Правителството е предложило на Народното събрание да одобри спешната покупка на една батарея от немския зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) IRIS-T SLM за малко над 350 млн. лева. Това се вижда в решение на Министерски съвет от 1 август 2024 г.
Решението на МС е фактическо предложение към Народното събрание за одобряване на Инвестиционен проект за придобиване на нов зенитно-ракетен комплекс. В мотивите, подписани от служебния премиер Димитър Главчев, е записано, че България има спешна нужда от подмяна на зенитно-ракетните си комплекси с такива от по-нов западен образец.
„Заплахите, произтичащи от динамично променящата се среда за сигурност, предлагат нарастване на изискванията към системите за противовъздушна отбрана (ПВО) по отношение на изграждането и поддържането на способности за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Това налага участието на формированията за противовъздушната отбрана в Интегрираната система за ПВО на НАТО и ЕС. Изпълнението на задачите по мисия „Отбрана“ изискват ВВС да разполагат със съвременни системи, отговарящи на новите предизвикателства.
Чрез реализиране на Проекта „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ се усъвършенстват способностите на ПВО за въздействие по средства за въздушно нападение (пилотируеми и безпилотни), притежаващи съвременни летателни И бойни способности. Реализирането на проекта би довело до: Придобиването на многоканални ЗРК, което ще увеличи многократно възможностите за възпиране на средства за въздушно нападение от различен клас и тип; Прекъсване на зависимостта за доставка на резервни части и техника от страни извън Европейския съюз и НАТО; Съществено подобрение на системата на огъня.”, се казва още в мотивите на Димитър Главчев.
От мотивите на служебния министър-председател се разбира, че преговорите между българското МО и представители на компанията производител Diehl Defence и МО на Германия, са станали факт на 22 – 24 юли 2024 г. В тяхната рамка са били уточнени детайлите на евентуалната сделка, както и са били подписани някои предварителни документи, като програмно споразумение.
Преговорите са станали факт в рамките на участието на България в проекта European Sky Shield Initiative (ESSI – Щит на европейското небе). В неговите рамки, членуващите европейски страни могат да обединят силите си около покупка на еднакви ЗРК с цел постигане на по-изгодни условия. Комплексът IRIS-T SLM е определен да запълва нишата от ЗРК със среден радиус на действие.
В хода на въпросните преговори, от българска страна е било заявено намерението за взимането на един брой IRIS-T SLM за сумата от 182 114 311 евро или 356 184 633 лева (без ДДС). Като опция, към евентуалния договор е оставена покупката на още пет броя IRIS-T SLM и един брой от далекобойните IRIS-T SLX. Сумата по проекта ще е разсрочено в рамките на 52 месеца след подписване на договора. Основната тежест на плащането (две трети от него или около 220 млн. лева), обаче е оставена за първите 14 месеца след сключване на сделката.
Сделка или не
След правителственото решение на ход е Парламентът, който трябва да одобри Проектът за инвестиционен разход – първо в ресорните комисии (тази по бюджет и финанси и тази по отбраната), а след това да се гласува и в пленарна зала.
50-ото НС е в състояние на полуразпад и в момента се чака указа на президента за насрочване на нови парламентарни избори през октомври. Това стана факт след провала и на третия мандат за съставяне на редовно правителство. Според пресните промените в Конституцията, Народното събрание няма да се разпусне, а ще продължи да заседава до излизането си във ваканция покрай предизборната кампания.
Всичко това значи, че Парламентът ще има около месец да вземе отношение по въпроса за новите ЗРК. Времето е напълно достатъчно, предвид, че историята помни решения, които са минавали през различните етапи на одобрение от Народното събрание в рамките на няколко дни. Още повече, че председателите на двете комисии, които трябва да гледат проекта, са с председатели от ГЕРБ (тази по отбрана) и ДПС-Пеевски (тази по бюджет и финанси).
Заседанието на Комисията по отбрана, на което трябва да се гледа проекта, е вече насрочено за 6 август. Засега няма насрочено заседание на финансовата комисия, но вероятно и това ще стане факт съвсем скоро.
И ако бързото прокарване на проекта през комисиите изглежда 100% сигурно, не е кристално ясно дали той ще получи необходимите гласове в пленарна зала. Възможни са два варианта – почти пълна подкрепа с обяснение, че модернизацията на армията е отчайващи необходима и закъсняла, както и вариант за атака срещу решението, което видимо идва от оста ГЕРБ – ДПС-Пеевски.
Със сигурност, обаче в Народното събрание могат да се повдигнат сериозни въпроси по евентуалната сделка, които далеч не са един или два.
Въпросите
Форсирането на покупката на нов ЗРК идва изненадващо, не само за страничните наблюдатели, но и за военните среди. Проектът за покупка на нови зенитни системи присъства в приетата през пролетта „Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.” и то под номер 5 (от общо 13 проекта). Предвид, че първите два (за нови бронирани машини за пехотата и за нови наземни 3D радари) са вече фактически реализирани, то на теория идваше ред и на този проект.
На практика обаче, свършеното по темата в последните месеци не беше много. Бяха изпратени искания за информация до редица държави за произвежданите от тях зенитно-ракетни комплекси от различни типове, но до там. Източници от МО твърдят, че още през миналата година е витаела идеята за директна покупка на IRIS-T SLM, по линия на ESSI, без да се стига до конкурсна процедура, но това е останало само до идейно ниво.
Източници в МО твърдят категорично, че ускоряването на проекта за покупката на ЗРК е заслуга основно на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и в по-малка степен на служебния военен министър Атанас Запрянов. Тези действия на двамата, най-верояно, се ползват с ясната политическа подкрепа от ГЕРБ и частта на ДПС около Делян Пеевски. А усилията им за финализиране на проекта за покупка на IRIS-T SLM са станали явни и категорични в последните седмици.
Същите източници споделят, че основният аргумент за директната покупка на немския ракетен комплекс ще е докладна записка от Командването на ВВС, в която се твърди, че сделката е практически безалтернативна. Изготвянето на тази записка не е минало без полемики на висок глас сред генералите от Командването, но така или иначе, тя е факт и ще се използва активно от военния министър в защита на избора.
Това, което не е факт, е наличието на анализ или поне базово сравнение между параметрите (финансови, технически, икономически и др.) на IRIS-T SLM и другите няколко опции, които са налични на днешния пазар за ЗРК със среден радиус на действие. Няма и отчитане на предимствата от избора на ЗРК, който използва ракети за вече договорени системи, като изтребителите F-16 или модулните патрулни кораби за ВМС.
Структурирането на Проекта за за инвестиционен разходи, който Министерски съвет дава на Народното събрание е до някъде проблематичен, защото де юре се иска финансиране на за покупката на един (1) брой IRIS-T SLM за 356 млн. лева, но де факто се стартира проект, чиято стойност ще надхвърли 2,5 млрд. лева.
Това е така, защото в Проекта изрично е разписано, че договарянето на този комплекс е само първи от няколко етапа. Като цяло, се предвижда покупката на осем броя ЗРК със среден обсег и два броя на ЗРК с голям обсег на действие. В същото време, според същия документ, при сключване на сделката за единичния IRIS-T SLM трябва да се оставят опции в договора, които позволяват последваща покупка на още пет броя IRIS-T SLM и още един брой IRIS-T SLX, в ролята му на комплекс с голям обсег. Източници на АЕРО от МО твърдят, че реалната стойност на покупката на шест броя IRIS-T SLM и един IRIS-T SLX ще надхвърли 2,5 млрд. лева. На теория, тази сума трябва да се включи в документа представен на Народното събрание, но реално от МО в момента се опитват да замажат мащаба на разходите за обновяване на ЗРК от състава на ВВС. Явно на следващ етап ще остане взимането на още два комплекса със среден радиус и един с голям, което ще добави още над 1 млрд. лева към стойността на проекта.
Тук трябва да се отбележи и ангажимента на България към комплекса IRIS-T SLX. Това е оръжейна система, която все още е на хартия. За нея се говори от две – три години, но официалното ѝ представяне стана съвсем наскоро – по време на изложението ILA, което се проведе в Берлин в началото на юни 2024 г. Максималната далечина на поразяване на цели достига 80 km (40 при варианта SLM). Публично не е известно IRIS-T SLX да има твърд стартов клиент (има неофициална информация, че Египет е поръчал такива комплекси през 2021 г.), а по време на изложението ILA бе казано от представители на Diehl Defence, че комплексът може да е боеготов след четири години.
От представения от Правителството инвестиционен проект, не става ясно да е имало реален анализ на алтернативите на IRIS-T SLX в ролята му на далекобойна система за ПВО. Източниците от МО твърдят, че както при избора на SLM, така и за SLX, няма сравнителен анализ с другите възможни ЗРК.
Така реално служебното правителство предлага генерално обновяване на Зенитно-ракетни войски, като комплексите IRIS-T SLM ще заменят сега използваните С-125 „Нева” и 2К12 „Куб”, а IRIS-T SLX ще смени комплексите С-200 „Вега” и С-300. И всичко това с документ с който се иска разрешение за купуването на един брой IRIS-T SLM за 356 млн. лева.
Не е за пренебрегване и факта, че покрай покупката на IRIS-T SLM не се предвижда никаква форма на индустриално сътрудничество. Това е така, защото в рамките на ESSI страните фактически се включват във вече сключена сделка между германското МО и Diehl Defence. Така няма място за подобни компенсационни механизми.
Отворен остава и въпроса за скритите бъдещи разходи покрай проекта. Иде реч за доставката достатъчен брой зенитни ракети (в рамките на сделката се планира покупката на ракети, но тяхното количество е малко), както и за изграждане на инфраструктура (позиции за постоянно базиране, защитени укрития и други подобни). Става традиция, тези разходи да не се споменават около одобряването на инвестиционните разходи, а след това да се прекарват от МО по принципа „на час по лъжичка”. Прекрасен пример за това е инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиев, която балонира до към половин милиард лева.
***
Генералното обновяване на ЗРВ е определено добра новина. Войските имат нужда от нови и модерни зенитно-ракетни комплекси, а IRIS-T SLM изглежда, като достатъчно адекватен и проверен в реални бойни условия вариант. В същото време, директното посочване на германския комплекс, трябва да бъде добре защитено пред данъкоплатците. Особено що се отнася до финансовите параметри на сделката, сроковете на доставка, отказа от индустриално сътрудничество и отказа от унификация с ракетите, които използват вече купените изтребители F-16.
Дали в Народното събрание ще бъде чут смислен дебат по темата, предстои да видим, но надеждите за това не са особено големи.