Пак се заговори да поемем „ер полисинг” над Северна Македония

142 прочитания

Темата за това българските ВВС да поемат мисията „ер полисинг” над Северна Македония отново бе вкарана в общественото пространство, този път от министърът на външните работи Теодора Генчовска. Това стана днес, 27 януари 2022 г.

„България отново поднови предложението си да осъществява охраната на въздушното пространство на Република Северна Македония”, това каза Генчовска, която обобщаваше срещата между правителствата на България и Северна Македония.

Северна Македония, която стана член на НАТО през март 2020 г., няма собствена изтребителна авиация и мирновременната задача за охрана на въздушното ѝ пространство („ер полисинг”) трябва да се извършва от друга страна-член на Алианса.

През юни 2019 г., малко преди да бъде подписан договора за покупка на осем F-16 Block 70, тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че бил говорил със Зоран Заев (тогавашният македонски премиер) за това България да поеме охраната на македонското въздушно пространство, защото новите самолети „не можели да завиват наблизо” и така или иначе щели да ходят над западната ни съседка.

Междувременно, обаче Гърция и Северна Македония вече бяха подписали споразумение за това гръцки изтребители да извършват „ер полисинг” след влизането на страната в НАТО, а гръцкият военен министър, в отговор на амбициите на Борисов, заяви, че България няма способност да извършва тези мисии над друга държава.

Няколко месеца по-късно, темата изникна отново, този път след посещението президента Румен Радев в Гърция. Там той разговаря с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, като двамата се споразумяха за сътрудничество по въпросите на македонския „ер полисинг”.

Северна Македония влезе в системата на „ер полисинг” на НАТО през декември 2021 г., като задачата бе поета от гръцките ВВС.

От военно-техническа гледна точка, охраната на въздушното пространство на Северна Македония от авиобаза Граф Игнатиево е напълно постижимо. Разстоянието от българската изтребителна авиобаза до Охрид е практически същото, както между нея и Шабла. Но въпросът има и чисто геополитически измерения, които вероятно в случая са по-важни.

Свързани теми

Предишна публикация
Ремонтът на Граф Игнатиево страда от липса на мениджмънт
Следваща публикация
Какво има и какво няма в проекто военният бюджет за 2022 г.
142 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Рекорден прием в Долна Митрополия за 2019 г.

Рекордните 15 курсанти по специалност „летец-пилоти” ще приеме през 2019 г. Националният военен университет (НВУ) „Васил Левски”. Това се чете в заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов от 8 януари 2019 г.

Полша подписва за F-35 в петък

Полша ще подпише договор за покупка на 32 броя изтребители F-35A този петък (31 януари 2020 г.) Това съобщи министъра на отбраната на страната Мариуш Блашчак в своя профил в социалната мрежа Twitter.

УКРИНМАШ обжалва спирането на процедурата за удължаване на КСА-2

Украинската държавна компания УКРИНМАШ е подала жалба в Комисията за защита ан конкуренцията (КСА) срещу спирането на процедурата за удължаване на ресурса на КСА-2. Това се чете от съобщение на сайта на КЗК.

МО отново пусна обществена поръчка за пиротехнически изделия

Министерство на отбраната стартира процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на барутни заряди и пиротехнически изделия за авиационна техника. Стойността на договора ще достигне 500 000 лв. без ДДС.

Авиокаст: Епизод 6

Изборите минаха, а ето го и новият епизод на „Авиокаст“. В него говорим за това,…
Меню