Планинска спасителна служба (ПСС) се оплака от липса на специализирани спасителни вертолети, което е наложило провеждане на изключително тежка спасителна операция в Пирин изцяло по земя.
„В 17,25 ч. на 16 септември 2019 г. при дежурния в база „Банско“ на ПСС при БЧК е получен сигнал за пострадала жена, паднала по североизточния склон на връх Джангал. Информацията е подадена от горски служител, случайно станал свидетел на инцидента, който съобщава за тежки травми.”, съобщават днес, 17 септември, от ПСС.
В съобщението на службата се казва, че веднага започва комуникация с МО и МВР за вдигане на вертолет за по-бърза евакуация на пострадалата жена. За нещастие, това се оказва невъзможно.
„За съжаление, трудната процедура и краткото време, оставащо до края на светлата част на денонощието, не позволиха излитането на хеликоптера”, се казва в съобщението на ПСС.
Това налага спасителната акция да се извърши изцяло по земя, като пострадалата с черепно-мозъчни травми тежки фрактури на долните крайници, таз и на горен крайник е пренесена на ръце до Разлог след няколкочасов преход.
„ПСС отново призовава отговорните институции да се включат в решаването на проблема с въздушното спасяване в България. Единствено този вид транспорт може да даде шанс за бърза и адекватна спешна медицинска помощ на тежко пострадали в труднодостъпни и отдалечени местности”, пишат в заключение от Планинската спасителна служба.
Спасителни вертолети, летящи линейки или нещо друго?
Детайлите по инцидента не са кристално ясни, но трябва да се отбележи, че има съществена разлика между операции за търсене и спасяване (SAR – Search and Rescue) и операции по спешен медицински транспорт по въздуха (HEMS – Helicopter Emergency Medical Service).
В случая с HEMS се касае, много грубо казано, за летяща линейка, която бързо може да достига до мястото на инцидента, да натовари стабилизираните пациенти и да ги откарва по най-бързия възможен начин до специализирана болница за активно лечение. Също така тя може да превози медицински екипи до мястото на пострадалия или болния, които са осигурят специализирани грижи и да стабилизират пациента за превоз до подходящо медицинско заведение. Операциите може да се изпълняват и през нощта, ако екипажите са подготвени за подобно нещо.
При SAR вече говорим за специализирани вертолети, които имат на борда си специфично оборудване и обучени спасители, които могат да издирват пострадали на тежки терени, включително в сложни условия и през нощта, да спускат до тях спасители (или самият вертолет да се приземява там) и да откарват пострадалите до медицински заведения.
Какво има в България?
До това лято авиационният оператор „Хели ер” поддържаше способности едновременно за HEMS и SAR, но през юли продаде последния си специализиран вертолет A109К-2. До тогава, операторът работеше заедно с застрахователната компания „Лев инс”, като предлагаше спешен медицински превоз по въздуха, основно по заявка от ПСС. През 2018 г. „Хели ер” продаде и другия си A109К-2.
„Хели ер” имаха амбиция да разгърнат операции по HEMS на територията на цяла България, но реално липсваше подобна инициатива от държавата, а авиационният оператор не успя да намери други механизми за финансиране на тези услуги, което в крайна сметка ги принуди да се откажат от този бизнес. От 2014 г. до 2018 г. авиационният оператор бе извършил над 20 операции по медицинска евакуация по въздуха.
Операциите по търсене и спасяване в България са прерогатив на Военновъздушните сили, които поддържат в готовност един вертолет за дежурство по т.нар. АСР (аварийно-спасителна работа). ВВС многократно са участвали в различни спасителни акции в страната, включително в планински условия.
АЕРО отправи въпроси към МО за детайли по случая от 16 септември, включително и питане относно невъзможността за провеждане на спасителна операция в тъмната част на денонощието. Ще публикуваме тези отговори при първа възможност.
