60 години от първия полет на Ту-128

687 прочитания

Преди точно 60 години, на 18 март 1961 г., първия си полет прави прототипа на Ту-128, който остава в историята, като най-големия серийно строен изтребител в историята на световната авиация.

Първият прототип полита от изпитателния център Жуковски, край Москва. На борда на машината се намира командира Михаил Козлов и щурмана-изпитател Константин Малхасян. Полетът продължава 30 минути и минава без забележки. На 21 март последва нов полет и така изпитателната програма на типа тръгва.

Ту-128 е замислен в средата на 50-те години на миналия век, като тежък баражиращ изтребител, който да охранява северните райони на СССР от потенциалните атаки на американски стратегически бомбардировачи. По това време с тази задача е натоварен разработвания  Ла-250, но проектът има много трудности и в крайна сметка е прекратен. Туполев успява да убеди командването на Съветските ВВС да подкрепи работата по прехващач на базата на скоростния бомбардировач Ту-98, който полета през септември 1956 г.

На 4 юни 1958 г. проектът е официализиран с постановление на ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР, с което се оторизира създаването на комплекса Ту-28-80, който включва изтребител, управляема ракета К-80 и радар „Смерч“.

През 1960 г. започва строителството на прототипа, което приключва през януари 1961 г. Паралелно с това започва работата по първите четири предсерийни машини. През март 1962 г. започват държавните изпитания, които се извършват от прототипа и предсерийните Ту-128. Те продължават до юни 1964 г. Навъртени са 799 полета и тестовете са сметнати за успешни.

Серийното производство е оторизирано още през декември 1963 г., а Ту-128 и ракетите му Р-4, са официално приети на въоръжение на 30 април 1965 г.

Ту-128 се строи едва в 188 бройки и остава нишов изтребител, който охранява замръзналата пустош на Сибир и Далечния Изток. Общо шест полка експлоатират машината, която обаче се радва на сравнително дълга и безметежна кариера. Ту-128 започва да се сваля от въоръжение едва към средата на 80-те години, когато започва да се подменя от МиГ-31. Типът официално е пенсиониран през 1992 г.

Учебно-тренировъчният вариант Ту-128УТ

С дължината си от 30,06 m, размах на крилото от 17,53 m и височина от 7,15 m, Ту-128 остава серийния изтребител с най-големи геометрични размери в историята. Масата му празен е 24,5 тона. Единствено по максимална излетна маса (43,7 тона) той отстъпва на МиГ-31, чиято максимална излетна маса е 46,7 тона.

Първият прототип на Ту-128 лети активно за различни изпитания до 1973 г., след което е изпратен в Централния музей на ВВС в Монино, край Москва. Той там може да бъде видян и днес (на водещата снимка).

Свързани теми

Предишна публикация
50 години от първия полет на Ил-76
Следваща публикация
85 години от дебютния полет на Spitfire
687 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

ГЕРБ се хвърли в защита на избора на F-16

Очаквано, представители на управляващата партия ГЕРБ се хвърлиха в яростна защита на избора на F-16 за нов боен самолет за ВВС, като обединяващото в изказванията бе, че това не бил политически, а експертен избор. Това стана днес, 22 декември 2018 г.

Живата торпила

Вече много десетилетия името на поручик Димитър Списаревски вълнува вниманието и въображението не само на любителите на военната история, но и на всички, които знаят малко или много за случилото се в небето на София в студения ден на 20 декември 1943 г. 

F-20 – Изтребителят без късмет

Народът го е казал най-добре: „Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет”. Т.е., ако си поставен в неравностойно положение, доброто стечение на нещата може да те измъкне от него. Но какво става, ако си на отлично ниво, но сякаш цялата Вселена работи срещу теб?
Нещо подобно се случва с проектa на американската компания Northrop F-20 Tigershark. Самолет, който въплъщава в себе си всичко най-добро от американската аерокосмическа индустрия, но накрая не успява да реализира дори една търговска поръчка и е безславно изпратен в историята. Факторите, които допринасят за провала на F-20, са може би дори повече от немалкото позитивни черти на проекта.

Меню