Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заговори за продажба на част от излишните изтребители МиГ-29, като по такъв начин да се поемат дял от разходите по F-16. Това каза той днес, 4 юни 2020 г., пред Комисията по отбрана на НС, цитиран от Mediapool.
„Какво правим с тези 15 МиГ-а, които имаме, но които никога не летят всичките? Не е ли време да си помисли за някаква реализация на част от тези самолети овреме, преди 2029-2030 година, за да може държавата да получи някаква компенсация за разходите, които ще прави за инфраструктурата на летищата на F-16 и други. Не е ли време да помислим за подготовката на втората част на проекта“, каза Каракачанов пред парламентарната военна комисия.
Според Mediapool, тези неща са още на идейно ниво.
Идеята за продажба на МиГ-29 за да се покрият разходите около F-16, обаче не е нищо повече от празни думи, чиято реализация е практически невъзможна, особено в частта за поемане на разходите около F-16.
През 1989 – 1990 г. България получава общо 22 броя МиГ-29, от тях четири са спарки МиГ-29УБ и 18 са едноместни МиГ-29 (Изделие 9-12А). Един едноместен изтребител, борд 25, катастрофира още през септември 1994 г., а през втората половина на 90-те години друг едноместен МиГ-29, борд 19, е предаден на ТЕРЕМ „Георги Бенковски” за усвояване на ремонта. Самолетът в крайна сметка е продаден на холдинга ТЕРЕМ (без двигатели), а през 2015 г. препродаден на Полша.
През 2006 – 2009 г. през удължаване на ресурса и преминаване на експлоатация по техническо състояние преминават четири спарки и 12 едноместни, а останалите четири едноместни са практически спрени от полети (борд 21 на снимката е един от тях).
През април 2012 г. се разбива една от спарките (борд 11), така самолетите, които могат да продължат да се експлоатират са 15 на брой. Предвид ограничения финансов ресурс, българските ВВС успяват да поддържат около половината от тези изтребители в изправно състояние.
И така, ако идеята на Каракачанов стигне до реализация, то на пазара могат да се изкарат четирите едноместни МиГ-29, които не са преминавали удължаване на ресурса и да кажем четири едноместни и една спарка, от тези които са с удължен ресурс. С останалите две спарки и осем едноместни може да се поддържат полети и бойно дежурство, но само при наливане на сериозни пари в логистика. Ако са кара по икономичния способ, както до сега, може да се поддържа изправността на по-малко от половината от тези машини.
Ще има ли пазар за тези самолети е една съвсем друга история. Унгария многократно се опитва да продаде своите пенсионирани МиГ-29, но макар и цената им вече да е символична, клиенти няма и едва ли ще се намерят. Румънските МиГ-29 също стоят непродадени от много години. Докато Полша влагаше сериозни усилилия в поддръжката на своя флот, страната изкупуваше отделни агрегати от Унгария и Румъния, но това остана в миналото, а сега се готви да подменя МиГ-29 с F-35.
При всички случаи, цената на четирите МиГ-29, които не летят от 90-те години, ще бъде символична и много близо до цената на старо желязо (50 – 100 000 лева на самолет). Ако бъдат пуснати за продажба самолети с удължен ресурс (съпротива срещу това вероятно ще има от ВВС, заради практиката да се ползват нелетящите самолети, като донори на части), то при тях цената може да бъде в рамките на $1 – 2 млн. на машина и то ако се намери мотивиран и можещ оръжеен търговец, който да вложи парите си в тях с неясната перспектива да ги пласира по-късно из Африка или Близкия изток.
Дори при идеално развитие на нещата (продажба на 8 – 9 самолета и добри цени за тях) е трудно да се очаква евентуалната продажба на излишните МиГ-29 и да генерира някакви суми над 10 – 20 млн. лева. На този фон, България вече е вложила 2,1 млрд. лв. в покупката на осем нови изтребителя F-16 Block 70 и се очаква да похарчи още 300 млн. за инфраструктура за изтребителите в авиобаза Граф Игнатиево. Така въпросните 10 – 20 млн. лв. (ако се стигне въобще до подобна сума) ще е капка в морето, а думите на Каракачанов вероятно целят някакъв друг ефект.
