Пак се заговори да поемем „ер полисинг” над Северна Македония

142 прочитания

Темата за това българските ВВС да поемат мисията „ер полисинг” над Северна Македония отново бе вкарана в общественото пространство, този път от министърът на външните работи Теодора Генчовска. Това стана днес, 27 януари 2022 г.

„България отново поднови предложението си да осъществява охраната на въздушното пространство на Република Северна Македония”, това каза Генчовска, която обобщаваше срещата между правителствата на България и Северна Македония.

Северна Македония, която стана член на НАТО през март 2020 г., няма собствена изтребителна авиация и мирновременната задача за охрана на въздушното ѝ пространство („ер полисинг”) трябва да се извършва от друга страна-член на Алианса.

През юни 2019 г., малко преди да бъде подписан договора за покупка на осем F-16 Block 70, тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че бил говорил със Зоран Заев (тогавашният македонски премиер) за това България да поеме охраната на македонското въздушно пространство, защото новите самолети „не можели да завиват наблизо” и така или иначе щели да ходят над западната ни съседка.

Междувременно, обаче Гърция и Северна Македония вече бяха подписали споразумение за това гръцки изтребители да извършват „ер полисинг” след влизането на страната в НАТО, а гръцкият военен министър, в отговор на амбициите на Борисов, заяви, че България няма способност да извършва тези мисии над друга държава.

Няколко месеца по-късно, темата изникна отново, този път след посещението президента Румен Радев в Гърция. Там той разговаря с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, като двамата се споразумяха за сътрудничество по въпросите на македонския „ер полисинг”.

Северна Македония влезе в системата на „ер полисинг” на НАТО през декември 2021 г., като задачата бе поета от гръцките ВВС.

От военно-техническа гледна точка, охраната на въздушното пространство на Северна Македония от авиобаза Граф Игнатиево е напълно постижимо. Разстоянието от българската изтребителна авиобаза до Охрид е практически същото, както между нея и Шабла. Но въпросът има и чисто геополитически измерения, които вероятно в случая са по-важни.

Свързани теми

Предишна публикация
Ремонтът на Граф Игнатиево страда от липса на мениджмънт
Следваща публикация
Какво има и какво няма в проекто военният бюджет за 2022 г.
142 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Гърция се споразумя за 70 броя OH-58D

Гръцкото правителство е решило да приеме офертата на САЩ за 70 броя употребявани разузнавателно-ударни вертолети OH-58D Kiowa Warrier. Вертолетите формално се подаряват, но покрай тях има други разходи, които гръцката страна ще плати.

Министър Каракачанов: Чакаме решението на КЗК и продължаваме с РСК „МиГ”

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че повереното му министерство ще изчака решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и след това ще продължи директните преговори с РСК „МиГ”. Това каза той днес, 28 декември 2017 г. в сутрешния блок на БНТ1.

Живата торпила

Вече много десетилетия името на поручик Димитър Списаревски вълнува вниманието и въображението не само на любителите на военната история, но и на всички, които знаят малко или много за случилото се в небето на София в студения ден на 20 декември 1943 г. 

ГЕРБ, ДПС и ВМРО отхвърлиха ветото върху F-16

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, ВМРО и двама независими бе отхвърлено ветото на президента Румен Радев върху ратификацията на договорите за покупка на осем F-16. Това стана днес, 26 юли 2019 г.

Меню