50 години от първия полет на Ил-76

918 прочитания

Преди точно половин век, на 25 март 1971 г., първия си полет прави транспортния самолет Илюшин Ил-76. Това става факт от несъществуващото вече летище Худинка, в Москва.

Експерименталният завод на Илюшин, където се строи прототипа, се намира край Худинка, а изпитателната програма трябва да се проведе от тестовия център „Громов” в Жуковски, край съветската столица. Затова и първият полет на типа, реално е прелитане от Худинка за ценъра „Громов”.

Командир на екипажът е легендарния летец-изпитател Едуард Кузнецов. На борда се намират още втори пилот Г. Волохов, щурман В. Милютин, борден инженер И. Якимца и радистът И. Кондуров. Полетът трае едва 20 минути, но всичко по него е нормално.

Ил-76 започва да се замисля в средата на 60-те години на миналия век, като основното му предназначение ще бъде да обслужва въздушно-десантните войски. Машината трябва да може да десантира хора и товари, както и да се оперира от къси и лошо подготвени площадки.

През ноември 1967 г. със задачата официално е натоварено конструкторското бюро на Сергей Илюшин. За главен конструктор е назначен Хенрих Новожилов.

Освен първият прототип, който има цивилна съветска регистрация СССР-86712, в изпитанията са задействани още два прототипа – единият полети февруари 1973 г., а другият през май същата година.

Заводските изпитания приключват през септември 1974 г., а държавните през декември. Налетени са 1676 часа в рамките на 964 полета. Серийното производство стартира през същата година в Ташкентския авиационен завод.

След базовата версия, която е известна просто, като Ил-76, през 1978 г. започва серийното производство на подобрения Ил-76М, който има повишен полезен товар. Паралелно с това започва и строителството на цивилната версия Ил-76Т. Тя се различава най-вече по отсъствието на оръдейна установка и кабина на стрелеца, която се намира в опашната част при военната версия. В началото на 80-те започва производството на доработените версии Ил-76МД и Ил-76ТД.

Междувременно, Ил-76 става основа за редица специални варианти, като летящия радар А-50 и танкерът Ил-78.

След разпада на СССР Ил-76 намира огромно разпространение на цивилния каргопазар, където остава популярен избор и до днес.

Производството приключва в Ташкент през 2011 г., след построяването на около 960 машини. През 2010 г. в завода „Авиастар-СП” стартира производството на основно обновения модел Ил-76МД-90А.

Свързани теми

Предишна публикация
Половин век от старта на Салют-1
Следваща публикация
60 години от първия полет на Ту-128
918 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

alt

Авиацията и Яно

Красимир ГРОЗЕВ се срещна с вече пенсиониралия се български пилот Янко „Яно” Янков, за да си поговори с него за живота, летенето и всичко останало. Кариерата ми на журналист, пишещ за авиация, ме е срещала със стотици истински хора, които изграждат българските ВВС днес. Без да искам да слагам каквато и да е градация между тях, трябва да отбележа, че пленителният авиационен ентусиазъм, който винаги е струил от капитан Янко Янков, или както всички го знаят – Яно, е бил нещо, с което той винаги се е отличавал. За седем години от нашето познанство станах свидетел, как той уверено и заслужено извървя пътя от новоприучен на МиГ-29 пилот през 2004 г. до един от най-опитните авиатори в Граф Игнатиево, който дори в последната година от кариерата си беше инструктор на съвсем млади пилоти, които тепърва се приучват на изтребителя. Разбира се, пилотската, а и житейската история на Яно е много по-дълга и показва, че ако човек наистина силно желае нещо и полага всички усилия да го постигне, със сигурност ще успее. Точно за това в следващите няколко страници ще разкажем за Яно и се надяваме, че историята му ще вдъхнови и следващото поколение български авиатори.

30 години МиГ-21бис в България

В началото на 80-те МиГ-21 вече не е най-способният български изтребител, но остава най-многобройният през цялото десетилетие, с нови попълнения на авиопарка. През 1978 г. в ПВО и ВВС постъпва първата ескадрила прехващачи МиГ-23 от варианта МФ, допълнени от варианта МЛА през 1982 и МЛД през 1984–1985 г. в 18-и иап в Доброславци. Превъоръжаването с бойни самолети от трето поколение за изтребителната авиация обаче свършва дотук, защото се оказва прекалено скъпо начинание. За да се компенсира недостигът на качеството, се налага да се заложи на количеството, при това на изключително ниска цена.

Изгубен и намерен

Вече повече от седмица Въоръжените сили на България провеждат една уникална операция – изваждането на останките на изтребител Messerschmitt Bf 109 (популярно известен и като Me 109) от състава на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ). Какво беше намерено под ливадите на самоковското село Марица, чий е бил самолетът и какво ще се случи с намерените останки?
На тези и други въпроси търсим отговор в настоящия материал.

Меню