Войната на Русия срещу Украйна стартира с имитация на класически сценарии, многократно прилаган от САЩ и съюзниците им в последните 30 години – масирано въздушно нападение срещу ключови обекти на ВВС, ПВО, ЗРВ, РТВ и командните пунктове на противника. Разликата дойде от това, че вместо да видим няколкодневна въздушна кампания, руските наземни сили директно навлязоха на украинска територия.
Първият удар
Въздушната кампания стартира около 05,00 часа местно време (еднакво с българското) на 24 февруари 2022 г., след като руският президент Владимир Путин обяви по телевизията, че стартира „специална военна операция” с цел „демилитаризация и денацификация” на Украйна.
Официалната информация от руска страна за този първоначален удар е повече от оскъдна. В края на деня бе съобщено, че са унищожени 74 украински военни обекта – 11 летища, три командни пункта, един пункт за базиране на ВМС и 18 поста на РТВ, дивизиони С-300 и Бук М1. Броя на ракетите и самолетоизлитанията, с които е реализирано това не бяха съобщени.
Украинското МО съобщи, че са понесли удари от около 30 крилати ракети, но тази оценка вероятно е изключително занижена.
От Пентагона излязоха също с оценка за силите и средствата задействани в първия удар – използвани са около 100 ракети – балистични и крилати, както и 75 бойни самолета, включително и бомбардировачи. Тези цифри звучат по-достоверно и е по-вероятно да са близо до действителните.
Може да се спекулира, че основната вълна от крилати ракети е била изстреляна от руските ВМС, където в последните години с ударни темпове се приемат съдове въоръжени с крилатите ракети „Калибр”. В Черно море вероятно става въпрос основно за малките ракетни корвети от Проект 21631 и 22800, както и конвенционални подводници от Проект 636.3.
Има индикации по форма на видеоклипове, че в първите часове войната във въздуха е имало и стратегически бомбардировачи Ту-95МС, което значи вероятно и пускове на крилати ракети с въздушно базиране Х-101 или Х-55/555.
Сигурно има участие и от наземните ракетни комплекси „Искандер”, но те най-вероятно са използвали основно квазибалистичните ракети 9М723, вместо крилатите си ракети 9М728 (Р-500).
Ukrainian residents filmed the flight of a Russian cruise missile pic.twitter.com/8NkpviDbnw
— Андрей (@AndreyZhukovv) February 24, 2022
Много е вероятно украинските сили да не са успели да унищожат сериозен брой от влитащите крилати ракети, ако въобще е имало реално и координирано противодействие. Фактът, че има клипове, които показват крилати ракети удрящи цели в Западна Украйна, подсказва, че те са летели стотици километри над украинска територия безпроблемно преди да стигнат целите си.
Moment Russian cruise missile “Kalibr” hits the Ivano-Frankivsk Airport in Ukraine. pic.twitter.com/UAxei7Skd2
— CaucasusWarReport (@Caucasuswar) February 24, 2022
Засега, единствената видима индикация за участието на тактическата авиация на руските ВКС в този първоначален удар са останките от една ракета „въздух – земя” Х-31П, която е предназначена за унищожаване на противникови радари. Те бяха заснети в очертанията на Киев.
Останки от ракета Х-31П
Ефектът на този първоначален удар е неясен, а твърденията на руската страна, за например 11 унищожени летища, трябва да се приема със здравословна доза скептицизъм. Наличните видеоклипове разпространявани в социалните мрежи, показват сериозни поражения по складове за горива и боеприпаси (личи си какви са поразените цели по видовете пожар). Налични са и кадри с унищожени радиотехнически постове на украинската армия, както и видео с изтеглящ се дивизион С-300, от който са останали само две пускови установки. Появиха се и кадри с горящи пускови установки, част от системи С-300ПС. Но за унищожаване на цели летища е трудно да се говори – най-вече заради сериозната площ на целите и малкия брой ракети.
Така или иначе, в какво състояние са били украинските РТВ и ЗРВ в края на първия ден на войната, е без ясен отговор.
Със сигурност, обаче руските командири биха искали да видят по-сериозен бараж от крилати и балистични ракети, насочени срещу фиксирани украински военни цели. Основното ограничение, обаче идва от ограничения брой носители на тези оръжия (най-вече крилатите ракети), както и не чак толкова големия им брой, тъй като сериозното производство на крилати ракети с конвенционална бойна глава има едва в последните няколко години.
От друга страна, Украйна разполага със сериозни сили за ПВО. Те разполагат с не по-малко от 25 системи (дивизиона) със ЗРК С-300ПС/ПТ в четири бригади плюс още три или четири системи С-300В1 в една бригада, както и два полка „Бук-М1“ с 11 общо дивизиона и два полка със ЗРК С-125-2Д1, всеки с по три дивизиона и два дивизиона ЗРК „Куб“ с общо 10 батареи. Това количество зенитно-ракетни системи трудно може да се неутрализира при скромните първи удари и вероятно част от тях ще останат активни и през следващите дни, но каква ще бъде резултатността е друг въпрос. Най-вече предвид нуждата от надеждно радиолокационно покритие и работеща система за командване и контрол.
Унищожена пускова установка от комплекса С-300ПС
Действията на украинската военна авиация
Към края на 2021 г. украинските ВВС разполагат с по около 30 – 35 изтребителя МиГ-29 и Су-27, като някои от тях са преминали различни украински програми за малка модернизация, и по около 15 от ударните Су-24 и Су-25. Вертолетната авиация е основно в състава на армейската авиация на Сухопътните войски. Бойният ѝ компонент е в рамките на около 30 – 35 броя щурмови вертолети Ми-24, някои от които с местни модернизации, както и до 70 машини от фамилията Ми-8, повечето от които може да носят въоръжение.
Каква част от тази авиация е останала непокътната след първия руски въздушен удар е неизвестно. Все пак, няма индикации за масово унищожаване на украински летателни апарати на земята, а и предвид, че напрежението нарастваше в продължение на месеци, би трябвало да значи, че украинските сили са били разсредоточени и камуфлажирани в очакване на удара. Поне на терория.
Появиха се кадри с унищожени Су-25 и Су-24, които обаче изглежда, че не са били в летателна годност. Има и кадри с горящи машини по различни военни летища, но техния брой и тип остава неясен. А и предвид вървящите военни действия, трудно може да се очаква, че някой ще дава точни сведения за собствените си загуби.
Поразени украински Су-25, които обаче не изглежда, че са в летателна годност
Още в първите часове на войната един украински изтребител Су-27 се озова над Румъния и бе принуден да се приземи на военното летище в Бакъу от дежурната двойка F-16 MLU. По-късно се появиха снимки, на които се вижда, че машината е била с пълен боекомплект – шест ракети „въздух – въздух” Р-27 и четири ракети за близък бой Р-73. Остава открит въпроса, дали летецът се е заблудил и се е оказал над румънска територия, решил е да каца на чужда територия поради бомбардировка на своето летище или пък става въпрос за откровено дезертиране.
Приземилият се в Румъния украински Су-27
Този случай, обаче е индикация, че дежурните изтребители са излетели и са опитали да оказват някаква съпротива на влитащия противник. С каква ефективност – засега неясно.
В рамките на деня се появиха множество клипове и снимки, които показват, че украинската военна авиация все още лети. Така например, полети на пределно малка височина на двойка МиГ-29 в района на Киев, полети на щурмовици Су-25, кадри със Су-24 бомбардиращи руските десантчици на летището в Гостомел, полети на щурмови вертолети Ми-24 на пределно малка височина, изстрелващи неуправляеми ракети.
Correction: these are actually Ukrainian MiG29 jets engaging in air to air combat over Kiev **
[like we said, be patient with us because we have no idea what we are posting. We’re covering for @ASBMilitary. We normally only do politics] pic.twitter.com/JeNcKswvcR— ASB News / WORLD ? (@ASB_Breaking) February 24, 2022
От тези кадри може да се извлече само информацията, че украинската военна авиация все още е в състояние да действа, но в какво количество и с каква ефективност, все още е невъзможно да се оцени.
Руското МО твърди, че в рамките на деня са свалени два Су-27, два Су-24 и един вертолет. Единственото пряко потвърждение, обаче има под формата на снимки и официално признание от украинска страна за един загубен военно-транспортен самолет Ан-26, като от 14-те намиращи се на борда му са загинали петима.
Десантът в Гостомел
Може би, най-запомнящата се акция от първия ден на войната е въздушно-десантната операция на летището в Гостомел. Официалното наименование на аеродрума е международно летище „Антонов” и както се подразбира, на него се намира летателно-изпитателния център на едноименната компания, както и опитно производство. По въздушна линия то се намира само на около 30 km от центъра на Киев.
Десантът бе осъществен в обедните часове на 24 февруари и включва влитането на десет, петнадесет, но не повече от 20 транспортни вертолета Ми-8МТВ-5 под прикритието на щурмови вертолети Ка-52. Всички те, активно използващи топлинни капани при влитането в зоната на десант. На земята са били стоварени бойци от руските Въздушно-десантни войски и Силите за специално предназначение. Предвид броя на задействаните вертолети, вероятно става въпрос за десантирането на две роти, само с леко въоръжение.
Heliborne assault at Gostomel, Kiev area. pic.twitter.com/xECwlFHz7X
— Hans Schmulke (@gunner_schmulke) February 24, 2022
Точно около Гостомел са двете най-добре документирани загуби на руската военна авиация в първия ден. Става въпрос за два Ка-52. Едната машина е била поразена от зенитни средства (най-вероятно близък разрив на зенитна ракета) и е направила успешно аварийно кацане, като екипажът вероятно се е евакуирал или е достигнал до руските ВДВ на Гостомел. Опознавателните знаци и бордния номер на вертолета са замазани (стар прийом на руската армейска авиация, още от годините на войната в Чечения), като е открит защитния шлем на единия от пилотите, който е командир на ескадрила.
#Russia ??Ka-52 Hokum B attack helicopter in apparent forced landing after suffering damage, reportedly North West of Kiev #Ukraine ?? pic.twitter.com/e4rJQjaaCu
— Joseph Dempsey (@JosephHDempsey) February 24, 2022
Вторият вертолет е паднал във водоем до Киев, като има снимки, на които се вижда катапултирал се негов пилот, но съдбата му е неизвестна. Прочие, за този случаи има и алтернативна трактовка, че става въпрос за боен самолет.
Десантът на Гостомел определено не се развива, както руското командване иска. Въпреки, че Украйна призна, че вече не контролира летището, то все още не може да се използва за развръщане на още руски сили, а наличните ВДВ там са блокирани.
Не е ясно до колко те успяват да получават въздушна поддръжка, доставка на припаси и медицинска евакуация. Съобщава се, че бомбардировките на украинската авиация на Гостомел са целели и нанасяне на повреди на пистата, за да не може да се използва от руски военнотранспортни самолети.
Украински Су-24 над Гостомел
Руските ВКС в бой
Въпреки, че около Украйна е развърната по-голямата част от руската тактическа авиация, засега в пространството има малко индикации (под форма на снимки и видео) за нейното действие. Това може би се дължи и на позатегнатата дисциплина сред руските войски, от където в момента изтича минимално количество снимков и видеоматериал.
Украинската страна твърди, че е свалила над десет руски военни летателни апарата, но доказателства за това липсват. Руското МО засега потвърди само една загуба – на щурмови самолет Су-25, който е паднал след пилотска грешка, а пилотът се е катапултирал и е прибран от приятелски сили.
Появиха се и снимки на разбил се военно-транспортен самолет Ан-26, паднал във Воронежка област (тя граничи с Украйна). При инцидента са загинали всички намиращи се на борда. Официално, случая няма отношение към бойните действия.
Сред въпросите с много неизвестни е до колко руската изтребителна авиация се опитва да държи въздушно превъзходство над (поне част) от Украйна. Появиха се кадри на излитащи и кацащи от белоруското летище Барановичи летящи радари А-50, а по украинската граница има разположени и изтребители Су-35С (имащ мощен радар и голяма продължителност на полет). Опериращата на малка височина украинска авиация, обаче показва, че въздушното покритие вероятно е далеч от перфектното.
A Russian A-50U AEW&C aircraft landing in Baranovichi, Belarus. https://t.co/q7SO8bXriW pic.twitter.com/KFOd8p9m9h
— Rob Lee (@RALee85) February 24, 2022
Безпилотните
Преди старта на войната Украйна се сдоби с въоръжени безпилотни апарати Bayraktar TB-2, турско производство. Става въпрос за 12 апарата във ВВС на страната (четири комплекта) и още шест (два комплекта) за ВМС. При войната в Нагорни-Карабах през есента на 2020 г. те бяха използвани с много висока ефективност срещу арменските сили, а Турция ги рекламира широко, като своеобразно „wunderwaffe”.
Един от украинските Bayraktar TB-2. Под крилото се вижда управляем боеприпас MAM-L.
През първия ден от войната около използването на тези апарати има най-вече пропаганда – Украйна твърди, че ги използва с много голяма ефективност (като дори това се „доказва“ с клипове с използване на турски Bayraktar над Сирия), а руската твърди, че е свалила четири апарата.
Факт е, че няма видеоклипове от техното бойно използване (каквито Азербайджан разпространяваше с нескрита гордост и сериозен пропаганден ефект), но няма и доказателство за унищожаване на такива апарати. Може да се спекулира, че или значителна част от тези апарати са унищожени на земята (авиобазата в Чугуев, където се разполагат част от тези апарати, е била ударена в първия ден), или мощните руски системи за РЕБ ги правят неефективни, или някаква комбинация от двете. А е възможно украинското командване да ги пази в стратегически резерв.
Прочие, не се усеща и работа на руски безпилотни системи, като Орлан-10. Макар и там да няма широко разпространение на въоръжени варианти модели, в Сирия сериозно се използва комбинацията от целеуказване от БЛА за високоточни удари със 152-mm управляеми артилерийски снаряди „Краснополь”.
***
В заключение, трябва да се отбележи, че на война, като правило, воюващите сили разпространяват тонове дезинформация и пропаганда. Макар и новите технологии, като мобилните телефони с камери, да дават възможност за безпрецедентно отразяване на всякакви събития, включително и трагични, като тези, всяка информация трябва да се приема със скептицизъм. А времето на сериозните анализи ще дойде по-късно.
АЕРО ще се опита да продължи с военно-техническия си обзор на военните действия в следващите дни на този конфликт, който се надяваме да продължи възможно най-кратко.
