Класическото журналистическо клише, което озвучава блокираните от сняг български пътища и улици е, че зимата пак ни е изненадала. На фона на сериозното засушаване, високи температури и силни ветрове, някак не може да кажем, че лятото ни изненадва за пореден път с лумналите на много места в страната горски пожари. За съжаление, вече не говорим само за изгорели хиляди декари гори и изпепелени постройки, но и за човешки жертви.
„В момента имаме един хеликоптер, който работи по пожарите от ВВС. От вторник ще имаме още един, а вероятно до десетина дни и трети. Това ни е капацитета в момента. Ако нещата станат по-тревожни, ще трябва да искаме от европейския механизъм помощ отвън, защото нашата летателна техника е недостатъчна”, това призна днес, 5 август 2021 г., служебният премиер Стефан Янев по време на блиц парламентарен контрол.
На хартия българските ВВС разполагат с 12 броя AS 532AL Cougar и пет броя Ми-17 (два от тях са Ми-17П с височинни мотори ТВ3-117В) и всички тези вертолети, поне на теория, могат да се използват за пожарогасене със системата „Bambi Bucket” (представляваща сгъваща се кофа, носена на външно окачване под машината). Реалността обаче е такава, каквато премиерът Янев посочи – един летящ вертолет за борба с пожарите.
АЕРО научи от собствени източници, че единственият наличен вертолет е Cougar с борден номер 704, който се забелязва по снимките от акциите по пожарогасене в последните дни. Скоро време се готви въвеждането в строя на още един Cougar, като паралелно усилено се работи по отстраняване на техническия проблем с едната от двете налични кофи „Bambi Bucket”, предназначени за използване от френските вертолети. Наличен е и един изправен Ми-17, но там няма подготвен екипаж, но типа до съвсем наскоро продължително не летя и екипажите (които също летят на пожари на Cougar) му са с прекъсната подготовка. Възстановяването се чака не по-рано от края на месеца.
Колко време ще може да поддържаме толкова изправни машини, обаче е отделен въпрос, който отново опира до пари за логистика.
Борд 704 е единственият вертолет от ВВС, който в момента може да гаси пожари
Защо се получи така?
Проблемът с изправността на вертолетната техника не е от вчера или днес. Във втората половина на 2010 г. ВВС възстановиха способностите си за пожарогасене от въздуха, за тази задача се използваха вертолетите Ми-17 с кофи от типа „Bambi Bucket”. Припомняме, че ВВС спряха да изпълняват тази задача през 2003 г. след катастрофата с Ми-17П борд 433 край Разлог. Тогава, обаче гасенето се извършваше с вода от резервоар, монтиран вътре в кабината.
И така, в периода 2010 – 2017 г. ВВС извършиха стотици задачи за пожарогасене от въздуха, при това не само у нас, но и в Северна Македония и Черна гора. За изпълнение на задачата, обаче бяха задействани само Ми-17, а те никога не са били повече от два едновременно в летателна годност.
Фактът, че два вертолета не винаги са достатъчни, особено ако пожарите са сериозни и в много сложен терен, се видя при гасенето в местността „Бистришко бранище” до София през юли 2012 г. Тогава на помощ бе викан цивилен Ми-8 от частната фирма „Хели Ер”.
Корените на настоящата криза, обаче могат да се проследят до 2018 г. Тогава при катастрофа на летище Крумово бе загубен единственият изправен Ми-17 (борден номер 417). Освен загубата на човешки живот, бе загубена и способността за гасене на пожари от въздуха. В същото време, наличните Cougar така и не бяха получили тази способност, въпреки възможността им да носят товари на външно окачване и идеите за това от поне 2012 г. насам. В спешен порядък бе организирана обществена поръчка за покупка на нови кофи „Bambi Bucket”, тъй като френската машина е ограничена до два тона вода, а наличните кофи са предназначени за Ми-17, които пък носят до три тона вода. След един провален опит, чак през пролетта на 2019 г. бяха осигурени кофи за AS 532.
За щастие, през 2018 г. нямаше големи горски пожари, а през август 2019 г. за първи път Cougar се включи с гасенето от въздуха. През есента на същата година дори бе гасено с Ми-17, след като беше удължен ресурса на един такъв вертолет.
Днес формално има два Ми-17 след преминат капитално-възстановителен ремонт в ТЕРЕМ „Летец”, но до съвсем скоро не летеше нито един от тях, заради технически откази и бавене около осигуряването на гарантийни ремонти.
За наличните Cougar, през ноември 2013 г. беше сключено рамково споразумение за абонаментно обслужване на вертолетите, което обаче осигуряваше по едва две до три изправни машини във всеки един момент. Рамковото споразумение изтече през ноември 2020 г., а през януари 2021 г. кабинета „Борисов-3” реши да се обърне към агенцията на НАТО NSPA (NATO Support and Procurement Agency), която да управлява дейностите за логистично осигуряване на AS 532. От стенограмите на заседанията на Министерски съвет става ясно, че по тази линия ще се търси изправност на пет вертолета във всеки един момент. Съвсем очевидно, това в момента не е постигнато и вероятно скоро няма да стане. Причината е, че машините трябва да преминават през тежко техническо обслужване (т.нар. G-Check) – процедура, която гълта време и по около 10 млн. лева на вертолет.
И така, няма хеликоптери за пожарогасене, защото като цяло процентът изправна техника във вертолетната авиация на ВВС е мизерно нисък. При Cougar това е факт от 2011 – 2012 г., от когато и не е имало повече от три (в няколко отделни случаи – четири) изправни вертолета едновременно. Причините са прости – висока цена за поддръжка, липса на бюджет и липса на амбиция в политическото ръководство за поддържане на сериозна вертолетна авиация в състава на ВВС.
Колкото до Ми-17, той продължава да служи заедно с френските Cougar, въпреки че последните трябваше да го заместят още преди десетилетие. Причините (пак) са прости – поддръжката на ветерана е сравнително проста и до някъде евтина. Освен това той много добре пълни дупките в Крумово – например в ролята му на въоръжен вертолет, когато нямаше изправен Ми-24 между 2010 и 2016 г. Финансите, обаче (пак!) не стигат за това да има по-значителен брой изправни машини и той се колебае между нула и два. Отделно, през годините доста Ми-17 бяха разпродадени и те в момента продължават да летят, но в чужди държави.
И трябва да се подчертае, че липсата на вертолети достатъчно вертолети води със себе си и липса на достатъчно екипажи с приличен нальот. А гасенето на пожари в планински условия е сред най-сложните възможни мирновременни задачи, които искат отлична подготовка, идваща от много летене. Нещо, по което трябва сериозно да се работи.
Ситуацията се усложнява и от факта, че от миналата година единственият сериозен вертолетен оператор у нас „Хели Ер” реши да продаде флота си от Ми-8. Така и да искаме, няма кой да помага и от частния авиационен сектор.
Какво може да се направи?
От трибуната на Народното събрание днес премиерът Янев заяви, че служебното правителство е разсъждавало над това да се създаде държавна агенция, която да осигурява операциите по HEMS, SAR и пожарогасене със специализиран флот от вертолети. Янев, обаче посочи, че хоризонта на служебното правителство е такъв, че такова нещо не може да се реализира и са се ограничили само с предложение за създаване на система за HEMS в рамките на Плана за възстановяване.
За изграждане на отделна противопожарна авиация се говори от много години. Още през 2012 г., когато цяла София гледаше пожара на „Бистришко бранище” тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов развиваше теории за покупка на противопожарни самолети. Година по-късно Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) се опита да организира обществена поръчка за покупка на един противопожарен вертолет с финансиране от ЕС, но идеята се провали след лошото написване на изисквания към поръчката.
В следващите години в ГДПБЗН идеята за осигуряване на противопожарна авиация съществуваше на приливи и отливи – от една страна имаше известно желание, от друга страна нямаше яснота как ще се финансира проекта, от трета наличието на някакви способности във ВВС и липсата на много тежки пожари, разколебаваха ръководството на ГДПБЗН да се занимава с тази непроста дейност.
През миналата година по линия на програмата на Европейския съюз RescEU – осигуряване на общи европейски способности за реагиране на бедствия, аварии и катастрофи – се заговори за изграждане на флот от спасителни и противопожарни вертолети и самолети. Схемата е проста – ЕС осигурява финансирането за покупката, страните, желаещи да се включат, осигуряват средства за експлоатация, като общият флот може да бъде задействан навсякъде в рамките на ЕС. От ГДПБЗН отново са проявили известен интерес към подобен ход, но пак нямаме каквото и да е реално движение напред.
Реалността в момента е такава, че Военновъздушните сили имат много авиационна техника, която върши достатъчно добра работа (стига да е изправна). Въпрос на активност от страна на ВВС и МО е да се представи някакъв реалистичен разчет за възстановяване и поддръжка на определен брой Ми-17, които да вървят с достатъчен брой кофи от типа „Bambi Bucket” (случвало се е да има изправни вертолети, но не и кофи) и разбира се, достатъчно добре подготвени екипажи. Не е за пренебрегване, че и в момента съществува прилично работеща схема, по която държавата покрива разходите на ВВС, когато се изпълняват полети в помощ на населението.
За добро реагиране на пожари в страната и възможност за оказване на ефективна помощ на нашите съседи са достатъчни три до четири изправни вертолета Ми-17 (подобни разчети са правени многократно в миналото) и осем – девет подготвени екипаж. Ремонтът на един Ми-17 в държавния завод ТЕРЕМ „Летец” излиза около шест милиона лева, а поддръжката му след това не е чак толкова скъпа. Осигуряването на подготвени екипажи е въпрос за насочване на целеви ресурси. Задачата се улеснява и от факта, че пожароопасния период в България е сравнително кратък – от края на юни до края на септември.
Наличните Ми-17 у нас имат живот до около 2029 г. и е въпрос на желание, организация и не чак толкова много пари тяхната ефективна утилизация за борба с пожарите.
Разбира се, това може да се изпълнява и с вертолети Cougar, но на значително по-сериозни цени поради значително по-скъпия летателен час.
Междувременно, това не пречи държавата да предприеме конкретни стъпки към изграждане на специализирана противопожарна авиация, която да бъде отделно от ВВС. Стига да има желание и пари за това (пари може и да се намерят по европейските програми, но с желанието е по-сложно Бел.ред.). Но дори и тези стъпки да бъдат предприети възможно най-скоро, изграждането на системата ще отнеме минимум три до четири години (предвид времето за провеждане на обществена поръчка, производство на машините и обучение на екипажи).
Възможен е обаче и един друг, може би по-реалистичен сценарии – тежките пожари от юли и август да бъдат бързо забравени, ВВС да се ограничи в това да осигурява, със слаб ентусиазъм, един – два вертолета за пожарогасене, а ГДПБЗН все така да не се накани да създава собствена авиация. Такава една, ограничена по капацитет, система ще работи прилично, но до едно време. Но ако прогнозите, че сухите и много горещи лета ще става правило в България заради настъпващите климатични промени, то няма да мине много време преди отново да кажем, че лятото ни е изненадало, а някой друг премиер да признава от трибуната на Народното събрание, че нямаме сериозни способности за борба с пожари от въздуха.
