Китай успешно изстреля космически апарат, който има за задача да върне проби от почвата на Луната. Това стана вчера, 23 ноември 2020 г.
Апаратът наречен Chang’e 5 бе изстрелян от космодрума Венчан, намиращ се на китайския остров Хайнан. Това стана в 04,30 часа местно време на 24 ноември (22,30 часа на 23 ноември българско време) с ракета носител Chang Zheng 5 (CZ-5).
Chang’e-5 има стартова маса от около 8,2 тона. Стартът му бе успешен, като той бе изведен на орбита, която ще го отведе до Луната след около 112 часа полет. От китайската космическа агенция CNSA съобщиха, че апаратът успешно е разгърнал слънчевите си панели и функционира нормално в космоса.
Очаква се апаратът да влезе на лунна орбита около 27 ноември, след което спускаемият апарат ще се отдели и ще се приземи около планината Рьомкер в Океана на Бурите. Той трябва да се приземи меко, след което да започне да сондира почвата и да събере общо около два килограма почва от дълбочина до 2 m. След това част от спускаемият апарат ще се изстреля обратно на лунна орбита, където ще се срещне с Chang’e-5. Там пробите ще бъдат прехвърлени в спускаема капсула.
Апаратът ще се насочи към Земята, като на дистанция около 5000 km от Chang’e-5 ще се отдели спускаемата капсула. За да намали скоростта си, тя ще навлезе под кос ъгъл, ще „отскочи” веднъж от атмосферата и след това ще навлезе в нея с по-малак скорост. Маньовърът вече бе тестван през 2014 г. с експерименталния апарат Chang’e 5-T1.
Очаква се спускаемата капсула да се приземи в района на Вътрешна Монголия около 17 декември 2020 г. Лунните проби след това ще бъдат прехвърлени в специална лаборатория, където ще се проведе тяхното изследване.
Ако мисията е успешна, Китай ще се нареди до САЩ и СССР, като страна която е върнала на Земята проби от лунната повърхност. САЩ направиха това между 1969 и 1972 г. с пилотираните мисии Apollo, а Съветския съюз в рамките на автоматични мисии Луна-16/20/24 между 1970 и 1976 г.
Смята се, че повърхността в района, в който Китай иска да приземи своя апарат, е много по-млада от районите, от които са съветските и американски проби, което ще даде ценни данни за по-новата геологична история на Луната.
Паралелно с Chang’e-5 се работи по аналогичния апарат Chang’e-6. Той трябва да е резервен в случай на провал на сегашната мисия. Ако това се случи, той ще бъде изпратен за да изпълни същата задача, но ако Chang’e-5 е успешен, то следващата сонда ще бъде изпратена на Южния полюс на Луната около 2023 г. За 2024 г. се планира изстрелването на апарата Chang’e-7, който също ще изследва района на Южния лунен полюс.
Спекулира се, че доста усложнения метод, по който работи Chang’e-5 (с множество отделни части на апарата, които извършват сложни маневри), е с цел да се проверят технологиите за бъдеща пилотируема китайска мисия до Луната.