Днес се навършват 80 години от първия полет на знаменития щурмови самолет Ил-2, чийто първи полет става факт на 2 октомври 1939 г.
Замисълът за създаване на специализиран брониран щурмови самолет датира от декември 1937 г., след като първоначалните анализи от боевете в гражданската война в Испания показват, че авиацията в момента е слабо ефективна при изпълнение на задачи за непосредствена авиационна поддръжка на сухопътните войски.
През май 1938 г. съветското правителство одобрява проекта и натоварва с него авиоконструктора Сергей Илюшин и неговото конструкторско бюро. Машината трябва да е се задвижва от един бутален двигател АМ-34, двуместна, с максимална скорост при земята от 400 km/h, да има бомбов товар от 300 kg., сериозна бронировка и картечно въоръжение.
През януари 1939 г. Илюшин приключва с проектирането на самолета, който по онова време в известен, като БШ-2. Междувременно е решено щурмовикът да получи новия и по-мощен мотор АМ-35 (1350 hp), което позволява усилване на бронировката и въоръжението.
През лятото на 1939 г. проектът става приоритетен и Илюшин е принуден да ускори темпа на работа.
Първият прототип на БШ-2 полита на 2 октомври. Самолетът се управлява от летеца-изпитател Владимир Коккинаки. Той обаче продължава едва 10 минути, заради прегряване на двигателя. Вторият прототип изпълнява дебютен полет на 30 декември.
Заводските изпитания, обаче вървят мъчно, най-вече заради неудовлетворителната работа на новия бутален двигател АМ-35 и проблемите с охлаждането му, предвид, че той фактически се намира в изцяло бронирания корпус на самолета.
Държавните изпитания стартират през април 1940 г. Съветските военни обаче не са доволни, като определят самолета, като твърде утежнен за двигателя си. Прави се препоръка за поставяне на още по-мощния АМ-38 (1625 hp), иска се и поставяне на две 23-mm оръдия вместо 12,7-mm картечници, както и редица други подобрения.
Илюшин, който по същото време работи и по подобряването на бомбардировача ДБ-3 има проблем да отговори на всички тези изисквания. Междувременно, съветското правителство поръчва на Сухой да започне работа по своя щурмовик ОБШ (Су-6), като резервен вариант.
С цел решаване на част от техническите проблеми е решено БШ-2 да се преработи в едноместен самолет, като се елиминира бордния стрелец. През октомври работата по усъвършенстването на самолетът е приключена. През декември 1940 г. БШ-2 официално е прекръстен на Ил-2.
Едноместният Ил-2 с двигател АМ-38 преминава през държавни изпитания през февруари – март 1941 г. Серийното производство стартира практически веднага след това.
Ил-2 се сглобява до 1945 г. и е произведен в 36 183 броя, което го превръща в най-масово строения боен самолет в историята. Щурмовикът се сражава от първия до последния ден на съветското участие във Втората световна война, спечелвайки си безспорна бойна слава.
България получава 120 броя Ил-2 през лятото на 1945 г. Бойната служба на типа у нас е сравнително кратка. През 1947 г. 48 броя Ил-2 са предадени на Югославия, а останалите служат активно до началото на 50-те, когато започват да се подменят от по-съвършения Ил-10. Ил-2 служи в българските ВВС до към края на 1955 г., като последната му роля е самолет за коригиране на артилерийския огън. Един такъв щурмовик е запазен в Музея на авиацията в Крумово.
