110 години от първия полет на самолет над България

190 прочитания

Преди 110 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.

Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.

Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.

За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).

Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.

Борис Маслеников се готви за поредния си полет в България.

На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.

На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.

Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.

Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.

Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.

_______
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.

Свързани теми

Предишна публикация
Нова книга – „Ми-24 в България“
Следваща публикация
80 години от първия полет на de Havilland Mosquito
190 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Краят на прехващача МиГ-23 – част – 2

Силвия ЖЕЛЕВА предлага втората част от разказа на полковник о.р. инженер Петър Цветков за съдбата на самолета и хората, които свързаха службата и живота си с него.

10K прочитания

Изгубен и намерен

Вече повече от седмица Въоръжените сили на България провеждат една уникална операция – изваждането на останките на изтребител Messerschmitt Bf 109 (популярно известен и като Me 109) от състава на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ). Какво беше намерено под ливадите на самоковското село Марица, чий е бил самолетът и какво ще се случи с намерените останки?
На тези и други въпроси търсим отговор в настоящия материал.

9K прочитания

Нова книга – „Ми-24 в България“

Първата книжка от поредицата „Библиотека АЕРО“, наследник на специалните броеве, посветени на отделни бойни летателни…
509 прочитания

Почина главният конструктор на Ил-76

Вчера, 28 април 2019 г., на 94-годишна възраст е починал Хенрих Новожилов, бивш генерален конструктор на „Илюшин” и главен конструктор на Ил-76 и Ил-96. Това съобщиха от конструкторското бюро.

926 прочитания
alt

„Атомната авиация” на ПВО и ВВС на БНА – 1

Евгени АНДОНОВ разказва за един от най-старателно скриваните моменти от развитието на ВВС на НРБ през 70-те и 80-те години, а именно създаването на възможности българските бойни самолети да използват ядрено оръжие и обучението на летателния и техническия състав за това.

141 прочитания

Живата торпила

Вече много десетилетия името на поручик Димитър Списаревски вълнува вниманието и въображението не само на любителите на военната история, но и на всички, които знаят малко или много за случилото се в небето на София в студения ден на 20 декември 1943 г. 

2K прочитания
Меню