Отбранителното изложение или както официално се именува, „международен военно-технически форум“, се проведе от 22 до 26 август 2018 г. в конгресно-изложбения център „Патриот“ до Кубинка, недалеч от Москва, а авиационните демонстрации бяха на военното летище в Кубинка. Заедно с това се провеждаха и редовни демонстрации на сухопътна техника с бойни стрелби на близкия полигон Алабино.
По отношение на новостите в областта на авиацията, представени на „Армия-2018“, те можеха да се намерят само в експозицията на вертолетната авиация, обособена в центъра „Патриот“, като само тежкият Ми-26Т2В беше изложен на летище Кубинка.
Подобрен Ми-28НЭ
Безспорно най-интересният експонат беше Ми-28НЭ – ударен вертолет за експортни клиенти, отличаващ се с множество подобрения по конструкцията и въоръжението в сравнение с базовия модел, доставян от три години на Ирак и Алжир. Повечето от подобренията са направени в резултат от бойния опит в Ирак, където се експлоатират 15 машини от първоначалния вариант и те са задействани активно във войната срещу „Ислямска държава“. Също така има други новости, въведени в Ми-28НЭ по искане на потенциални клиенти, настояващи за сериозни подобрения на летателните характеристики и бойните възможности на машината.
От гледна точка на подобренията в конструкцията, най-значителното от тях беше усъвършенстваният носещ винт с изцяло нови композитни лопати с подобрена аеродинамика. Те осигуряват по-голяма подемна сила, като подобряват маневреността и общите летателни характеристики на машината при полети в места с горещ климат и голяма надморска височина.
Тези характеристики се подобряват допълнително от използването на новите по-мощни двигатели ВК-2500-02 с мощност при излитане 2400 shp, снабдени с изцяло електронно управление. Също така двигателите вече се предлагат с нови прахозащитни устройства от циклонен тип, които не отнемат мощност и осигуряват до 93% пречистване на въздуха, влизащ в двигателя. Това подобрява характеристиките при полети в условия на висока запрашеност, характерни например за Ирак. Според представители на производителя на Ми-28НЭ, компанията „Роствертол“, новите прахозащитни устройства са собствена разработка.
Оръжието на Ми-28НЭ също е значително подсилено благодарение на добавянето на новата противотанкова ракета 9M123M „Хризантема-ВМ“ с максимална далечина на стрелбата 10 km и бронепробиваемост 1100 mm хомогенна стоманена броня. Машината може да носи до четири от тези мощни ракети на една пускова установка под дясното полукрило, докато на лявото полукрило се окачва контейнер с радар за насочване.
Ракетата „Хризантема-ВМ“ има двойно насочване – по лазерен лъч и по радиолокаценен сигнал, отразен от целта. Радиолокационното насочване е приложимо при условия на лоша видимост, когато лазерното насочване не е възможно. Тази нова противотанкова ракета оригинално е включена в състава на въоръжението на значително усъвършенстваният вариант Ми-28НМ, оригинално създаден по изисквания на руското министерство на отбраната. Той се намира в летателни изпитания от 2016 г., но не беше показан на „Армия-2017“, противно на очакванията и предварителните анонси.
Също така Ми-28НЭ може да използва и подобрените ракети 9М120-1 „Атака-ВМ“ с лазерно насочване и максимална далечина 6 km, които заменят по-старата система „Атака-В“ с радиокомандно насочване и се предлагат във варианти с бронебойна, осколъчна и термобарична бойни части. За да стане това възможно, в обзорно-прицелната система ОПС-28М е добавено и устройство за формиране на насочващ лазерен лъч, управляващ полета на ракетата.
Възможностите за удари по земни цели се повишават още повече с добавянето в арсенала на машината на свободнопадащи бомби с калибър 100, 250 и 500 kg. Несъмнено, това е продиктувано от бойния опит в Ирак, където вертолетите, действащи срещу силите на „Ислямска държава“, не са били в състояние да унищожават ефективно с ракетите си площадни и слабозащитени цели, които иначе са особено уязвими на въздействие с мощни фугасни и фугасно-осколъчни бомби.
За Ми-28НЭ също се предлагат и нови 800-литрови допълнителни горивни резервоари с протектор от вътрешната страна и защита от експлозия на горивни пари при прострелване. Това прави резервоарите използваеми и в бойни полети, когато те се носят на два от пилоните, а на другите два се окачва въоръжение, за да се повиши бойния радиус на машината. Досега допълнителни резервоари се използваха само при прелитания без бойно използване.
Според Дмитрий Титаренко, началник на маркетинговия отдел на „Роствертол“, при Ми-28НЭ има внедрена подобрената обзорно-прицелна система ОПС-28М. При нея дневният канал е с повишена до 10 km далечина на откриване на цели тип танк (използва се телевизионна камера), а далечината на разпознаване достига 9 km. Нощният канал, използващ подобрена термовизионна камера, има далечана на откриване до 9 km, а разпознаването на цели е възможно до 7 km. Освен това, ОПС-28М може да осигурява целеуказване с лазерен целеуказател на разстояние до 18 km – това се използва при насочване на лазерно-управляеми оръжия, пускани от други платформи.
Ми-28НЭ също има и апаратура за поддържване на комуникация с БЛА на разстояния до 50 km, позволяваща да получава видеокартина от сензорите на БЛА или друга информация за целеуказване. Радиолокаторът Н025 (използван и в базовия вариант на Ми-28НЭ), разположен над втулката на носещия винт в сферообразен обтекател, има няколко режима на работа – един за откриване на земни, морски и въздушни цели, друг за осигуряване на полет на пределно малка височина с предупреждение за препятствия по маршрута, докато трети режим се използва за откриване на опасни метеорологични явления; възможна е работа в два или три режима едновременно. При работа по земни цели според Титаренко далечината на откриване на цел тип танк е 10 km, а голям железопътен мост се вижда от 20 km. Радарът може да открива и съпровожда едновременно до четири цели.
Възможностите за въздействие по въздушни цели (вертолети, нискоскоростни самолети и БЛА) също са повишени благодарение на добавянето на новите ракети 9М336 „Верба, заменящи „Игла-С“. Те имат повишена далечина на полета, много по-добра защитеност от смущения и по-мощна бойна част. До четири такива ракети може да се носят в пусков модул „Стрелец-ВМ“.
Самозащитата на Ми-28НЭ е значително подобрена благодарение на интегрирания комплекс „Президент-С“, който включва приемници (сензори) за предупрежение за изстреляни ракети, лазерно облъчване, радиолокационно облъчване, работещи съвместно със лазерна система за насочено подавяне (за смущаване на работата на системата за насочване, използваща един предавател монтиран под тялото на машината) на ракети с топлинна глава за самонасочване и с автомати за разхвърляне на топлинни капани.
Ми-35М с разширени възможности
Представеният на изложението боен вертолет с транспортни възможности Ми-35М беше оборудван с подобрено прицелно оборудване и той също демонстрира ново ракетно въоръжение. Дневно-нощната прицелна система ОПС-24Н-1Л има значително усъвършенстван нощен канал с далечина на откриване на цел тип танк от 10 km, а далечината на разпознаването е до 8 km по информация на производителя „Роствертол“.
Новото въоръжение беше представено от противотанковата управляема ракета 9М120-1 „Атака-ВМ“, същата, както при Ми-28НЭ, в допълнение към 9М127-1 „Вихр-1“, използвана на Ка-52, с максимална далечина 10 km, носена на шестзарядна пускова установка. Както и „Атака-ВМ“, насочването на „Вихр-1“ се извършва лазерен лъч, чрез който се предават командите за насочване на ракетата за постигане на попадение с висока точност. Бронепробиваемостта е до 1000 mm за броня, снабдена с реактивна защита.
Възможностите за борба с въздушни цели на подобрения Ми-35М са повишени благодарение на добавянето на ракетата „Игла-С“ – четири броя на пусков модул „Стрелец“. Арсеналът от неуправялемо въоръжение е обогатен с 122-mm неуправляеми ракети С-13 в петзарядни пускови контейнери Б13.
Ми-35М също се предлага с интегрирания комплекс за самозащита „Президент-С“ (не беше наличeн на машината, показана на изложението), подобен на този на Ми-28НЭ. Възможностите на навигационната система са разширени с добавяне на приемници ВИМ-95-35 ILS/VOR и ВНД-94 DME. В стандартната конфигурация влиза комуникационно оборудване от две УКВ и една КВ-радиостанции на руската компания „Прима“, но по желание на клиента може да се монтират и радиостанции чуждо производство. Това обаче може да причини забавяне в сроковете на доставка поради необходимостта от допълнтелни изпитания на вертолета с новото радиооборудване.
Ми-35П от ново поколение
Показаният за първи път на „Армия-2018“ Ми-35П няма нищо общо с тези Ми-35П (по същество Ми-24П с неподвижно поставено 30-mm оръдие ГШ-30К на десния борд) произвеждани допреди пет-шест години. Сега това означение е дадено на модернизация, която се предлага за съществуващите бойни вертолет Ми-24 и Ми-35 (експортен Ми-24В) от старо поколение с достатъчен остатъчен ресурс по години и часове. Срокът на служба на машините, произведени през втората половина на 80-те и първата половина на 90-те години на миналия век, може да се удължи до 40 години, а часовете до 4000, като това се прави на отделни стъпки.
Така новият Ми-35П се предлага днес като евтина алтернатива за експортни клиенти, но има и информация, че и руските военни също са заинтересовани от тази модернизация за част от авиопарка Ми-24П в добро техническо състояние. Ми-35П получава обзорно-прицелната система ОПС-24Н-1Л, същата, която сега се предлага за подобрения Ми-35М. Има и нов прицелен компютър ПрВК-24-2, както и подобрен пилотажно-навигационен комплекс КНЭИ-24Э-1. Новото прицелно оборудване на Ми-35П дава възможност за използване на управляемите ракети „Атака-ВМ“, носени на осемзарядна пускава установка.
При Ми-35П се запазва планера, носещата система и силовата установка от класическите Ми-24, включително прибираемия колесник и удълженото крило с вертикални плоскости, подобряващо устойчивостта и управляемостта (eдин от проблематичните моменти при Ми-35М, където удълженото крило и неприбираемия колесник оказват вредно въздействие). Старата носеща система и двигателите ТВ3-117ВМА осигуряват на Ми-35П максимална скорост 335 km/h срещу 300 km/h при Ми-35М. Също така новият цифров автопилот ПКВ-8-35 осигурява допълнително подобрение на устойчивостта и управляемостта. Не се съобщава до какъв етап е стигнала разработката на Ми-35П и кога той ще започне летателни изпитания. Демонстрираният на „Армия-2018“ прототип на Ми-35П е преработен от Ми-24К (вариант за корекция на артилерийския огън), като при него е добавена оръдейната установка УСПУ-24 с едно двуцевно оръдие ГШ-23Л (използвана и на Ми-35М), заменяща установката с четирицевна 12,7-mm картечница ЯкБ-12,7.
Ми-26Т2В за ВКС
Тежкият военнотранспортен вертолет Ми-26Т2В за Въздушно-космическите сили (ВКС) на Русия беше сред най-обсъжданите дебюти на „Армия-2018“. Той е изпълнил първи полет след модернизация в „Роствертол“ на 19 август, а ден по-късно прелита до Кубинка и остана на статическо изложение там, без да изпълнява демонстрационни полети.
Показаната машина е прототип, създаден чрез модернизация на съществуващ Ми-26 от старо поколение, със собствено финансиране от холдинга „Вертолеты Росии“, но по поръчка и спецификация на руското военно министерство. Тя ще премине заводски изпитания, които трябва да завършат до края на годината, а след това ще започнат и държавните изпитания, провеждани от военните. Според директора на програмата Ми-26Т2В в „Роствертол“ Алексей Травкин, машината е планирана да постъпи в производство през 2019 г., което означава, че първите доставки може да станат факт през 2020 или 2021 г.
Ми-26Т2В е разработен на базата на експортния вариант Ми-26Т2, доставян на Алжир и Йордания, като при него има редица промени в оборудването, въведени по изисквания на руските военни. Така например, при стандартния Ми-26Т2 кабината има работни места за двучленен екипаж (командир и втори пилот), докато при Т2В тя вече е за екипаж от четирима – командир, втори пилот, щурман и борден инженер. Освен това в екипажа на Ми-26Т2В влизат един или двама оператори на оборудването за товарене и разтоварване.
При Ми-26Т2В е запазен непроменен фюзелажа, силовата установка и носещата система на оригиналния Ми-26, като радиоелектронното оборудване е ново. Машината има два голямоформатни цветни диспплея на приборното табло за показване работата на системите и силовата установка, докато пилотажно-навигационните прибори са традиционните аналогови. Пилотажно-навигационният комплекс НПКВ-29В осигурява самолетоводене денем и нощем, дори в условия на крайно ниски температури и лоша видимост. Съгласно руските военни изисквания, Ми-26ТВ2 трябва да може да изпълнява полети от необорудвани площадки във всякакви метеорологични условия, включително и в Арктика, където в момента има развърната мрежа от военни бази зад Полярния кръг.
Новото радиоелектронно оборудване е изцяло руско производство (при машините Ми-26Т2 строени за експорт се използват и чуждестранни компоненти) и включва четириканален цифров автопилот и навигационна система със инерциален компонент и корекция от приемник за спътникова навигация, позволяващи полет по маршрут без използване на земни навигационни радиосредства.
Кабината на екипажа и външното светотехническо оборудване са съвместими с очила за нощно виждане ГЕО ОНВ-1-01, производство на руската компания „Геофизика-НВ“.
Ми-26Т2 запазва транспортните възможности на оригиналния модел, като може да превозва товари с маса до 20 тона в товарния отсек или на външно окачване. Просторният товарен отсек може да побере до 68 парашутисти или 82 пътници на сгъваеми седалки, а при задачи за медицинска евакуация той се оборудва с до 60 носилки.
Една от най-важните новости при Ми-26Т2В е системата за самозащита Л370Е26Л „Витебск-26“, осигуряваща защита от оръжия с лазерно, радиолокационно и топлинно насочване. Сензорите на системата за предупреждение от ракетен обстрел и лазерните смутители с насочено действие са монтирани в конформни контейнери отстрани на тялото, пред батареите със седем автомата за разхвърляне на топлинни капани.
Ми-8 за силите за специални операции
Руското военно министерство проявява сериозен интерес към закупуването на силно модернизиран вариант на Ми-8, предназначен за въздушна поддържка на силите за специални операции, включително и Въздушно-десантните войски (ВДВ). Това беше съобщено от изпълнителния директор на Московския вертолетен завод „Мил“ Сергей Романенко, който е заявил, че има създадена работна група съвместно с представители на силите за специални операции. Тази група трябва да работи по интегирането на оборудването на силите за специални операции към новия вариант на Ми-8. Той ще се базира на конструкцията на Ми-8АМТШ-ВН, показан за първи път през август 2017 г. (машината също беше демонстрирана пред военното ръководство на закритата за външни лица експозиция на „Армия-2018“).
Ми-8АМТШ-ВН е тежковъоръжен вертолет с повишени летателни характеристики, благодарение на използваните двигатели с повишена мощност ВК-2500-02 и новата носеща система с композитни лопати на носещия винт. Това го прави подходящ за бойна работа в условия на горещ климат и голяма надморска височина. Също така машината е оборудвана с нови цифрови системи за действия денем и нощем, и е способна да използва управляемо оръжие, представено от ракетата „Атака-ВМ“. Освен това тя може да носи неуправляеми ракети, бомби, 12,7mm картечници и оръдейни контейнери с 23-mm оръдия. Самозащитата е подсилена с три картечници – две 12,7mm “Корд“ на установки в страничните врати и една 7,62mm ПКТ в задния люк.
Защитеността срещу бойни повреди е значително повишена благодарение на масираното брониране – основно в кабината, товарния отсек и горната част на тялото, където се намират важните системи и двигателите. Ми-8АМТШ-ВН може да се оборудва и със системата за самозащита „Витебск-8“, включваща сензори за предупреждение за ракетен обстрел и устройства за смущаване на ракети с топлинно насочване чрез използване на насочен лазерен лъч.
Също така МВЗ „Мил“ предлага и опростен вариант на машината, без управляемо въоръжение, основно предназначен за транспорт на силите на ВДВ на бойното поле. Неговото производство може да започне още през 2020 г. при постъпване на поръчки от министерството на отбраната, докато значително по-сложният вариант с управляемо ракетно оръжие се очаква да постъпи в серийно производство през 2021 г. в завода в Улан-Уде.
Снимки: Александър МЛАДЕНОВ
