След oспорвани избори и продължително броене на гласовете вече е ясно, че следващият американски президент ще се казва Джо Байдън. Какво може да се очаква да се промени в американската космическа политика след януари 2021 г., когато Байдън ще поеме президентския пост?
Американската космонавтика се намира в ключов момент от своето развитие – изпълнява се програмата за комерсиализация на ниската земна орбита и върви активна подготовка за завръщане на хората на Луната. Част от програмата за комерсиализация на ниската земна орбита се състои и в прекратяване финансирането на Международната космическа станция (МКС) след 2024 г.
Reuters пише, че най-вероятно администрацията на Байдън ще предприеме редица промени, но радикално отклоняване от сега зададения курс не се очаква.
На първо място, най-вероятно от поста си ще бъде освободен главният администратор на NASA Джим Брайденстайн. Позицията е политическа и новите президенти обикновено подменят шефът на космическата агенция. Според Reuters, за поста се спряга жена, чиято личност ще бъде разкрита догодина.
Джим Брайденстайн заедно с Илон Мъкс и екипажа на първия пилотируем полет на Crew Dragon
Самият Брайденстайн имаше по-скоро позитивен мандат в NASA и чисто теоретично е възможно да поиска да остане в администрацията на Байдън, но от друга страна, той е кадър на Републиканската партия и е вероятно да търси политическо развитие за себе си (той беше конгресмен в долната камера на американския конгрес от 2012 до 2017 г.).
Агенцията Reuters съобщава, че по нейна информация в момента Джо Байдън е събрал екип от около 20 бивши кадри на NASA, от които се очаква да изковат космическата политика за четиригодишния му мандат. Според информационната агенция в екипа има твърд консенсус по три теми.
Първо, финансирането на МКС да продължи и след 2024 г. Обективно, това решение е на ръба на мандата на Байдън, но е ясно, че в неговите рамки администрацията му няма да взима мерки за намаляване парите за станцията, давайки се шанс тя да работи до края на десетилетието, когато ще започне да изтича техническия ресурс на част от основните модули. Това решение ще е добре дошло за Boeing, които всяка година прибират по $225 млн. за поддръжка на станцията.
Втората тема по която има консенсус е отлагане завръщането на астронавти на Луната в рамките на програмата Artemis. През март 2019 г. Джим Брайденстайн обяви, че NASA планира да върне хората на Луната през 2028 г. Този план оцеля само няколко седмици и след настояване от страна на Белия дом, датата за новото кацане на Луната бе изместена за втората половина на 2024 г.
Малко обяснения бяха дадени за това пришпорване, но бе ясно, че всъщност основната цел е кацането да стане факт в рамките на втория мандат на Доналд Тръмп. За да се осъществи това бе възприет изключително амбициозен график за тестване на свръхтежката ракета-носител SLS, на космическия кораб Orion, извеждане на станцията Gateway на орбита около Луната и избор на изпълнител на спускаемия апарат HLS (Human Landing System).
Към момента, обаче има вече ясни индикации, че се натрупва забавяне, което щеше да направи кацането на астронавти на лунната повърхност в края на 2024 г., почти невъзможно. Или поне невъзможно, без да се приемат огромни рискове.
Отлагането на кацането е много вероятно да има позитивен ефект върху програмата. На първо място, това ще даде повече време за избор на най-добрия изпълнител за спускаемия апарат HLS. Още повече, че в момента Конгреса отказваше да дава ударно финансиране на проекта.
Гигантската ракета SLS е обект на полемики от години
Освен това, гигантската SLS виси, като воденичен камък на шията на NASA. Програмата вече е глътнала близо $19 млрд. и се очаква всеки неин старт да струва около $1 млрд. Основен изпълнител е Boeing, а работата по ракетата осигурява десетки хиляди работни места в Алабама и Калифорния. SLS, поне за момента, няма ясна и изпробвана алтернатива, макар и усилено да се лобира работата да се поеме от SpaceX или Blue Origin. Задраска ли се SLS, обаче това ще значи сериозно отлагане на Artemis и фактически стопирането на пилотируемата космонавтика до ниската околоземна орбита.
С колко години ще бъде отложена програмата Artemis, засега предстои да се разбере. Много е вероятно преформатирането на програмата да стане в рамките на обявяването на цялостната космическа визия за управлението на Байдън. Нещо, което може да се чака догодина.
Третата точка, по която космическият екип на Байдън да е в консенсус е отпускането на повече пари на NASA за изследване на Земята, особено в светлината на климатичните промени.
Нищо, че Байдън най-вероятно ще продължи да финансира МКС, въпреки възможните частни алтернативи за създаване на станции на ниска околоземна орбита, засега не се очаква той да сложи спирачка върху програмата Commercial Crew Program (CCP). Въпреки, че администрацията на Тръмп я вееше, като знаме, особено след успешния пилотируем тест на Crew Dragon през това лято, реално CCP датира от първия мандат на президента Обама, където Джо Байдън бе вицепрезидент.
Така превозът на астронавти на NASA до станции на ниска околоземна орбита ще остане в ръцете на SpaceX и Boeing (ако вторите успеят да тестват успешно своя Starliner), а защо не и на други компании.
Комерсиализацията на ниската земна орбита вероятно ще продължи с пълна сила и в мандата на Байдън
На този фон, обаче има една огромна финансова въпросителна. Борбата със сериозния дефицит във федералния бюджет, заедно с икономическата криза и неяснотите за скоростта на възстановяване на икономиката, вероятно ще хвърлят сянка върху всички планове за усвояване на космоса, които САЩ могат да имат – от завръщане на хората на Луната, през установяването на постоянно присъствие там, до бленуваното кацане на Марс.
Не трябва да е забравя, че по времето на президента Тръмп бюджетът на NASA отбелязваше постоянен растеж – от $19,5 млрд. през 2017 г. на $22,6 млрд. през 2020 г., като за 2021 г. бе планиран скок до $25 млрд., който обаче не срещна подкрепа в Конгреса на САЩ. Това въреше и с ръст на американската икономика, като цяло. Точно стабилното отпускане на повече пари и обещанията за още повече средства в бъдеще, позволиха на NASA сериозно да се замисли за достигане на Марс след 2030 г. и постоянно човешко присъствие на Луната.
