Пред половин година, на 24 август 2023 г., бяха отворени офертите за доставка на седем наземни трикоординатни обзорни радари за нуждите на ВВС. От осем поканени за участие компании с оферта се отзоваха пет – израелската Elta (подразделение на държавната IAI – Israel Aerospace Industries), испанската Indra, италианската Leonardo, Lockheed Martin и френската Thales. От седемте радара, пет трябва да са от по-висок клас за далечно откриване, а останалите два са по-малки и високо мобилни, като основната им задача е да запълват евентуалните дупки в радарното полет. Очакваният бюджет за проекта е 400 млн. лева.
Обхватът на проекта включва освен придобиване на седемте нови трикоординатни радари, обучение на личен състав, гаранционна поддръжка не по-малко от 24 месеца и последваща интегрирана логистична поддръжка за пет години. Според официалното съобщение на МО основните критерии за оценката са: цена за придобиване и цена за поддръжка; оперативни способности; индустриално сътрудничество; гаранционна поддръжка на радарите.
Имаше очаквания, че оценяването на офертите и посочването на победител може да стане в рамките на 2023 г., но това не се случи. Витаеха слухове, че не се бърза, защото е възможно на високо ниво в управляващата коалиция да бъде решено да се избере директно американската опция в лицето на Lockheed Martin. Това също не стана факт. Като цяло, в общественото пространство настана тишина по отношение на проекта.
Буря в чаша вода
В началото на февруари 2024 г. в няколко медии се появи информацията, че подреждането по финансови параметри е такова (от най-евтини към най-скъпи) – Indra, Thales, Lockheed Martin, Elta и Leonardo. Испанците се отличавали с чувствително по-ниска оферта (около 60 млн. лева), а ценовите предложения на французите, израелците и американската компания били изключително близки. Първоначално в 33-членната комисия се оформило мнение, че трябва да се поиска подобрение на офертите от участниците в процеса, но когато се стигнало до формализиране на идеята, тя не била подкрепена достатъчно членове. Появиха се и спекулации, че това е станало след натиск от страна на политическото ръководство на МО, включително и лично от министъра на отбраната.
На 7 февруари темата за новите обзорни радари бе поставена в Комисията по отбрана към Народното събрание. Въпросът за това, дали наистина експертната комисията се е отметнала от решението си за искане за подобряване на офертите след политически натиск, бе зададен от депутата Николай Дренчев (тогава все още от „Възраждане”, днес е независим).
Министърът на отбраната Тодор Тагарев заяви, че няма такава информация и заяви, че не се е срещал с членове на въпросната комисия. Тагарев също подчерта, че процедурата не предвижда подобряване на офертите и ако се допусне такова, то процедурата щяла да се опорочи, а подобряването можело да отнеме година, като някои компании е могло да не искат да участват в него.
Изненадващо в дебата по темата се включи и бившият военен министър от кабинета „Борисов 3” Красимир Каракачанов, който на 8 февруари съобщи в профила си в социалната мрежа Facebook, че испанците от Indra са били отстранени, а МО не планира да иска подобрение на вече предоставените оферти, което водело до избора на Thales, които имали съвсем малка преднина пред Lockheed Martin и Elta. Бившият министър изрази силното си учудване, че няма да се гонят по-добри финансови условия по този проект.
Завъртя се и неформалната информация, че израелската компания Elta е направила официална постъпка за подобряване на офертата си и декларирана готовност за предоставяне на значително по-добри финансови условия от Thales.
Тази информация до някъде бе потвърдена от министър Тагарев, който пред Комисията по отбрана заяви:
„Да, чух и аз, че един от потенциалните доставчици е занесъл нов плик и съответно Комисията е решила да не отваря този плик, защото за разлика от ЗОП (Закон за обществените поръчки – бел. ред.) в този случай представители на фирмите са присъствали при отваряне на финансовите предложения и всички те знаят какво са предложили другите.”
Темата около придобиването на нови наземни обзорни радари за нуждите на ВВС, обаче затихна на фона на бурните събития политическа и социална сцена, където новите сюжети се сменят ежедневно. Министър Тагарев очевидно не желаеше да влиза в обяснения по темата, а медиите насочиха интереса си другаде.
Какво всъщност се случва?
АЕРО се опита да сглоби доставена картина на случващото се около процесът по избор на нови радари за нуждите на ВВС, като пусна официални въпроси към Министерство на отбраната и се допита до неофициални източници МО.
От военното ведомство фактически отказаха официални коментари. Практически на всички въпроси бе отговорено с вариации на заявлението, че междуведомствената работна група не е приключила своята работа по оценка на офертите към 15 февруари 2024 г.
Източници на АЕРО в МО, обаче посочиха, че практически междуведомствената група е приключила работата си с изготвянето на окончателен доклад, в който е посочено, че победител, очаквано, е френската компания Thales. Докладът следва да се подпише от министъра на отбраната, което да стартира преговорен процес и подготовка за подписване на договор.
Същите източници потвърдиха, че испанците от Indra са били фактически отстранени от процеса заради неизрядности в документите им. Тук трябва да отворим една скоба, че настоящият процес не се извършва в рамките на ЗОП, където участниците се информират за непълноти и неточности в документите им, като се дава време, в които те да бъдат отстранени.
Предвид малките разлики между трите компании Thales, Lockheed и Elta, действително е имало нагласа да се иска подобрения на офертите им, което е могло да доведе до понижаване на ценовите оферти с десетки милиони и/или издействане на други по-изгодни за страната условия. Тази идея, обаче се е сблъскала с предварително обявените условия на процедурата, които не са предвиждали кръг на преговори с подобряване на офертите.
Тук отново трябва да се върнем към факта, че процедурата върви по вътрешни правила, а не по ЗОП, което позволява огромна гъвкавост на МО, включително и вкарване на нови изисквания в хода на процедурата. Обясненията на министър Тагарев, че едно такова искане може да отнеме година не звучи сериозно, като очакванията в комисията са били, че в рамките на месец – два е могло да се поискат по-добри оферти и пристигналата информация да бъде обработена. Дори и една или две компании да не желаят да дават нови оферти, е щяло да има достатъчно достатъчно участници, между които да се направи избора.
Политическото ръководство на МО, включително министър Тагарев, са дали да се разбере, че желаят процедурата да продължи по начина, по който е заложена и да не се иска подобряване на офертите.
Защо, обаче е това упорство?
Според източниците на АЕРО фактическият победител Thales удовлетворява политическото ръководство на МО, както кръгът около министър Тагарев, така и хората на ГЕРБ около заместник-министър Атанас Запрянов. Подкрепата на ГЕРБ за настоящата ситуация силно пролича в Комисията по отбрана на нейното заседание от 7 февруари. Депутатът Дренчев попита, защо не се „натискат” кандидатите с цел изстискването на по-добри оферти от тях. Той бе рязко „порязан” от председателя на комисията Христо Гаджев, който заяви, че нямало как законово да се направи такова нещо. Гаджев, който е водещ по темата „Отбрана” в ГЕРБ, многократно критикува министър Тагарев, като дори името му се спряга, като евентуален негов заместник след т.нар. „ротация”. В случая обаче, депутатът се хвърли на амбразурата в защита на Тагарев, при това с доста спорни аргументи.
Не е за пренебрегване и факта, че вероятно управляващата коалиция търси да направи реверанс към големите играчи на европейската сцена. При скорошната среща между премиера Николай Денков и френския президент Емануел Макрон бе акцентирано и върху сътрудничеството между двете страни в сферата на отбраната.
Формално, срокът за работа на междуведомствената комисия, оценяваща офертите за новите наземни радари, е удължен до 1 април 2024 г. Източници от политическите среди, обясниха че Тагарев не случайно е отложил официалния край на процеса за след „ротацията”, тъй като има очаквания той да не „презапише“, но източници на АЕРО в МО са на друго мнение и обясниха, че е много вероятно окончателният доклад на комисията да бъде разписан всеки момент.
И като фон
Проектът за придобиване на нови наземни трикоординатни радари сякаш затвърждава практиката на МО първо да провеждат някаква форма на подбор и да избират доставчик и чак след това да пращат в Парламента инвестиционен план за одобрение. До колко този вариант е оптимален е дискусионен въпрос. Припомняме, че преди това се процедираше иначе – първо на Народното събрание се даваше проект, в който са изложени нуждите от придобиването на дадени способности и основните параметрите на проекта (като цени и време за придобиване). След получаването на зелена светлина от депутатите се пристъпваше към стартиране на някаква форма на конкурсна процедура или друга форма на подбор.
Така трябва да се отбележи, че покупката на въпросните наземни обзорни радари не е регламентирано в никакъв документ одобрен от Парламента, защото липсва не само инвестиционен проект, но и не е гласувана Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. В нея има заложени 13 приоритетни проекта за превъоръжаване (под номер 2 там е проектът за новите радари), плюс още четири инфраструктурни проекта. Министерски съвет внесе програмата за гласуване в Народното събрание на 30 ноември 2023 г. Движение по нея няма, а според източници от политическите среди – такова няма и да има преди т.нар. „ротация”.
Приемането на тази програма се бави вече повече от три години, като последната изтече през 2020 г. Това, обаче не попречи, както на покупката на още осем изтребителя F-16, така и на сключването на договор за доставка на бронирани машини Stryker за нуждите на Сухопътни войски. Видимо, няма да попречи и на сключването на договор за нови радари.
***
Дори и министър Тагарев да не презапише след т.нар. „ротация” не изглежда много вероятно процедурата за избор на нови 3D обзорни радари да тръгне по друг път (да бъде прекратена или да се поискат подобрени оферти). Дори и изборът да бъде подложен на критики от МО вероятно ще заявят, че френската оферта е под предварително начертания бюджет от 400 млн. лева, а към сделката ще има и индустриално сътрудничество (най-вече по линия на българската компания „Балкантел”). Източници на АЕРО подчертават, че техническата оферта за радарите на Thales е втората най-добра (след тази на Elta), която комисията е разгледала, което значи, че България ще се сдобие с добра техника.
Разбира се, ще остане висят въпроса, защо не бе направен опит цените да се „изпилят” с няколко десетки милиона, което можеше да стане при един нов кръг на преговори и искане на подобрени оферти. Но явно интересите на кръговете в МО не съвпадат с такъв сценарии.