По всичко личи, че след близо 15-годишно разтакаване, България ще се сдобие с нов многоцелеви боен самолет в лицето на F-16 Block 70. Един от основните въпроси, които остават на дневен ред е, на каква цена ще бъдат купени осемте еднодвигателни изтребители и съпътстващото оборудване.
На 14 март 2019 г. военният министър Красимир Каракачанов начерта три основни въпроса, на които американската оферта трябва да отговори – доставка в рамките на 36 месеца, поддръжка в България и цената да отговори на оригинално заложените 1,8 млрд. лева с ДДС (или 1,5 млрд. без ДДС, като всички цени от тук нататък ще са без този данък), одобрени за проекта от Народното събрание.
Формално погледнато, Парламентът даде благословията си при преговорите за придобиването на F-16 да не бъдат спазени нито един от параметрите, които бяха заложени в приетия през миналия юни Проект за инвестиционен разход (като например цени, срокове за доставка, индустриално сътрудничество и други). Целите, които министър Каракачанов си самопоставя, обаче могат да се разгледат като опит за активност от негова страна, който да намали напрежението в обществото по темата. До колкото може да се вярва на социологическото проучване от края на януари, 59% споделят критичната позиция на президента Радев по темата, 29% не я споделят, а 12% нямат мнение.
Да не забравяме и че опозицията в лицето на БСП заяви, че ще подкрепи ратификацията на договора за покупка на F-16, ако параметрите му бъдат вкарани в първоначално одобрените от Народното събрание, което много би улеснило нещата във фрагментираното 44-то Народно събрание.
Реалистични ли са целите на военният министър?
По-скоро не.
Ясно е, че новопроизведените F-16 няма как да пристигнат у нас в рамките на три години от подписването на сделката. Представителите на Lockheed Martin вече многократно заявиха, включително и пред АЕРО, че ако сделката бъде подписана до юли тази година, първите доставки ще станат факт след около четири години или някъде във втората половина на 2023 г.
АЕРО научи, че Lockheed са имали известна готовност да предложат доставка в рамките на около 42 месеца, в случай че се постигне споразумение със Словакия за използване на част от техните слотове (заделени за тях самолети на производствената линия), но от Пентагона (реалният продавач на F-16 у нас е американското правителство и по-конкретно военното ведомство там) са били против, поради необходимото време за обучение на летателен и инженерно-технически състав, както и времето, което ще трябва за изграждане на инфраструктура у нас.
Въпросът с тоталната поддръжката на изтребителите F-16 у нас също е по-скоро безнадежден. По-тежките форма на поддръжка, както и на по-сложните системи и двигателите, като управляемото въоръжение и авиониката, няма да се извършва у нас. Причината за това е проста – за осем или дори 16 самолета, развръщането на подобна инфраструктура е скъпо и неефективно, особено в регион, където има доста съществуващи мощности за техническа поддръжка на F-16 (Гърция и Турция). Твърденията на представителите на Lockheed, че самолетите никога няма да напускат България за техническа работа по тях са формално точни, но не важат за голям брой техни системи, агрегати и въоръжение, които ще се свалят и ще се ремонтират зад граница.
Така стигаме до въпроса с цената, а той е вероятно най-важен, поне що касае редовите данъкоплатци. И така, колко ще ни струват осемте F-16 Block 70?
От къде тръгва пазарлъка?
Фактът, че при бюджет от 1,5 млрд. лева България не може да си позволи осем новопроизведени F-16 бе ясен още в началото на 2017 г., когато постъпи знаменитата „оферта” за този тип. Както по-късно стана ясно, това не е било оферта, а просто разговори между представители на Lockheed Martin и български дипломати. Наличието на тези разговори, обаче бе използвано от „Комисията Gripen”, като една от причините за анулирането на експертната оценка класираща шведския Gripen на първо място. По време на изслушването на генерал-майор Цанко Стойков, командир на ВВС в Комисията, той заяви че въпросната „оферта” е само за голи самолети, а когато се включи всичко необходимо, то цената надхвърля с много финансовата ни рамка. Тези негови обяснения, обаче бързо бяха забравени.
Косвено потвърждение на това, че в МО и най-вероятно във ВВС е имало ясна представа, че F-16 Block 70 не се вписва в бюджета ни е и факта, че България се отказа от въоръжението „въздух-земя” (включително и целеуказващи контейнери), както и от обучението за работа по земни цели в процедурата стартирана през лятото на 2018 г. Нищо, че поне формално се търсеше многоцелев изтребител. В предишната процедура, тази от декември 2016 г., се искаше покупка на целеуказващи контейнери и управляеми боеприпаси от семействата SDB и Paveway. Орязването на тези способности (реално в новия конкурс тя е оставена на ниво опция, тоест продавачите само декларират, че могат да я изпълнят), при запазването на бюджета, говори само за опит за вкарване в играта на изтребител, който не би се вместил при искане и на въоръжение „въздух-земя”.
И така, България поиска оферта за новопроизведени F-16, като дори в приетия през юни 2018 г. Проект за инвестиционен разход за придобиване на нови изтребители, бе записано, че на база проучвания и срещи проведени в началото на 2018 г. било възможно да се търси доставката не само на нови F-16, но и на нови бойни самолети Rafale, Super Hornet и Eurofighter. И то в рамките на 1,5 млрд. лева. Абсурда на това твърдения лъсна, когато въобще не получихме оферти за нови Rafale и Eurofighter, а за F/A-18E/F получихме любезен отказ, под формата на голо ценово предложение за осем самолета на стойност от над $3 млрд.
На 21 декември 2018 г. обаче МО предложи на правителството да се водят преговори само със САЩ за покупка на нови F-16. Първоначално формалното обяснение бе, че всички държави не се вписват във финансовите ни рамки, но предложенията на Швеция и Италия не били пълни и искали преговори с трети страни, но след това представителите на управляващите обявиха, че конкурс въобще не е имало, а се е касаело за политически избор. В доклада пък, който МО внесе в Министерски съвет не се говореше за пари, а се казваше, че няма достатъчно данни от офертите за даване на оценка на финансовите им предложения. И въобще, управляващите бягаха от темата за цената на F-16, като дявол от тамян.
И все пак, каква е била първоначалната американска ценова оферта?
В последните седмици АЕРО разговаря с няколко независими източници, които са имали поглед към първоначалната американска оферта. Всички те казаха, че тя е надхвърляла със стотици милиони тавана от 1,5 млрд. и е била около 2 млрд. лева (според едни източници цената е била малко над, според други малко под, а разликата вероятно се държи в колебанията на валутните курсове). И всичко това за въпросните осем самолета, малък комплект въоръжение „въздух – въздух”, обучение за летателен и технически състав, самолетообслужваща техника, тренажори и логистика за три години.
Макар и че цената не бе назована публично, бе ясно че тя отива доста над финансовата рамка от 1,5 млрд. лева, което породи вълна от клетви и обещания, че в рамките на преговорите цената няма как да не падне. Клетви имаше както от страна на български политически фигури (министър Каракачанов, заместникът му Атанас Запрянов, председателят на комисията по отбрана Константин Попов), така и от американска страна (съобщения на Белия дом, разпространени от посолството на САЩ у нас, както и изказвания на държавния секретар на САЩ Майк Помпео). И веднага възниква въпроса, ще има ли реално преговори между САЩ и България и кога ще бъдат те?
Не точно преговори
Процедурата, по която правителството на САЩ експортира въоръжение се нарича FMS (Foreign Military Sales – чуждестранни/експортни военни продажби) и е ясно регламентирана със своите стъпки и срокове. Първата стъпка в този процес е дефинирането на изискванията на българската страна, като за това се провеждат серия срещи с представители на американското правителство. В техните рамки се уточняват желанията на България и се помага за оформянето на т.нар. писмо с искане на обвързваща оферта (Letter of Request – LOR). Този етап е трудно да бъде наречен преговори, а по-скоро запознаване с американските условия.
В рамките на тези разговори е станало ясно, че американската страна няма намерение да отключва софтуерните режими „въздух – земя” на поръчаните F-16 в случай, че България не заяви и пакет въоръжение за работа по земни цели. Било е преценено правилно, че е по-добре да се поръча малък пакет въоръжение „въздух – земя” (както и целеуказващи контейнери) и да се получи многоцелеви изтребител, отколкото тези способности да се договарят някога в бъдещето на по-високи цени.
Тези разговори са приключили в началото на февруари и на 22 число същия месец в САЩ е било изпратено писмото с искане за обвързваща оферта.
АЕРО успя да разговаря с източници от МО, запознати със съдържанието на LOR. Те описват исканията на България, като изключително пълни и подробни. Търси се доставката на осем F-16 Block 70 (два двуместни и шест едноместни машини) снабдени с AESA-радари APG-83 и задвижвани от двигатели F110-GE-129. Към тях трябва да се достави пакет резервни части, включително и резервен радар и двигател. Иска се дори доставката на няколко комплекта конформни горивни резервоара. Заявява се и доставката на самолетообслужваща техника, оборудване за диагностика и поддръжка и техническа документация.
Иска се и обучението на 1,5 летателни екипажа за поръчаните осем самолета (част от пилотите ще имат инструкторска квалификация) и около 80 души инженерно-технически състав. В България трябва да се доставят и два тренажора от висок клас. Що се отнася до пакета с въоръжение, той е скромен. Цели се доставката на по около един боекомплект ракети „въздух-въздух” на самолет (AIM-9X и AIM-120C-7), малък брой боеприпаси „въздух – земя” от семейството Paveway и няколко целеуказващи контейнера Sniper ATP.
От правителството на САЩ се чака изпращането на писмо с официален отговор (Letter of Offer and Acceptance – LOA), което също така изпълнява и ролята на договор, който трябва да бъде подписан. За нови клиенти и по-сложни сделки, отговорът се изготвя в рамките на 90 дни. Когато отговорът се уточни, Пентагонът изпраща уведомление до Конгреса на САЩ за предстоящата експортна сделка за въоръжение. Това уведомление се изготвя в рамките на 10 – 20 дни, след което тече срок от 15 дни, в които членовете на Конгреса се запознават със сделката и имат право да започнат процедура по спиране на евентуалната сделка. Едва след изтичането на този срок LOA се изпраща на страната-клиент.
Тоест, около средата на юни 2019 г. България може да получи своята ценова оферта за придобиването на осем F-16 Block 70. Каква ще бъде тя?
На 14 март министърът на отбраната Красимир Каракачанов, ни в клин, ни в ръкав, хвърли в общественото пространство едно доста интересно звучащо число:
„Американският Конгрес трябва да разреши тази сделка и да даде таван на сделката – до какви пари максимум може да се продаде въоръжение. Ако ние в момента заявяваме суми от 1,8 млрд. лева (с ДДС – бел. ред.), те биха могли да гласуват 2,5 млрд. Те дават разрешение на американското правителство до тази сума от 2,5 млрд. да сключва договори”, казва тогава министърът на отбраната.
Трактовката на министър Каракачанов, обаче е погрешна – Конгресът на САЩ не слага финансов таван на сделката, той само се запознава с параметрите ѝ и има право да я блокира, ако сметне това за нужно. В действителност, ценовата оферта на САЩ се изготвя на база на заявеното от българската страна в писмото с искане за обвързваща оферта.
Случайна ли е числото от 2,5 млрд. лева, която Каракачанов споменава, уж между другото? Съвсем не и по-скоро министърът подгрява публиката, защото уведомленията до Конгреса са публични и в тях се упоменава цената на проектосделката.
Няколко дни преди той да направи това изказване, представители на Пентагона са съобщили неофициално на българското МО, че страната трябва да се готви за оферта в размер на около $1,5 млрд., което прави поне 2,6 млрд. лева при сегашния, относително висок, курс на долара.
Оферта от подобно измерение не е изненадваща, защото тя приблизително съвпада с първоначално предложеното на Словакия през април 2018 г. Тогава Словакия поиска 14 броя F-16 Block 70 с пълно оборудване към тях и немалък пакет въоръжение „въздух – въздух” и „въздух – земя”. Стойността на заявеното бе $2,91 млрд. Бакалските сметки показват, че осем самолета с подобна комплектация трябва да излязат около $1,66 млрд.
През януари Джеймс Робинсън, директор бизнес развитие на Lockheed Martin и фактически ръководител на кампанията за продажба на F-16 у нас, заяви пред „Капитал”, че цената на която България ще придобие изтребителя ще е подобна на цената за Словакия.
Повишаването на цената спрямо първоначалната американска оферта е разбираемо – добавя се въоръжение „въздух – земя”, заедно със съпътстващо за него оборудване и обучение, както и се иска допълнително оборудване и услуги, които не са били заложени в първоначалния конкурс.
И сега е вече време за преговори
Когато България получи своя LOA, пред страната ни реално ще има два избора – да го подпише и да се съгласи с всички условия на американската страна или да започне преговори. Въпросните преговори реално ще се ограничават до рязане на нещата по сделката, тъй като цените на които продава Пентагонът са еднакви за всички – България, Словакия, Бахрейн и други, а надеждите за някакви специални за нас условия отдавна се оказаха кухи блянове.
През февруари вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов обяви от САЩ, че очаква до средата на годината (края на юни) да има подписан договор. Министър Каракачанов също направи подобни оценки. В средата на март Джеймс Робинсън акцентира, че договорът трябва да бъде подписан до края на юли и каза, че не очаква да има сериозни преговори, тъй като България е трябвало да уточни точните си желания още на ниво писане на LOR.
Желанието за бързо подписване на договора за придобиване на F-16 е разбираемо – парламентът почива през август, а в края на септември стартира предизборната кампания, за очертаващия се тежък за управляващите, местен вот в България в края на октомври. Така ако наистина във втората половина на юни вече имаме оферта, то правителството ще разполага с около месец да подпише договора и да го даде за ратификация от Народното събрание.
От тази гледна точка всяко забавяне с допълнителни преговори е нежелателно за управляващите. Но тук възниква въпроса, дали на обществото ще може да се продаде сделка за покупката на едва осем броя F-16 за приблизителната сума от 2,5 млрд. лева без ДДС? И тук въобще няма да се засягаме въпросът, какви други изтребители и с какво оборудване е можело България да си купи, ако изначално бюджетът ни е бил от порядъка на 2 – 2,5 млрд. лева.
Предвид изборната година, напрежението в обществото около различни решения на управляващата коалиция и общия нисък кредит на доверие, на който се „радват” стоящите на власт партии, това е много малко вероятно и със сигурност ще видим опити за сваляне на цената. В края на март заместник-министър Запрянов даде податка именно за това, като каза, че американската оферта и българските възможности трябвало да се срещнат.
Предвид фактическото анулиране на инвестиционния проект е неясно какви са българските финансови възможности, според управляващите. А и е много по-точно да се каже, че те ще търсят каква е максималната сума, която могат да пробутат безпроблемно на обществото, обличайки сделката в стандартните и все по-изтъркващи се клишета за невиждани свръхтехнологии, стратегическо партньорство със САЩ, ангажименти пред НАТО и други подобни.
Едната опция ще е сваляне на цената до около 2 млрд. лева, което ще значи отказ от възможностите „въздух – земя”, отказ на съпътстващо оборудване и обучение и общо леко „фризиране” на изискванията ни. Това би било приличен и горе-долу работещ за ВВС вариант, но не трябва да се изключва възможността да се получи заръка „отгоре“ за сваляне на цената до нива от около 1,8 млрд. лева.
АЕРО научи, че в началото на годината се е изграждала точно такава нагласа в правителствените среди – на всяка цена стойността на проекта да бъде около 1,8 млрд. лева, което да отговаря на широко цитираната стойност от инвестиционния проект, одобрен през миналата година. Макар и в действителност това да е цената с данък добавена стойност, а реалната сума да е 1,5 млрд. лв., се е смятало, че това е число, което може да бъде преглътнато безкритично от данъкоплатците.
За да се стигне до него обаче ще трябва да се реже доста по-сериозно, включително да се намали броя на пилотите, техниците и инженерите, които ще се обучат, да се редуцира логистичния пакет и други подобни. Трябва да се отбележи, че подобно рязане на нещата, които България планира да заяви, ще има само козметичен финансов ефект – разходите просто ще бъдат отложени във времето и направени не сега, а през следващите две – три години и то вече на други и най-вероятно по-високи цени.
Подобен процес на безогледно рязане мина и в Словакия. При първоначалната оферта от $2,91 млрд., сделката в крайна сметка се подписа за около $1,85 млрд. В местните медии изтече информация, че самолетите в момента са били поръчани само за изпълнение на мисията „ер полисинг”, а влагането на над $500 млн. по сделката са отложени през годините.
Трябва да припомним, че в началото на миналата година МО триумфално заяви, че е издействало по-добри цени за поддръжка на българските C-27J, но тактично си спести факта, че по-ниските цени идват с поръчката на по-малко неща (500 вместо 600 часа годишно за трите самолета, отказ от тренажорна подготовка на летателния състав и други подобни икономии). Много вероятно и около F-16 да се разиграе същата сцена – политическото ръководство на МО да се поздрави с брилянтните условия, които са били издействани, а в действителност да се купуват голи самолети с много завещани за бъдещето разходи.
Няма време
Много е вероятно през юни правителството да се окаже между чука и наковалнята. Или по-точно, между няколко чукове и наковални, защото ще трябва да се балансира между множество фактори.
От една страна ще са явните обещания пред САЩ, които са правени от различни политически фигури за бърза сделка до средата на годината. Както видяхме, зад това има и чисто практическо измерение – ако не се подпише до юли се влиза в лятната парламентарна ваканция, а почти веднага след нея се влиза в предизборен режим, а след местните избори политическата ситуация в страната може въобще да не предполага прокарването на подобни крупни покупки.
От друга страна, договарянето на точните условия по сделката ще иска време. Всички корекции, които България поиска трябва да минат през уточняване и одобрение от съответните органи в САЩ. Този процес ще е доста по-кратък от процеса на изготвяне на офертата, но въпреки това ще глътне седмици, а може и месеци. Не е за пренебрегване факта, че България няма никакъв опит в преговори по механизма FMS – това, заедно с хроничната липса на административен потенциал в МО, заплашва да забави процеса още повече.
Кога точно България ще подпише за своите F-16 има значение и поради друга причина – капацитетът на все още неработещия завод в Грийнвил, Южна Каролина е ограничен. От Lockheed Martin се надяват, че ще постигнат темп на производство от два самолета месечно на втората година от работата на завода. В момента за изпълнение има точно 30 поръчки – 16 за Бахрейн и 14 за Словакия. Това, обаче може би ще се промени доста бързо.
В края на март стана ясно, че Кралство Мароко е пуснало запитване за обвързваща оферта за 25 броя новопроизведени F-16 Block 72. На 22 март уведомлението за потенциалната сделка бе дадено на Конгреса на САЩ. Всичко това означава, че страната е с поне месец–два по-напред в своя процес за покупка, което може да доведе и до това, че африканската страна ще подпише преди нас. С 25-те марокански F-16 заводът ще бъде зает за една цяла година и България ще трябва да чака. Освен ако не бъде постигнато разбирателство за вмъкване на нашите самолети в мароканските слотове на линията за крайно сглобяване.
Но към нови F-16 се е насочило не само Мароко, но и Тайван. В края на март стана ясно, че страната вече е изпратила LOR за 66 броя F-16 Block 70/72, a според информационната агенция Bloomberg, Белият дом вече е благословил сделката. Разбира се, ако се стигне до нея, на Lockheed най-вероятно ще им се наложи да увеличат капацитета на линията си в Грийнвил, но като цяло остава въпросът в каква поредност ще се подписват евентуалните договори на България, Мароко и Тайван (разбира се, не е 100% сигурно, че всички или въобще някои от тези страни ще подпишат договори).
В Lockheed Martin са наясно с тези процеси и това дава допълнителен контекст на настойчивото подчертаване на Джеймс Робинсън, че доставките ще станат факт през 2023 г. само ако има подписан договор до края на юни 2019 г.
Разходите не приключват тук
Разходите по придобиването на F-16 обаче не приключват тук, а опират и до още поне две пера.
Първото е разходите по инфраструктурата. В доклада, който МО представи на 21 декември 2018 г., изрично се казваше, че разходите по изграждането на необходимата инфраструктура не са били част от офертите и те са ангажимент на българската страна.
Източници на АЕРО в МО заявиха, че още през 2017 г. на авиобаза Граф Игнатиево е направен оглед (т.нар. Site survey) от представители на Пентагона, в рамките на който е оценена настоящата инфраструктура и е разписано какво още е нужно за започване на експлоатация на F-16. Според тази оценка, на територията на авиобазата трябва да се изградят над дузина нови сгради и съоръжения с различни предназначение – от депа за съхранение и боравене със силно токсичния материал хидразин, който се използва от F-16 в случай на спиране на двигателя във въздуха, до хангари за съхраняване на самолетите.
Въпреки, че има ясен списък с необходимата инфраструктура, едва сега са започнали калкулациите за това колко ще струва тази строителна дейност, като най-консервативните оценки са показали разходи в размер на около и над 100 млн. лева. И всичко това без да се смятат хроничните трудности около големите инфраструктурни проекти в страната свързани с преразходи, лошо строителство и странно проведени обществени поръчки.
Второто перо на страничните разходи около придобиването на F-16 е свързано с осигуряването на финансиране за крупната сделка. Ако България не разполага със свободни пари, с които да бъде платен договора накуп (изискванията на програмата FMS са за 100% авансово плащане), то този финансов ресурс ще трябва да бъде набавен. Това може да стане по много начини – емитиране на външен дълг чрез държавни ценни книжа, търсене на целево финансиране на сделката от банка (или консорциум от банки) или търсене на директен държавен заем от САЩ.
При всички тези опции България ще трябва да върне повече пари отколкото е взела и тази разлика също трябва да се отчита като разход по сделката. Прочие, нагласянето на финансовата схема на сделката също заплашва да глътне немалко време, а не трябва да се забравя и че сделката ще се плаща в долари, което я прави уязвима на колебания на валутните курсове.
И за финал
„Всичко е много добре планирано. Аз внимателно слушах секретаря на президента. Независимо, че някой ще каже, че е по-ниско ниво, но го слушах. Защото той казва неща, които например президента не би искал да каже. И аз тогава се удивих, когато той каза, че ГЕРБ били за Gripen-инте, a те били за F-16, но тръгнали да купуват Gripen-инте, защото ГЕРБ така искали. Така звучеше горе-долу изказването. И още тогава се замислих, че правят рязък завой към F-16 и търсят някакво обяснение. Сега Цветанов също трябва да си направи изводите, защото утре пак заминава за Щатите, откъде дойде тази атака по това време. Можеше да дойде след изборите, можеше да дойде по-рано. Но това, дето се вика, пак не ни оправдава”, това коментира премиерът Борисов пред журналисти на 21 март 2019 г.
Коментарът му дойде два дни, след като се разгоря скандала около придобития на много ниска цена луксозен апартамент от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Отново два дни по-рано, началникът на кабинета на президента Иво Христов (наречен от Борисов „секретар”) даде интервю в предаването „Лице в лице” по bTV, за което говори и министър-председателят.
Как и защо Борисов навърза придобиването на нов изтребител с имотните гафове на своята дясна ръка, засега не е ясно. Факт е, че Иво Христов говори в своето интервю за сагата с новия изтребител, но се ограничи до стандартната позиция, която идва от Президентството – процедурата е опорочена и не се взима най-оптималното решение.
Факт е и че Цветан Цветанов беше най-гласовития поддръжник на покупката на F-16. Още от пролетта на 2017 г. той яростно нападаше шведския Gripen и всячески подкрепяше евентуална покупка на американския боен самолет. По това време премиерът си даваше вид, че не застава зад нито една от опциите и по-скоро се дърпа от покупката на бойни самолети. Факт е и че разкритията за апартаментите на Цветанов стартираха от сайта на „Свободна Европа” – медия на Държавния департамент на САЩ.
Факт е и друго – всяко сериозно сътресение в управляващата конфигурация може да се окаже фатално за сделката за придобиване на осем F-16, тъй като тя се намира в най-уязвимия си период – след официалната селекция, но преди подписване на твърд договор. И всичко това се случва на фона на обществени вълнения на всевъзможни теми и меко казано странно проведена процедура за избор, зад която застанаха основно компрометирани политически фигури.
