Въпросът за евентуална покупка на нови брегови противокорабни ракетни комплекси, които да заменят сега наличните „Рубеж”, витае из военните среди от няколко години. Подобни комплекси са важен елемент от отбраната на всяка държава, която има излаз на море. Високата им мобилност и скритост ги превръща в опасно оръжие, което може не само да отбранява териториалните води, но и да правят пребиваването на чужди бойни кораби в изключителна икономическа зона на страната, рисково начинание.
Ситуацията в България днес
Българските ВМС все още разполагат с една батарея от комплекса „Рубеж” – противокорабен ракетен комплекс създаден в началото на 70-те години на миналия век и доставен в България във втората половина на 80-те. През 2020 г. с комплекса бяха извършени експериментални стрелби, което не бе правено от 18 години.
Последната стрелба с българския комплекс „Рубеж“ (ВМС на България)
През пролетта на 2022 г. придобиването на брегови противокорабни ракетни комплекси се появи в проектопрограмата за превъоръжаване на кабинета „Петков”. Тя, обаче не бе гласувана от Народното събрание. Същият приоритет бе заложен и в програмата предложена от служебния кабинет „Донев”, но и тя не стигна до пленарната зала. На 30 ноември 2023 г. кабинетът „Денков” внесе в Парламента свой вариант за програма за превъоръжаване до 2032 г., която се очаква да бъде гласувана в Народното събрание в първите седмици на 2024 г. В нея също присъства проект за покупка на брегови противокорабни ракетни комплекси, като според анонсираното от МО, проектът е с най-висок приоритет (заедно с проекта за нови бронирани машини за пехотата, придобиването на наземни 3D обзорни радари, нови ЗРК и осигуряването на комуникационно-информационна поддръжка за многонационална дивизия).
На този фон, през септември 2023 г. премиерът Николай Денков заяви, че заради бушуващата близо две години руско-украинска война и цялостната руска активност в Черно море, която може да застраши българските интереси, e започнат процес на покупка на брегови противокорабни ракети.
Ясно е, че България иска да се сдобие с такива способности. Сега остава въпросът, дали иска това да се случи бързо?
Двете опции
От тук насетне пред МО има двe опции. Едната е стартиране на конкурсна процедура. На теория, пред страната ни има широк избор от противокорабни ракети с наземно базиране западно производство – Kongsberg NSM, MBDA Exocet MM40 Block 3, Saab RBS15 Mk3 и Boeing Harpoon Block II. По различни причини, реалистични, обаче са само двa от тези варианти – NSM и RBS15.
На теория, конкурсната процедура дава възможност да се разгледат способностите на конкуриращите се продукти, като ги мерим с един аршин и в същото време се изстискват най-добрите възможни условия – и като цена, и като срокове на доставка.
На практика обаче конкурсните процедури, по правило, гълтат много време. Типичен пример за това е процедурата за избор на нови наземни 3D обзорни радари за българските ВВС. В края на август 2023 г., когато публично се отваряха петте получени оферти, полковник Димитър Георгиев, началник щаб на ВВС и шеф на междуведомствената група, която оценява предложенията, призна, че до онзи момент процесът е отнел четири години (от старта на пазарното проучване, през искането на информация, одобряването на проекта на различните нива и искане на обвързваща оферта). Прочее, пет месеца по-късно, все още няма посочен победител. Не трябва да забравяме, че подготовката и подписването на договора също отнема време.
Все пак, конкурсната процедура би била единствената реалистична опция, ако българските ВМС вече не бяха купили модерни противокорабни ракети в лицето на Saab RBS15 Mk3, с които ще бъдат въоръжени двата строящи се в момента модулни многоцелеви патрулни кораба (ММПК) „Храбри” и „Смели”, които трябва да бъдат предадени на военния ни флот през съответно 2025 и 2026 г.
ММПК „Храбри“ бе пуснат на вода през юни 2022 г. Той ще бъде въоръжен с противокорабните ракети RBS15 MK3 (MO)
Така се оформя втората опция – директна покупка на RBS15 за бреговите противокорабни комплекси.
Какви са предимствата на подобен ход?
Третото поколение
По поръчка на шведското правителство, Saab започва разработката на RBS15 през 1979 г. Тя е приета на въоръжение през 1985 г. Ракетата преминава през три поколения, като работата по Mk3 стартира в края на 90-те, а първата серийна ракета е произведена през 2008 г. Последният вариант се произвежда заедно с немската компания Diehl Defence. Така ракетата е плод на две от водещите европейски отбранителни компании.
Различните версии на RBS15 се използват от седем държави (България ще е осмият оператор). Швеция използва ракетата, както във версията за корабни, така и брегово и въздушно базиране. Финландия и Хърватия използват ракетата във вариантите за корабно и наземно базиране. Алжир, Германия и Полша имат RBS15 само в корабен вариант, а Тайланд използва ракетата със своите многоцелеви изтребители Gripen C/D. Както се вижда, повечето оператори на ракетата са европейски страни членки на НАТО.
RBS15 се използва от няколко европейски страни-членки на НАТО (©Saab)
RBS15 Mk3 е сравнително тежка ракета. Стартовата ѝ маса е 820 kg. (660 kg. ако не броим твърдогоривните ракетни ускорители, които се отделят малко след изстрелването). Това, обаче върви с две много сериозни предимства – бойната ѝ глава е осколочно-фугасна с маса от порядъка на 200 kg., a далечината ѝ на полет е не по-малко от 200 km и то само в режим на бръснещ полет над морската повърхност (sea-skimming flight). С тези си характеристики, тя изпъква на фона на другите потенциални решения за България. RBS15 Mk3 има висока дозвукова скорост и има висока маневреност на пределно малката височина на която лети.
Насочването на ракетата е комбинирано – GPS плюс инерциална глава за самонасочване. Полетът се програмира предварително чрез десетки 3D завойни точки. Във финалния етап на полета се използва бордния радар, който работи в диапазон J (дължина на вълната от 10 – 20 GHz). Самият радар е устойчив на радиоелектронни смущения и има режим за насочване по смутителя.
От Saab акцентират, че RBS15 Mk3 е изключително ефективна в унищожаването на надводни цели. Това се дължи не само на голямата бойна глава (на противокорабни ракети с по-лека бойна глава ще трябват повече попадения за да унищожат противниковия кораб), но и заради възможността за автономно търсене със сравнително мощен сензор, което минимизира шансът целта да бъде изгубена.
В обобщения случай, след откриването на противникова надводна цел, по нея се изстрелват една или повече ракети. В идеални условия, целта може да се наблюдава непрекъснато, а координатите ѝ да се предават непрестанно на летящите към нея ракети. В реалния свят обаче, условията рядко са перфектни и често трябва да се работи с ограничени ресурси. В такива условия плюсовете на RBS15 Mk3 стават още по-видими.
Така, при условия, че се работи с ограничени ресурси (например, липса на въздушно превъзходство на театъра на бойни действия), а противниковата цел не може да се наблюдава непрекъснато, се изчислява къде ще бъде тази цел след определено време и към тази точка се насочват противокорабните ракети. Разбира се, целта може да промени курса и скоростта си. Така реалната позиция на целта става несигурна. Колкото по-далеч се намира целта, тоест, колкото по-дълго лети противокорабната ракета, толкова несигурността нараства, а реалната позиция може да е на все по-голяма площ.
RBS15 Mk3 минимизира този проблем благодарение на мощния си борден радар, който във финалния етап на полета прецизира позицията на противниковия кораб. Не така стоят нещата при противокорабни ракети с инфрачервени сензори, които изначално имат по-малка далечина на откриване. Да, при тях има предимството от скрит подход към целта, но в същото време, при сложни метеорологични условия, като мъгла, дъжд, снеговалеж и дори силно морско вълнение с много водни пръски във въздуха, характеристиките на инфрачервената глава за насочване падат драстично. А не трябва да забравяме, че хидрометеорологичните условия на Черно море далеч не са от най-благоприятните.
RBS15 Mk3 може да се използва и за удари по „меки” земни цели. Способност, която не притежават повечето брегови противокорабни ракетни комплекси.
Пусковите установки на RBS15 Mk3 от състава на бреговия противокорабен ракетен комплекс са качени на камиони. Четирите ракети заедно със системата за управление и комуникация се побират на платформа съответстваща на 20-футов комерсиален контейнер. Общата им маса е до 10 тона. Това, заедно с компактните размери, правят пусковата установка достатъчно мобилна и сравнително лесна за криене.
Ако България отново избере RBS15
От Saab твърдят, че залагането на RBS15 Mk3 е най-бързият и евтин начин България да се сдобие с брегови противокорабни ракетни комплекси. В нашия случай, това се дължи на вече закупените ракети и персонал, който се обучава за работа с това оръжие и системите му за управление. Единственото, от което страната ни се нуждае, е покупката на наземни пускови установки и способностите ще са вече на лице. Според представители на компанията, ако България подпише договор скоро, то пусковите установки могат да бъдат навременно доставени и на приемливи цени.
От компанията са отворени за различни гъвкави варианти за пласиране на тези способности за България. Напълно е възможно първоначално да бъдат купени само няколко пускови установки (например две), които са напълно способни да действат самостоятелно. В последствие може да се премине към изграждане на батарея (подвижен команден пункт с 4 – 6 пускови установки), както и покупката на допълнителни ракети. Към батареята могат да се добавят сензори по желание на клиента. На по-късен етап може да бъде купена и втора или дори трета батарея. Подобен подход може да позволи в проекта да се вкарват толкова средства, колкото са налични и страната да не става заложник на многомилиардни тромави покупки, уязвими на финансови сътресения.
Пусковите установки на RBS15 са мобилни и могат да крият лесно (©Saab)
Унифицирането на противокорабните ракети за българските ВМС ще има добър ефект за намаляването на общите разходи на военния ни флот. Наличието на само един тип ракети ще направи поддръжка и експлоатацията им по-евтина (чрез използването само една работилница, едно тестово оборудване, персонал, който може да бъде използван, както на корабите, така и на бреговите комплекси, намаляване на цените на бъдещи доставки на ракети, защото ще се пазарува по-голямо еднотипно количество и тн.).
От чисто оперативна гледна точка, унификацията на корабните и бреговите ракети ще улесни използването им заедно в рамките на реална военна операция.
Saab имат ясна пътна карта за усъвършенстването на RBS15, като следващото развитие на ракетата ще използва същите пускови установки, като настоящото поколение, което ще позволи безпроблемна интеграция на наличните платформи.
Така, ако България наистина иска скоростно да се сдобие с брегови противокорабни ракетни комплекси, то изглежда, че решението е само едно. Какви решения ще бъдат реално взети, предстои да видим.
