Преди 110 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.
Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.
Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.
За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).
Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.
Борис Маслеников се готви за поредния си полет в България.
На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.
На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.
Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.
Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.
Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.
_______
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.
