Точно преди 85 години, на 28 юли 1935 г., първия си полет прави легендарния тежък бомбардировач Boeing B-17 Flying Fortress.
B-17 завоюва славата си над фронтовете на Втората световна война. Самолетът все още е най-произвежданата машина с марката Boeing и е третият най-произвеждан бомбардировач в историята (след B-24 с 18 188 броя и Ju 88 с 15 183 бройки). B-17 участва в Съюзническите бомбардировки над София и други български градове през 1943 – 1944 г., няколко такива самолета са свалени и повредени над България.
Историята на B-17 започва през август 1934 г., когато Въздушният корпус на САЩ обявява конкурс за заместник на двудвигателния бомбардировач Martin B-10. Изискванията са за многомоторна машина, която да пренася „достатъчно бомбен товар” на дистанция от 3200 km, летейки на височина 3000 m със скорост 320 km/h.
Boeing започва работа по Model 299, като в него залагат доста от наученото от двудвигателния целометалически пътнически самолет Model 247, а се възползват и от работата, свършена по четиридвигателния бомбардировач XB-15. Компанията се ориентира към четиридвигателен самолет, който да има бомбен товар от 2200 kg и защитно въоръжение от шест 7,62-mm картечници.
Model 299 полита за първи път на 28 юли 1935 г., управляван от главния пилот на Boeing по онова време Лесли Тауър.
Журналист от местния вестник The Seattle Times, който отразява първия полет, лепва названието „Flying Fortress” (Летяща крепост), когато вижда бомбардировача, накичен с отбранително въоръжение. От Boeing бързо си дават сметка, че в това име има много хляб, и го усвояват за свои маркетингови нужди.
Model 299
В края на август прототипът е предаден на Въздушния корпус за изпитания срещу двудвигателните Douglas DB-1 и Martin Model 146. Американските военни са впечатлени от бързия и добре въоръжен самолет.
На 30 октомври 1935 г. прототипът на Model 299 катастрофира при излитане за изпитателен полет. Причината е грешка на екипажа, но формално предложението на Boeing не може да завърши изпитанията и е дисквалифицирано. Въздушният корпус на САЩ поръчва 133 броя от DB-1, получил на въоръжение означението B-18 Bolo.
Американските военни обаче са толкова пленени от Model 299, че в началото на януари 1936 г. със сериозни финансови и правни еквилибристики успяват да поръчат 13 броя от самолета с цел продължаване на изпитанията. Бомбардировачът получава индекса Y1B-17 и някои модификации, включително по-мощни мотори. Машините са получени в средата на следващата година.
В края на 30-те военният бизнес на Boeing бързо се съсредоточава в бомбардировача B-17. Военните са пленени от супермощната машина, но пари за нея няма. Жаждата за още от този самолет е толкова голяма, че Въздушният корпус се преборва да получи в летящо състояние прототипа за стендови изпитания. В края на 1937 г. все пак са поръчани 10 машини от усъвършенствания модел B-17B.
Наличните 13 броя Y1B-17 летят усилено в рамките на различни учения и изпитания. На 12 май 1938 г. три от тези бомбардировачи откриват и съпровождат в Атлантическия океан италианския лайнер Rex. Това става на около 1100 km от американския бряг, а случаят е широко отразен в медиите.
Поръчките за В-17 започват бавно, но сигурно да нарастват. През юли 1940 г. е направена поръчка за 512 броя. Към края на ноември 1941 г. 155 броя B-17 са вече на въоръжение в САЩ, а още през лятото на същата година типът, експлоатиран от Кралските ВВС, получава своето бойно кръщение над окупирана Франция.
САЩ влизат във Втората световна война след атаката срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Предвоенните модели B, C и D са сменени от B-17E, който е дълбока ревизия на базовия Model 299. Фюзелажът е удължен, вертикалният стабилизатор получава много по-голяма площ, двигателите са усилени, отбранителното въоръжение е подобрено. Версията Е започва да се произвежда от септември 1941 г. и тя първа ще влезе в сериозен бой. Първият рейд срещу цели в Европа е извършен от ВВС на САЩ на 17 август 1942 г.
B-17 се превръща в точния самолет, попаднал в точното време и място. САЩ има нужда от тежки бомбардировачи за нанасяне на удари в голяма дълбочина на противника. В първите години на войната той няма алтернатива, затова и поръчките за него са големи.
Формация B-17 над Германия през 1945 г.
Първите изводи от бойното използване на B-17E водят до създаването на подобрения модел F. Остъклението на щурмана е оптимизирано, а отбранителното въоръжение – допълнително усилено. Благодарение на редица промени в конструкцията максималният бомбов товар достига до 3600 kg. Версията F прави дебютен полет на 30 май 1942 г.
Поръчките за В-17 са толкова големи, че Boeing няма как да ги изпълни и затова сключва подизпълнителски договори с Douglas и Lockheed, които също започват да сглобяват типа в собствените си заводи.
B-17G е последната серийна версия на „Летящата крепост“. Първият ѝ полет датира от 16 август 1943 г. При нея отбранителното въоръжение достига до 13 броя 12,7-mm картечници. Направени са и редица други подобрения. Това става най-масовият модел с построени 8680 броя.
Класическият модел B-17G
Краят на Втората световна война слага и край на производството на B-17, след като са сглобени 12 731 броя. Самолетът бързо се извежда от въоръжение в САЩ и останалите машини се прехвърлят към спомагателни задачи, включително разузнаване и търсене и спасяване. Бреговата охрана на САЩ използва модифицирани B-17 за спасителни задачи чак до октомври 1959 г.
Оцелели B-17, обаче се използват още дълги години за различни цивилни задачи, като например пожарогасене от въздуха. В момента, девет B-17 се поддържат в изправно състояние и с тях се извършват полети, а десетки други са запазени нелетящи в музеите по света.
