Руското онлайн издание „Взгляд” публикува коментар озаглавен „Главният урок от катастрофата със Суперджет 100” на Михаил Барабанов, сътрудник в руския независим изследователски институт ЦАСТ (Центр анализа стратегий и технологий).
Публикуваме коментара с някои съкращения и редакторски бележки:
„Предварителните изводи от катастрофата със Суперджет 100 на московското летище Шереметиево говорят за това, че основната причина най-вероятно е свързана с погрешните действия на екипажа при кацане с използване на директен режим на системата за управление. Това, че имаме катастрофа, където основната причина е грешка на екипажа, не е нещо необичайно. Но в случая иде реч за системна грешна в родната гражданска авиация.
В САЩ няма нито една авиокатастрофа със значителен брой загинали по пасажерските линии от 2001 г. насам (в действителност през 2009 г. катастрофира Q400 на Colgan Air при кацане в Бъфало, при което загинаха всички 49 души на борда и един човек на земята – бел. ред.). В Китай – от 2010 г. В същото време в руската гражданска авиация, практически всяка година имаме поне една тежка катастрофа със загинали.
И всичко това става на фона на това, че руските авиокомпании превозват значително по-малко пасажери годишно. В САЩ за 2017 г. са превозени 841 млн. пасажери, в Китай 549 млн. а в Русия едва 105 млн.
Не е изненадващо, че статистиката на международната асоциация за въздушен транспорт IATA показва, че нивото на безопасност при пътническите превози в Русия и страните от бившия СССР е винаги сред най-лошите в света. А през 2018 г. статистиката показа, че тук безопасността е най-лоша в целия свят.
И което е най-лошото, практически всички катастрофи с пътнически самолети в Русия и страните от бившия СССР стават по вина на пилотския състав.
От 2010 г. насам са катастрофирали 12 пътнически самолета в Русия (тук включваме и военния Ту-154М до Сочи през 2016 г.). При само един от тези случаи основната причина е чисто техническа – става дума за приводняването на Ан-24 в река Об през 2011 г. след спиране на двата двигателя. При всички останали случаи, основната причина за катастрофите са неправилните действия на екипажа. Изключение прави катастрофата с ATR 72 от април 2012 г., където вина има и наземната служба (иде реч за катастрофа при излитане от сибирския град Тюмен, когато самолетът излита с неправилно извършени мероприятия по нанасяне на противообледенителна течност, като екипажът вижда това, но въпреки това предприема излитане – бел. ред.). Има още много сериозни инциденти, където основната вина е на екипажа, но които за щастие минават без жертви.
Най-забележителното от всичко това е, че руските медии се отнасят удивително шаблонно към тези инциденти и по правило прославят „геройския екипаж”, който е бил „изключително опитен” и „високо професионален”, и който „няма как да допусне” катастрофа. Обичайно тази позиция се озвучава от истински хор от бивши и действащи пилоти, както и фактори от авиационната индустрия. „Момчетата бяха истински герои. Да живее авиацията!”, казват редовно те.
Същото го видяхме и при последната катастрофа със Суперджет 100 на Шереметиево, където успяха да ни проглушат с това, че „пилотите герои спасиха пасажерите”. Нищо, че повечето пътници загинаха. А като основни виновници се сочат „пасажерите с куфарите” (иде реч за пътниците, които са взимали своя ръчен багаж, като има индикации, че това е сред факторите забавили евакуацията – бел. ред.).
След като свърши този цирк, започват да се вадят неприятните изводи и факти, които излизат с напредването на разследването – нетрезви екипажи, полети в грубо нарушение на летателната дисциплина и наставленията за летателна експлоатация, непознаване на техниката, груби и елементарни грешки в процедурите и други подобни. Но тези нелицеприятни неща по правилно или не се отразяват от медиите или те се поставят на второстепенно място и се замитат.
В същото време, в световен мащаб имаме съвсем друга картина и си струва да припомним двете последни катастрофи с Boeing 737 Max, където основната причина е техниката (или непълното ѝ познаване от летателния състав – бел. ред.). Разбира се, в случая в Шереметиево имаме и отказ на авиационната техника, но ако в задграничната авиация най-често говорим за това, как екипажът е спасил самолета, след сериозен отказ, у нас в Русия има точно обратното – редовно от малки предпоставки излизат тежки катастрофи.
От тази гледна точка, трябва да кажем, че техниката, която се оперира в Русия показва феноменална надеждност, особено когато отчетем общото ниво на култура в нашата гражданска авиация – и при летателния състав и при наземните служби. Но руската гражданска авиация страда от тежка болест, а тя е свързана най-вече с ниското ниво на подготовка, дисциплина и самодисциплина на летателния състав.
Подобно ниво на некомпетентност, неумение и културен разпад няма никъде другаде в света. При това, пилотите в Русия получават изключително високи, за руските стандарти, заплати. Но вместо руските медии да бият тревога за кризата в отрасъла, те се превръщат в съучастници на тези порочни практики, като редовно възпяват „героите”, които убиват десетки и стотици невинни.
Затова и в руските медии започнаха да се тиражират разгорещени лобистки истории, за това колко е ненадежден Суперджет 100 и колко лош е Михаил Погосян (генерален директор на Сухой по време на създаването на Суперджет 100 и негов идеологически баща, който в последствие изпадна в политическа немилост – бел. ред.).
Сигурно точно Погосян е виновен за трите загубени Суперджет 100 – единият при демонстрационен полет в Индонезия, когато „асовете летци-изпитатели” го врязаха в планина, другият когато пилотите през 2012 г. пилотите го изкараха от пистата на домашното си летище в Якутск или сегашния случай на столичното летище.
Но ако си говорим за „лоши” самолети, то от 2008 г. насам в Русия има четири тежки инциденти с Boeing 737, два от тях са катастрофи, при които загиват всички на борда.
Прекалената самоувереност, самонадеяността и недостатъчното ниво на самоорганизация и самодисциплина са добре познати черти на нашия манталитет. И те са напълно познати и на прекалено много от професионалистите в нашата авиация.
Системата на гражданската ни авиация трябва да се вкара в ред с отчитане на тези национални особености. Още Херцен (Александър Херцен, руски публицист, писател, философ и революционер от 19-ти век – бел. ред.), който дълго е живял в Европа, пише за това, коя е основната отличителна черта между руския човек и западния – недостатъчната самодисциплина.
„У всеки западен човек жандармът седи в главата му, а при руснака е нужен истински жандарм до него”, пише той.
Техниката, била руска, била западна, колкото и да е добра, е безсилна пред негативните черти на нашата култура, които, за съжаление, многократно се пропагандират, като едва ли не добродетели.
Показателен е онзи случай от 2008 г., когато пилотите на Boeing 737 на „KD-авиа” просто забравиха да пуснат колесника при кацане в Калининград. Тогавашният губернатор на Калининградска област Георгий Боос директно заяви пред медиите, че благодарение на майсторството на пилотите не е пострадал нито един човек…
Световният опит показва, че жестоките мерки за вкарване на ред в гражданската авиация винаги носят желания резултат. Показателен пример за това е Китай, където традиционно високата аварийност, бе сведена до минимум след тежките, мерки взети в началото на новия век. Същото виждаме и в много страни в Африка.
В Русия имаме напълно позитивен опит от поддържане на високо ниво на безопасност в нашите железници. След век и половина насаждане на жестока дисциплина, организираност и централизиран контрол в сферата, там се вижда твърд ред, а традиционните руски разпуснатост и небрежност са сведени до минимум (действително, единственият инцидент при пътнически превози с човешки жертви за последните 10 години в руските железници е свързан с терористичен акт, на фона на това, че за 2018 г. са превозени 1,16 млрд. пасажери – бел. ред.).
Проблемът на руската гражданска авиация е напълно решим, но е важно първо той да бъде осъзнат и да започнем да вадим правилните изводи, а не да култивираме пропагандни истории за „герои”, които заради груб непрофесионализъм погубват хора и разбиват репутацията на страната ни и нейната авиация.
Иска ми се да вярвам, че трагедията със Суперджет 100 ще стане преломния момент за нас.”
