Изненадващо, темата за придобиването на още осем многоцелеви изтребителя F-16C/D Block 70 бе вкарана в обръщение, след среща на премиера Бойко Борисов с американския посланик Херо Мустафа и представители на корпорацията Lockheed Martin, провела се днес, 29 септември 2020 г.
„Правителството планира развитието на стратегическото партньорство с Lockheed Martin в дългосрочен план“, e казал премиерът Борисов по време на срещата.
Според него, израз на това желание са подготвените и изпратените от МО „писма-заявки”, свързани с проучване на възможности за придобиване на още осем броя самолети F-16 Block 70, на нови три-координатни радари, поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет и друго високотехнологично оборудване в контекста на проектите за модернизация на Въоръжените сили на България.
Засега, не е ясно за какви „писма-заявки” иде реч. Известно е, че в началото на годината МО е пуснало запитване за информация (Request for Information – RFI) по бъдещия проект за придобиване на нови наземни радари. Lockheed Martin е била сред компаниите, към които е изпратено запитването.
АЕРО се свърза с пресцентъра на МО, относно въпросните „писма-зявки”. От там отговориха, че се касае за междуправителствена кореспонденция в контекста на евентуални преговори „правителство – правителство”, каквито биха били официалните договорки за следващите осем броя F-16.
„Придобиването на самолетите F-16 Block 70 не е само покупка, а израз на желанието на България за необратима модернизация на въоръжените ѝ сили с цел постигане на реална оперативна съвместимост с останалите държави членки на НАТО. Поради това разглеждаме подписаното Рамково споразумение с Lockheed Martin, като много полезен инструмент за реализацията на индустриалното сътрудничество по линия на F-16 Block 70, което ще допринесе за дългосрочното икономическо развитие и за конкурентоспособността на страната ни в тази сфера“, e заявил още Борисов, цитиран от правителствената информационна служба.
В съобщението се казва, че програмата за индустриално сътрудничество с Lockheed Martin се е забавила, заради пандемията от COVID-19, но в момента министерствата на икономиката и отбраната подготвят стартирането на съвместна работна група за планиране на ефективното изпълнение на дейностите по споразумението с Lockheed Martin.
Борисов e отбелязал, че българското правителство осигури финансиране в размер на 300 млн. лева в рамките на три години за подготовка на летищната инфраструктура за разполагане и поддържане на самолетите F-16, като първите 100 млн. лева бяха отпуснати по бюджета на Министерството на отбраната още през август.
Още осем F-16 – не дали, а кога
Изначално, проектът за купуването на нов изтребител бе разбит на две части – покупка на по осем изтребителя в рамките на две отделни сделки, като целта бе да се придобие ескадрила от 16 многоцелеви изтребителя.
Когато през юни 2018 г. Народното събрание прие Проектът за инвестиционен разход, в него бе разписано, че купуването на нов изтребител ще има т.нар. „втори етап”, който включва:
„…придобиване на още 8 броя (или по-малко – до 16 броя общо, в зависимост от количеството, придобито през първия етап) самолети от същия тип след приключване на доставките по първия етап. След доставката на самолетите, ще се извърши и снемане от въоръжение на МиГ-29. За реализацията на втория етап се предвижда да се изготви нов проект за инвестиционен разход.”
В самият документ не е записан ясно срок за реализацията на втория етап, освен че ще стане факт „след приключване на доставките по първия етап”, което в българския случай с F-16 значи някъде след средата на 2024 г. От графика към инвестиционния проект (която обаче е с презумпцията, че първите нови изтребители ще се доставят две години след подписване на сделката, както бе в проекта), която показва как ще влизат новите изтребители на въоръжение и как ще излизат в пенсия МиГ-29, се вижда, че реализацията на вторият етап ще стане пет години след подписване на договора.
Предвид срокът на доставка на новопроизведени F-16 от около три години, това значи, че договорът за следващите осем машини трябва да стане факт две – три години след подписването на първия договор или някъде между средата на 2021 и средата на 2022 г.
През май 2020 г., командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, обаче даде друг потенциален график пред комисията по отбрана в Народното събрание. Според него, наличните планове предвиждат подписване на договор за още изтребители в рамките на 2023 – 2025 г.
От гледна точка на инвестиционния проект от 2018 г., заявката, която Борисов прави е навременна, но с множество уговорки, като например, че трябва да се задейства бюрократична процедура по писане и приемане на инвестиционен проект, който трябва да бъде приет от Народното събрание. Няма индикация, че такова нещо се подготвя в момента.
Всъщност, най-сериозният въпрос е финансовият. Първите осем F-16 струваха на България 2,1 млрд. лева. От една страна, за следващите няма да трябва да се купува определен тип оборудване (например тренажори и част от самолетообслужващата техника), от друга, добре известен факт е, че в рамките на първата сделка бе купен повече от скромен пакет въоръжение (особено що се отнася до боеприпасите „въздух – земя”) и тези оръжия трябва да бъдат купени, ако България иска боеспособни изтребители. Така следващите осем български F-16 е много вероятно да се приближат до сумата от 2 млрд. лева.
На този фон, министърът на отбраната Красимир Каракачанов твърди, че съвсем скоро ще бъде подписан договор за купуване на два модулни патрулни кораба (984 млн. лева), а през пролетта ще се подпише и договор за нови бойни машини на пехотата (1,46 млрд. лева). Отделно, МО има множество други, по-малки проекти (например, покупката на нови наземни радари за ВВС и наземната инфраструктура за F-16), които възлизат на десетки и стотици милиони левове.
Предвид очаквания срив на българската икономика и неяснотите около нейното възстановяване в следващите години, милиардните разходи за отбрана са под въпрос, а фаворизирането на ВВС при програмите за модернизация и превъоръжаване изглежда все по-малко вероятно. Разбира се, това не пречи на премиера Борисов да раздава декларации за (бързи) покупки, а целта им, както вече често се случва в рамките на третия му кабинет, се изчерпват с личното му добруване, а не толкова с приоритетите на данъкоплатците.
