Най-успешният дивизион

3K прочитания

Известният словашки военен журналист Мирослав ДЮРЕШИ се занимава от няколко години с изследване на действията на противовъздушната отбрана на Югославия по време на войната от 1999 г. и завързва сериозни познанства с военни, участвали в отбраната на Белград. В тази статия той проследява бойните действия на най-успешния зенитно-ракетен дивизион, участвал в отбраната на Белград.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 25 (септември 2010 г.)

Преди 11 години (към момента на написване на материала през 2010 г. – бел. ред.), на 24 март 1999 г. САЩ и НАТО започнаха въздушна кампания срещу тогавашната държава Югославия. Един от най-важните моменти в този конфликт от югославска страна включва действията на системата за противовъздушна отбрана на столицата Белград и нейните околности. Поради подавящото числено и технологично превъзходство на въздушната мощ на САЩ и НАТО, задействана в операцията, военновъздушните сили на Югославия „излизат от играта” на втория или третия ден от военните действия (реално югославските МиГ-29 действат масово на 24 и 25 март 1999 г., при което са загубени пет самолета, като в началото на април има отделни излитания без влизане в бой – бел. ред.) и така единствената защита на небето на страната се осигурява от ракетните и артилерийските части. По онова време зенитно-ракетните войски са представени от 250-а зенитно ракетна бригада (зрбр), базирана в Белград, в чийто състав влизат осем дивизиона със зенитно-ракетни комплекси С-125 „Нева-М”. Друга част – 450-и зенитно ракетен полк (зрп), се базира в Кралево и има в своя състав четири дивизиона С-125 „Нева-М”. 240-и самоходен зрп, базиран в Нови Сад, има четири батареи 2К12М „Куб-М”, 230-и зпр в Ниш също има четири батареи „Куб-М”. Също четири батареи имат 311-и зрп, базиран в Прищина, 310-и зрп, базиран в Крагуевац, и 60-и зрп в Подгорица. В допълнение към тези 12 дивизиона „Нева-М” и 20 батареи „Куб-М” югославската система за ПВО (в състава на ВВС и ПВО на страната) разполага и с преносими зенитно-ракетни комплекси 9К32М „Стрела-2М” и 9К39 „Игла”.

Основните части, осигуряващи противовъздушната защита на Белград, са представени от 250-а зрбр, командвана от полк. Мирослав Лазович и неговия заместник полк. Драган Станкович, която има в състава си осем ракетни дивизиона, всеки включващ по един пълен комплекс с пълни разчети (по военновременен щат, включително и попълнение от резервисти). Към тях се прибавят два резервни дивизиона с техника, но без личен състав, както и два ракетно-технически дивизиона (ртд), отново с пълен военновременен щат.

На 24 март 1999 г. всичките ракетни дивизиони на 250-а бригада напускат своите постоянни позиции и в пълно радиомълчание се преместват на предварително подготвени резервни позиции. Този ден е и началото на войната за бригадата, като командата за връщане на постоянните мирновременни позиции на дивизионите е подадена на 26 юни – два месеца и два дни по-късно.

Бойната статистика
По време на войната петте активни зрдн на 250-а бригада изпълняват 31 пуска на ракети от ЗРК С-125 „Нева-М” с общо изразходвани 54 ракети В-601Д/У. Освен това личният състав на бригадата пуска и 47 преносими зенитни ракети – 36 „Стрела-2М” и 11 „Игла”. Загубите на бригадата по време на бойните действия възлизат на 41 души (от които 28 са от разчетите на зенитно-ракетните комплекси).

Паметна стена на загиналите военнослужещи от 250-а зрбр в щаба на бригадата в Батайница 

Първият ракетен пуск на бригадата е изпълнен от 7-и дивизион от позиция от Бождарвац на 25 март, в 03,50 часа. Изстреляна е една ракета и командирът на дивизона подп. Драган Бачетич докладва, че ракетата има попадение. 250-а зрбр завършва войната с три оцелели дивизиона, като другите или са били небоеспособни към момента на примирието, или са били направо унищожени от противниковата авиация.

Спорните точки
Победите и загубите във всяка война или военен конфликт с различна интензивност са най-оспорваните моменти. В конкретния случай на бомбардировките на авиацията на САЩ и НАТО срещу Югославия в периода март–юни 1999 г. това също е най-оспорваната тема. В стаята на бойната памет в щаба на 250-а бригада в Батайница (квартал на Белград) има надпис, че частите на бригадата по време на бойните действия са свалили 14 самолета и 10 крилати ракети. Това са твърдения, търпящи оспорване поради липсата на веществени доказателства за повечето от заявените победи. Но в същото време трябва да имаме предвид, че това не са и голословни заявления на хора, които не знаят какво казват, и също не може просто да се отчете за югославска/сръбска пропаганда (както обикновено се приема на Запад). Някои от тези заявления са направени от хора, които си знаят добре работата и отлично боравят с техниката.

Но в крайна сметка фактите са такива, че днес, 11 години след края на бойните действия, единствените веществени доказателства в югославски/сръбски ръце за свалени самолети са останките на два самолета от състава на ВВС на САЩ. Това са стелт-бомбардировачът F-117 (AF 82-0806, пилот подп. Дейл Дзелко, свален на 27 март 1999 г. от 3-и зрдн) и F-16CG (AF 88-0550, пилот подп. Дейвид Голдфейн, свален на 2 май 1999 г. отново от 3-и зрдн). Части от тези два самолета се намират в няколко сръбски музея и експозиции.

Нека проследим бойния път и заявките за победи на 3-и зрдн. И двата свалени американски самолета, паднали на югославска територия, са жертви на неговите ракети и успехите му се дължат на упоритите тренировки на състава и удачната тактика. Така например в очакване на войната от февруари 1999 г. съставът всеки ден се тренира на симулатор (тренажор) 5Г98 „Аккорд-75/125). Освен високата натренираност разчетите са високомотивирани за отразяване на въздушните нападения срещу родината.

Пускова установка с четири ракети от комплекса С-125М „Нева” на позиция в Яково до Белград

Свалянето на F-117

На 24 март дивизионът напуска своята мирновременна позиция в Яково и се премества на нова позиция до Симановци. Тук, при пълно радио- и радиолокационно мълчание маскираният дивизион е готов за бой и чака команди от бригадния оперативен център на 250-а зрбр. Работи само радиолокаторът за насочване (без да има излъчване) и са развърнати две пускови установки с ракети. Бойната работа на дивизиона започва на 27 март с постъпване на информация за приближаващи цели от бригадния оперативен център. Няколко минути след 20,30 часа радиолокаторът за търсене на целите на дивизиона от тип П-18 „Венера” открива няколко цели на различни азимути. Няколко минути по-късно една от целите се доближава до зоната за обстрел на дивизиона, но бързо излиза от нея. Най-накрая, в 20,41 часа една цел, летяща със скорост 200 m/s, е открита на азимут 195 градуса и отдалечение 23 km, като започва да завива наляво. На азимут 200–205 градуса и отдалечение 17 km офицерът за насочване и операторите за насочване се опитват да захванат целта, но без успех. Опитите им продължават на азимут 220 градуса и отдалечение 15 km, но отново без успех. Чак на азимут 230 градуса и отдалечение 14 km при третия опит операторите имат успех и успяват да захванат целта. Веднага след това на азимут 240 градуса и отдалечение 12 km (хоризонтална дистанция 10 km и височина на целта 6 km) офицерът за насочване Сенад Муминович натиска бутона за пуск и изстрелва залп от две ракети В-601Д (след старта на първата втората автоматично тръгва след пет секунди). Вероятно поради факта, че пилотът на самолета е видял пуска на ракетите, той продължава да завива по-остро, като едновременно с това набира височина. Първата ракета влиза в управление на лъча, създаван от радиолокатора за насочване и управление на ракетата СНР-125М, но втората не успява да влезе в управление, защото ъгловата скорост на целта в момента, когато е пусната, е твърде висока и така втората ракета продължава полета по балистична крива и се самоликвидира. Първата ракета обаче достига целта в 20,42 часа на азимут 270 градуса, дистанция (наклонено разстояние) около 12 km и височина около 8 km. След като дистанционният взривател подава команда за детонация, осколки от бойната част повреждат сериозно самолета, откъсвайки лявото полукрило. Той пада в околностите на село Будановци.

Останките на сваления F-117

Разчетът на 3-и зрдн, който твори история в нощта на 27 март, сваляйки нискозабележим тактически бомбардировач F-117, е оглавяван от дивизионния командир подп. Золтан Дани (с бойни псевдоними Гвозден Джукич и Зоран Дакич, които се използват от медиите по време на войната) и включва още подп. Джордже Аничич (псевдоним Анджелко Джорджевич), капитан I клас Сенад Муминович (псевдоним Ненад Минович), сержант I клас Деян Тишалевич (псевдоним Тиослав Деянович), щабен сержант I клас Джордже Малетич (псевдоним Милета Джорджевич), сержат I клас Владимир Любкович (псевдоним Любислав Владичич) и др.

Членове на разчета, свалил F-117 на 27 март (архив на 250-а зрбр)    

Няколко минути след попадението дивизионът събира цялата техника и светкавично се маха от позицията, като отива на новата площадка Прахово-1. Както и на предишната, а също и на последващите позиции дивизионът развръща само две пускови установки, всяка от които с по четири ракети. Най-важният фактор за оцеляването на 3-и зрдн по време на двумесечните бойни действия са маневрирането и маскировката (включително и радиолокационната). За радиолокационната маскировка особена помощ оказват разработените в местни условия радиолокационни примамки/отражатели МД-04. Също така трябва да се отбележи, че 3-и зрдн е най-маневриращият дивизион на бригадата, сменяйки своята позиция 22 пъти по време на войната и завръщайки се на своята мирновременна позиция чак на 4 юли. По време на бойните действия дивизионът е бил обстрелван 23 пъти с противорадарни ракети AGM-88 HARM, но нито една от тях не постига успешно попадение. Също така 3-и зрдн преживява две бомбардировки, които също не причиняват никакви поражения и в крайна сметка през войната дивизионът не губи нито един човек.

Свалянето на F-16

Втората доказано успешна стрелба на 3-и зрдн е през нощта на 2 май. Малко след два часа през нощта дивизионът изстрелва две ракети от позиция Карловчич-1 по една въздушна цел, движеща се със скорост 300 m/s на азимут 315 градуса. В 2,08 или 2,09 часа (според различни източници) втората ракета удря самолет F-16CG, като първата въобще не влиза в управление. Това става на наклонено разстояние 12 km от позицията, на височина 7000 m и курсови параметър 7 km. Пилотът на самолета подп. Дейвид Голдфейн (през 1999 г. командир на 555-а ескадрила от състава на 31-во авиокрило, базирано в Авиано, Италия, а след юли 2016 г. е четиризвезден генерал и командир на ВВС на САЩ – бел. ред.) се катапултира успешно и е прибран от американска група за търсене и спасяване, която влиза на югославска територия под прикритието на нощта. Останките от самолета падат между населените пунктове Баданье и Накучани, южно от Шабац. Разчетът, постигнал успешната стрелба, e с командир майор Бошко Дотич и офицер за насочване лейтенант Тиосав Янкович. За бойни постижения командирът и офицерът за насочване са наградени с медали „За храброст” и заедно с други членове на разчета са повишени в по-горно звание.

Вертикалният стабилизатор и фанара на сваления F-16 са показани в сръбския авиационен музей

Интересно е, че и при двата потвърдени случая на свалени американски самолети откриването на целта е станало от радиолокатор П-18 (известен в България под името „Венера” – бел. ред.), работещ в метровия диапазон, а съпровождането на целта е ставало от радиолокационния канал на станцията за насочване на ракетите СНР-125. По онова време в 250-а зрбр е имало само една термовизионна система (инфрачервена камера за нощно виждане), която е била в друг дивизион, и тя е предадена на 3-и зрдн едва след като оригиналният дивизион е бил снет от бойно дежурство. След това с използването на термовизионната камера са извършени още две стрелби, които обаче са били неуспешни.

Ракетните пускове са седем (с общо пуснати 13 ракети), като в допълнение разчетите за защита на позицията на дивизиона пускат и три ракети „Стрела-2М” и един път с местно разработената ракетна система „Прашка” (ракета „въздух-въздух” Р-73 от МиГ-29, модифицирана от местни оръжейници с ускорител, за да може да се изстрелва от наземна пускова установка, монтирана на самоходно шаси). Според офицери от дивизиона при пет от пусковете е имало регистрирани попадения в целта, но в края на войната командването на 250-а зрбр признава за валидни три от тях.

Вероятно поразената цел

За две от попаденията има веществени доказателства, но за третото такива липсват. Тази заявка обаче е интересна защото се случва при особени обстоятелства и с много специфична цел. Датата на случката е 20 май 1999 г., 11 минути след полунощ. 3-и зрдн, командван в този момент от подп. Джордже Анчич (стрелящ офицер лейтенант Тиослав Янкович) е на позиция Бечмен-2 и изстрелва две ракети В-601Д (ракетите носят имена „Таня” и „Ивана” – така с женски имена са кръщавани готовите за пуск ракети след първата победа на 27 март) по цел, летяща на скорост 200 m/s и азимут 180 градуса, отдалечение 16 km, хоизонтално разстояние 4,5 km и височина 7 km. В 00,12 часа и двете ракети поразяват целта на отдалечение 13 km над Обреновац. След попадението обаче целта продължава своя полет, изпълнява завой наляво, прелитайки над село Деч, и продължава със снижение по линията на магистралата Белград–Загреб и най-накрая в 00,23 часа пада в Спасванската гора близо до град Жупания, на около 15 km навътре в хърватска територия.

Тези данни за полета и мястото на падане са съобщени по-късно от разузнавателни източници, защото веднага след детонацията на ракетите и изключване на високото напрежение на станцията за насочване дивизионът остава в бойна готовност на позицията с малки прекъсвания до 01,30 часа. Една минута след пуска на двете ракети по друга цел е пусната и една ракета от комплекса „Прашка”, доставен на позицията на 3-и зрдн един ден по-рано, но без успех. През нощта на 20 май единственият стрелящ дивизион е 3-и зрдн.

Карта на бойния път на 3-и зрдн. За пълномащабно изображение натиснете тук.

Свързани теми

Предишна публикация
L-39 – днес и утре в България
Следваща публикация
Колко ще струват българските F-16?
3K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

МО е изпратило писмото с искане за оферта (LOR) за F-16

Министерство на отбраната е изпратило писмото с искане за конкретна оферта (Letter of Request – LOR) до правителството на САЩ във връзка с покупката на изтребителите F-16. Това потвърдиха за АЕРО от МО днес, 27 февруари 2019 г.

1K прочитания

Словакия избира нов изтребител до края на годината

До края на годината Словакия трябва да избере своя нов изтребител. Изборът ще бъде между новопроизведен F-16 и нови Gripen. Машините ще заменят сега използваните МиГ-29. Това е заявил военният министър на страната, цитиран от Reuters.

2 прочитания

Новият американски УТС T-X получи името T-7A

Новият учебно-тренировъчен самолет за ВВС на САЩ, който до момента бе известен, като T-X вече получи официалното си наименование T-7A Red Hawk. Това стана днес, 16 септември 2019 г.

861 прочитания

Заместник-министър Запрянов: Генерал Стойков и неговия екип определиха орязването на пакета за F-16

Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, който бе натоварен с преговорния процес, заяви, че орязването по проекта за покупка на F-16, е плод на преценка на командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков. Това Запрянов каза днес, 11 юли 2019 г., в сутрешния блок на bTV.

1K прочитания

Дългокракият Ил-62

Илюшин Ил-62 определено не е най-популярният съветски реактивен пътнически самолет, засенчен от масовите модели Ту-134 и Ту-154. Четиридвигателният лайнер обаче има своето място в развитието на съветското самолетостроене и помага за разширяване на мрежата на „Аэрофлот“ по съветско време.

4K прочитания
Меню