Преди точно 35 години, на 20 февруари 1986 г., на орбита е изстрелян първият модул на съветската орбитална станция „Мир”. Тя става първата многомодулна станция, на която се извършват дълговременни мисии.
Първият модул, който е известен като базов модул, се нарича „Мир”. Конструктивно той се базира на предишните две съветски станции „Салют-6” и „Салют-7”, но има вграден възел, към който могат да се скачват още пет модула.
„Мир” е изстрелян в 00,28 часа московско време, с ракета-носител „Протон-К”. Модулът е изведен успешно на орбита. Първият екипаж, който го посещава е в състав Леонид Кизим и Владимир Соловьов. Те се скачват със станцията на 14 март 1986 г. и остават на брода ѝ почти 125 денонощия.
Първият модул, който се скачва с „Мир” след изстрелването ѝ, става „Квант-1” през март 1987 г. През ноември 1989 г. е добавен още един модул – „Квант-2”. Модулът „Кристалл” се скачва през май 1990 г., последван от „Спектр” през май 1995 г. и „Природа” през април 1996 г.
Общо 104 човека от 12 страни минават през станцията „Мир” между 1986 и 2000 г. Между тях е и българинът Александър Александров, който работи на станцията през юни 1988 г.
Американската космическа совалка се скачва с „Мир“ седем пъти между 1995 и 1998 г.
На „Мир” е проведен рекордния престой на Валерий Поляков, който остава на орбита в продължение на 437 денонощия. Този рекорд все още не е подобрен.
В края на 90-те години на миналия век, когато вече е взето решението за строежа на Международната космическа станция, ентусиазмът за поддръжката на „Мир“ рязко намалява. Русия няма пари да я поддържа и няма реалистична частна алтернатива за финансирането ѝ. Отделно, тя изначално е проектирана да остане на орбита около пет години, като техническото ѝ състояние непрекъснато се влошава. Затова през януари 2001 г. е взето решение тя да бъде свалена от орбита.
Станцията е изведена от орбита на 23 март 2001 г., като останките ѝ се разбиват в Тихия океан.
