върви официална конкурсна процедура със своите правила, изисквания и срокове.
Историята продължава с официално съобщение на българската Прокуратура от 23 октомври 2017 г. Софийска градска прокуратура (СГП) отказа да образува наказателно производство по сигнал от бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, че началникът на кабинета на президента Иво Христов е чел класифицирани документи във връзка с предложение за продажба на нови F-16 от страна на Lockheed Martin.
СГП отказва да образува производство поради липса на данни за извършено престъпление и недопускане на нарушения на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и правилника за прилагането му (ППЗЗКИ).
Нещо повече, от СГП заявяват, че в администрацията на президента са спазени всички изисквания на ЗЗКИ и ППЗЗКИ и не са установени нарушения при обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея.
Финалният акорд на драмата с „офертата“ за нови F-16 сложи не кой да е, а министърът на отбраната Красимир Каракачанов. На 30 октомври той дава пространно интервю за вестник „24 часа“. В него получава въпрос за „неоценената оферта“ на Lockheed Martin.
„Това, първо, не е оферта, а е на базата на проведени разговори от нашия посланик и военен аташе в САЩ. Така че официално такава оферта няма“, директно заявява министър Каракачанов.
Изказването на министъра на отбраната трябва да се разглежда като точка на истерията около въпросната „неоценена оферта“. Каракачанов в крайна сметка заявява точно и ясно това, което и логиката показва – няма оферта за новопроизведени F-16.
Но остава въпросът как една очевидна неистина беше нагло използвана за зачеркването на изтребителния проект и избора, който бе направен от експертната комисия. Обстоятелствата около т.нар. „Комисия Gripen“ са доста притеснителни – от избирателното четене на документи, през готовите заключения, които само бяха облечени във „факти“, до избирателното канене на лица за изслушване. Една от най-видимите лъжи, които могат да се намерят в окончателния доклад на комисията, е точно тази за „офертата“, която не била разгледана.
Но както бе казал някой, лъжата ще обиколи половината свят, преди истината да успее да си обуе панталоните.
