Белоруският „558-ми авиоремонтен завод“ в Барановичи ще изпълни обществената поръчка за ремонта на щурмовите самолети Су-25 на нашите ВВС. Това се чете в решение на министъра на отбраната от 23 октомври 2018 г.
Белоруската компания беше единствената подала документи за участие в процедурата. В нея на 21 август 2018 г. бяха поканени две компании – руският авиоремонтен завод „121 АРЗ“ в Кубинка, част от Обединената авиостроителна корпорация (ОАК – холдинг, контролиращ всички самолетостроителни бюра, производствени и ремонтни заводи за самолети в Русия) и „558-ми авиоремонтен завод“. Руската компания, обаче не е подала заявление за участие в изисквания срок – 10 септември.
Поръчката включва ремонт и удължаване на техническия ресурс на 14 щурмови самолета Су-25 (десет едноместни Су-25К и четири двуместни Су-25УБК), заедно с добавяне на ново оборудване и доставка на авиотехническо имущество. Срокът на търсеното рамково споразумение е четири години (от 2019 до 2022 г.), а проектната му стойност е 41 млн. лева без ДДС и опция за отпускане на още толкова.
От протокола за работа на комисията се чете, че първоначалната белоруска оферта е била на цена €132 485 980 без ДДС, с 6% оскъпяване на годишна база за периода до 2022 г. Били са проведени два кръга на преговори с компанията – първият в средата на септември, а вторият в началото на октомври.
В рамките на преговорите е постигнато почти двойно намаляване на цената на белоруската оферта, която е достигнала €73 665 500 без ДДС (или малко под €5,3 млн. на самолет). От „558-ми авиоремонтен завод“ са се застраховали с обяснението, че така дадената цена важи при ремонта на целият самолет, а не на отделни негови агрегати – тоест, България не може да изпраща за ремонт отделни части на машината и да търси подобна цена на ремонта.
Освен това от белоруската страна са се съгласили годишното оскъпяване за 2019 г. да бъде 0%.
След ремонта всеки Су-25К/УБК ще има общ технически ресурс от 40 години, с опция да бъде удължен до 50 години с изпълнение на още един ремонт. Междуремонтният ресурс е осем години или 800 часа.
Работната комисия е предложила да се сключи рамково споразумение с „558-ми авиоремонтен завод“, тъй като няма документални пречки за това, а белоруската оферта отговаря на всички български изисквания, залегнали в документацията за обществената поръчка. Разяснено е и защо се предлага сключване на споразумение, въпреки, че боларуската оферта за ремонт на 14 самолета е за малко над 144 млн. лева без ДДС и въпреки, че българския бюджет е 82,51 млн. лева без ДДС (реално бюджетът днес е 41 млн. лева, а останалата сума може да бъде отпусната след отделно решение на Министерски съвет).
В доклада за работата на комисията е обяснено, че въпреки, че офертата надхвърля българската прогнозна цена, се касае за рамково споразумение. По него ще се сключват конкретни договори в рамките на финансовите възможности на министерството на отбраната.
Същото се чете и в проекта на договор между МО и белоруската компания, който е част от документацията за обществената поръчка. В точки 2.3 и 2.4 е разяснено, че всички конкретни поръчки ще са в рамките на бюджета, с който разполага МО.
Тоест, България ще може в крайна сметка да ремонтира не повече от 7 или 8 броя Су-25, тъй като за толкова ще стигне бюджета от 82,52 млн. лева без ДДС.
Цената на ремонта не е изненадваща. Още при обявяването на процедурата АЕРО писа, че нормален капитално-възстановителен ремонт на Су-25 струва около $5 млн. (€4,9 млн.), което се разминава с не много от крайната беларуска оферта.
В допълнение, изискванията на МО включват и модернизация на самолетите, с добавяне на ново оборудване за замяна на старо оборудване (което вече не е възможно да се поддържа поради липса на резервни части): нови радиостанции, система за обективен контрол, прицел, система за управление на оръжието, прибори от пилотажно-навигационното оборудване на самолета , ответчик, магнетофон и замяна на система РСБН-6С. Също се изисква и добавяне на възможности за използване от самолетите на контейнери за радиоелектронна борба от ново поколение и ракети „въздух-въздух“ Р-73 вместо сега използваните Р-60М/МК.
Може да се предположи, че МО ще бърза да сключи рамковото споразумение с белоруския завод, а след това и ще се цели сключване на конкретен договор в рамките на тази година, вероятно с цел усвояване на част от бюджетния излишък, който се генерира традиционно. Близо 400 млн. лева от него са от несключените договори за нов боен самолет за ВВС и нови патрулни кораби за ВМС. Може да се предположи, че МО ще поиска поне част от тези пари за бързи сделки за ремонт на военна техника.
По информация на АЕРО, липсата на руска оферта може да се обясни отказа на военното министерство да удължи срока за подаване на оферта с един месец. От ОАК е изпратено такова писмо в края на август директно до министъра на отбраната, с молба за удължаване на срока поради необходимостта за подготовка съвместно различни предприятия на оферта за работите по възстановяването на летателната годност на самолетите. В допълнение, офертата на компанията е трябвало да премине и процедура за съгласуване с федералните органи (отговарящи за експортния контрол на сделките с военна техника и въоръжение) на Руската Федерация, което също ще отнеме време. Българската страна не е отговорила на тази молба.
В същото време, КНСБ заплаши със стачка в държавното авиоремонтно предприятие „Авионамс” в Пловдив, ако то не бъде натоварено с част от работата по ремонта на Су-25. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че заводът нямал нито възможности, нито лицензи за подобна дейност, а придобиването им можело да отнеме три години.
Българските Су-25 отдавна са с изчерпан междуремонтен и общ технически ресурс (става въпрос за тези ресурси, назначени от производителя при доставката на самолетите) и продължаваха да летят с удължаване на ресурса от инженерно-техническата служба на българските ВВС. Предпоследното такова удължаване със собствени изтече през декември 2017 г. След това, през тази пролет, в спешен порядък бе удължен с още година ресурса на едва четири машини с цел запазване на подготовката на летателния състав и спасяване на множество учения и тренировки, които не могат да минат без ударна авиация. Министър Каракачанов пък многократно заявяваше, че желае да поддържа наличните Су-25, което в крайна сметка доведе и до пуснатата обществена поръчка.
Открит остава въпроса с довеждането Су-25 до поне базова съвместимост с изискванията на НАТО. Това би могло да стане, при добро желание и наличие на бюджет, сравнително лесно – необходимо е добавяне на подходяща радиостанция с НАТО-стандартно засекретяване и защита от смущения, и система „свой-чужд” отговаряща на стандартите на Алианса, но това може да стане само на място в България, защото белоруската фирма по понятни причини няма и няма да има достъп до подобно оборудване. Машините, с които България разполага, са произведени през 1987 г. (само една спарка е от 1988 г.), което значи, че ще имат общ технически ресурс до 2027 г. с опция за удължаване до 2037 г. Ако страната планира да поддържа толкова дълго тези самолети, то инвестицията в поне базова съвместимост с НАТО е повече от необходима.
Интересна е и темата с това, дали оригиналният конструктор в лицето на „Сухой“ ще има участие в процеса по удължаване на общия технически ресурс на самолетите.
