Най-новият вариант на семейството Ми-8/171 преминава в момента летателни изпитания в завода в Улануденския авиационен завод (У-УАЗ) в Русия. Той е създаден за експорт, основно за държавни и военни клиенти, като в него са въплътени много от техническите новости на граждански сертифицирания в Русия вариант Ми-171А2, който е пуснат вече в серийно производство. Засега новата машина носи старото означение Ми-171Е, използвано за фамилията вертолети, предназначени за чужди държавни и военни клиенти, което е в производство в У-УАЗ от близо 15 години. При влизане в производство тя най-вероятно ще получи промененото означение Ми-171Е2, за да се отличава от предшествениците си.
Използването на нови елементи от конструкцията, вече изпробвани на Ми-171А2 и преминали пълен цикъл изпитания, дава възможност за сериозно повишаване на летателните характеристики и намаляване на разходите по поддръжката. В същото време, за да се държи цената в разумни граници, много от скъпата електроника (ако не и цялата), използвана на Ми-171А2, е заменена с по-евтини системи от по-старо поколение.
На първо място, както обясни за АЕРО главният инженер на У-УАЗ Сергей Соломин, в новата машина се ползват изцяло нова носеща система с композитни лопати на носещия винт, нова втулка и автомат-наклонител. Лопатите са с нов профил, осигуряващ повишена подемна сила със 700 kg в сравнение със старата конструкция. Това от своя страна позволява на вертолета да има с 500 kg по-голяма товароподемност при превоз на товар на външно окачване.
Опашният винт е Х-образен, отново с композитни лопати и осигурява по-добра управляемост при силен страничен вятър. Също така той дава на машината и по-добра управляемост при полети в разреден въздух във високопланински условия, а формата му снижава нивото на шума с около 20%.
Лопатите на двата винта имат значително по-голям ресурс (до три пъти) в сравнение с предишните варианти на Ми-171, а втулките им и системите за управление са с по-малка трудоемкост на обслужване. Машината също има подсилена трансмисия, опашна греда и вертикален стабилизатор с по-голяма площ за по-добра управляемост.
Двигателите също са нови – ВК-2500ПС, руско производство, с мощност на авариен режим (при един отказал двигател) от 2700 shp за време от 2,5 минути. Максималната мощност при излитане е 2400 shp, поддържана за 30 минути, докато мощност от 1900 shp се поддържа за един час, а максималната продължителна мощност (при крейсерски полет) е 1500 shp. Междуремонтният ресурс на двигателя е 3000 часа, а общият технически ресурс достига 9000 часа.
Управлението на ВК-2500ПС-03 е напълно електронно – със система FADEC, която адаптира управлението към външните условия, намалява масата и обема на агрегатите на електронната част на системата за управление и съединителните кабели (в сравнение с двигателя ТВ3-117ВМА, използван на по-старите варианти на Ми-8/17/171) и осигурява синхронизация на режимите на работа на двата двигателя по честотата на въртене на турбокомпресора. Това позволява да се поддържат оптимални характеристики на работа на двигателите с минимален разход на гориво. Максималната далечина на полет с гориво във вътрешните резервоари и без полезен товар е 800 km. Също така машината запазва и спомагателната силова установка Safir 5K/G, чешко производство, която задвижва електрически генератор с мощност 20 kW. Установката осигурява запуск на двигателите ВК-2500ПС-03 на надморска височина до 6000 m.
Системата за предпазване от обледеняване на носещия и опашния винт също е изцяло нова, електрическа, от импулсен тип, с цифрово управление, за да може да работи с лопатите от композитен материал, които са много чувствителни на прегряване. По отношение на пилотажно-навигационното оборудване не се съобщават подробности и се смята, че то е доста различно от това на граждански сертифицирания Ми-171А2 (при него се използват модерни електронни системи, многофункционални дисплеи и цифров автопилот). Реално оборудването ще варира съгласно изискванията на всеки конкретен клиент и неговия бюджет. Очаква се при поръчките да преобладава конвенционалното оборудване, с което днес се продават повечето от Ми-171Е и Ми-171Ш, в съчетания с новия цифров автопилот ПКВ-8, масово използван на военните варианти.
Благодарение на новия носещ винт и двигатели, крейсерската скорост е значително повишена, достигайки 260 km/h (220 km/h при по-старите варианти), а максималната е 280 km/h срещу 250 km/h при по-старите варианти.
Освен това, новият вариант има много по-добри летателни характеристики от Ми-8АМТ, Ми-171А/Е и Ми-171Ш при експлоатация в горещ климат и голяма надморска височина. Максималният товар на външно окачване достига 5 тона. В кабината може да се превозват до 24 души или до 4,5 тона товар. Максималната излетна маса с вътрешен товар е 13 тона, а при транспортиране на товар на външно окачване тя достига 13,5 тона.
Фюзелажът на новата машина също има значителни промени в сравнение с класическия Ми-171Е/Ш. В базовия вариант той се предлага с новия тип делфинов нос и стария тип опашни створки (т. нар. бузи), в които има вградена врата за достъп до кабината. Това конструктивно решение за задната част на фюзелажа осигурява по-добра устойчивост при страничен и попътен вятър особено при висене на места с голяма надморска височина, в сравнение с конструкцията, където се използва плоска товарна рампа с хидравлично задвижване. Не може да се изключи обаче, че по желание на клиента Ми-171Е2 ще се произвежда с товарна рампа и/или стария тип носова част.
Изпитателната програма на новата машина в Улан Уде е разчетена на 60 часа и трябва да приключи до края на 2017 г.
Основните клиенти за Ми-171Е2 ще са държави оператори в такива места, където се налагат чести полети до площадки на голяма надморска височина и с горещ климат – там характеристиките на по-старите варианти на Ми-8/17/171 намаляват съществено, което води до намаляване на полезния товар. В списъка на задачите на тези оператори влизат търсене и спасяване в планински условия, превоз на хора и товари до високопланински площадки и използване на машината за разнообразни полицейски и патрулни цели. В списъка на най-вероятните клиенти на Ми-171Е2 са държави като Перу и Китай, които използват по-старите варианти на Ми-171 и имат високи планини, където полетите с вертолети от по-старо поколение имат редица ограничения по полезен товар.
Тук може да се отвори скоба, за да се отбележи, че Китай традиционно купува големи количества Ми-171Е (формално в граждански вариант, но без гражданска сертификация) предимно за военни цели – не по-малко от 160 машини в последните петнайсетина години. След доставка в Китай тези машини се доработват, получавайки военни системи и въоръжение, и се предават на армейската авиация. Затова може да очакваме и същия подход при купуване на най-новия вариант със значително подобрени характеристики, който ще е особено подходящ за условията на Тибет и Хималаите.
В момента У-УАЗ продължава да работи с добро натоварване, като производствената линия е пълна с най-разнообразни машини от семейството на Ми-8/171. За граждански клиенти в Русия заводът, намиращ се в югоизточната част на Сибир, недалеч от езерото Байкал, произвежда варианта Ми-8АМТ. През тази и следващата година основните поръчки са за машини с опростено оборудване, основно за спешна медицинска помощ по програма, финансирана от руското правителство. Тези машини (10 броя през 2017 г. и още 13 през 2018 г.) са поръчани от държавната лизингова компания ГТЛК и след това се предоставят на търговски авиационни оператори в отдалечени региони на Русия, където медицинските полети се финансират от местните власти. Лизингът от ГТЛК е за срок от 10 години при много нисък (за руските условия) лихвен процент, като разликата между него и средния лизингов процент за страната също се субсидира от руското правителство. Машините за ГТЛК са класическа конструкция, със стария тип носова и задна част на фюзелажа, конвенционално приборно оборудване, аналогов автопилот и двигатели ТВ3-117ВМА.
За руски военни клиенти се произвежда въоръженият вариант Ми-8АМТШ, който има делфинов нос, бронирана пилотска кабина, плоска товарна рампа и двигатели ТВ3-117ВМА. Също така се произвежда и подвариантът Ми-8АМТШ-В със старата опашна част, нови двигатели ВК-2500-03 и спомагателни силова установка ТА-14. Той се отличава с повишени летателни характеристики, правещи го по-подходящ за полети във високопланински условия.
Ми-8АМТШ-ВА е арктически вариант на базата на Ми-8АМТШ за работа в Арктика, като има специална топлоизолация, система за подгряване на двигателите и главния редуктор в много студено време, до –60 0С (използва горещ въздух от спомагателната силова установка ТА-14). Също има специален пилотажно-навигационен комплекс с цифров автопилот и инерциална система БИНС-02, осигуряващ висока точност на навигацията в полярните ширини, където има магнитни аномалии и сигналите от спътниковите навигационни системи се приемат с лошо качество.
За чуждестранни граждански клиенти се произвежда вариант, означен Ми-171А, който е сертифициран в Русия и сертификатът се признава в много страни по света. Той се предлага основно със стария тип носова и задна части на фюзелажа, двигатели ТВ3-117ВМА, спомагателна силова установка АИ-9В, аналогов автопилот и конвенционално пилотажно-навигационно оборудване.
За държавни клиенти в чужбина се предлага Ми-171Е, при който има разнообразие – може да се правят всякакви комбинации от носова и задна част на тялото, двигатели и приборно-навигационно оборудване. За военни клиенти за експорт се произвежда Ми-171Ш – въоръжен вариант с бронезащита. Там клиентът също може да избира между нова и стара носова и задна част във всякакви комбинации, двигатели (ТВ3-117ВМА или ВК-2500-03) и приборно оборудване (включително с голямоформатни цветни дисплеи и цифров автопилот). Цените на военните машини за експорт в максимална конфигурация са US $15 млн., докато тези за руските въоръжени сили (тук влизат ВКС, ФСБ и Росгвардия) са двойно по-евтини при днешния курс на рублата спрямо долара.
Годишното производство на У-УАЗ за 2016 г. е 75 вертолета, като и за тази година се очаква подобно число.
Най-новият граждански вариант, предлаган както за Русия, така и за експорт, е Ми-171А2. Той изпълнява първи полет през ноември 2014 г. и получи своя типов граждански сертификат в Русия в средата на август тази година. При него се използват изцяло нов носещ и опашен винт, двигатели и пилотажно-навигационно оборудване за повишаване на летателните характеристики и намаляване на цената на експлоатация (вкл. текущо опериране и техническо обслужване по време на жизнения цикъл).
Неговото серийно производство в У-УАЗ започва през февруари тази година. Поради все още слабите поръчки производството върви с бавен темп. Първите две твърди поръчки за Ми-171А2 идват от големия руски търговски авиационен оператор с вертолети UTair, базиран в Тюмен. През юли т.г. компанията подписа договор за два Ми-171А2, които ще преминат програма за опитна експлоатация и ще се използват за превози на пътници и товар на външно окачване за клиенти от руския нефто- и газодобивен сектор в Сибир. На база на опитната експлоатация UTair ще вземе решение за по-нататъшни покупки. Първият Ми-171А2 за UTair се очаква да бъде доставен през февруари 2018 г., а вторият – през април.
Вторият твърд клиент за Ми-171А2 е индийската компания Vectra Group, поръчала през ноември т.г. една машина с опция за още една. Намерението е в дългосрочен план да бъдат поръчани до шест броя Ми-171А2.
Третият клиент, поръчал един Ми-171А2 с VIP салон, също през ноември, е неназована компания от Казахстан.
На долните две снимки е показан тренажорът (симулатор) – неподвижен, използван за обучение на военни и цивилни пилоти на Ми-8АМТ/171 в учебния център на У-УАЗ.
