Успешният старт на Crew Dragon предизвика сериозни полемики в Русия, където космическата тематика никога не е слизала от общественото внимание. Руското издание „Огонёк” публикува пространно интервю с една от легендите на съвременната руска космонавтика Фьодор Юрчихин (на снимката) – ветеран-космонавт, инженер-конструктор, с пет космически полета, включително един със совалката „Atlantis”, 672 денонощия на орбита и девет излизания в открития космос.
В интервюто си Юрчихин говори за настоящето и бъдещето на руската космонавиката, споделяйки критичен поглед за нейните перспективи. Публикуваме интервюто със съкращения:
След изстрелването на Crew Dragon Тръмп заяви, че от сега нататък САЩ е „номер едно” в космоса. Това шокира ли ви?
Никак. Не трябва да се съмняваме, че САЩ са лидери в космоса. У нас бяхме свикнали да говорим, че те изоставят в пилотируемата космонавтика, но космическият отрасъл не се ограничава само с това. Ние акцентирахме върху пилотируемата космонавтика, защото само тя ни беше останала. В останалите отрасли нямаме постижения. Да си спомним за провала на „Фобос-грунт” (руска сонда изпратена към марсианския спътник Фобос – бел. ред.) през 2011 г. Имаше обещания, че ще направим нова мисия след две до четири години, но нищо подобно не се случи. На този фон марсоходът Curiosity работи успешно и до днес. Американците усилено изследват дълбокия космос, регулярно изстрелват сонди до планети в Слънчевата система. Спътниковата групировка на САЩ е от около 900 апарата, при китайците е около 300, а у нас е едва от 150. Да не говорим за търговските програми в САЩ, които далеч не се ограничават до Илон Мъск. Джеф Безос също работи усилено от 2000 г. насам с неговата компания Blue Origin
Успехът на Crew Dragon значи, че САЩ вече имат пилотируем космически кораб. А какво имаме ние? Нито нов кораб, нито свръхтежка ракета носител. „Ангара-А5” има само един пуск и досега не е сменила „Протон”. Защо СССР беше лидер в усвояването на космоса? Може би, защото в космическия отрасъл работеха хора, които от малки мечтаеха за космоса.
Едва ли е само това…
Не, не е. В книгата „Космонавтиката на 21-ви век – опит за прогноза до 2101 г.”, което излезе през 2010 г. има глава написана от водещия учен и конструктор, академик Борис Черток. Там той пише – „Мощният научен апарат на NASA разработва не само техниката, но и стратегията за бъдещата космонавтика. За съжаление в Русия на държавно ниво няма подобен апарат на аналогично интелектуално ниво”.
Той пише и още – „NASA има огромни пълномощия. Всички федерални разходи в областта на космонавтиката, без чисто военните такива, минават през тях. Годишният бюджет на агенцията за 2009 г. е почти 10 пъти по-голям от космическия бюджет на Русия. При такива начални условия, няма съмнение, че в следващите 10 – 15 години САЩ ще създадат нови свръхтежки ракети-носители и пилотируем космически кораб”. Черток беше прав, всичко това се случи в рамките на 10 години от публикуването на книгата.
Когато през 2018 г. Мъск изстреля своята ракета Falcon Heavy на борда имаше един червен кабриолет с манекен на борда. Тогава ние казахме, че това е просто ПР. Но за какъв ПР говорим, ако Falcon Heavy си върши работата? И да не забравяме, че до днес успешните стартове на Falcon Heavy са три. Нека и да напомня, че по съветско време имахме само два успешни старта със свръхтежка ракета-носител (става въпрос за ракетата Энергия – бел. ред.). Нашите експерти обичат да сравняват нашия двигател РД-180 с Merlin на SpaceX. И сравнението не е в полза на последния. Но Falcon Heavy стартира едновременно с 27 работещи мотора. Да, затова те могат да създават такива ракети, защото могат да впрегнат едновременно много такива малки двигатели. И още – в САЩ имат и други тежки ракети – Delta IV Heavy и Atlas V, а работят и по SLS.
Както видяхме, Черток е познал за САЩ, нека си припомним и неговата прогноза, че Китай ще стане другата сила, която да налага реално господство в Космоса.
А къде ще е Русия?
Според Черок, Русия няма да може да влезе и в топ 5 на космическите държави. И това го пише човек, който е близък съратник на Сергей Корольов. Той смяташе, че имаме нужда от радикални и тежки социално-политически реформи. Черток смяташе, че всичко зависи от това, кога ще успеем да създадем нова свръхтежка ракета носител. Според него това ще отнеме поне 10 – 12 години. „Ангара-А5” я изпитахме през декември 2014 г., но след това не последва нищо. Реално нямаме нова ракета-носител, имаме празни думи и обещания.
И все пак, защо е целият шум около Crew Dragon? САЩ само запушват дупката останала от пенсионирането на Совалката.
Crew Dragon е принципно нов апарат, но не е това въпросът. Той въобще не е единственият американски космически кораб. Sierra Nevada Corporation разработват Dream Chaser, който сега ще носи товари, но реално е замислен за пилотируеми полети. Boeing разработва CST-100 Starliner, който излетя без екипаж през декември. Вярно, не успя да се скачи с МКС, но тестовете продължават. А Boeing имат и X-37B, за който също има проект за пилотируема версия. Да не забравяме и Orion. Така, че в САЩ имат няколко проекта и то какви!
Аз започнах кариерата си в РКК „Энергия” (руска държавна корпорация, основен изпълнител по повечето космически програми бел. ред.) и към неговото дете „Союз” се отнасям с любов, но Crew Dragon е уникален кораб – за многократно използване, връща на земята не само възела за скачване, но и двигателите си. Такава технология при руските кораби няма, като изключим „Буран”, който летя само веднъж без екипаж. Да, Crew Dragon е в пъти по-скъп от „Союз”, но това е като да гледаш ценовата разлика между „Жигули” и „Мерцедес” – има обяснение за по-високата цена.
А какво се случва у нас?
В момента Русия има един пилотируем космически кораб – „Союз”. Не съм съгласен, че той е остарял. В последните години „Союз” мина през няколко сериозни модернизации. Въпросът не е, че той отстъпва на новите американски разработки – въпросът е, че друг кораб нямаме. Никакъв „Орел” не съществува, нищо че се обещава той да полети през 2023 г. Всеки експерт ще ви каже, че за създаване на нов космически кораб отиват минимум 5 – 6 години, но най-често – два пъти повече. На Мъск му трябваха 10 години, за да създаде Crew Dragon. Чудо няма да видим – срокът за създаване на нов кораб ще е 10 години. Даже за сглобяването на „Союз” трябват две години, а той е познат и всички технологии са налични. Та, какво ще изстрелваме през 2023 г.? Габаритно-масов макет ли?
Но пък новият кораб си има име!
Даже си има няколко – „Клипер”, „Русь”, „Федерация”, а сега е „Орел”. Него, обаче го няма и на хартия, а в „Роскосмос” често се сменя ръководството. Такова е положението и в РКК „Энергия”, която трябва да конструира кораба. Там сега сменят генералния директор. От началото на века там са се сменили шестима ръководители. Всеки път, когато там отиде нов шеф, винаги въпросът е един – за колко време ще е той. Съвсем наскоро съвета на директорите на РКК „Энергия” единодушно гласува оставката на Николай Севеянов. Преди това, същият съвет на директорите единодушно одобри кандидатурата му. Мислите ли, че може да се провеждат дългосрочни програми при подобен проветрив пост?
Излиза, че строителството на новия руски кораб не е започнало?
Производство ли? Че там даже нямат чертежи! През 2010 г., когато се готвех за втория си полет към МКС, говореха, че този нов кораб, не помня тогава какво му беше името, аха-аха ще се появи. В същата книга, „Космонавтиката на 21-ви век – опит за прогноза до 2101 г.” има глава писана от Генадий Райкунов, тогава член на Съвета на Руската академия на науките по въпросите за космоса. В главата, посветена на руските космически планове до 2020 г., се говореше за изследване на далечния космос, Марс, Луната и другите планети от Слънчевата система. Казваше се, че до 2015 г. ще се създаде нов космически кораб за шестима човека и 500 kg полезен товар. Чакаше се успешното провеждане на проекта „Фобос-грунт” и изпращане на цели три апарата до Луната. Имаше предложения за изпращане на спускаем апарат до Меркурий. Да си спомним, че до тази планета дори СССР не стигна. Нищо от тези планове не се реализира, а отговорни няма!
Излиза, че Русия няма да има нов кораб още 10 години? Няма ли той да остарее преди да се появи?
Не бих казал, но е възможно. Зависи дали всички изпитания минат гладко. Зависи от много неща. САЩ са хегемони в космоса, но можехме ли да очакваме друго? Колко години на безпаричие, трусове във властта и унищожаване на уникални кадри минаха досега? Как това ще остане без последствие? Всяка година в космическия отрасъл остават все по-малко хора. Сега имаме колосален кадрови проблем и остаряла материална база. Няма как от старите цехове да излиза ново космическо ноу-хау. Трябват нови цехове, нови машини, но най-важното – нови талантливи млади кадри. Уверен съм, че създаването на изцяло нови изделия минава през залагане на нови колективи.
Мисля, че ръководството на руската космонавтика трябва да се загледа в тези алтернативи идеи. Например проектът „Арго”, който се развива от малка група млади специалисти. Харесват ми и идеите за дълбока модернизация на „Союз” – създаване на универсален сервизен модул, който да се използва от транспортните и от пилотируемите кораби. А също и създаване на нов спускаем апарат за „Союз”, който да намали претоварването при завръщане от орбита.
Crew Dragon ще се отрази ли на натоварването на руските космически мощности?
След като дълги години си изстрелвал по четири пилотируеми кораба годишно, а след това паднеш на два, мисля че това ще си е отражение. В момента целта е да стигнем до три пилотируеми изстрелвания и да не намаляване броя на товарните кораби, които изстрелваме.
През 2003 г., след аварията със совалката Columbia, имаше идея да се създаде товарен кораб на базата на „Союз”, който да връща товари от орбита. Тогава това можеше да се случи бързо и евтино, но не го направихме. В последните години много държави се сдобиха със собствени товарни космически кораби, включително и такива връщащи товари от орбита. А ние такъв нямаме и това създава трудности. Целта на МКС не е да летиш в космоса и да си правиш там някакви експерименти. Често тези експерименти трябва да се връщат на земята.
Някои експерти казаха след старта на Crew Dragon, че всичко е наред и сътрудничеството между Русия и САЩ на МКС ще мине на ново ниво. Така ли е?
Темата за космическото сътрудничество, предвид настоящата геополитическа обстановка, изисква особен подход. Когато през 1993 г. Русия влезе в проекта МКС, ние бяхме водещи. Имахме два униални проекта – „Энергия — Буран” и станцията „Мир”. Да си спомним, че преди да поканят Русия в МКС, САЩ се опитваха да създадат такава станция от няколко години, при това с редица международни партньори. Но не се получаваше. Имаха сериозни трудности. Тогава на някой му хрумна да покани руснаците, защото ние имахме огромен опит с космическите си станции. Нещата бяха такива – участието на Русия в МКС беше разумно и логично, а от партньорството се очакваше взаимна изгода.
Но малцина днес помнят, че Конгреса на САЩ даде разрешение за руското участие с 216 гласа „за” и 215 „против”. Всичко се случи с един глас преднина.
Но ако говорим за бъдещо сътрудничество, аз нямам илюзии. След като САЩ се сдобият с нови пилотируеми космически кораби, ще ни изместят от пазара, точно както го направиха на пазара за ракети-носители. Ще са изобретателни в средствата си, не се съмнявайте, но лидерът затова е лидер. А ние ще си мрънкаме за нечестната игра, както сега обвиняваме Мъск, че прави дъмпинг на цените, благодарение на военните си поръчки.
Програмата МКС вече е на почти 20 години. За това време нашите партньори взеха от нея всичко. От своя страна ние споделихме всичко, което знаехме, а почти нищо ново не усвоихме. А можехме – нашите космонавти, които работят на МКС, виждат много и учат много от западния подход в космонавтиката. Техният опит, обаче, никой не го интересува. Аз съм сред тези, които вярват, че МКС стана воденичен камък за Русия – влагаме твърде много средства, а получаваме почти нищо.
Защо така?
В момента не сме в състояние да използваме капацитета на станцията. Хоризонтът на планирането е кратък. Да, и в момента е наша отговорност да поддържаме орбитата на МКС – не е много, но го правим само ние. Но да видим нещо друго – преди МКС американците не можеха да се похвалят с престой в космоса по-дълъг от 84 дни. Днес вече те имат експедиция от 340 дни. Ние подобни срокове бяхме прехвърлили още през 80-те. Да, за 20 години американците научиха много от МКС – и как да строят станции, и как да стоят дълго в космоса. Те са отлични ученици. А какво научихме ние?
По-лесно е да посочва какво загубихме – приоритетите си. До създаване на МКС само Русия можеше да строи многомодулни космически станции, ние отгледахме първите растения, получихме от тях плодове, отглеждахме живи същества, които се размножаваха на орбита, имахме стотици и стотици биологични и химични експерименти. Не може да си представите какви уникални експерименти направихме на борда на „Мир” и колко научни достижения отбелязахме там. Не, че не правим подобни неща на МКС, но сравнението никак не е в полза на сегашната станция. За четирите мои продължителни експедиции на МКС нямам и час работа с растения. А американците постоянно работят с техните оранжерии на МКС, работят и европейците, и японците.
Днес е модерно да се говори за съперничество между космическите държави, но по-скоро трябва да говорим за това, че има съревнование – а то е добър двигател за прогреса. Поединично, обаче може да стигнеш до определено ниво, а след това ти трябват партньори. Мислите ли, че днес сме интересни като партньори на другите космически държави? Мислите ли, че Конгреса на САЩ ще гласува за нас? Отговорът е очевиден.
И все пак, има ли шанс да търсят партньорство с нас?
За коя програма? Лунната или марсианската? Създаването на голяма лунна постоянна база не е по силите на нито една държава в света. Дори на САЩ. Там ще трябва голямо и широко сътрудничество. Мислите ли, че е възможно САЩ и Русия да си сътрудничат толкова задълбочено днес?
Таванът на възможностите на отделните държави днес е създаване на национални орбитални станции. Чрез тях има още много какво да се научи. Например, стабилно да отглеждаме растения, без което усвояването на дълбокия космос е невъзможно.
Значи на дневен ред е създаване на руска орбитална станция?
Точно така. През 2018 г. написах една докладна записка до ръководството на Роскосмос. Една от точките в нея бе именно създаване на национална орбитална станция. Това не е само моя визия. Тя се споделя от мнозинството от трезвомислещите в родната ракетно-космическа индустрия. Трябва отново да се научим сами да създадем, използваме и поддържаме орбитална станция. И тя трябва да бъде с голяма орбитална инклинация (наклон на орбитата спрямо екватора) и да може да работи без екипаж на борда.
Защо трябва да е такава?
Орбиталната инклинация на МКС е 51,6 градуса. Голяма част от територията Русия остава необхваната от една подобна станция и то точно северът, към който сме се насочили за развитие. Орбитална инклинация от 65 градуса ще е по-подходяща. Освен това така ще може да използваме пълноценно двата си космодрума – Плисецк и „Восточный”. Вероятно ще ме питате за Байконур – там не строим нови съоръжения, а съвместният проект „Байтерек” е в кома. В момента, обаче, няма от къде другаде да изстрелваме пилотируемите си космически кораби. Изстрелването от „Восточный” с орбитална инклинация от 51,6 градуса е проблематично. Нека напомним, че станцията „Мир” изначално бе проектирана с орбитална инлинация от 63 – 65 градуса, но тогава просто нямахме техническата възможност да направим това и за това я изстреляхме с наклон на орбитата от 51,6 градуса.
А защо тази станция няма да е постоянно действаща?
Защото хората не са винаги нужни. Апаратурата може да работи сама. Къде по-ефективно е екипажът да отива на станцията, да подготвя новите експерименти, да взима резултатите от старите и да се прибира. Ако има нужда от дълги медицински експерименти, то може да има и дълги престои. Но за такава автоматична станция ще трябват пари за нови разработки и решаване на редица проблеми. Например създаване на високоефективни слънчеви панели.
Но така ще трябва да напуснем МКС?
В никакъв случай! До стартът на работата по националната ни станция ще минат минимум 4 – 5 години. Ако се откажем от МКС, ще останем без нищо. Отделен е въпроса, че и без нас, станцията може би има няколко години живот. В момента, срокът ѝ на експлоатация е 2024 г., като има опция за удължаване с още шест години. Финално решение там няма и всичко зависи от партньорите ни. Ние планираме, когато проектът МКС приключи, да откачим нашите модули и да ги използваме за собствена станция. Идеята не е лоша, но отново орбиталния наклон ще бъде все тези 51,6 градуса.
Какво следва?
Трябва да анализираме причините за неизпълнението на заложените до момента планове. Трябва да отчетем и усложенаната международна обстановка и икономическите проблеми в страната. Трябва ясно да разберем едно – ако няма какво да предложим, никой няма да ни кани за нищо. САЩ, като безусловен лидер, ще налагат сериозно своите интереси, като ще определят състава на партньорите си и условията за участие. Ние трябва да преценим дали това е изгодно за нас. Сякаш за нас ще е по-изгодно да се съсредоточим в нашата си национална орбитална станция и създаване на космически кораб за многократна употреба с възможност да връща товари от орбита. Трябва да помислим върху дълбоката модернизация на „Союз”, който ще ни превозва до околоземната орбита, но и трябва да гледаме към перспективните модели, които ще ни доведат до Луната и другите планети. По финансовите възможности на Русия е да изследваме Луната с автоматични сонди и луноходи. Много неща ще трябва да учим наново и трябва да сме готови за това. И е най-важното да помним, че имаме минало, с което може да се гордеем, но не може да живеем в него.
