Пак се заговори да поемем „ер полисинг” над Северна Македония

142 прочитания

Темата за това българските ВВС да поемат мисията „ер полисинг” над Северна Македония отново бе вкарана в общественото пространство, този път от министърът на външните работи Теодора Генчовска. Това стана днес, 27 януари 2022 г.

„България отново поднови предложението си да осъществява охраната на въздушното пространство на Република Северна Македония”, това каза Генчовска, която обобщаваше срещата между правителствата на България и Северна Македония.

Северна Македония, която стана член на НАТО през март 2020 г., няма собствена изтребителна авиация и мирновременната задача за охрана на въздушното ѝ пространство („ер полисинг”) трябва да се извършва от друга страна-член на Алианса.

През юни 2019 г., малко преди да бъде подписан договора за покупка на осем F-16 Block 70, тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че бил говорил със Зоран Заев (тогавашният македонски премиер) за това България да поеме охраната на македонското въздушно пространство, защото новите самолети „не можели да завиват наблизо” и така или иначе щели да ходят над западната ни съседка.

Междувременно, обаче Гърция и Северна Македония вече бяха подписали споразумение за това гръцки изтребители да извършват „ер полисинг” след влизането на страната в НАТО, а гръцкият военен министър, в отговор на амбициите на Борисов, заяви, че България няма способност да извършва тези мисии над друга държава.

Няколко месеца по-късно, темата изникна отново, този път след посещението президента Румен Радев в Гърция. Там той разговаря с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, като двамата се споразумяха за сътрудничество по въпросите на македонския „ер полисинг”.

Северна Македония влезе в системата на „ер полисинг” на НАТО през декември 2021 г., като задачата бе поета от гръцките ВВС.

От военно-техническа гледна точка, охраната на въздушното пространство на Северна Македония от авиобаза Граф Игнатиево е напълно постижимо. Разстоянието от българската изтребителна авиобаза до Охрид е практически същото, както между нея и Шабла. Но въпросът има и чисто геополитически измерения, които вероятно в случая са по-важни.

Свързани теми

Предишна публикация
Ремонтът на Граф Игнатиево страда от липса на мениджмънт
Следваща публикация
Какво има и какво няма в проекто военният бюджет за 2022 г.
142 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Млади пилоти започват курс на L-39

Курс за приучване на самолет L-39ZA започна днес, 23 април 2018 г., на летище Долна Митрополия с младите пилоти, обучаващи се по програмата за интензивна летателна подготовка. Това съобщават от ВВС.

Утре в София каца НАТО-вски AWACS

Статичен показ на самолет E-3A за далечно радиолокационно откриване и управление (AWACS) ще се състои утре, 5 юни 2018 г. на летище София. Това съобщават от МО.

Полша започва да търси нови изтребители

Инспектората по въоръжението към полското МО е започнал проучване на вариантите за замяна на сега експлоатираните бойни самолети МиГ-29 и Су-22. Проектът за замяна на старите съветски машини е известен като „Harpia”.

Предизвестен инцидент

На 26 април 2012 г. сутринта при излитане за полет в рамките на българско-американското учение „Тракийска звезда 2012” се разби двуместен учебно-тренировъчен изтребител МиГ-29УБ. Какво, как и защо се случи в тази априлска сутрин? На тези въпроси се опитва да отговори Красимир ГРОЗЕВ.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 45 (май 2012 г.)  

Споровете около въздушния бой от 27 февруари продължават

Споровете за резултатите от въздушния бой между изтребители от Пакистан и Индия, който стана факт на 27 февруари 2019 г., продължават. Днес, 5 април, бяха извадени нова порция от доказателства, които влизат в противоречие едни с други.

Меню