Изкуствен интелект категорично надделя над опитен пилот-изтребител в рамките на симулиран близък въздушен бой в САЩ. Това стана на 20 август 2020 г., по време на изпитания под егидата на Агенцията за авангардни отбранителни изследвания (DARPA) към Пентагона.
Програмата на DARPA се нарича ACE (Air Combat Evolution) и е включвала три етапа – подбор на осем компании, които да изработят изкуствен интелект (ИИ) оптимизиран за провеждане на близък въздушен бой с F-16, отсяването на един от тези ИИ чрез сравнителни изпитания и изправянето му срещу човек пилот. Това е част от по-мащабните усилия на агенцията в областта на изкуствения интелект, като в момента по това направление са заделени почти $2 млрд., които ще отидат за изследвания в период от пет години.
През миналата есен е бил проведен първият етап, при който са определени осемте компании, които получават финансиране за разработката на ИИ. Компаниите бяха Aurora Flight Sciences, EpiSys Science, Georgia Tech Research Institute, Heron Systems, Lockheed Martin, Perspecta Labs, PhysicsAI и SoarTech.
На 18 и 19 август 2020 г. се е провел вторият етап, при който осемте ИИ са подложени на сравнителни изпитания от две части. По време на първата, те са изправени срещу алгоритми имитиращи крилати ракети, БЛА, изтребители, транспортни самолети и стратегически бомбардировачи. В рамките на втората част, ИИ започват да водят въздушни боеве един срещу друг, като първо са отсети четирима, а след това само един, след нов кръг на боеве един срещу друг.
Така е определено, че победителят е ИИ на име Falcon създаден от малката компания Heron Systems. На второ място се класира ИИ разработен от Lockheed Martin, който показва много сходни, но все пак, отстъпващи характеристики.
На 20 август е проведен заключителният трети етап, при който Falcon се изправя срещу реален боен пилот. От DARPA не съобщават името и чина му, от съображения за сигурност и го представят с позивната му – „Banger”. Той е опитен инструктор на F-16 с 2000 часа на типа, реални бойни мисии зад гърба си и е завършил Weapons School на ВВС на САЩ, което е еквивалент на курса Top Gun във ВМС на САЩ.
В рамките на симулирания въздушен бой и Falcon и Banger летят на F-16, като поразяването на противника става по относително опростен начин – пред носа на изтребителя се чертае линия с дължина 914 m. Ако противникът мине през нея, се счита за поразен от бордното оръдие, като за да бъде свален, трябва да получи достатъчно поражения (всеки изтребител има „живот“, който се изхабява след постоянен „обстрел“ в рамките на две – три секунди). Отвъд това, всички тактико-технически характеристики на симулираните F-16 отговарят на реалните, като симулацията се извършва в JSBSim. На ИИ не е било разрешено да се учи по време на отделните сетъпи (боеве) и той фактически остава непроменен. Въздушният бой минава в пет сетъпа, при които двамата стартират в неутрално положение (на една височина, с огледални курсове).
Резултатът е е 5 на 0 за Falcon, който в рамките на първите няколко сетъпа се справя шокиращо бързо с човека пилот (за под минута). Едва в последния сетъп Banger успя да оцелее по-дълго време, но така и нямаше никакъв шанс да излезе на позиция за стрелба.
Поредният сетъп е почти приключил.
След симулирания въздушен бой, програмният мениджър от страна на DARPA полковник Дан Джаворсек обяснява, че ИИ е демонстрирал нечовешко прецизно пилотиране, което му е позволило да наруши сериозна част от ограниченията за безопасност, които практикуват реалните пилоти. Едно от тези ограничения е да не се доближават на по- малко от 152 m един от друг. Това ограничение е поставено, не само за да се предотврати евентуален сблъсък във въздуха, но и с цел предпазване от шрапнели, при взривяване на противника. Джаворсек отбелязва, че освен много прецизния пилотаж, ИИ е демонстрирал и очаквано бързи реакции. ИИ през цялото време е пилотирал на абсолютния лимит на F-16.
След въздушния бой Banger е коментирал, че заложеното му чувство за самосъхранение му е пречело да прави много от маневрите, които ИИ демонстрира. Например да лети по курс, който може да доведе до сблъсък с противника. Точно това пък е давало възможност на ИИ да го обстрелва под много голям ракурс. Banger е отбелязал, че прецизният контрол над самолета и възможността за мигновено взимане на решения са се оказали решаващи.
Banger изрично споменава т.нар. „OODA Loop” – теория на Джон Бойд, според която въздушният бой се ограничава до четири повтарящи се етапа – observe (наблюдение – пилотът наблюдава ситуацията), orient (ориентация – пилотът се ориентира и възприема положението), decide (решение – пилотът взима решение съобразно моментното положение) и act (действие – реакция на пилота към ситуацията). Според Бойд, смятан от някои за идеологическия баща на F-16, колкото по-бързо летецът работи в този затворен кръг, в толкова по-сложно положение ще поставя противника си, който ще реагира на ситуация, която вече се е изменила, и неминуемо ще се окаже в неравностойна позиция при воденето на въздушния бой.
Banger с огорчение заключва, че за хората работата във въпросния повтарящ се кръг отнема повече време, заради което неизбежно се оказва в неравностойно положение. Според него, в рамките на първите два – три сетъпа той е разбрал, че стандартния подход, който той прилага при маневрен въздушен бой не помага и затова е започнал да експериментира, докато в последния сетъп е напипал относително работеща тактика на изключително агресивен пилотаж и нестандартни маневри, но това не е помагало срещу ИИ, който лети при практически нулево чувство за самосъхранение, има перфектен пилотаж и изключително точен мерник.
Друго видимо предимство на ИИ е било възможността да лети продължително време с големи претоварвания, което в нормални условия би било непосилно за човек пилот. Разбира се, Banger също не понася реално претоварване, в рамките на симулацията, но се въздържа от безкомпромисно летене с голямо и непрекъснато претоварване, най-вече заради реалния си опит и обремененост. Най-сериозното предимство на ИИ, обаче е била абсолютната ситуационна осведоменост, с която е разполагал. За разлика от него, човекът пилот е трябвало визуално да открива противника и да поддържа визуален контакт с него.
Heron Systems е сравнително малка компания с едва 30 служители, като метода, по който е създаден техния ИИ се нарича „deep reinforcement learning”. При него, изкуственият интелект се поставя пред дадена задача и на него е оставено да намери оптимален начин да я реши. За тази цел ИИ проиграва ситуацията многократно, докато започне да разбира кои са печелившите и губещите тактики. Според Heron Systems, техния ИИ е проиграл около 8 млрд. симулации, преди да достигне до настоящото си ниво, което отговаря приблизително на 12 години непрекъснато летене.
Това не е първия тест на DARPA на ИИ срещу човек пилот. През 2016 г. също са били проведени серия изпитания, показали, че ИИ има сериозно превъзходство. Сегашните тестове обаче са били значително по-комплексни, включително и заради отсяването на един ИИ, който да се изправи срещу човека.
Тестовете в рамките на програмата ACE се стриймваха в Youtube, а DARPA подхожда към тях, като към спортно състезание, влагайки не малко шоу елементи. Както заявяват от агенцията, целта в момента не е да се постави ИИ в пилотската кабина на боен самолет, а да се изследват начините, по които реалните бойни пилоти могат да си сътрудничат с ИИ в бойни ситуации.
САЩ в момента активно работят по концепцията „верен воден” (Loyal Wingman), при която пилотираните бойни самолети трябва да работят в близко сътрудничество с малки бойни безпилотни апарати, които да решават отделни части от задачите в рамките на различни мисии. Точно тези „верни водени” трябва да получат ИИ, който да им позволи голяма степен на автономия при действията. Друга насока, където ИИ ще намира приложение, е подобряването на автопилотите при пилотируемите бойни самолети.
Това, което ИИ демонстира в рамките на симулиран въздушен бой не е нищо по-различно от демонстрираното в последните години, когато ИИ е поставен в условията на определена игра, намира оптималните начини за спечелването ѝ и изпълнява този свой план по перфектен начин. Как, обаче това ще се отрази на реалните бойни действия, предстои да видим в не толкова далечното бъдеще.
