Приетият през април от Министерски съвет „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2019 г.” традиционно дава твърде оптимистичен поглед към процесите в армията, но както винаги, при по-внимателното му прочитане и сравняване с докладите от минали години, показва, че реалността е далеч по-мрачна.
Що се отнася до ВВС, докладът показва едно състояние на относителна стабилност, но на ниво, твърде близо до дъното, като няма изгледи за прекъсване на негативните процеси, поне не и в близките две – три години.
Докладът посочва, че дежурството по мисия „ер полисинг” в Интегрираната система за ПВО на НАТО продължава да се носи успешно, което реално значи, че не е допускано неговото прекъсване. Заявява се, че се работи с Румъния за споразумение за трансгранични операции по „ер полисинг” от трети страни. Това ще покрива случаи, в които в северната ни съседка са базирани изтребители на страни от НАТО. При нужда, те ще могат да навлизат над наша територия за изпълняване на мисията. В последните години, почти перманентно в румънската база „Михаил Когалнечану“, край Констанца, се базират изтребители от НАТО-вски страни. Продължава и работата по споразумението за трансгранични операции по „ер полисинг” с Турция.
Докладът, обаче в прав текст говори за неизпълнението на планирания годишен нальот, който и без това е много по-малък от стандартния за НАТО. За 2019 г. е изпълнен 80% от планирания нальот, докато през 2018 г. този процент е бил 84.
„Задълбочаващите се проблеми с поддръжката на авиационната техника и ограниченото ресурсно осигуряване доведоха до продължаване на тенденцията за неизпълнение на планирания годишен брой летателни часове на летателния състав, който е далеч под изискванията в стандартите на НАТО. Това създава реална заплаха за нивото на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучаване на млад летателен състав по типове авиационна техника и за изпълнение на дежурството по „Air Policing”, се казва в Доклада.
Стигайки до безопасността на полетите, през 2019 г. са се случили по-малък брой сериозни инциденти – един, в сравнение с 2018 г. сериозните инциденти са три, плюс една катастрофа. Общият брой на инцидентите, обаче остава сходен – 37 през 2019 г. и 36 през 2018 г. Броят на инцидентите в следствие отказ на авиационната техника е нараснал значително. Ако през 2018 г. процентът е бил 41, то през 2019 г. вече е 60%.
„Около 60% от авиационните произшествия са вследствие на откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство (58%), произведена през 80-те години на миналия век и намираща се на предела на назначения технически ресурс по време”, пише в Доклада.
От МО с радост отбелязват, че за 2019 г. броя на планираните учения и тренировки е нараснал леко (от 31 на 35), като всички планирани мероприятия са били изпълнени. Интересно е, че в доклада за 2018 г. се говореше за намалелия брой международни учения, заради остарялата инфраструктура, докато в доклада за 2019 г. няма такова твърдение. Факт е, че през миналата година броя на международните тренировки и учения за ВВС, проведени на наша територия, бяха още по-малко, дори в сравнение със сушавата 2018 г.
Отбелязва се, че е възстановена способността за гасене на пожари от въздуха, както чрез влизането на ремонтирани Ми-17, така и с покупката на две системи „Bambi Bucket” за вертолетите Cougar.
Ситуацията в РТВ продължава да е трагична, като тези заключения се наблюдават в последните три Доклада.
„Радиолокационните комплекси от основния компонент на системата за наблюдение на въздушното пространство работят с частични неизправности, поради което са занижени основните им технически параметри. От 2009 г. не са извършвани доставки на резервни части и не са извършвани ремонти, съгласно техническите изисквания на тези радари и към настоящия момент, тяхното техническо състояние се осигурява от разчетите във военните формирования, със собствени сили и средства.
В краткосрочен план, съществува реален риск от невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили. Това ще доведе до невъзможност за изпълнение на задачите по контрола и охраната на въздушното пространство в национален и съюзен аспект и застрашаване безопасността на полетите на авиацията.”
Решението на тази криза се крие в покупката на нови наземни обзорни радари. В Доклада се казва, че проектът за придобиване на нови наземни трикоординатни радари остава в т.нар. Категория 2 – „финансово неосигурени проекти с висок приоритет”. На сайта на МО посветен на обществените поръчки има качени и техническите задания за проекта, но за сега не е известно да има реален шанс за задвижване на проекта в близките месеци.
Отбелязана е и тежката технологична изостаналост на зенитно-ракетни войски, както и незадоволителното техническо състояние на комплексите на въоръжение.
Въпросът с некомплекта във Въоръжените сили е поставен изключително остро, като през миналата година от МО отделиха доста усилия за популяризирането на военната професия, чрез зрелищни кампании от серията „Бъди войник”, както и с повишаване на заплатите. Числата споменати в докладите за 2018 и 2019 г., обаче показват, че тези усилия практически са нямали резултат.
Ако през 2019 г. окомплектоването с личен състав в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е било 79,27 %, то през 2018 г. окомплектоването е било 80%. В доклада за 2018 г. не се говори за окомплектоването по видовете въоръжени сили, но в този за 2019 г. се дават тези данни. За ВВС окомплектоването е 88%, което е най-добрият показател сред останалите структури.
Запазва се тенденцията за ниска утилизация на заявените часове в програмата за стратегически въздушен транспорт (SAC) на НАТО. При платени 65 часа годишно със самолетите C-17, през 2019 г. са били усвоени едва 34,5 часа. Те са използвани за тренировки и превоз на персонал и материали до Афганистан. Бил е направен опит за препродажбата на излишните 25 часа, но не е бил намерен клиент за тях. През 2018 г. усвоени са били 51,5 часа.
Като цяло, основните позитивни неща в Доклада свързвани с ВВС се въртят около покупката на осемте изтребителя F-16 Block 70 от САЩ, като фактът, с право, е посочен на няколко пъти. Отбелязано е, че споровете с полската страна около гаранциите при ремонта на шестте двигателя РД-33 са били решени.
„Ремонтирани бяха авиационен двигател “РД-33”, помпа-регулатор “НР-59А” и два датчика, за които бяха предявени рекламационни актове към полската страна. Всички агрегати и детайли бяха предоставени обратно на Командването на Военновъздушните сили”, пише в Доклада.
Споменават се и ремонтите на щурмовите самолети Су-25, както и ремонтите за вертолетите Ми-17 и Ми-24.
Като цяло, макар и да се отбелязват с прави позитивни тенденции, българските ВВС продължават да летят малко с всички негативи от това. При изтребителната авиация видно ще има генерално подобрение едва с получаването на всички осем F-16, което ще стане през 2024 г. Тежко отворен остава въпросът с осигуряването на радарно покритие на страната.
Целият доклад, който трябва да бъде разгледан и приет и от Народното събрание, може да бъде прочетен тук.
