След ожесточен дебат и максимална мобилизация от страна на ГЕРБ, Народното събрание даде разрешение на правителството да води преговори за покупката на нови F-16, без да се съобразяват с ограниченията от Проекта за инвестиционен разход от миналата година. Това стана днес, 16 януари 2019 г.
Дебатите в пленарна зала продължиха почти три часа и в крайна сметка приключиха с гласуване на правителственото предложение за стартиране на директни преговори със САЩ за покупка на F-16 и фактическото анулиране на изискванията заложени в Инвестиционния проект, който бе гласуван от Народното събрание през юни 2018 г.
За предложението гласуваха 130 депутати, против 84, нямаше въздържали се. Подкрепа бе получена от парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС, които присъстваха в практически пълния си състав. Под знамената бяха свикани дори двама независими депутати. Парламентарната група на „Обединени патриоти” се раздвои по въпроса за преговорите за F-16, като депутатите от ВМРО подкрепиха решението, а тези на „Атака” и НФСБ бяха против. Против гласуваха и от БСП и „Воля”.
Дебатите започнаха веднага, след като стана ясно, че заседанието на Парламента няма да е закрито, каквато идея се пласираше вчера и днес по-рано сутринта. От БСП попитаха къде е премиерът Борисов и кога ще се чуе мнението му по въпроса, докато от ГЕРБ отвърнаха с въпрос, защо президентът Радев не присъства на заседанието. В крайна сметка, нито премиерът, нито президентът се появи в Народното събрание. И докато държавният глава на няколко пъти се изказва по темата, то министър-председателят буквално се е скрил от обществения живот и медиите в последните седмици и последното негово съществено изказване по темата е от преди месец, когато фактически предопредели избора казвайки, че според него F-16 е най-добър.
От ГЕРБ, разбира се, защитиха проекта, като се изказаха тезите, че не се касае за конкурс, а за процедура на преговори „държава – държава”. Управляващите, обаче признаха, че офертата на САЩ не отговаряла на българските изисквания и излизала от бюджета, но била единствената реалистична опция, тъй като предлагала всичко в себе си.
Депутатът Владимир Тошев (ГЕРБ) се впусна в реклама на F-16 и не пропусна да каже, че никъде при покупката на F-16 нямало корупция, докато при покупката на Gripen имало навсякъде.
Депутатът Христо Гаджев (ГЕРБ) каза, че от правителството на САЩ имало ясен ангажимент за подобряване на условията по офертата им, докато нямало такова желание от страна на Швеция. Гаджев каза още, че САЩ обещавали да дадат на България технологии да поддържат сами своите F-16, докато Швеция искала да изгради тук частен завод, което в крайна сметка щяло да оскъпи поддръжката им.
Не е ясно, дали това твърдение на депутата отговаря на истината, тъй като само Швеция е заявила конкретно намеренията си в областта на индустриалното партньорство, което включва сътрудничество с държавните авиоремонтни заводи ТЕРЕМ „Летец” и „Авионамс”.
Валентин Радев (ГЕРБ) пък заяви, че изборът на F-16 бил практически безалтернативен, като сега правителството направило опит да намери по-добър вариант, но не успяло.
Бившият командир на ВВС Константин Попов (ГЕРБ) се опита да вкара технически нюанс в дебатите и се опита да обясни, защо F-16 бил по-добрият избор. Според Попов, в Европа нямало въоръжение „въздух-земя”, а европейските ракети „въздух-въздух” били над два пъти по-скъпи от американските. Депутатът акцентира и върху AESA радарът на F-16 Block 70 и попита колко ще струва да се смени радарът на Gripen след 5 или 10 години. Освен това Попов заяви, че заради допълнителното оборудване, което трябвало да се достави за Gripen, това го правело непълноценна система, докато при F-16 всичко било налично.
Думите на Попов търпят известен коментар, защото няма как да се твърди, че в Европа не се произвежда въоръжение „въздух-земя”. Колкото до по-високата цена на ракетите „въздух-въздух”, депутатът има вероятно предвид цената на Meteor на фона на AIM-120, но не споменава фундаментално различните способности на европейската ракета. Не се обяснява и че предлаганият на България Gripen е с радар, който е подготвен за поставяне на нова активна фазирана антенна решетка и има електроника с полупроводници от галиев нитрид. Попов не обясни и спецификата на т.нар. GFE (Government Furnished Equipment) оборудване, което трябва да се договори със САЩ отделно при шведското и италианското предложение.
Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се впусна в любимите си атаки срещу президента Радев, като заяви, че през 2012 г. той бил за покупката на F-16, а след това станал против, като отново отправи намеци за причините за промяната на това мнение. Цветанов каза и че САЩ са инвестирали $300 млн. в българската отбрана. Вторият човек в ГЕРБ също гарантира, че цената на F-16 ще падне и самолетът се купувал от 10 НАТО-вски държави, а неутрална Швеция продала Gripen само на две.
Струва си да се отбележи, че инвестициите на САЩ в българската отбрана са в рамките на период от над 25 години, което ги прави не чак толкова впечатляващи.
ДПС, които гласуваха „за”, защитиха решението си, като буквално в прав текст заявиха, че България трябва да си плаща за защитата на САЩ. Председателят на партията Мустафа Карадайъ каза, че се купува сигурност, а не самолети и атакува ГЕРБ, че не могат сами да си съберат мнозинство за подобно стратегическо решение.
Бившият командир на ВВС и настоящ депутат от ДПС Симеон Симеонов каза, че Европа не можела да се пази сама и разчитала на САЩ, което и предопределяло избора. Симеонов обаче заяви, че процедурата била лошо проведена, което щяло да доведе до влошаване на отношенията на България с други страни.
Йордан Цонев (ДПС) застъпи сходни тези и каза, че България била направила стратегическия си избор отдавна и той бил да ни пази НАТО и в частност САЩ, поради което нямало въобще нужда от конкурс, а от политическо решение.
Депутатът Милен Михов (Обединени патриоти/ВМРО) заяви, че партията му подкрепя решението, но постави интересно условие – трябвало да се постигне добър отговор по въпросите с крайната цена, сроковете за доставка и схемата за плащане. Ако това не станело, партията му си запазвала правото да не подкрепи бъдещи действия по покупката на F-16.
От БСП атакуваха предложението решение на принципна основа – не се спазват заложените от парламента изисквания в Проектът за инвестиционен разход, който партията подкрепи през юни 2018 г. Бе заявено и че покупката на F-16 цели решаването на едни чисто вътрешнополитически проблеми за ГЕРБ.
От БСП заявиха, че F-16 Block 70 не съществува реално, на което от ГЕРБ отговориха, че самолетът лети и даже бил вече на въоръжение.
Кристиян Вигенин (БСП) заяви, че правителството е разигравало сценки около избора, като тръгнали да правят една състезателна процедура, а накрая приключили с чисто политическо решение. Вигенин заяви, че ако финалните условия за покупката на F-16 отговарят на всички изисквания заложени в Инвестиционния проект, то партията му ще подкрепи договора.
Румен Гечев (БСП) каза, че по негова информация, финалната цена на проекта щяла да достигне 2,5 млрд. лева с ДДС, което, заедно с липсата на разсрочено плащане, щяло да удари бюджета. Гечев каза и че доставката на F-16 щяла да стане след пет – шест години, което щяло да бъде пагубно за българската авиация. Депутатът обърна внимание и на факта, че страната ни е на път да се откаже от индустриалното сътрудничество, защото то е част от задраскания инвестиционен проект.
Той изнесе и интересен детайл от закритите дебати в комисията по отбрана вечера. Според Гечев заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов бил казал, че ако не купим американски изтребител, то цената на въоръжението, което сме щели да купим от САЩ щяло да скочи два – три пъти. Гечев попита, дали това не е било опит за изнудване.
В заключение, лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че правителственото решение злепоставя САЩ у нас и злепоставя България пред европейските ни партньори, тъй като не било добре обмислено и лошо проведено.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е част от коалицията „Обединени патриоти”, не подкрепи решението и заяви, че осем или 16 изтребителя няма да осигурят въздушния суверенитет на България и това щяло да стане само с придобиването на ПВО системи. Според Симеонов, трябвало да се купи европейски самолет, като Швеция и Италия били големи инвеститори у нас, а с нашия конкурс сме отблъсквали инвеститорите, защото сме променяли правилата в движение. Той не пропусна да отбележи, че американската оферта не отговаряла на четири от седемте задължителни условия, които България е поставила.
В заключение, Симеонов каза, че дебатите в Парламента са толкова жалко, че Списаревски се обръща в гроба.
Лидерът на „Атака” Волен Сидеров, който също е част от коалицията „Обединени патриоти”, също не подкрепи решението, като повдигна темата за използването на българските военни бази от САЩ без заплащане. Сидеров се опита да прокара решение, в което да се иска доставката на F-16 безплатно, както и да се преговаря с всички възможни доставчици, включително и с Русия. Според Сидеров, дебатът не трябвало да е технически, а да е в търсенето на оптимално решение, което можело да стане само с преговори. Предложението му бе отхвърлено.
От „Воля” категорично отказаха да подкрепят решението, като изказаха старите си тези, че не трябва да се харчи за отбрана, а за социални дейности. Лидерът на партията Веселин Марешки се каза, че ще инициира референдум по темата, но от предишните му закани не излязоха реални действия.
Решението на Народното събрание влиза в сила след публикуването му в „Държавен вестник”, което ще стане тази или следващата седмица.
