На 6 февруари 2012 г. сутринта се къса стената на язовир Иваново, като водите му заливат харманлийското село Бисер и неговите околности. Във водната стихия загиват 10 души, а материалните щети са за милиони. Красимир ГРОЗЕВ записа историята на авиаторите от авиобаза Крумово, които участваха в спасителните операции на 6 февруари.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 42 (февруари 2012 г.)
6 февруари, понеделник. Обикновен работен ден, който започва както винаги в 08,30 часа за състава в авиобаза Крумово край Пловдив. За следобеда са предвидени тренировъчни полети и нищо не предвещава, че денят ще бъде по-различен. „Към 9 часа вече имахме бегла представа от медиите, че нещо става и има наводнение край Храманли – спомня си бригаден генерал Златко Златев, командир на 24-а вертолетна авиобаза, – и около 09,10 часа получихме обаждане от командира на ВВС генерал-майор Констатин Попов. Той постави задача да започнем подготовката на вертолети за изпълнение на задачи по търсене и спасяване.” Метеорологичната обстановка в този момент обаче е сложна – видимост от 700–800 метра и долна граница на облаците под 100 метра. При тези данни не могат да се извършват полети, защото по действащите документи за летателната дейност минимумът на времето трябва да бъде: видимост 1000 метра при долен край на облаците 100 метра над терена. Прогнозата обаче е добра и предвижда, че в рамките на час времето ще се подобри и ще позволи излитане. Метеорологичните прогнози показват, че времето не само че ще позволи вертолетите да излетят, но и че времето по маршрута е в рамките на позволеното и полетът може да се извърши. „Казваха по телевизията, че хора се давят, а ние да си седим на земята… Познавате ни, няма как да се случи това!” – категорично заявява полковник Евгени Белкинов, заместник-командир на базата в Крумово.
Подготовката
„Разпоредих да започне подготовката на всички налични вертолети за изпълнение на спасителни операции. Не знаехме колко голямо е бедствието и затова трябваше да се готвим за най-тежкото. Влязохме във връзка с пожарната и спасителната служба в Хасково. Тогава и получихме информацията, че има двама души върху обърнат автомобил и че те не могат да бъдат спасени по друг начин” – продължава разказа си генерал Златев. Решено е на първо време да излетят два вертолета, които да извършат първоначалните спасителни операции и да огледат района, а впоследствие да се задействат и още машини в случай на необходимост. Майор Петко Кискинов, заместник-командир на отделението за търсене и спасяване в Крумово, си спомня: „С командира направихме една бърза работна среща, за да уточним при какви условия ще се извършва спасителната акция и колко спасители имаме в момента. След като получих указания, веднага задействах моите хора, за да приготвим необходимото оборудване за спасяване във вода – лодки, спасителни жилетки, неопренови костюми за спасителите и други. Добре че съвсем наскоро ни бяха доставили качествени дебели неопренови костюми, без които операцията би била много трудна”. Подготвени са два вертолета AS 532AL Cougar с бордни номера 701 и 703. Командир на първата машина е генерал Златев, а на втората е полковник Евгени Белкинов. „Исках лично да проверя какви са условията, преди да изпратя другите екипажи” – така генералът обяснява защо лично той е излетял на спасителната операция. На борда на всеки вертолет освен двамата пилоти и борден техник има още трима души – борден техник за работа с лебедката и двама спасители. „Ако се наложи да се помага на спасителя, който действа в момента, е добре на борда да има още един спасител. Освен това има ситуации, които може да наложат двама спасители да работят на земята” – разяснява майор Кискинов.
Спасяването
Борд 701 и 703 излитат в двойка от Крумово в 10,20 часа, когато времето вече позволява това. В базата са приготвени още два вертолета (един Ми-17 и един AS532), които могат да излетят почти веднага след даване на заповед. Полетът до засегнатия район отнема около 30 минути на сравнително ниска скорост (около 200 km/h). Двата вертолета се насочват първо към село Родопи, където се намират двамата бедстващи върху обърнатия автомобил. „Знаехме, че пострадалите са на пътя от село Родопи до международния път Е80. Междуселският път беше залят с вода, но ние летяхме над него, ориентирайки се по подвижната електронна карта на вертолета. В зоната на бедствието метеорологичните условия станаха малко по-добри. Облаците бяха на около 150 метра, а видимостта достигна 1,5 km” – разказва генерал Златев. На обърнатия си автомобил се намират баща и син – Мартин и Николай Йорданови. Спасителните екипи се намират само на 100 метра от тях, но няма никакъв начин да бъдат достигнати. Течението на прелялата вода е изключително бързо и първо отнася гумените лодки на хасковската пожарна, а след това почти обръща тежък камион ЗИЛ-131 на Гражданска защита, който прави опит да достигне до тях. Положението е абсолютно безнадеждно за двамата, които вече са изпаднали в начална фаза на хипотермия и едва се крепят сред ледените води след четири часа в тях. „Видяхме, че има струпване на хора и автомобили, което значеше, че нещо се случва там. Когато се приближихме, видяхме обърналата се кола и хората върху нея” – спомня си майор Кискинов. Борд 701 се намира по-близо до пострадалите и се взема решение той да работи с тези пострадали. „Генерал Попов даде заповед единият вертолет да иде към Бисер, за да помага в операциите там, а ние да извършим спасяването на двамата – разказва генерал Златев. – Зависнахме над автомобила на около 40 метра, което е стандартната височина, но техникът на лебедката каза, че колата се клати, и затова се вдигнахме на около 60 метра. Може да си позволим това, защото лебедката е много добра. Въжето е дълго 75 метра и може да вдига до 272 kg. За сравнение, старите лебедки на Ми-17 (ЛПГ-150) имат въже, дълго 40 метра, и могат да вдигат максимум до 150 kg. Проблемите идваха от това, че трябва да се виси много прецизно. Малко отклонение на вертолета води до много голямо отклонение на спасителя, който виси отдолу.” „Спускал съм човек по време на тренировки, но онзи ден всичко беше много по-различно – разказва старши лейтенант Васил Ганчев, който в този ден работи с лебедката на борд 701. – От височина 60 метра обърнатата кола изглежда като кибритена кутийка. Имаше малко вятър, имаше и дървета в района. Всяко малко отклонение на вертолета даваше много голям мах на спасителя, а моята задача е да се опитвам да давам обратен момент на въжето, когато то тръгне нанякъде. От борбата с въжето нямах въздух да говоря, а през цялото време трябва да казвам на пилота как се позиционира той спрямо целта.” „При първия пострадал нещата бяха по-бавни. Отне ни може би 2–3 минути, докато се нагласим точно над колата” – допълва генерал Златев. Спасителят, старшина Петко Кирков, се спуска близо до автомобила. Двамата пострадали са вече в начална фаза на хипотермия, не са дейни и не могат да помагат на спасителя, който трябва да достигне до тях, да им сложи коланите и да ги издърпа от колата. Спасителните екипи, които дотогава са гледали безпомощно, са само на 100 метра от обърнатата кола. С цел по-бърза работа е взето решение пострадалите да не се качват на борда, а както висят със спасителя на лебедката, да бъдат пренесени до чакащите наблизо линейки и пожарни. „Вдигнах лебедката 10–15 метра, генерал Златев издигна леко вертолета и така ги закарахме до брега. После нов заход и повторихме всичко отначало” – обяснява старши лейтенант Ганчев. От спасяването на първия до спасяването на втория човек минават само 15 минути. При спасяването на втория бедстващ спасителят е пуснат точно върху колата. „Реално операцията мина за по-малко от 20 минути – разказва Ганчев – но на мен ми се стори като цяла вечност. Беше много напрегнато и трудно.” След това борд 701 се оправя към град Любимец. „Видяхме едно островче, на което имаше помпена станция и един човек, който гледаше как водите на Марица обграждат помпената станция. Той беше абсолютно безпомощен и явно чакаше спасение отнякъде. Спасителите си размениха няколко жеста с него и разбрахме, че иска да го приберем” – споменава генерал Златев До помпената станция има място, колкото вертолетът да опре основната си стойка на колесника, като носовата стойка остава във въздуха. „Качихме човека и го питахме откъде е. Той каза, че е от Любимец. Кацнахме край града, оставихме го там и продължихме към Свиленград” – разказва старши лейтенант Васил Ганчев.
Бисер
„От въздуха гледката беше отвратителна” – разказва полковник Белкинов за това, което екипажът му вижда над залятото село. „Започнахме да обикаляме над селото и да търсим хора, които се нуждаят от помощ. Имаше хора, които се бяха качили на покривите и високите етажи, но ситуацията около тях беше сравнително спокойна и не подаваха знаци, че искат помощ. Къщите им бяха здрави, водата се отдръпваше и първите спасителни екипи бяха вече на мястото” – обяснява майор Кискинов. След като не открива хора, които да се нуждаят от непосредствена помощ, екипажът на борд 703 решава да кацне и да влезе в непосредствена връзка с координационния център. Започват да търсят площадка за кацане, но водата е почти навсякъде, а почвата е подгизнала и има реална опасност вертолетът да затъне. „Почнахме да кацаме и видяхме как колесникът започна да потъва в меката почва. Видя се, че нямаме друг вариант, и аз скочих от зависналата на около метър машина. Командирът на екипажа полковник Белкинов ми заповяда да ида незабавно в координационния център и да държим радиовръзка – спомня си майор Петко Кискинов, – в координационния център вече се създаваше организация. Срещнах се с най-старшия там, един полковник от Сухопътни войски, и го попитах има ли задачи за нас с вертолета. Точно в същия момент пристигна човек от селото, който каза, че майка му и детето му са отрязани от водата в неговата къща. Тъкмо поемахме случая и бяхме тръгнали с човека към вертолета, когато дойде пожарната със спасителните си лодки.” В координационния център решават да дадат случая на пожарната, а вертолетът получава задача да прехвърли няколко души от спасителен модул от Сухопътни войски през прелялата река. Модулът трябва да започне спасителна дейност от другата страна на реката, където се намира по-малката част от село Бисер, но мостът е залят от водата и не може да се мине. „Викнах по радиостанцията вертолета. Той зависна на мястото, където бях скочил. Натоварихме модула, който се състоеше от осем човека, прехвърлихме реката, намерихме подходяща площадка и ги разтоварихме” – обобщава Кискинов. „Като приключихме с тази задача, питахме щаба дали искат още нещо от нас. Те ни помолиха да огледаме отново цялото село съвсем детайлно – къща по къща. Не открихме бедстващи” – разказва полковник Евгени Белкинов.
По Марица
Командирът на ВВС генерал-майор Попов дава заповед на двете машини във въздуха да огледат цялото течение на река Марица от Харманли до Свиленград и границата с Гърция. „Летяхме на малка височина, с малка скорост и пуснат колесник” – обяснява генерал Златев „Освен пострадали хора наблюдавахме и за състоянието на дигите и места на потенциални разливи. Още тогава видяхме и предупредихме, че реката ще прелее и ще залее Свиленград. Стигнахме до границата и се върнахме обратно към Бисер. Не получихме нови указания и се прибрахме в Крумово” – допълва полковник Белкинов. Общо полетът на двете машини продължава 2 часа и 35 минути. Ако се беше наложило вертолетите да продължат да работят в района, има разработена схема за зареждане с гориво на летище Безмер, което е по-близо от Крумово. Междувременно в 13,00 часа от Крумово излита борд 712, който транспортира премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Полетът е до село Бисер и язовир Иваново. Въпреки че задачата му може да се квалифицира като VIP превоз, тази машина също има на борда двама спасители с необходимото оборудване и е готов да изпълнява и спасителни задачи, ако се наложи. Такова участие обаче не се налага.
Къде е истината?
За съжаление спасителната акция беше отразена с не малко жълти краски в повечето медии. Причината за това бяха думите на премиера Борисов в сутрешните часове на 6 февруари, че вертолетите Cougar нямат противообледенителни системи и не могат да летят в зимни условия. „Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях“ – каза премиерът. Думите му бяха подхванати от десетки медии, които вадеха от 100 кладенеца вода, за да докажат, че вертолетите на ВВС не стават за спасителни операции, че те нямат противообледенителна система или че не е работила. Парадоксалното в случая е, че по същото време двата Cougar вече са завършили спасителната си операция, а самият премиер Борисов се е отправил към засегнатите райони на борда на точно такъв вертолет. За да бъде какафонията пълна, няколко дни по-късно Пенчо Пенчев, генерален директор на правителствения „Авиоотряд 28”, даде пространно интервю, в което критикуваше факта, че Борисов е бил возен във военни вертолети в условия, които той определя като опасни. Къде обаче е истината във всички тези непремерени и емоционални изказвания? Вертолетите AS 532AL Cougar, доставени за българските ВВС, имат противообледенителна система, която се състои от оборудване за нагряване на лопатите от носещия винт и на хоризонталния стабилизатор. Тази система не е стандартна при модела AS532 и е специално изискана от българската страна при покупката на машините. В допълнение вертолетите имат и многофункционални входни устройства на двигателите, които пречат на поглъщането на парчета лед. „Категорично заявявам, че противообледенителната система работеше безпроблемно през цялото време” – декларира генерал Златев. Освен самата противообледенителна система вертолетите имат индикация (детектор за регистриране на обледеняване), която показва дали са започнали процеси на обледеняване. „Детекторът не мръдна! Въобще нямаше обледеняване” – потвърждава полковник Белкинов. Авиаторите от Крумово обясняват още, че противообледенителната система не е панацея и нейната задача е да помага в случай, когато машината непреднамерено попадне в зона на обледенение. При висока влажност на въздуха и около нулеви температури е абсолютно забранено да се навлиза в облаци, защото това са най-добрите условия за натрупване на лед. „Ние спазвахме инструкциите и не сме навлизали в облаците. Под облаците няма как да се образува обледеняване освен ако не вали, а валежи практически нямаше този ден” – категоричен е генерал Златев. Генерал Златев също така разсейва и слуховете, че е имало само три вертолета в летателна годност в цялата база. Без да навлиза в конкретика, той посочва, че е имало предостатъчно вертолети и за всички тях е имало подготвени екипажи, които е можело да изпълняват дори още по-мащабни спасителни операции в конкретните метеорологични условия. Същото бе потвърдено и от министъра на отбраната Аню Ангелов в отговор на парламентарен въпрос на 10 февруари. Запитан какво още е нужно за авиобазата, за да се изпълнява тази задача още по-добре, генералът отговаря, че би било добре вертолетите да са оборудвани със специална спасителна „кошница” с поплавъци, която да позволява да се качват едновременно двама души на борда дори когато те са ранени или в безсъзнание. Друго, необходимо в момента, е радио, което да свързва спасителя с екипажа на вертолета с „хендс фри” устройство. Отвъд това е нужно само ритмично снабдяване с керосин и осигуряване на повече изправни вертолети.
***
„Задачата беше рутинна – казва в заключение генерал Златев, за който всеки ще каже, че често пъти е излишно скромен, – за това се готвим цяла година, това е една от основните ни видове подготовка, това ни е работата!” Разбира се, авиаторите, действали на 6 февруари, не действаха сами. Те бяха острието на комплексната система, наречена Военновъздушни сили, и в случая едва ли може да се намери друго определение за тях освен герои!
