Министерство на отбраната получи четири оферти от три страни по проекта за нов боен самолет, а заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов каза, че в крайна сметка ще се касае за политическо решение, което ще бъде взето от военния министър Каракачанов. Това стана днес, 1 октомври 2018 г.
До крайния срок за подаване на оферти, който изтече днес в 12,00 часа, в МО бяха постъпили четири оферти от три страни. Отварянето им стана факт в 15,00 часа в сградата на военното ведомство, в присъствието на заместник-министъра на отбраната Запрянов, членовете на Междуведомствената комисия, която ще ги оценява, начело с командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, представителите на страните-участници и журналисти.
Офертите бяха отворени по реда на пристигането им. Първата бе от САЩ за нови изтребители F/A-18E/F Super Hornet. Офертата бе само в едно кашонче, в което се видя, че има само две тънки папки и запечатан плик (вероятно с ценовата оферта вътре).
Втора бе отворена оферта пак от САЩ, но за новопроизведени изтребители F-16V Block 70/72. Тя се състоеше от четири идентични бели кашончета. Третата оферта бе отново за новопроизведени изтребители, но този път от Швеция за Gripen C/D. Шведското предложение се съдържаше в четири черни кутии.
Последно бе отворено предложението на Италия, което бе в четири бели малки чувалчета (или много големи пликове, зависи от гледната точка). То е за употребявани изтребители EurofighterTyphoonTranche 1.
Постъпилите оферти – от ляво надясно – офертата за Eurоfighter, офертата за Gripen, за F-16 и за F/A-18
Най-сериозната изненада бе фактът, че държавата Израел въобще не подаде оферта за употребявани изтребители F-16C/D Barak. През пролетта се усещаше, че израелската оферта се радва на сериозно ниво на подкрепа сред управляващите, но след проблемите в Хърватска, където преговорите за продажба на употребявани изтребители буксуват сериозно, вероятно, израелската страна е взела решение да не участва въобще след отчитане на българските изисквания.
Фактът, че САЩ атакуват процеса с новопроизведен F-16 доведе и до липсата на оферта за употребявани машини от САЩ и Португалия.
Липсата на оферта от Франция (за нови и употребявани Dassault Rafale) и липсата на оферта за нови Eurofighter съвсем не беше изненадваща, тъй като опциите далеч надхвърлят българските финансови възможности. Стана ясно, че офертата за нови Eurofighter не би дошла от Германия (преди години, България попадаше в зоната на отговорност на тази държава), а от Италия и явно там са преценили правилно, че тук няма пазар за нови машини от този тип.
Офертата на САЩ за новопроизведенитесамолети Super Hornet спокойно може да се нарече любезен отказ за участие. На фона на сериозните пакети с документация, които се съдържаха в другите оферти е ясно, че предложението за двудвигателния многоцелев изтребител е просто проформа такова и няма да отговори на изискванията за пълнота на документите. Това не е изненадващо, предвид факта, че цената за новопроизведен F/A-18E/F е много сериозна и със сигурност България не може да купи осем машини с бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС.
Отварянето на офертите стана за около 10 минути при изключително сериозен журналистически интерес. По-спомени на ветераните от журналистическия бранш, толкова журналисти накуп в МО не е имало на събитие от подписването на договора за самолетите C-27J Spartan през февруари 2006 г.
Италия и САЩ присъстваха с по двама – трима представители, докато шведската делегация бе далеч по-внушителна и включваше посланника на Кралство Швеция у нас Луиз Бергхолм. Посланиците на Италия и САЩ не присъстваха.
Припомняме, че бяха пуснати запитвания за оферта до седем държави за 13 опции и въпреки многото свежи изказвания за голям брой евентуални участници, реално изборът отново ще е между САЩ, Италия и Швеция.
Импровизираната церемония мина при отсъствието на военния министър Красимир Каракачанов, като не бе дадено обяснение за тази липса.
И все пак, политическо решение на тъмно
Като исторически ден, определи събитието заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Той заяви, че Междуведомствената експертна комисия ще има 14 работни дни за да работи по офертите, като в тези рамки могат да се задават и допълнителни въпроси на участниците. След изтичането на този срок, който започва да се брои от утре (2 октомври), комисията, начело с генерал Стойков ще излезе с оценки на получените оферти (ако няма някакво удължаване на срока, поради непредвидени причини). И точно тук идва тънкия момент за това, кой и как всъщност ще вземе окончателното решение за това какъв нов боен самолет за ВВС ще бъде избран.
В последните дни се смениха няколко различни версии, лансирани от представители на МО, а днес заместник-министър Запрянов даде съвсем нова трактовка за това как всъщност ще бъде избран новият изтребител.
„Предстои да бъде назначена и съвместна политико-военна комисия, която да разгледа протокола от работата на експертната комисия и проведе допълнителни преговори с участниците за уточняване на пълните и окончателни параметри на техните предложения. След което, министърът на отбраната, на база на протоколите на двете комисии, ще вземе политическото решение за предложение към правителството за това с коя от държавите да се продължат преговорите“, заяви заместник-министър Запрянов.
В петък, в рамките на отговор на парламентарен въпрос, министър Каракачанов заяви, че изборът на победител ще бъде направен от „политико-военна група“, назначена от премиера Борисов. Въпросната група ще стъпи на оценките на експертната комисия и ще проведе допълнителни преговори. Вчера пък, в интервю по bTV, Запрянов, заяви че някакви комисии (вероятно имайки предвид политико-военната и експертната) щели да вземат решението. Днес версията е вече друга – решението ще е политическо и на военния министър.
Заместник-министърът на отбраната не можа да каже, кой точно ще влиза в т.нар. „политико-военна група“, която явно ще има сериозни правомощия в процеса на избор.
„Вероятно ще е на ниво заместник-министри от различните ведомства. Трябва да се оценяват военно-технически, военно-политически, има индустриално сътрудничество, финансови въпроси. Така, че двете групи – експертната и другата – трябва да стигнат до един цялостен пакет на решение, което да позволи политическо решение на министъра на отбраната. Като излезе заповедта на премиера ще се види. Може би ще бъде водена от МО“, обясни Запрянов.
Той отбеляза, че очаква офертите да могат да се подобряват в хода на преговорите, но не става ясно по какъв начин ще бъдат проведени тези преговори и как ще се гарантира равнопоставеността при тях.
Заместник-военният министър директно заяви, че протоколите от работите на комисиите (или групите, двата термина бяха използвани задно), ще бъдат засекретени и няма да бъдат публикувани публично, поради наличието на класифицирана информация в тях. Единствено, когато се сключва междуправителствения договор, при ратификацията в Парламента щяло да има яснота за финалните параметри по проекта.
„Този протокол (от работата на комисиите – бел. ред.) ще бъде класифицирана информация, но крайното решение ще бъде обявено публично“, каза Запрянов.
Така става ясно, че както и да бъдат оценявани офертите, този процес ще остане скрит за данъкоплатците, като на тях само ще се представи готовият избор, вероятно с някаква (а може и никаква) обосновка за него.
Запрянов каза и че експертната комисия няма да класира офертите, а само ще ги оценява по наличната методика. Това вече бе известно, след отговора на парламентарния въпрос на министър Каракачанов.
Заместник-министър Запрянов не успя да каже колко време ще отнеме да бъде направен реалния избор, отвъд 14-те работни дни в които ще работи експертната комисия. Запрянов се оплака, че няма специална отделна структура, която да се занимава с проектите за модернизации, което водело до забавяния и затруднения.
„Нашето желание е това да стане бързо. Знаете, имаме бюджет до края на годината…“, каза Запрянов, но не се ангажира дали реално това може да стане в оставащите три месеца от 2018 г.
Въпросителни около цените
Заместник-министърът Запрянов бе запитан и дали част от офертите няма да излязат извън рамките на българския бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС. Той обаче не даде конкретен отговор по въпроса, а вместо това, заговори за наличие на „аналитичен документ“, който да позволи на правителство и парламент да вземе правилния избор.
„Нека да изчакаме да видим офертите. Никой от нас още не знае какви са те и какви са им параметрите вътре. След като се оценят всички параметри, ние ще може да оценим плюсовете и минусите на всяка една оферта. Нашето желание е да имаме максимално задълбочен аналитичен документ, който да позволи на правителството и парламента, когато правим избора, кой от самолетите ще купим, да знаем при какви условия ще стане това“, обясни Запрянов.
Сред присъстващите журналисти имаше ясното усещане, че част от офертите ще бъдат извън българските възможности.
Отново за посещението в Швеция
Безкрайно любопитен детайл стана публичен, по време на импровизираната пресконференция, която заместник-министър Запрянов даде за присъстващите журналисти.
„Аз знаех, че Швеция няма да даде оферта за употребяван Gripen, защото в петък, когато ние бяхме там, те вече бяха подписали и пакетирали документите си и казаха, че няма да дадат оферта за втора ръка самолет“, обясни Запрянов.
Припомняме, че на 27 и 28 септември 2018 г. делегация водена от Запрянов бе в Швеция. От МО съобщиха, че се е касаело за „военно-техническа консултация“ по проекта за нов изтребител. От сегашните думи на заместник-министъра обаче излиза, че Швеция вече е била готова с офертата си, което повдига въпроси за смисъла на посещението на българската делегация. Отново заместник-министър Запрянов води делегация и в САЩ. Това стана в края на август. Първоначално целта на визитата не беше съобщена, но след това от МО признаха, че се касае за консултации около новия изтребител.
Изказването на Запрянов засилва усещането, че посещението в Швеция е било проформа, след измолена покана, като основната цел е била да се осигури някаква форма на равнопоставеност, на фона на тежките въпроси за почти премълчаната визита в САЩ.
***
“Ние държим българската общественост да бъде информирана правилно, за това което се прави, защото в края на краищата, ние ще харчим парите на българския данъкоплатец. Трябва да уверим и обществеността, че решенията, които ще вземем са най-добри за нашата отбрана”, каза в заключение заместник-министър Запрянов, но реално около процеса започват да изникват все повече въпроси, а смислените отговори не са много. Трябва да се види дали в следващите седмици процесът ще бъде обърнат.
