Депутатът от ГЕРБ и председател на комисията по отбрана в Парламента Константин Попов не отхвърли възможността сроковете за оценка на постъпилите оферти за нов боен самолет да бъдат удължени. Това заяви той днес, 8 октомври 2018 г., в сутрешния блок на БНТ1.
„Сроковете са безкрайно амбициозни и има възможност за тяхното удължаване. Сроковете са важни, но наистина е по-важното ние да вземем правилното решение за един боен самолет, който да преодолее техническата и технологична изостаналост от която страдаме”, смята Попов.
Попов заяви още, че очаква междудържавният договор за новия изтребител да се ратифицира от Народното събрание в началото на следващата година. До сега, повечето официални лица поддържаха тезата, че договор ще има до края на годината.
„Тук (ратификацията в Парламента – бел. ред.) е моментът на търсене на политическо съгласие и споделяне на политическа отговорност при вземане на едно такова решение. От ратификацията, до постигането на пълните оперативни способности са необходими някъде около шест – седем години. Ние трябва да гледаме далеч напред”, отбелязва Попов.
Струва си да се отбележи забележката на Попов за това, че ще минат шест – седем години до достигането на пълните оперативни способности. Ако оценките му са точни, то говорим за 2025 – 2026 г.
Константин Попов се опитва да хвърли светлина и за процеса на избор на нов боен самолет.
„Процедурата е доста ясно разписана в проекта за инвестиционен разход. Бяха изпратени искания за оферти, те бяха получени, сега работи една междуведомствена работна група, която ще въвежда данните, за да направи една добра и точна военна експертиза за оперативните възможности и оперативната ефективност на предложените варианти. След което ще има една политико-военна направляваща група, която ще проведе необходимите разговори за оптимизиране на офертите, ще бъде представено това решение в Министерски съвет и той ще вземе решение и ще оторизира министъра на отбраната да започне преговори за сключване на договор”, обяснява Попов.
Неяснотата около точната процедура, по която ще работи т.нар. „политико-военна група” остава. До момента по темата са се изказали министърът на отбраната Каракачанов и неговият заместник Атанас Запрянов, но все така точната методика не става ясна и по-точно в частта ѝ, в която в работата се включва въпросната група – не е ясно, дали тази група трябва да излезе с решение, което директно да влезе в МС, или нейното решение ще отиде при министър Каракачанов, който пък да го одобри и внесе в МС, нито е ясно дали военната експертиза ще бъде зачетена.
