На 17 ноември 1956 г. своя дебютен полет осъществява прототипа на легендарния френски реактивен изтребител Dassault Mirage III.
Полетът, проведен с първия прототип означен, като Mirage III-01, e осъществен от парижкото летище Мелун-Виларош. Машината излита в 16,00 часа пилотирана от летеца-изпитател Ролан Главани. Полетът преминал нормално и продължава общо 40 минути, като е достигната скорост от 700 km/h.
По време на 10-тия полет на прототипа, който става факт на 30 януари 1957 г. е достигнаха свръхзвукова скорост в хоризонтален полет. На 9 май френското МО и Dassault подписват договор за 10 предсерийни Mirage IIIA.
Изтребителят с триъгълно крило ще се превърне в най-добре продаващия се френски боен самолет след края на Втората световна война.
Историята на Mirage III започва през 1952 г., когато в светлината на въздушните боеве над Корея е решено френските ВВС да получат лек свръхзвуков прехващач. През февруари 1953 г. е пуснато заданието към няколко френски самолетостроителя. Самолетът трябва да е с маса до 6 тона, максимална скорост от поне M 1,3 и да е едноместен.
Dassault излизат с проект наречен MD.550 Delta – това е относително компактна конструкция с триъгълно крило, без хоризонтален стабилизатор и с доста голям вертикален стабилизатор. Задвижването е от два форсажни Armstrong Siddeley MD30R Viper, като има провизия за поставяне и на течногоривни ракетни ускорители.
Самолетът полита на 25 юни 1954 г. Изпитанията не вървят много гладко, като машината с трудност достига свръхзвукова скорост в хоризонтален полет без ракетни ускорители. Излитането и кацането става с относително високи скорости. Маневреността не е много добра. Междувременно, самолетът е прекръстен на Mirage I.
Изпитанията му, както и на конкурентите SE.212 Durandal и SO.9000 Trident, които се създават от Sud-Est и Sud-Ouest, показват, че концепцията за много лек свръхзвуков изтребител не е валидна. В Dassault решават да уголемят конструкцията и така се появява проектът Mirage II. Той обаче остава на хартия, защото компанията предприема амбициозен ход и започва проекта на чисто.
Mirage III е с около 30% по-тежък от Mirage I и ще се задвижва от един реактивен двигател Snecma Atar. В конструирането му е приложено т.нар. „правило на площите”, което улеснява достигането на свръхзвукови скорости, чрез изчистване на аеродинамиката при полети на трансзвукови скорости.
Предсерийните Mirage IIIA също са уголемени, на фона на прототипа Mirage III-01. Крилото им е 17% по-голямо и са удължени с почти два метра. Първият Mirage IIIA полита на 12 май 1958 г. , пилотиран отново от Ролан Главани. Малко по-късно, френското правителство поръчва 100 серийни Mirage IIIC.
Mirage III се превръща в бестселър. Сглобени са общо 1422 броя, които отиват на въоръжение в 13 държави. Разработени са десетки варианти и подварианти. Конструкцията е развита в многоцелевия Mirage 5, от който са глобени 582 броя. Израел го сглобява под името Nesher, а след това го развива в Kfir.
Вариантите и развитията на Mirage III участват в десетки конфликти в Близкия изток, Африка, Азия и Южна Америка.
Днес, Пакистан продължава да оперира с Mirage III/5, a Kfir е на въоръжение в Колумбия и Шри Ланка. Няколко Kfir се използват от частна компания в САЩ за предоставяне на агресорски услуги на Пентагона.