Втори F-117 е бил поразен над Югославия през 1999 г.

След повече от две десетилетия спекулации, пенсиониран американски боен пилот потвърди, че по време на операция “Allied Force” над Югославия е бил ударен втори F-117, но той е кацнал успешно.

1K прочитания

Кратка история, разказана между другото в един авиационен подкаст, хвърля светлина върху малко известен епизод от НАТО-вските бомбардировки над Югославия през 1999 г. – втори нискозабележим ударен самолет F-117 е бил поразен от зенитна ракета, но все пак се е добрал до базата си. Ето какво се научава от разказа на подполковник (о.р.) Чарли „Туна” Хайнлайн.

„Беше интересна вечер. Нямам идея, каква част от това е разсекретено”, започва да разказва Хайнлайн в подкаста The Afterburn.

Хайнлайн е пилот с интересна биография, който е летял на A-10 и F-117 във ВВС на САЩ, бил е пилот на разменни начела във ВМС на САЩ, където лети на F/A-18 Hornet и освен това е инструктор на F-4 за Луфтвафе, базирани в САЩ и използвани за обучение.

„Летяхме от Шпангдалем, Германия, защото бях от 9-та ескадрила, 8-ма ескадрила летеше от Авиано, Италия. Те летяха доста кратко до целите си, а ние летяхме почти два часа до танкерите, които бяха над Унгария, след това летяхме 30 – 40 минути до целите и след това обратно, пак при танкера и след това за Германия. Мисиите бяха по около шест часа. Бяха си уморителни и дълги задачи”, разказва Хайнлайн.

9-та ескадрила, от състава на 49-то изтребително крило, е пребазирана от домашната си база Холоман в Шпангдалем, Германия на 3 – 4 април 1999 г. и започват да изпълняват бойни задачи на в нощта на 5 срещу 6 април. Преди това, 8-ма ескадрила е прехвърлена в Авиано в края на февруари и започва да участва в бойните действия от тяхното начало на 24 март.

F-117 пуска две учебни лазернонасочвани бомби от семейството Paveway II.

„През повечето време, пускахме и двете си бомби над една и съща цел, но понякога ги пускахме над две различни цели. Бомбардирахме различни неща, но най-вече комуникации – антени, някои от които бяха високи 2000 фута (609 m). Това беше новост. Също бомбардирахме мостове, петролни резервоари, сгради, заводи. Примерно, ако имаше разузнавателна информация, че някъде се крие високопоставен човек, пускахме отгоре бомби”, казва още пилотът.

За нощта, в която е поразен втория F-117 той дава малко детайли, както сам признава, за да му се размине, ако случайно историята още е класифицирана.

„Бяхме над целите си с другия F-117, той беше на около 10 мили (16 km) успоредно на мен. Доста ни обстрелваха, не беше чак като над Ирак през 1991 г., където цялото небе бе осеяно с трасиращи снаряди, но имаше обстрел. Понякога изстрелваха зенитни ракети, основно SA-3 (С-125 „Нева”), но имаше и други типове.

Та бяхме си над целите, а във въздуха имаше F-16CJ (версия за огнево подавяне на ПВО, която носи контейнер AN/ASQ-213 HTS, които засичат и класифицират излъчванията на противниковите радари – бел. ред.), които казваха по радиото, когато сърбите изстрелваха зенитни ракети (пилотите на F-16CJ разбират за това по включването на радара за управление и насочване на ЗРК – бел. ред.). Ние бяхме западно от Белград и по радиото се чу, че има ракетен пуск в района на града. Аз бях горе-долу в този район, но достатъчно встрани. Обърнах се и погледнах към Белград и видях излитането на една огромна ракета, нещо от типа на Saturn V. По това време летя към целта си и съм на 30 – 40 секунди от момента, в който трябва да пусна бомбата. Беше антена и я бях захванал добре. Знаех, че ракетата отива някъде към приблизителния район, където лети втория F-117. Почти веднага видях още един пуск на зенитна ракета.

Когато през нощта виждаш от въздуха пускове на зенитни ракети, си е малко впечатляващо – виждаш пламъка, виждаш очертанията на ракетата. Когато си над целта и си се прицелил, не можеш просто да изключиш автопилота. Всъщност, най-добрата защита е да не правиш нищо. Защото ако почнеш да завиваш, вероятно ще си увеличиш ефективната отразяваща повърхност. Та просто си летиш по курса, свиваш се в седалката и чакаш. Видях, че едната ракета експлодира, а другата изчезна някъде. Нямах идея дали другият F-117 е ударен. Тогава вече бяхме загубили един такъв самолет.

Приключих с удара си и се отправих към танкера. Дозаредих с керосин, но от другия F-117 нямаше никаква следа. Чакахме го и чакахме, но го нямаше. От танкера казаха, че трябва да се прибират, защото започна да им свършва горивото. Помолих ги да поостанат. Те бяха от Националната гвардия на Невада, големи професионалисти. Съгласиха се. И точно тогава оператора на щангата за дозареждане се обади, че вижда F-117, но без светлини, който захожда за дозареждане. Дали беше заради взрива на ракетата или друго, но самолетът не беше в много добра форма. Беше си поочукан. Дозаредиха го, но с доста трудности. Танкерът трябваше да пусне механизацията си, за да забави достатъчно. Не знам дали този F-117 беше останал само с един двигател или нещо такова.

Та, работехме заедно за да го приберем този F-117. И успяхме. Въпреки, че по едно време самолетът пак изчезна някъде, но все пак кацна в Шпангдалем. Горе-долу, това е което мога да кажа за случая”

Хайнлайн получава „Кръст за летателни заслуги” за действията си през тази нощ.

F-117 подхожда за дозареждане през нощта

Слуховете, че над Югославия през пролетта на 1999 г. е поразен и втори F-117 циркулират усилено вече над 20 години. Краткият разказ на подполковник (о.р.) Хайнлайн, обаче е първото полуофициално признание, че не просто в слуховете има частица истина, а че ВВС на САЩ са се разминали с малко от втора загуба на нискозабележим бомбардировач в рамките на операция “Allied Force”.

Какво вероятно е станало?
Сръбският авиационен сайт “Tango Six” добавя допълнителна информация към разказа на Хайнлайн с разговор с пенсионирания полковник Славиша Голубович, който е написал книга озаглавена „Свалянето на Нощния ястреб” за въздушната война над Югославия през 1999 г. По време на НАТО-ските въздушни удари Голубович е командир на 3-ти дивизион към 250-та зенирно-ракетна бригада. Същият дивизион, въоръжен със ЗРК С-125 „Нева-М”, е отговорен за свалянето на първия F-117 на 27 март и свалянето на американски F-16C на 2 май.

Пускова установка на югославски ЗРК „Нева-М“ на позиция

Според Голубович, случая за който разказва американският пилот се разиграва в ранните часове на 30 април 1999 г. По това време 3-ти дивизион е развърнат в района на село Петровчиц, предградие на Белград, намиращо се западно от града. В 02,46 часа местно време бойният разчет, командван от подполковник Бошко Дотлич, изстрелва две ракети по открита цел. Една от тях детонира в близост до нея. Това става на дистанция от 17 km от пусковата установка, а целта лети на височина от 7000 m. Целта, обаче не е била поразена фатално и тя успява да се измъкне към Унгария. Според Голубович, целта маневрира малко преди ракетата да детонира, което вероятно спасява самолетът от сваляне.

Сръбският ветеран отбелязва и че ако F-117 е бил действително тежко поразени, логиката говори, че той трябва да се опита да се приземи на най-близкото приятелско летище, което е налично, но вместо това той избира да лети до Германия и дори да дозарежда във въздуха. Все пак, ситуацията явно е била сериозно, щом пилотът на другия F-117 получава медал за участието си в същата операция и съдействието, което оказва.

Останки на сваления на 27 март 1999 г. F-117A с борден номер 82-0806

Голубович е уверен, че югославското ПВО успява да порази общо три F-117 през пролетта на 1999 г. – единият е сваленият на 27 март, другият е този, който е поразен на 30 април, но има и трети, за които тепърва САЩ ще признае. “Tango Six” пише, че повечето сръбски ветерани от въздушната война през 1999 г. не са уверени, че има трети поразен F-117, но съгласието, че е ударен и друг F-117, освен сваления през март, е било универсално и от дълги години.

Публичната тайна
Официално, САЩ и НАТО признават две загуби на два пилотируеми летателни апарати – F-117 и F-16C. Отделно, при тренировъчни полети свързани с операцията са загубени още три летателни апарати – американски AV-8B, който се разбива при опит за кацане на десантния кораб USS Kearsarge (2 май), както и два щатски щурмови вертолета AH-64D, като и двата катастрофират при нощни полети в Албания (един на 26 април и втори на 4 май).

Въпросът за това, колко самолета са повредени от югославското ПВО, обаче е по-скоро открит. Добре известен е само случая, при който на 2 май 1999 г. щурмови самолет A-10 е поразен от ПЗРК над Косово и се приземява аварийно на летището в Скопие, но е малко вероятно само той да се е изпатил от югославските зенитчици.

В началото на май 1999 г. информацията, че втори F-117 е поразен над Югославия „изтича” в някои американски медии, като например „The New York Times“. Версията тогава е, че самолетът е открит визуално, докато лети при пълнолуние и е бил поразен от зенитна ракета с визуално насочване (на 30 април 1999 г. действително е пълнолуние). Прочие, подобна теория се лансира и при свалянето на първия F-117, но в последствие, това се оказва дезинформация (вероятно умишлена). Както говорят съвременните сръбски източници, и двата F-117 са били открити по радиолокационния способ (първо с метровите радари П-18 „Венера”, а след това насочването става с радиолокатора на „Нева-М” за насочване и управление СНР-125М) и по тях са използвани стандартните ракети В-601Д на комплекса.

Още в броя си за юли 1999 г. авторитетното британско списание „AirForces Monthly” пише, че на 30 април един F-117A е бил повреден от зенитен комплекс „Нева”, като повредите са били по вертикалния стабилизатор, но машината се е прибрала в Шпангдалем. В последствие, тази информация е повторена в много други издания и книги, посветени на операцията на НАТО, като обикновено не се дават други данни, което прави случая, нещо като публична тайна.

Единственото, което липсва за да бъде картината цяла, е бордният номер на поразения F-117 на 30 април. Както и разказът на неговия пилот, разбира се.

Има ли обаче и трети поразен F-117, както твърди пенсионираният командир на 3-ти дивизион полковник Голубович?

През 2014 г. известното британско издателство Osprey публикува монография посветена на F-117 с автор авиационният историк Пол Ф. Кликмор. Той е добре известен с изследванията си на „черните програми” на Lockheed Martin и има няколко книги по темата. Ето какво той пише с изданието за F-117:

„На 3 април 1999 г. 13 броя F-117 от състава на 9-та ескадрила се присъединяват към операция „Allied Force”, след пребазирането си от Холоман в Шпангдалем, Германия. Известно е, че самолет от тази ескадрила (вероятно с борден номер 82-0818) е поразен в лявото полукрило, или от сръбска зенитна ракета, или зенитна артилерия. Това става по време на въздушен удар, някъде между 4 и 9 април. Повредите са такива, че пилотът прекратява мисията. Този инцидент остава много чувствителна тема за ВВС на САЩ и Lockheed, като техни представители отказват да влизат в сериозни детайли по темата”

Възможно ли е Кликмор да пише за същия случай от 30 април, но само е бил заблуден за датите или действително става въпрос за поразяването на трети F-117? Засега, на този въпрос няма категоричен отговор.

Остава открита темата, защо толкова години след операцията над Югославия Пентагона продължава да мълчи за случая. Засекретяването на факта, че втори нискозабележим самолет е бил поразен от античните югославски зенитно-ракетни комплекси, е повече от логично през 1999 г. По онова време все още митът за „недивимостта” на стелт бойните самолет се продава широко на американските данъкоплатци, който не са склонни да хвърлят парите си за превъоръжаване в годините след края на Студената война. Да не забравяме, че през 1999 г. се работи по програмата JSF, от която ще се роди днешният многомилиарден проект F-35. Така Пентагона взима правилното (за момента) решение да си спести срама и неудобните въпроси за ефективността на F-117. Но точка на темата ще сложат именно от американското военно ведомство, когато разсекретят случая с поразения F-117 от пролетта на 1999 г., а неговият пилот може спокойно да сподели преживяването си.

Иначе, по време на операция “Allied Force” са задействани общо 25 броя F-117A, които извършват общи 760 бойни полета. Това е сравнително малък процент от общо близо 40 000 бойни полети извършени от НАТО в рамките на операцията. Въздушните удари над Югославия не са края на кариерата на самолета, противно приетото сред някои среди схващане. През пролетта на 2003 г. са извършени 82 бойни полета над Ирак. По това време се планира типът да стои на въоръжение поне до 2011 г., но през 2005 г. е взето друго решение – F-117 се пенсионира след три години, тъй като е скъп за поддръжка и има други платформи, които могат да изпълняват задачите му. Официално, самолетът е пенсиониран през август 2008 г., но реално, неизвестен брой самолети продължават да летят и до ден днешен, вероятно с изпитателни цели.

____
Целият разказ на подполковник (о.р.) Чарли „Туна” Хайнлайн може да чуете тук. Спомените му за поразения F-117 започва след 23:30.

Свързани теми

Предишна публикация
Президентството предложи покупка на медицински вертолети
Следваща публикация
Boeing пенсионира двата си T-33
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Половин век от първия полет на Boeing 747

Преди точно половин век, на 9 февруари 1969 г., своя първи полет изпълнява емблематичният пътнически самолет Boeing 747, който е известен и с прозвището си Jumbo Jet.

Когато някога авиацията ни беше пропита от романтика

На 10 октомври 2019 г. в ЦВК-София бе представена антологията „Поети, родени да летят”. Организатори бяха Командването на ВВС, Българско Астронавтическо дружество – Пловдив и Издателство „Вион“.

Lockheed Martin достави 400-ния C-130J

Американският самолетостроител достави 400-ния произведен C-130J Hercules. Това е станало на 9 февруари 2018 г., а до момента са произведени над 2500 самолета от този тип, които са налетели 1,7 млн. часа.

Ми-17 бе свален в Афганистан

Транспортен вертолет Ми-17В-5 от състава на въоръжените сили на Афганистан е бил свален от талибаните…
Меню