110 години от първия полет на самолет над България

705 прочитания

Преди 110 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.

Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.

Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.

За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).

Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.

Борис Маслеников се готви за поредния си полет в България.

На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.

На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.

Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.

Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.

Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.

_______
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.

Свързани теми

Предишна публикация
80 години от първия полет на de Havilland Mosquito
Следваща публикация
Нова книга – „Ми-24 в България“
705 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

30 години МиГ-21бис в България

В началото на 80-те МиГ-21 вече не е най-способният български изтребител, но остава най-многобройният през цялото десетилетие, с нови попълнения на авиопарка. През 1978 г. в ПВО и ВВС постъпва първата ескадрила прехващачи МиГ-23 от варианта МФ, допълнени от варианта МЛА през 1982 и МЛД през 1984–1985 г. в 18-и иап в Доброславци. Превъоръжаването с бойни самолети от трето поколение за изтребителната авиация обаче свършва дотук, защото се оказва прекалено скъпо начинание. За да се компенсира недостигът на качеството, се налага да се заложи на количеството, при това на изключително ниска цена.

Почина главният конструктор на Ил-76

Вчера, 28 април 2019 г., на 94-годишна възраст е починал Хенрих Новожилов, бивш генерален конструктор на „Илюшин” и главен конструктор на Ил-76 и Ил-96. Това съобщиха от конструкторското бюро.

alt

Как купихме МиГ-29

Днес изтребителят МиГ-29 е един от символите на военната авиация на нашата страна. И докато болшинството от състава на ВВС и фенове на авиацията приемат присъствието му като даденост, малцина си спомнят за трудния път, извървян до доставката на 22-та самолета.

Откриват изложба в НВИМ посветена на бомбардировките на София

В 11,00 ч. утре, 14 ноември 2019 г. – денят, в който е извършена първата масирана бомбардировка на София по време на Втората световна война, в Национален военноисторически музей (НВИМ) ще бъде открито пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Това съобщават от МО.

Граф Игнатиево – реактивното начало

Днешната 3-та авиобаза Граф Игнатиево празнува на 17 март, а датата е свързана с указа за създаването на 10-а изтребителна авиодивизия. Разбира се, летището има история и от преди това, за което може да прочетете тук. А, за това, как започва реактивният период на летището, може да прочетете в настоящия текст.

40 години от първия полет на МиГ-29

Точно преди 40 години, на 6 октомври 1977 г., своя дебютен полет изпълнява първия прототип на изтребителя МиГ-29. Полетът е осъществен от шеф-пилота на ММЗ „ Зенит” Александър Федотов.

Меню