Група бизнесмени, един от които е бивш австралийски пилот-изтребител, са планирали да предоставят специфични авиационни услуги на Либийската национална армия (ЛНА), предвождана от генерал Халифа Хафтар. Схемата се е провалила гръмко, което е довело до среднощно бягство от Либия на военните предприемачи. За това разказва австралийската обществена телевизия ABC, в обширно разследване, което бе публикувано на 13 септември 2020 г.
Според разследването на ABC, което се опира на разследване на ООН за нарушаването на оръжейното ембарго над Либия, основна фигура в схемата е австралийският гражданин Кристиан Дюрант. В периода 1989 – 2004 г. той служи в Кралските австралийски ВВС като пилот, за което време е летял основно на изтребителите F/A-18.
ABC съобщава, че в началото на 2019 г. се е събрала група от няколко бизнесмени, част от които бивши военни, които са нарекли обединението си Opus. В обединението те влизат с компаниите си, повечето, от които регистрирани в ОАЕ. Те са предложили на генерал Хафтар предоставяне на специфични военни услуги във войната му срещу базираното в Триполи Правителство на националното съгласие (ПНС) – другата враждуваща фракция в страната.
Opus предлага на Хафтар да го снабдява с оръжие и други експорно-контролирани системи, като например прибори за нощно виждане. Също предлагат и директни военни услуги в рамките на неговите военни планове.
В PowerPoint презентация организацията Opus предлага изграждането на специални части, подкрепени от авиация, изградени от войници-наемници от западен произход. Авиационният компонент на този план трябвало да се състои от леки транспортни вертолети MD 530, ескортирани от щурмови вертолети AH-1 Cobra и подкрепяни от платформи за наблюдение и разузнаване. Opus посочва и девет либийци, чието ликвидиране или отвличане ще е сред първостепенните приоритети на групата.
Слайд от презентацията на Opus
Според разследването на ООН генерал Хафтар се е съгласил с предложението на Opus и е била сключена сделка на стойност $80 млн.
За хъб на операцията е избрана йорданската столица Аман. Там е трябвало да се събере техниката и персонала, след което те да се отправят към Либия. Ключов елемент в изграждане на въздушния компонент е било придобиването на два щурмови вертолета AH-1 Cobra от Йордания, както и пет вертолета, означени, като “Little Bird” в разследването на ООН. През 2018 г. страната публично обяви, че разпродава част от излишната си военна техника, включително и 17 броя AH-1F (на снимката), снабдени с нощни прицели NTS. Името “Little Bird” се използва за вертолетите, произлезли от еднодвигателния OH-6 – както моделите AH/MH-6, така и вариантите MD 500/520/530. Йордания, обаче не разполага с такива модели. През 2018 г. за продажба са били пуснати други транспортни машини – UH-1H и UH-60L.
През юни 2019 г. Кристиан Дюрант пристига в Йордания за да финализира сделките за вертолетите и да организира изпращането на първата група от 20 наемника. Точно тук, обаче схемата започва да се разпада.
Според разследването на ООН, йорданските власти започват да стават подозрителни към частната компания, която иска да придобие бившите йордански военни вертолети и е организирана среща с Дюрант. На нея той се представя с псевдоним Джийн Ранак, който подозрително прилича на името на героя на Мел Гибсън от филма „Air America”. Там Гибсън играеше Джийн Райък – пилот в авиокомпанията на ЦРУ Air America, оперирала в Югоизточна Азия през 60-те и 70-те.
Дюрант се опитва да убеди йорданските власти, че операцията му е получила благословия от „най-високо възможно ниво“, и че йорданците трябва да му окажат пълно съдействие. Те, обаче не се връзват на тези обяснения и след бърза справка със съюзническите служби сделката за придобиването на йорданските военни вертолети е анулирана, а Дюрант и екипа му са принудени да напуснат страната.
Разследването на ООН смята, че Дюрант все пак е успял да придобие шест транспортни вертолета през Южна Африка, но не съобщава за типа им. Машините са били изпратени в Либия успешно. След приключването на това Дюрант се е прибрал у дома си в Обединените арабски емирства, а екип от 20 наемника е заминал за „столицата” на ЛНА – Бенгази.
Разследване на The New York Times, обаче хвърля светлина на този етап от операцията. Според щатския вестник, са били купени цивилни вертолети Super Puma, които са били превозени по земя от Южна Африка до столицата на ботсванската столица Габороне. По време на това пътуване машините са заснети от местни медии.
Там машините са натоварени на украински транспортен самолет Ил-76, опериран от SkyAviaTrans. В официалния полетен манифест е записано, че вертолетите трябва да се превозят в Йордания, но те така и не са стигнали до там. Вместо това украинските самолети ги превозват в Бенгази.
В края на юни 2019 г. в Бенгази се събира група от 20 наемника и вертолетите Super Puma. Публикация на The New York Times посочва, че ръководител на групата е южноафриканец, бивш офицер от ВВС на страната. В нея влизат още 11 южноафриканци, петима британци, двама австралийци и един американец. Част от тях са пилоти със сериозен опит, други са бивши бойци от специалните части. Всички те са сключили тримесечни договори, срещу които получават заплащане от $80 000.
Групата, обаче не е посрещната радушно от либийците. Обещани са щурмови хеликоптери и селскостопански самолет, приспособен за въздушно наблюдение и разузнаване, който в публикацията на The New York Times е наименуван LASA T-Bird, но такива летателни апарати няма. Директно е поставен въпросът, защо се идва с „раздрънкани” вертолети, вместо с обещаната техника.
Накрая в „преговорите“ се намесва самият генерал Халифа Хафтар. „Къде са ми нещата, за които платих $80 млн.?”, пита той пристигналите наемници, според ABC. Генералът е бесен и започва да отправя директни заплахи, включително и към лицето на операцията, Кристиан Дюрант. Наемниците се опитват да достигнат до някаква договорка с Хафтар, но генералът настоява да получи всичко, за което е платил.
Няколко дни по-късно, в началото на юли 2019 г., екипът се промъква през нощта до пристанището на Бенгази, качва се на две гумени лодки и потъва в мрака на Средиземно море. След няколко часа едната лодка се поврежда и всички 20 мъже се събират на последната лодка. Все пак всички те се добират успешно до Малта.
Там екипът е задържан от местната полиция. Пред властите наемниците заявяват, че са контрактори, които е трябвало да работят на либийските нефтени находища, но са се уплашили за сигурността си и са избягали с лодки. Местните власти се връзват на обяснението, наемниците са освободени и скоро напускат страната.
ABC посочва, че Кристиан Дюрант поддържа близки отношения с небезизвестния Ерик Принс, основател на Blackwater. Дюрант работи директно за него в периода 2014 – 2016 г. The New York Times пише, че по това време основните му занимания са в рамките на компания наречена Frontier Services Group. Нейната цел е създаване на евтин разузнавателно-ударен самолет на база на селскостопанския Thrush 510G. В последствие този проект се транформира в LASA T-Bird, където има и сериозна българска следа.
Пред ABC Дюрант не отрича, че е работил с Принс и че двамата са близки, но отрича цялата история с предоставянето на специфични авиационни услуги на генерал Хафтар. ABC пише, че австралийските власти са запознати с разследването на ООН, както и с участието в наемническата схема на австралийски граждани. Очаква се догодина ООН да излезе с окончателен доклад за нарушаването на оръжейното ембарго над Либия по линия на Opus, както и да се дадат точни данни за всички замесени лица.
Тази история не е изолиран случай и показва, че оръжейното ембарго над Либия е само проформа – в действителност и двете враждуващи групировки получават сериозна помощ отвън, както в доставка на оръжие, така и с предоставяне на персонал, бил той наемнически или директно военнослужещи от чужди страни.
