Saab има намерение да развива Gripen C/D поне до 2050 г., като е уверена в способностите на този изтребител, особено в конфигурацията, която се предлага на България – MS 20 с радар PS-05/A Mk. 4. Това разказва Матс Торбьорнсон, тест пилот в Saab и продуктов мениджър за Gripen, с който разговаряхме за способностите на изтребителя и неговата перспектива в близките години.
Торбьорнсон акцентира върху новия стандарт MS 20, който бе въведен за шведските ВВС през 2016 г., а за ВВС на Чехия и Унгария през тази година. Подобренията по изтребителя са по-дълбоки, от добре известната интеграция на ракетата „въздух-въздух” MBDA Meteor и планиращите малокалибрени боеприпаси GBU-39 SDB. Така например радарът PS-05/A получава два нови режима LRS и LPI, които осигуряват откриване на цели и техния прехват, при минимизиране на вероятността противника да открие работата на радара. Добавят се и режими за разпознаване на типа на противниковата цел по нейната радарна сигнатура (NCTR/JEM).
При MS 20 има и подобрения при ситуационната увереност, в системата за обмен на данни Link 16, подобрения в системата за РЕБ, нови системи за разпръскване на топлинни капани и диплонни отражатели, подобрения в интерфейса „човек-машина” и подобрения по работата с разузнавателния контейнер MRPS IR.
Продуктовият мениджър на Saab обясни и че софтуерните подобрения по Gripen са лесни за костюмизация (нагласяване по специфичните изисквания на клиента). Части от тях могат да не бъдат добавяни, ако клиентът не ги желае или пък няма разрешение да ги придобие, което се случва най-често с системите контролирани от САЩ (свързани с работата на американско въоръжение или оборудване).
Торбьорнсон разказва и за системата за автоматично избягване на сблъсък с терена (GCAS), като обяснява, че разработката ѝ е стартирала преди 20 години съвместно с ВВС на САЩ. По-късно обаче Швеция решава да завърши разработката самостоятелно, тъй като има по-различни и по-сериозни изисквания към функционалността на GCAS отколкото американската страна. В момента Gripen C/D разполага с подобна система, както и всички модерни изтребители в момента.
Бъдещето развитие
Торбьорнсон смята, че развитието на Gripen ще продължи поне до 2050 г., не само за да се поддържат сегашните клиенти на типа, но и за да се подсигуряват нови поръчки и да се отвори шанс за пазара на употребявани Gripen C/D, който неминуемо ще се появи. Наличната в момента пътна карта за развитие на модела предвижда две сериозни модернизации, които ще станат факт съответно около 2020 и 2025 г.
При обновяването за 2020 г. се предвижда интеграция на боеприпаса „въздух-земя” GBU-49, който има двуканално насочване – GPS и чрез лазер, ракетата „въздух-въздух” с повишена далечина на стрелбата AIM-120C-7, както и крилатата ракета Taurus KEPD 350. Gripen C/D ще получи и новите контейнери за самозащита ESTL, които включват в себе си система за предупреждение за приближаващи ракети, система за предупреждение за облъчване с лазер, както и системи за разпръскване на допълнителни топлинни капани и диплони отражатели. Ще има подобрения в системата за РЕБ, както и подобряване на далечината на откриване за PS-05/A Mk. 4. Ще се добавят нови режими на системата за опознаване (IFF Mode 5 и Mode S).
Подобрението планирано за 2025 г. е по-сериозно и предвижда нова система за самозащита EWS-39 Mark II, която ще има възможност за електронна атака и интеграция на новия радар PS-05/A Mk.5. Той ще има вече активна електронна фазирана антенна решетка (AESA). Предвиждат се подобрения по системите за комуникация и навигация (най-вече за подсигуряване навигация в условия на смущения на GPS сигнала). Предвижда се и подобряване на характеристиките на двигателя и добавяне на точки за носене на ракети „въздух-въздух”. Също трябва да се интегрира и новият вариант на противокорабна ракета RBS-15 (ER), която ще може да се използва и по наземни цели.
Всички оператори на Gripen C/D ще могат да си избират, кои подобрения включени в пакета да получат, съобразно техните необходимости и разбира се, финансови възможности.
Новият радар
„При PS-05/A Mk. 4 заменяме цялата електроника на радара. Тази при Mk. 3 е на 15 години. Представете си колко се е подобрила битовата електроника за това време и се опитайте да си представите, че скокът на възможностите от Mk. 3 до Mk. 4 е сходен. Радарът е подготвен за интеграция на активна електронна фазирана антенна решетка, което може да стане, ако клиентът има интерес”, разяснява Торбьорнсон.
Той повтори известните цифри за подобрението в характеристиките на Mk.4 в сравнение с Mk.3 – 150% по-голяма далечина на откриване и откриване на цел с ефективна отразяваща повърхност от 0,1 m2 на същата дистанция, на която при предишния модел се е откривала цел с ефективна отразяваща повърхност от 4 m2.
При PS-05/A Mk. 4 има добавяне на нови режими, включително за откриване на зависнали вертолети, пасивен режим на откриване, режим на синтетична апертура (SAR), при която се изгражда образ на земната повърхност с разделителна способност под метър. Далечината на откриване на морски цели нараства с близо 200% по думите на Торбьорнсон.
„Пасивният режим на радара позволява да се приемат само излъчванията на противниковите радиолокатори и заедно с данните на системата за самозащита, които има подсистема за предупреждение за облъчване, може да получаваме информация за местоположението на противника. Това позволява използването на оръжия по него, без да сме включили радара си”, разказва тест-пилота на Saab.
Той подчерта, че PS-05/A Mk. 4 е радар, който се предлага на България, съществува реално и е бил изпитан през миналата година, когато с неговите възможности са били запознати всички оператори на Gripen C/D. Също той не пропусна да отбележи, че PS-05/A Mk. 4 е оптимизиран да работи с новата ракета за далечен въздушен бой MBDA Meteor, която има далечина на стрелбата над 100 km.
„В дуелна ситуация един на един, ако изтребител, който няма Meteor, се изправи срещу Gripen с Meteor, то за него ще е най-добре да завие и да избяга, защото няма шанс да достигне до дистанция на която да си гарантира ракетно попадение, без да бъде поразен много преди това”, обяснява Торбьорнсон.
Неизбежно разговорът стига до сравнение на PS-05/A Mk. 4, който е импулсно-доплеров радар с антена с механично сканиране и новите радари с активна електронна фазирана антенна решетка (AESA), какъвто притежава основният конкурент на Gripen у нас – F-16 Block 70/72.
„AESA е една доста модерна думичка, но според мен хората твърде често не разбират за какво иде реч, особено в светлината на характеристиките на радара. AESA радарът има, разбира се, много предимства, най-вече свързани с това, че няма нужда да въртиш антената на радара, можеш да работиш по повече цели едновременно, може да намаляваш ефективната си отразяваща повърхност, защото не въртиш антената срещу целта. Но ако говорим за чисти характеристики на радара, като далечина на откриване, възможност да работиш в условия на смущения, откриване на нискозабележими цели, това не зависи от антената, а от изчислителната мощ на радара. Уверен съм, че с нашия PS-05/A Mk. 4, способностите, които ще получат клиентите ни, са над тези на F-16V, заради много по-модерната електроника, която използваме”, разказва пилотът-изпитател.
Торбьорнсон казва още веднъж, че PS-05/A Mk. 4 е готов за получаване на активна електронна фазирана антенна решетка във варианта Mk. 5, като активно се работи по това и планът е първите летателни изпитания на новия радар да станат факт през 2019 г.
„Трябва да обясним, че практически всички съвременни AESA радари работят на база електроника с полупроводници от галиев арсенид. Това върши работа, но генерира много топлина и използва много енергия. Ако използваме електроника на базата на галиевия арсенид, ние няма да може да сложим AESA радар на Gripen C/D, тъй като ще трябва да направим сериозни промени в конктрукцията за да осигурим охлаждане. Но Saab разполага с технология от следващо радарно поколение, което използва електроника с полупроводници от галиев нитрид (GaN) – при тях получаваш по-добри характеристики, при това с използване на много по-малко енергия и без генериране на толкова топлина. Това позволява също AESA антената да бъде сложена на Gripen C/D на принципа „plug and play”, тоест няма нужда от сложна интеграция“, разказва Торбьорнсон.
Системата за самозащита
Gripen C/D се слави със своята модерна система за самозащита EWS-39, за която не се говори много, но е реално едно от сериозните достойнства на изтребителя.
„Това, което мога да кажа със сигурност е, че по време на различни международни учения и включително тези от серията Red Flag, пилотите, които са се изправяли срещу Gripen са били шокирани от възможностите за радиоелектронна борба на нашия самолет. Например пилотите на Eurofighter не обичат да правят тактически прехвати срещу нас, защото обичайно успяваме да се приближим страшно близо до тях, преди да разберат, че има Gripen в района. И не само способността да се създават мощни смущения, но и способността да се осигури безопасност на изтребителя, чрез откриване и идентифициране на противниковите цели и осигуряване на тяхното избягване”, разяснява Торбьорнсон.
Той също разкрива, че Швеция редовно обновява библиотеката си със заплахи, чрез събиране на радиолокационни излъчвания на различни радари на потенциалния противник. Също така Saab и Швеция предоставят всичко необходимо на операторите на типа с цел менажиране на тези библиотеки, като те сами могат да добавят информация в тях.
Продължителност на полета
Темата за продължителността на полета на F-16 и Gripen C/D е интересна, а напоследък става повод и за много наприказване в публичното пространство. Поддръжниците на покупката на F-16 най-често цитират маркетинговите твърдения на Lockheed Martin, че техният изтребител има 40% по-голямо време за престой във въздуха. Бившият служебен военен министър Тодор Тагарев стигна още по-далеч, като заяви, че по-евтината опция (да се чете Gripen) не можела да оперира нормално, без да каца да дозарежда на земята, най-вероятно имайки предвид сценарии за действия над Черно море.
Торбьорнсон, който има общ нальот от 3300 часа, от които над 1100 на Gripen, коментира този въпрос по следния начин:
„Аеродинамиката на Gripen е доста по-модерна, системата за управление е по-добра, а двигателят икономичен. Ако гледаме характеристиките по продължителност и далечина на полет на Gripen C/D и F-16 Block 50, то те са много сходни. Не съм запознат с Block 70, но мисля, че не би трябвало да има разлика, защото F-16 не се променя съществено като конструкция от въвеждането му през 70-те. Разбира се, това е чудесен самолет, но от конструктивна гледна точка е на над 40 години”, разказва продуктовият мениджър на Gripen.
Той посочва, че в една типична задача за осигуряване на бойно патрулиране във въздуха (CAP), Gripen C/D може да излети от базата си с шест ракети за въздушен бой и един подтелен резервоар с 1135 литра керосин, да прелети 400 морски мили (741 km), да остане в тази зона за патрулиране час и половина и след това да се върне в базата си.
За да си представим това с реалната география на региона ни, то при такъв сценарии изтребителят излита от Граф Игнатиево, достига Севастопол на Кримския полуостров (разстоянието е 755 km), или унгарската столица Будапеща (разстояние 732 km), или остров Родос (приблизително 735 km), или пък турската столица Анкара (разстояние от 733 km), престоява там час и половина и се завръща отново в Граф Игнатиево.
Торбьорнсон напомня и че системата за дозареждане във въздуха е стандартна за Gripen C/D, а единственото ограничение за престоя във въздуха, след издържливостта на пилота, е наличието на борда на различни технологични течности, които ограничават времето за полет на осем часа.
***
„По време на Студената война Швеция имаше специфична стратегия за използване на бойната си авиация – мигновенно разсредоточаване на полеви летища, защото беше ясно, че основните ни авиобази ще бъдат унищожени. Бяхме позабравили тази доктрина, но напоследък си я припомняме отново. Много инженерни умения са вложени в това Gripen да може с лекота да оперира от полеви летища продължително време и да може да прави максимално много часове във въздуха, при минимална поддръжка на открито. Двигателят се подменя за час, например. Всичко това помага на самолета да бъде максимално ефективен в случай на реален конфликт”, отбелязва в заключение Торбьорнсон.
